Мика Валтари
Синухе Египтянина (71) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

2

Ведно с тези лоши вести в Ахетатон пристигнаха Ейе от Тива и Хоремхеб от Мемфис, за да се посъветват с фараон Ехнатон и да спасят, каквото още можеше да се спаси. Присъствувах на разговорите им като лекар, защото се боях да не би фараонът да се развълнува и отново да се поболее от всичките лошотии, които трябваше да чуе и преглътне. Но той беше затворен, равнодушен и изслуша донесенията на Ейе и Хоремхеб, без да загуби самообладание. Жрецът Ейе поде и каза:

— Фараонските хамбари са празни, а от Куш тази година не изпратиха обичайните данъци, макар че много разчитах на тях. В страната цари голям глад, хората изравят от тинята корените на водораслите и къртят кората на овошките, за да имат нещо за ядене. Скакалци, бръмбари и жаби също ядат. Много вече измряха и още ще умрат, защото и при най-строго разпределяне фараонската пшеница няма да стигне за всички, а зърното на търговците е прекалено скъпо, за да се купува от бедния народ. Хората са обзети от голямо неспокойствие — селяните бягат в градовете, гражданите бягат по селата и всички викат: „Това е проклятието на Амон и ние страдаме заради новия бог на фараона!“ Ето защо, фараоне Ехнатон, спогоди се с жреците и върни властта на Амон, та хората да могат да му се молят, да му принасят жертви и да се успокоят. Върни му землищата, за да си ги обработва. Сега народът не смее да засява земята на Амон, а и твоите ниви останаха незасети, понеже ги смятат за прокълнати. За туй трябва да се спогодиш с Амон, и то докато е време, защото иначе ще си измия ръцете и няма да отговарям за последиците.

Хоремхеб пък каза:

— Бурабуриаш е откупил за себе си мир от хетите, а Азиру се е поддал на натиска им, допуснал ги е в градовете си и се е съюзил с тях. Техните войници в Сирия са колкото песъчинките край морето, а бойните им колесници са не по-малко от звездите на небето и това означава краят на Египет. Понеже нямат флотилия, те се изхитрили и с делви и гърнета закарали вода в пустинята. Толкоз много вода са закарали, че с пукването на пролетта през пустинята може да потегли многобройна войска, без да погине от жажда. По-голямата част от гърнетата са закупени от Египет, с алчността си търговците, които са им ги продавали празни, са копаели собствения си гроб. В нетърпението си Азируви и хетски бойни колесници предприеха разузнавателни набези до Танис и на египетска територия, с което нарушиха мира. Сами по себе си тези произшествия са незначителни и нанесените щети не са големи, но аз накарах да пуснат сред простолюдието слухове за страхотни опустошения и за жестокостите на хетите, така че народът е узрял за война. Още не е късно, фараоне Ехнатон. Заповядай да надуят тръбите, да развеят стяговете и обяви война! Свикай всички годни за оръжие мъже на площадките за учения, нареди да се събере всичката мед на страната за изготвяне на копия и стрели и ще видиш как властта ти ще бъде спасена! Аз ще я спася, ще поведа Египет на небивала война, ще разгромя хетите и ще ти възвърна Сирия. Това ще ми се удаде, ако Египет предостави на войската всичките си средства и житни запаси. Тогава гладът и от страхливеца ще направи воин. Дали ще е Амон или Атон — все едно, но чрез войната народът ще забрави Амон, неспокойствието му ще намери отдушник и победоносната война ще укрепи властта ти още повече. Обещавам ти победа, Ехнатон, защото аз, Хоремхеб, синът на сокола, съм роден за велики дела и сега удря часът, който цял живот съм очаквал!

При тези думи Ейе припряно се намеси:

— Не вярвай на Хоремхеб, фараоне Ехнатон, недей, сине мой, с езика му говори измяната и той жадува за твоята власт. Съветвам те да се спогодиш с жреците на Амон и да обявиш война, ала за главнокомандуващ назначи не Хоремхеб, а някой стар, изпитан воин, дето е изучавал военното изкуство според папирусите от времето на великите, фараони и на когото можеш да имаш пълно доверие.

