Мика Валтари
Синухе Египтянина (8) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

3

Но нека разкажа как ми се яви Амон.

На четвъртата нощ беше мой ред да бдя над спокойствието на Амон. Бяхме седмина момчета — Мата, Мойсей, Бек, Синуфер, Нефру, Ахмосе и аз — Синухе, синът на Сенмут. С Мойсей и Бек се знаехме от по-рано като кандидати за Дома на живота, а останалите не ги познавах.

Със сериозно изражение ние следвахме жреца — нека името му остане в забрава, — когато ни поведе към вътрешността на храма. Амон беше отплувал с ладията си зад западните планини, стражите бяха изсвирили със сребърните си тръби и портите на храма бяха затворени. От постенето и напрежението бях отслабнал. Но водещият ни жрец се беше навечерял добре с месо от жертвените животни, с плодове и сладкиши. По лицето му се стичаше масло и бузите му се бяха зачервили от виното. Подсмихвайки се, той повдигна завесата и ни даде да погледнем в светилището. Амон стоеше в нишата си, издялана в огромен каменен блок. Скъпоценните камъни по високата шапка и яката му искряха от пламъка на светилниците червени, зелени и сини като живи очи. Наставлявани от жреца, на разсъмване щяхме да го намажем с помада и да го преоблечем, защото дрехите му трябваше да се сменят всяка сутрин. Бях го виждал и по-рано, когато на пролетния празник го изнасяха в златна ладия на двора и хората лягаха ничком пред него. Бях го виждал по време на най-големия разлив да плува по свещеното езеро в кораба си от кедрово дърво. Но тогава като прост ученик го гледах само отдалеч и червените му одежди никога не ми бяха правили такова поразително впечатление, както при пламъка на светилниците в безмълвната тишина на светилището. Червени одежди носят само боговете и докато се вглеждах във възвишения му лик, имах чувството, че тежестта на каменния свод притиска гърдите ми и ще ме задуши.

— Бдете и се молете пред завесата — разпореди се жрецът, като се държеше за края й, защото нямаше много доверие на краката си. — Може и да ви повика. Обикновено се явява на кандидатите за ръкополагане, повиква ги по име и им говори, ако са достойни за това.

Той направи набързо свещените знаци, измърмори божествените имена на Амон и дръпна завесата, без дори да й се поклони и да отпусне ръце пред коленете си. После си отиде и ние, седмината, останахме на тъмно в залата, от чийто каменен под в голите ни нозе се просмукваше страшен студ. Мойсей измъкна изпод наметката си лампа, Ахмосе хладнокръвно мина в светилището и изнесе от свещения огън на Амон, с който запалихме лампата.

— Да не сме глупаци, че да седим на тъмно — рече Мойсей и ние се почувствувахме по-добре, макар всички да изпитвахме известен страх.

Ахмосе извади хляб и месо, Мата и Нефру почнаха да играят на зарове и така високо обявяваха кой какво е хвърлил, че залата кънтеше. Като се нахрани, Ахмосе се загърна с наметката си и легна да спи, ругаейки твърдия под. След малко Синуфер и Бек се настаниха до него, за да им е по-топло и на тримата.

Аз обаче бях млад и бдях, макар да знаех, че жрецът бе получил от Метуфер делва с вино и го беше поканил заедно с още няколко високопоставени кандидати в килията си, така че нямаше начин да ни изненада. Бдях, макар да бях чувал, че преди ръкополагане кандидатите винаги си позволяваха скришом да ядат, да играят и да спят. Мата заразказва за храма на богинята с лъвска глава Сехмет, в който божествената дъщеря на Амон се явявала на войнствените царе, за да ги прегърне. Той се намираше зад храма на Амон, но вече бе западнал. Фараонът десетилетия наред не беше стъпвал в него и тревата избуяваше между каменните плочи на двора му. Мата твърдеше, че нямал нищо против да бди там и сега да прегръща голото тяло на богинята, а Нефру подхвърляше заровете в ръката си, прозяваше се и се тюхкаше, че не се е сетил да донесе вино. После двамата легнаха да спят и скоро аз единствен останах да будувам.

Нощта нямаше край. Нали бях млад — докато другите спяха, ме обзе благоговение и копнеж. Мислех си, че след като съм запазил чистотата си, след като съм постил и съм изпълнил старинните повели, Амон може да ми се яви. Повтарях свещените му имена и напрегнато се вслушвах във всеки звук, ала храмът си оставаше студен и пуст. Призори завесата пред светилището се разлюля от течението и това беше всичко. Когато в залата почна да се развиделява, аз духнах крайно разочарован лампата и разбудих другарите си.

Прозвучаха войнишки тръби, стражите на стената се смениха, откъм двора като далечен ромон на вода се разнесе приглушен шум, който възвестяваше началото на деня и работата в храма. Най-сетне жрецът дойде забързан, а с него — за мое учудване — и Метуфер. Двамата воняха на вино и се държаха за ръка. Жрецът размаха ключовете за свещените ракли и подкрепян от Метуфер, повтори свещените знаци, преди да ни поздрави.

— Мата, Мойсей, Бек, Синуфер, Нефру, Ахмосе и Синухе — поде жрецът, — прекарахте ли нощта в бдение и молитви както се следва, за да заслужите ръкополагането си?

— Прекарахме нощта в бдение и молитви — отговорихме ние в един глас.

— Изпълни ли Амон обещанието си да ви се яви? — запита той и се оригна с блуждаещ поглед.

Ние се спогледахме нерешително и накрая Мойсей неуверено каза:

— Изпълни го и се яви.

Един след друг другарите ми повториха думите му. Ахмосе последен погледна жреца право в очите и с благоговеен, сигурен глас рече:

— Разбира се, че се яви!

