Преди десетина години случайно ми попадна в доста окаян външен вид. Колкото и да не ми е интересна една книга, не бих си позволил да я сгъвам на тръба или на две. Още повече, че е била с твърди корици. Книгата е голяма и зашеметяваща! Разказа за Синухе е толкова жив и истински, че се питаш дали не е превод от стар папирус. Разказана от първо лице, книгата не ме остави на мира, докато не я прочетох. После пак препрочитах някои моменти. И после други. Разбрах, че е имало качествена и не толкова бира, видях живота на египтяните при фараона, разбрах, че е имало „чекове“. Дали е било точно така? Това трябва да прецени всеки сам. Стана ми ясно защо книгата е толкова измъчена.
Силна книга. Заслужава да се „намачка“ ;-)
Преди години, с тази разходка из Древния Изток, Мика Валтари разпали любовта ми към книгите.
как намерих книгата?
Голяма почитателка на финската група HIM съм, преди около 4–5 години фактът, че музиката на групата ми харесваше ( слаба дума използвам, всичко си беше баш ’химмания’ ) беше причина да превърна Финландия в мечтаната дестинация и да поглъщам всяка информация за тази страна — истороя, език, география, култура …естествено част от културата е литературата;
Първоначално прочетох един криминален разказ на Мика Валтари, който намерих по някаква невероятна случайност, разглеждайки някакви стари списания „Антени“. После отидох в библиотеката и питах какви книги имат на този автор.Така ми дадоха тази невероятна книга.
Освен драматичната и вълнуваща история на Синухе и самият фараон Ехнатон е един от най-интересните фараони, по това време Дискавъри вече беше излъчил документален филм за него и за мен беше много вълнуващо да сравнявам информацията и да възприемам една и съща история разказана от две различни гледни точки.
след няколко години намерих книгата( с твърди корици) в антикварен магазин и въобще не се замислих.това е първата купена книга, която не беше от училищния списък .
Е хубава работа! Че ти ако разровиш малко повечко, цяла група, кръстена на името на автора — Waltari — ще намериш :)
Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки встъпващ в живота на възрастните младеж. Тя е като евангелие, което ти показва живота такъв, какъвто е,отваря очите ти за невидимото.
Няколко пъти съм чел книгата, няма претенциите да е велик роман, но за мен е една от най-добрите книги, които съм чел.
Книгата е изключителна! Чел съм я като юноша, а сега пак ще я прочета !
Съвсем случайно и аз прочетох тази книга преди повече от 13 години. Взех я от една позната. От тогава непрекъснато я търся по книжарници и антикварни магазини и я няма. Чудно защо няма друго издание, освен това от 1986 година? Много книги съм чела и на голяма част от тях не помня имената, но тази не може да се забрави.
Има друго издание, на „Книжен тигър“ е.
Сравнително лесно се намира при антикварите.
Има и на „Еднорог“ от 2002 г.
Изключителна книга! Препоръча ми я скъпа приятелка и откакто я прочетох я препоръчвам на всички приятели и познати когато ме попитат за интересна книга. Толкова жива и истинска… пренасяща те все едно с машина на времето през онези времена. усещайки парещото слънце, ароматите — хубави или лоши и всичко друго.
Невероятна е книгата. Аз съм си я купувала като ученичка. Спомням си, че я видях в книжарницата и веднага изтичах у нас да искам пари. :) Прочетохме я всички в къщи. Препрочитах я няколко пъти и съм я давала на всичките си познати и приятели и всички мнооого я харесват. Имам точно това издание. Не знаех, че са я преиздавали. Винаги ми е била интересна древната история, а периода, който описва Валтари е уникален. Сега ме подсетихте да потърся нещо друго от този автор.
Прежалих се да прочета първите няколко глави. Както подозирах, се оказа абсолютно нечетаема от хора с поне средна интелигентност и добър литературен вкус. Слаб стил, скучен сюжет, недобро познаване на историческата епоха и древноегипетския бит и култура,неубедително пресъздадени чувства и преживелици. Разбира се, ако я прочетеш на 10 години, предполагам може да те впечатли. Съветът ми към случайно попадналите на тази книга в търсене на добър и увлекателен исторически роман е да не си губят времето, а да се обърнат към някой от класиците. Според мен, и не ангажирам никого с мнението си, Мика Валтари е за хора с доста ниски литературни критерии. Само по себе си това не е лошо, но превъзнасянията в коментарите подлъгват останалата част от аудиторията.