— Жрецо Ейе — обади се Хоремхеб, — ако не стояхме пред фараона, щях да ти разбия мръсната муцуна. Мериш ме с твоята мярка и от устата ти говори измяната, защото тайно вече си преговарял с жреците на Амон и си се споразумял с тях зад гърба на фараона. Аз обаче няма да изменя на момъка, чиято слабост някога покрих с наметката си в пустинята край тиванските планини. Моята цел е величието на Египет и сега само аз мога да спася страната.

— Свършихте ли? — запита ги фараон Ехнатон и те в един глас отговориха:

— Свършихме. Тогава той рече:

— Преди да взема решение, трябва да бдя и да се моля. Но за утрешния ден свикайте всичко живо, поканете всички, които ме обичат, високопоставени и нисши, господари и слуги, дълбачите на гробници в планините също повикайте от селището им. Чрез тях искам да се обърна към моя народ и да оповестя решението си.

Те изпълниха повелята му и на следващия ден свикаха народа — Ейе с надеждата, че фараонът ще се спогоди с Амон, а Хоремхеб в очакване, че ще обяви война на Азиру и хетите. През цялата нощ фараонът будува и се моли крачейки възбудено в покоите си, без да хапне нещо и без дума да продума някому, така че като лекар бях разтревожен за него. На другия ден той биде изнесен пред народа, седна на трона с ясно и лъчисто като слънцето лице, вдигна ръка и заговори към стеклите се:

— Моята слабост е причина за днешния глад в Египет, тя е причина също така врагът да застрашава границите на страната. Трябва да знаете, че хетите се готвят да нападнат Египет откъм Сирия и че вражески крак скоро ще тъпче Черната земя. Всичко това се дължи на моята слабост, защото не разбрах достатъчно ясно гласа на моя бог и не изпълних волята му. Но сега моят бог ми се яви. Атон ми се яви, неговата истина пламна в сърцето ми и вече не съм слаб и колеблив. Аз съборих лъжовния бог, ала в слабостта си оставих всички други египетски богове да властвуват редом с единствения Атон и техните сенки потопиха Египет в мрак. Затуй свалете днес всички стари богове на Кеми и нека блясъкът на Атон да властвува като единствена светлина над страната. Още днес свалете всички стари богове, та на земята да настъпи царството на Атон!

Дочувайки думите му, тълпата ужасено зашумя, едни вдигнаха ръце, други се хвърлиха ничком пред фараона. Но Ехнатон повиши глас и твърдо призова:

— Вие, които ме обичате, идете и свалете всички стари богове на Кеми, събаряйте олтарите им, рушете статуите им, изливайте светената им вода, сривайте храмовете им, изличавайте имената им от всички надписи, дори в гробниците влизайте и изличавайте имената им, за да бъде избавен Египет! Високопоставени, намерете си бухалки! Ваятели, заменете длетата си с брадви! Строители, грабвайте чуковете и поемайте във всички посоки, тръгнете по всички градове и села да свалите старите богове и да изличите имената им! По този начин аз ще прочистя Египет от властта на злото.

Още тогава мнозина побягнаха в ужас, но фараонът пое дълбоко дъх, лицето му пламна в екстаз и той извика:

— Нека царството на Атон да дойде на земята! Затуй от днес нататък да няма роби и господари, стопани и слуги! Пред Атон всички са равни и свободни, никой не е длъжен да обработва другиму земята, нито пък да върти чужди мелнични камъни. Всеки да избере работа според волята си и да бъде свободен в постъпките си. Такава е повелята на фараона.

Тълпата престана да шуми, всички стояха онемели, с вперен в него поглед. Над Ахетатон се възцари гробна тишина и в ноздрите си усетих дъх на смърт. Но докато хората гледаха фараон Ехнатон вторачено, той се извиси в очите им, яркият екстаз по лицето му ги заслепи и силата му преля в тях, поради което те възторжено завикаха и си казваха един другиму:

— Такова нещо още не е бивало, но чрез него явно говори неговият бог и ние трябва да му се подчиним.