Аз обаче мълчах и около сърцето ми сякаш се свиваше някаква длан, защото думите на моите другари ми звучаха като богохулство. Метуфер нагло заяви:

— За да заслужа ръкополагането си, аз също прекарах нощта в бдене и молитви, понеже довечера имам друга работа и няма да седя тука. Жрецът може да потвърди, че Амон и на мен ми се яви в образа на голяма делва за вино и ми наговори много свети неща, които не бива да повтарям пред вас. Но думите му бяха благи като вино в устата ми, та аз жадно ги слушах и поглъщах чак до сутринта.

След него и Мойсей се престраши:

— На мен ми се яви в образа на сина си Хор, кацна на рамото ми като сокол и рече: „Бъди благословен, Мойсее, благословено да бъде семейството ти, благословен да бъде трудът ти, та някой ден да влезеш в къща с две порти и да се разпореждаш над много слуги!“

Останалите също почнаха да обясняват в надпревара какво им бил казал Амон, говореха разгорещено един през друг, а жрецът слушаше усмихнат и кимаше с глава. Не знам дали разказваха сънищата си, или лъжеха. Знам само, че аз стоях клет и сиротен и мълчах. Накрая жрецът се обърна към мен, сбърчи обръснатите си вежди и строго запита:

— Ами ти, Синухе, ти не си ли достоен да бъдеш ръкоположен? Небесният Амон не ти ли се яви в някакъв образ? Не го ли видя поне като малка мишка? Защото той умее да се преобразява по безброй начини.

Постъпването ми в Дома на живота висеше на косъм и затуй събрах смелост и казах:

— На разсъмване свещената завеса се разлюля, но друго нищо не видях, нито пък Амон ми заговори…

Всички избухнаха в смях, Метуфер се тресеше, удряше се по колената и каза на жреца, че съм глупак. После го хвана за мокрия от виното ръкав и му прошепна нещо, поглеждайки към мен. Жрецът отново заговори строго:

— Щом не си чул гласа на Амон, аз не мога да те представя за ръкополагане. Но тази работа може бързо да се оправи, защото ми се струва, че си вярващ и имаш добри намерения.

След тези думи той се отправи към светилището и изчезна зад него. Метуфер се приближи до мен, изгледа окаяното изражение на лицето ми, усмихна се приятелски и каза:

— Няма страшно.

Ала в следния миг всички подскочихме от уплаха. В сумрака на залата прозвуча свръхестествен глас, който не приличаше на човешки и се носеше отвсякъде — от тавана, от стените, от колоните. Ние се озъртахме и се мъчехме да разберем откъде иде.

— Синухе, Синухе — отекваше гласът, — къде си ти, сънливецо? Яви се веднага пред лицето ми и се поклони, защото бързам и няма цял ден да те чакам!

Метуфер дръпна завесата, бутна ме в светилището и притисна главата ми към пода в поклон, който се прави пред боговете и фараоните. Аз обаче вдигнах поглед и видях, че светилището е огряно от ярка светлина и гласът идеше от устата на Амон:

— Синухе, Синухе, свиня и павиан ведно! Пиян ли спеше, когато призовавах името ти? Сега заслужаваш да те хвърлят в затлачен кладенец и цял живот с тиня да се храниш, ала заради младостта ти ще те пощадя, макар да си тъп, мързелив и мръсен. Защото аз проявявам милост към всеки, който вярва в мен, а другите пращам в бездната на царството на мъртвите.

Още много неща ми наговори гласът с викове, обиди и ругатни, но вече не ги помня и не искам да си ги спомням. Чувствувах се унизен и огорчен, защото, вслушвайки се по-внимателно, в бученето на свръхестествения глас долових гласа на жреца. Това откритие така ме потресе и ужаси, че вече нищо не чувах. Гласът замлъкна, но аз продължавах да лежа пред статуята на Амон. Жрецът дойде и ме изрита встрани, а другарите ми бързо започнаха да внасят благовония, помади, мазила за разкрасяване и червени одежди.

Всеки предварително знаеше задачата си. Аз си припомних моята и отидох в залата да донеса съд със светена вода и кърпи, за да измием лицето, ръцете и краката на божеството. Но когато се върнах, видях как жрецът плюеше по лицето на Амон и го триеше с мръсния си ръкав. След туй Мойсей и Нефру оцветиха устните, бузите и веждите му. Метуфер го намаза със свещена помада и кикотейки се, натри с нея мазната физиономия на жреца и собственото си лице. Накрая съблякохме божеството, измихме го и го подсушихме, както след ходене по нужда, облякохме му червена надиплена поличка, завързахме му престилка, на раменете му сложихме наметка и напъхахме ръцете му в ръкавите.

Като привършихме всичко това, жрецът събра използуваните дрехи и кърпи и вдигна водата, защото на двора богати пътници всеки ден купуваха нарязаните на ивици дрехи, а водата се продаваше за лекуване на болни от екзема. Вече бяхме свободни — излязохме навън на слънце и аз повърнах.

Празен беше стомахът ми, празни бяха също сърцето и главата ми, защото вече не вярвах в богове. В края на седмицата намазаха главата ми с елей и аз бях ръкоположен за жрец на Амон. Изрекох жреческата клетва и получих свидетелство, което носеше печата на най-големия храм на Амон, съдържаше името ми и ми даваше право да постъпя в Дома на живота.

Така ние с Мойсей и Бек бяхме приети в Дома на живота. Неговите врати се отвориха за нас и моето име беше вписано в Книгата на живота, както някога в нея е било вписано името на баща ми Сенмут, а преди туй — името на неговия баща. Но аз вече не бях щастлив.