Наистина силни думи на пренебрежение, и то от г-н/г-жа „без име“… Ние всички сме ЧИТАТЕЛИ и дори само за това трябва да се уважаваме, независимо дали сме любители на фентъзи, на исторически романи, поезия, чиклит или документална проза! Не бих си позволила да окачествявам интелигентността на нито един любител на жанр, който не ми е по вкуса. Според мен хората просто са се развълнували от повторна среща с любима от детството или младостта книга — всички имаме такива неизтляващи любови! Боже, нека не се мразим, не се унижаваме, не изливаме жлъч поне в този форум, в този страхотен сайт, който ни събира… А четейки предишните коментари на читателите, наистина съжалих, че не съм чела книгата в подходящата за мен възраст, и малко им завидях -)
Asi, на колкото и години да сте — разгърнете тази книга :) Струва си. Наистина е страшно увлекателно четиво.
Мда, винаги има някой дето да блесне, че нямало хобити, или пък, че в галактиката не може на стоп.
Наистина е за жалене липсата на въображение.
Книгата е написана: 1. За да ти отвори очите. 2. За да ти разшири кръгозора. Не за да те научи на история.
Към без име.
Когато човек „се прежалва“, за да започне да чете дадена книга, то вероятността тя да не му допадне никак не е малка. Обикновено когато някой „се прежалва“ да върши нещо, то е защото дейността никак не му е на сърце и я върши с неудоволствие, отегчение и насила. Когато човек подозира, че дадена книга ще се окаже „абсолютно нечетаема от хора с поне средна интелигентност и добър литературен вкус“, то се предполага да има някаква предварителна информация за четивото и то от първа ръка. Нямам впечатление случаят да е такъв, обаче. „Слаб стил, скучен сюжет, недобро познаване на историческата епоха и древноегипетския бит и култура,неубедително пресъздадени чувства и преживелици“ е определение, което пасва на „Синухе египтянина“ точно както руската салата си ходи с копринарството, тоест никак. Твърдението, че творчеството на Валтари е за хора с ниски литературни критерии е обида — както към читателите, така и към автора, — а освен това е нагла лъжа.
Колкото до останалата част от аудиторията, тя едва ли се прежалва, когато тръгва да чете книга и се осмелявам да предположа, че вероятността да започне четенето с убеждението, че книгата е абсолютно нечетаема от хора със средна интелигентност и добър литературен вкус е съизмерима като величина с интелигентността и вкуса на безименния коментатор.
Весела, е на това му викам як коментар :D ! В момента чета „Черният ангел“ и още малко сълзи ще ми тръгнат от кеф. После тази е на ред.
Тази книга е една от любимите. Грабва те веднага. Има хумор, има история. Има хубав сюжет. Задължително е да се прочете.
Най-добрия роман, който съм чел. Невероятно е, че автора е от Финландия.
Прочетох книгата по препоръка на някой тук в Читанка.
За мен това си е приключенски роман и то от най-добрите. Книгата просто се гълта на няколко хапки.
Аз просто… търсех нещо по сериозно.
Книгата е много добра, защото предлага много неща: и приключения, и любовни истории, и допир с медицината на древния свят, и читателско навлизане в древните империи в техните най-силни години, и редовни шеги и притчи на древните, и военна стратегия, и шпиониране, и невероятната реформа на Ехнатон, въобще много. Всичко обаче е балансирано и увлекателно разказано в рамките на един човешки живот. Подобна книга се пише трудно и отнема много време, трудността идва именно от балансирането, на Валтари е отнела повече от 20 г. Той е написал само няколко книги, „Турмс“ също е добра, но „Синухе“ е безспорно труда на живота му. Такива автори са много малко, те пишат най-вече за себе си, не чак като Кафка с неговия единствен читател, който бил заклет да изгори после всичко написано, но при тези автори всичко идва от сърцето, техниката е само средство. Затова е най-силното при „Синухе“ е именно искреното представяне на страстите на главния герой и на заобикалящите го, така богатата на какво ли не история става калейдоскоп на изявата на човешките страсти. Безспорно красив калейдоскоп, не излишно натоварен с психология и анализи, така може да св чете на различно ниво и препрочита през различни житейски възрасти и пак да е интересен и актуален. Майсторска работа, жалко само че е само една.
Много добра и увлекателна!
Цитат от Синухе,(Мика):
„…пиша единствено заради себе си…“
Не го вярвам! Плахо да попитам,творецът за кого твори ако не и заради другите?! Въобще,би ли съществувала книгата ако не бъде прочетена и „изконсумирана“ от другите хора?!
Обичам и се връщам често към тази книга!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.