Мика Валтари
Синухе Египтянина (25) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

1

Сега иде ред да разкажа за Сирия и за градовете, в които попаднах. Най-добре ще сторя това, като подчертая, че в Червената земя всичко е по-различно в сравнение с Черната земя. Така например там няма река — водата пада от небето и напоява земята. До всяка долина има планина, а зад нея — друга долина. Всяка долина се обитава от различен народ, управляван от свой княз, който плаща данък на фараона или плащаше поне по времето, за което разказвам. Навсякъде се говорят различни езици и диалекти. Крайбрежните обитатели се прехранват от морето — кой чрез риболов, кой чрез търговия. Населението във вътрешността на страната се занимава със земеделие или взаимно се плячкосва, на което египетските гарнизони не могат да попречат. Хората носят пъстри, изкусно изтъкани вълнени дрехи и покриват тялото си от главата до петите. Възможно е това да се дължи на обстоятелството, че в тяхната страна е по-студено, отколкото в Египет, но може би и на факта, че се срамуват да се разголват, освен когато ходят по нужда на открито, което за един египтянин е ужасяващо. Косите им са дълги, пускат си бради и се хранят винаги в закрито помещение. Всеки град си има свой бог, който държи да му се принасят и човешки жертви. След казаното дотук става ясно, че в Червената земя всичко е по-иначе, отколкото в Египет, ала защо е така — това не мога да кажа, понеже не знам.

Затуй всекиму става понятно, че египетските сановници, които по онова време биваха изпращани в сирийските градове да надзирават събирането на данъка за фараона и да ръководят гарнизоните, смятаха задачата си по-скоро за наказание, отколкото за чест, и копнееха да се върнат по брега на Нил. Изключение правеха само някои, които, подмамени от новото и чуждото, се размекваха, сменяха дрехите и възгледите си и почваха да принасят жертви на чуждоземните божества. Странните сирийски нрави, постоянните хитрувания и увъртания при плащане на данъците, както и непрестанните вражди между отделните князе също тровеха живота на египетските власти. Иначе в Симира имаше храм на Амон, а египетската колония уреждаше приеми и празненства, общуваше помежду си, без да се смесва със сирийците, тачеше обичаите си и се самозалъгваше, че се намира на родна земя.

В Симира живях две години. През това време изучих вавилонския език и вавилонската писменост, защото ми казаха, че който ги владеел, можел да пътува из целия познат свят и навсякъде да се разбира с образованите люде. Всекиму е известно, че вавилонските писмена се изписват със заострена пръчица на глинени плочки. По този начин се води цялата преписка между царете, но защо се постъпва така — това не знам. Навярно затуй, че папирусът може да изгори, докато глинената плочка се запазва вечно и потвърждава колко бързо царете и владетелите забравят своите съюзи и свещени договори.

Споменавайки, че в Сирия всичко е по-иначе в сравнение с Египет, имах предвид също, че там лекарят трябва сам да си намира пациенти. Болните не търсят помощ, а чакат да ги навести някой лекар и вярват, че той е бил изпратен от боговете им. Освен това те предварително му дават подаръци, а не едва след като оздравеят. За лекаря това е изгодно, тъй като след оздравяването си пациентът забравя да благодари. Друг обичай е богатите и високопоставените да си имат собствен лекар. Докато са здрави, те го възнаграждават, а заболеят ли, спират да му дават подаръци, дорде не се оправят.

Възнамерявах да започна лекарската си практика в Симира без много шум, но Каптах се възпротиви. Той искаше да вложа всичките си средства в представителни дрехи и да наема глашатаи, които да разгласят името ми навсякъде из града, където се събираха хора. Глашатаите трябвало да добавят, че аз няма да си търся пациентите, а те сами да идвали при мен. Каптах не разрешаваше да приемам и изслушвам някого, ако не ми е донесъл поне късче злато. Казах му, че това е безразсъдство в един град, в който никой не познава умението ми и чиито нрави се различават от нравите в Черната земя. Ала той държеше на своето и не можех да го разубедя, защото, като си наумеше нещо, ставаше инатлив като магаре.

Предума ме също да ида при най-способните лекари в Симира и да им кажа: „Аз съм Синухе, египетски лекар, когото новият фараон нарече Този, който е самотен, и в родината си съм прочут. Съживявам мъртви и възвръщам зрението на слепи, ако е такава волята на моето божество. Донесох го със себе си — едно малко, но силно божество. И тъй като нито знанията, нито заболяванията са еднакви навсякъде, аз пристигнах във вашия град, за да проуча някои болести, да изпитам лечението им и да извлека полза от вашите знания и мъдрост. Нямам намерение да ви преча в законната професия, защото кой съм аз, та да ви съпернича. Златото също не ме блазни и затова ви предлагам да ми изпращате пациенти, на които вашият бог се е разгневил и не можете да ги изцерите, и особено такива пациенти, които се нуждаят от операция. Нали вие не си служите с ножа? Аз ще проверя дали моето божество ще ги изцери. Ако такъв пациент оздравее, ще ви дам половината от възнаграждението, което ми е донесъл, защото наистина съм дошъл да трупам не злато, а знания. Ако ли пък не оздравее, няма да приема възнаграждение, а ще ви върна пациента заедно с подаръка му.“

Когато по улиците и площадите на Симира срещах лекари, запътили се да търсят пациенти, и ги заговарях с тези думи, те разклащаха мантията си, почесваха се по брадата и казваха:

— Изглеждаш млад, ала твоето божество явно те е дарило с мъдрост, защото думите ти галят слуха ни. Особено мъдро е онова, което казваш за златото и подаръците. Много ни допада и казаното за ножа. При лечение ние никога не си служим с нож, тъй като употребата му означава за болния по-сигурна смърт, отколкото ако не се използува. Само едно ще те помолим — не лекувай никого с магии, понеже собственото ни магьосничество е изключително и в тази област конкуренцията в Симира и другите крайморски градове е извънредно голяма.