Възбудената тълпа се разпръсна, споровете продължиха и хората започнаха да се налагат с юмруци, а по ъглите на Ахетатон привържениците на фараона пребиваха старците, които говореха против него.

След като тълпата се разотиде, жрецът Ейе се обърна към фараона:

— Ехнатон, захвърли короната и счупи закривения скиптър, защото думите, които изрече, вече катурнаха престола ти…

— Думите, които изрекох — отвърна фараон Ехнатон, — ще направят името ми безсмъртно и властта ми ще пребъде в човешките сърца.

Тогава Ейе потърка ръцете си, плю на земята пред фараона, разтри храчката в прахта и добави:

— Щом е така, аз си измивам ръцете и ще постъпвам тъй, както намеря за добре, защото не се смятам задължен да отговарям за делата си пред един луд.

Той понечи да се оттегли, ала Хоремхеб го хвана за ръката и врата и без усилие го възпря, макар жрецът да беше едър, як мъж. Хоремхеб каза:

— Това е твоят фараон и ти си длъжен да изпълниш заповедта му, Ейе! Да не си посмял да му измениш, защото, ако му измениш, ще дойда и с ножа си ще ти разпоря корема, дори да се наложи със собствени средства да събирам войска, за да го сторя. Казвам ти го и не се шегувам. Лудостта му действително е голяма и не вярвам от нея да произтече нещо свястно. Но аз го обичам даже в лудостта му и ще му остана верен, понеже съм му дал клетва и някога прикрих слабостта му с моята наметка. В безумството му все пак има известен разум, защото ако свали само всички стари богове, това ще доведе до вътрешни раздори. Но като освобождава робите от мелниците и нивите, той забърква каша на жреците и спечелва народа на своя страна, въпреки че от това ще последват още по-големи неразбории. Както и да е — на мен ми е все едно, обаче какво ще правим с хетите, фараоне Ехнатон?

Седнал с отпуснати на коленете ръце, фараон Ехнатон не му отговори. Хоремхеб продължи:

— Ако ми дадеш злато и зърно, оръжие и бойни колесници, коне и власт да наемам войници и да повикам стражите от всички градове на Долната земя, тогава смятам, че ще мога да отблъсна хетското нашествие.

Екстазът по лицето на фараона бе угаснал, той вдигна зачервените си очи и тихо каза:

— Забранявам ти да обявяваш война, Хоремхеб. Но ако народът желае да защитава Черната земя, аз не мога да му попреча. Зърно и злато нямам за даване, камо ли оръжие. Пък дори и да имах, нямаше да ти ги дам, понеже на злото не искам да отвръщам със зло. Иначе отбраната на Танис можеш да подготвиш както си искаш, обаче кръв не проливай и се защитавай само ако те нападнат.

— Така да бъде — рече Хоремхеб. — На мен ми е безразлично. Ще умра значи в Танис по твоя заповед, защото без зърно и злато дори най-храбрата и обучена войска не може да се отбранява дълго. Но аз плюя на всяка нерешителност, фараоне Ехнатон, и ще се отбранявам според собствения си разум. Бъди здрав!

Той си тръна, Ейе също се оттегли и аз останах насаме с фараон Ехнатон, който ме погледна с безкрайно уморени очи и каза:

— След словото силите ме напуснаха, Синухе, но дори и отпаднал аз съм щастлив. А ти какво възнамеряваш да правиш?

Въпросът му така ме изненада, че го погледнах слисано. Той уморено се усмихна и запита:

— Обичаш ли ме, Синухе?

Когато признах, че го обичам, независимо от всичкото му безумие, той добави:

— Щом ме обичаш, тогава ти е ясно какво трябва да правиш, Синухе.

Добре знаех какво искаше от мене, но духът ми се бунтуваше срещу волята му. Накрая казах навъсено:

— Мислех си, че съм ти нужен като лекар, но щом не е така, ще си ида. Вярно, че не съм подходящ да руша статуи на богове и ръцете ми са слаби, за да държат чук, ала нека бъде волята ти. Народът сигурно ще ми съдере кожата, ще ми пръсне черепа и ще ме окачи на стената с главата надолу, обаче това едва ли ще те трогне. И така, ще замина за Тива, където има много храмове и хората ме познават.