Това за магьосничеството беше истина — по улиците кръстосваха множество неуки мъже, които не знаеха да пишат, но се хвалеха, че церят болни чрез магии, и живееха безгрижно в домовете на лековерните, докато пациентите им оздравееха или умряха. В това отношение те също се различаваха от египтяните. Както е известно, в Египет магьосничеството е допустимо само в храмовете и го вършат жреците от най-висока степен, докато всички останали правят магиите си скришом и ги застрашава наказание.

В крайна сметка при мен заприиждаха пациенти, на които другите не можеха да помогнат, а аз ги лекувах. Когато бях безсилен, връщах ги обратно при симирските лекари. От храма на Амон се снабдих със свещен огън, за да мога да се пречиствам, както повеляваше обичаят. Тогава се осмелих да използувам и ножа. Правех операции, които предизвикваха неимоверно удивление сред местните лекари и ги караха да се почесват по брадата. Веднъж ми се удаде да възвърна зрението на един слепец. Лекари и магьосници безуспешно се бяха опитвали да му помогнат, натривайки очите му с калчица от прах и слюнка. Аз го излекувах с игла, както се постъпваше в Египет, и с това си дело придобих голяма известност. Ефектът от такова лечение естествено не е траен и след известно време болният отново ослепя.

Симирските търговци и богаташи водеха ленив, охолен живот, бяха по-пълни от египетските и страдаха от задух и болки в стомаха. Оправях ги с ножа, при което кръвта им бликваше като от свиня. Когато лекарствените ми запаси привършиха, от голяма полза ми бяха познанията по бране на билки в определени дни според местоположението на звездите и луната. Симирските лекари почти не познаваха тази област и нямах никакво доверие на церовете им. На затлъстелите си пациенти давах лекарства, които облекчаваха стомашните им болки и ги предпазваха от задушаване. Продавах ги на висока цена, всекиму според възможностите. С никого не влизах в спор — на градските лекари и власти правех подаръци, а Каптах разнасяше славата ми, гощаваше вкъщи просяци и разказвачи на приказки, та и те да ме възхваляват по улици и площади и името ми да не се забравя.

Спечелих цяла камара злато. Онова, което не смогвах да похарча и не раздавах като подарък, влагах в една симирска търговска къща.

Тя разпращаше кораби до Египет, до морските острови и до Хетската държава, така че аз кога с една стотна, кога с една петстотна ставах техен съпритежател. Имаше кораби, които изобщо не се връщаха, но повечето се завръщаха и златото ми, заведено в книгите на търговската къща, се удвояваше и утрояваше. Това симирско изобретение беше непознато в Египет. Бедните също се възползуваха от него и увеличаваха средствата си или съвсем осиромашаваха — по десет-двадесет бедняци събираха помежду си мед, за да закупят една хилядна част от кораба и товара му. По такъв начин аз не се принуждавах да държа злато в дома си и да примамвам крадци и разбойници, а го предавах изцяло на съхранение в търговската къща. Когато заминавах да лекувам болни в Библос, Сидон и други градове, също не ставаше нужда да нося злато със себе си. От търговската къща вземах глинена плочка и срещу нея получавах от търговските къщи в Библос и Сидон злато, ако ми потрябваше да си купя нещо по-особено. Но най-често това не се налагаше, защото злато получавах от болните, които лекувах и които ме повикваха чак от Симира, след като бяха загубили доверие в лекарите от собствения си град.

Така аз все повече преуспявах, богатството ми се множеше, а Каптах дебелееше, обличаше се с пищни дрехи, мажеше се с хубави помади и се държеше надменно дори спрямо мен, докато не заиграеше тоягата ми. Но защо ми провървя толкова много — това не мога да кажа. Бях млад, вярвах в способностите си, ръката ми не трепереше, когато държах ножа, и лекувах смело пациентите си, тъй като не виждах какво мога да загубя. Не презирах сирийската медицина, а напротив — използувах нейните лекове, щом ги намирах за добри. Наместо с ножа сирийските лекари много умело си служеха с нагорещено желязо, макар този метод да е по-болезнен за пациента. Възможно е успехът ми да се дължеше на скарабея — свещения бръмбар, който Каптах почиташе като божество. Разреших да му поръча къщичка от злато и сребро и Каптах всеки ден му принасяше в жертва пресен говежди тор — да си овалвал торни топчета както живите бръмбари, макар че ни веднъж не го видях да овалва нещо. Не бях сигурен дали сполуката ми се дължеше на скарабея, но за всеки случай се отнасях добре с него, оставях Каптах да му служи и той почна да си въобразява, че е жрец, а не слуга.

Успехът ми беше голям, понеже не завиждах никому и с никого не се надпреварвах. Щедро раздавах подаръци, приемах пациенти, които други отказваха да церят, и предпочитах знанието пред златото. Когато бях достатъчно заможен, че да живея добре и да държа на положението си, за мен знанията станаха по-важни от богатството, поради което понякога приемах и бедни, за да изучавам страданията им. Невинаги ми стигаше умение да изцерявам всекиго. Някои пациенти умираха, но за това никой не ми придиряше, въпреки че лекарят често губи репутацията си, ако болните му умират. Случеше ли се някой от пациентите ми да умре, казваха, че такава е била волята на неговия Ваал, щом дори Синухе Египтянина не е могъл да го изцери. Толкова високо мнение имаха за мен в Симира.