Не ми отвърна нищо и аз ядосано си тръгнах, защото според мен всичко това беше неописуемо безразсъдство. Седнал на престола си, той остана сам, а аз се запътих при Тутмос, понеже имах нужда да излея гнева си в приятелска компания. Хоремхеб седеше в ателието на Тутмос. Заедно с тях се наливаше един стар пиян художник на име Бек. Слугите на Тутмос стягаха денкове и приготвяха господаря си за път.

— В прослава на Атон — извика Тутмос и вдигна златната си чаша. — Вече няма високопоставени и нисши, няма роби и господари, а пък аз, дето с ръцете си давах живот на камъка, отивам да сривам грозни статуи на богове. Нека пием, драги приятели, защото ми се струва, че на никого от нас не му остава много да живее.

Пихме, след което Бек рече:

— Фараонът ме измъкна от тинята и ме нарече свой приятел, а щом пропиех и дрехата си, той отново ме обличаше. Как тогава да не му доставя това удоволствие? Дано все пак смъртта да не причинява голяма болка, защото съселяните ми са злонравни и имат лошия обичай в яда си да грабват сърповете и с тях да разпарят корема на ония, които им досаждат.

— Никак не ви завиждам, макар да съм сигурен, че хетите имат още по-лоши обичаи — вметна Хоремхеб. — Всеки случай аз смятам да воювам срещу тях и да ги отблъсна, защото разчитам много на знаменията. Веднъж в Синайската пустиня видях пламнал храст или дърво, което не изгаряше, и по това разбрах, че съм роден за велики дела. С голи ръце все пак ще ми е трудно да върша велики дела, но може пък войниците ми да всеят страх сред хетите, като ги замерят с фъшкии!

— В името на Сет и всичките му дяволи! — извиках аз. — Кажете ми, защо го обичаме и му се подчиняваме, като знаем, че е луд и думите му са безразсъдни? Обяснете ми, ако можете.

— На мен той изобщо не ми влияе — реши Бек. — Аз съм един стар пияница и от смъртта ми никой нищо няма да загуби. Затуй ще му доставя удоволствие и ще си платя за всичките пиянски години, прекарани при него.

— Не само че не го обичам, но го и мразя — заяви Тутмос разгорещено. — Ще потегля да изпълня заповедта му тъкмо защото го мразя и искам да ускоря края му. Честна дума, всичко ми е омръзнало и се надявам скоро да свърши.

— Лъжете, свини — каза Хоремхеб. — Я си признайте, че като ви погледне в очите, хилавите ви гръбнаци се огъват и си въобразявате, че пак сте деца и си играете с агънцата на поляната. Аз съм единственият, който не се влияе от погледа му, но съдбата ми е свързана с него по друг начин и трябва да призная, че го обичам, въпреки че се държи съвсем като жена и говори с тънък глас.

При този разговор пиехме вино и гледахме как корабите поемаха надолу или нагоре по реката и как огромни тълпи заминаваха от Ахетатон. Някои високопоставени бягаха с най-хубавото от имуществото си, но мнозина тръгваха по поръка на фараона да свалят египетските богове и пееха химни за Атон. Предполагам, че песните им не са траели дълго и са засядали в гърлата им, когато са се озовали лице срещу лице с разярения народ в храмовете. Пихме цял ден, ала виното не разведри сърцата ни, защото бъдещето зееше пред нас като мрачна пропаст и приказките ни ставаха все по-горчиви.

На другия ден Хоремхеб отплава за Мемфис, откъдето щеше да продължи за Танис. Преди да замине, обещах да му заема толкова злато, колкото можех да измъкна от Тива, и да му изпратя половината от зърното, което притежавах. Едната половина смятах да използвам по собствено усмотрение, а другата обещах на него. Тъкмо в това, изглежда, се проявяваше грешката, дължаща се на моята мекушавост, и то беше определящо за живота ми: половината давах на Ехнатон, половината на Хоремхеб, но изцяло нищо никому не давах.