Мика Валтари
Синухе Египтянина (32) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

3

Подир две недели се срещнах с царските, лекари в кулата на Мардук. Заедно принесохме в жертва една овца и накарахме жреците да огледат черния й дроб и да ни пророкуват. Защото във Вавилон жреците гадаят по черния дроб на жертвените животни и умеят да предричат много неща, които за другите остават непроницаеми. Те казаха, че сме щели да разгневим царя, ала никой нямало да загуби живота си или да пострада. И все пак по време на лечението трябвало да се пазим от нокти и копия. Сетне поискахме от звездобройците да проверят в Книгата на небето дали денят ще бъде благоприятен за начинанието. Намериха го за благоприятен, въпреки че сме можели да изберем някой още по-благоприятен. Накрая накарахме жреците да капнат зехтин във вода и по него да предскажат бъдещето. След като се взираха в петното, те заявиха, че не са открили нищо особено или поне никакво лошо предзнаменование. На излизане от храма над нас прелетя лешояд, стиснал в ноктите си човешка глава, която беше отмъкнал от градската стена. Жреците го изтълкуваха като добра поличба за нашето начинание, ала на мен ми се стори по-скоро обратното.

Ние спазихме съвета, даден ни при огледа на овчия дроб, и отпратихме телохранителите на царя, а лъвът остана зад вратата. Не му позволихме да придружава царя, защото в гнева си той можеше да го насъска срещу нас и да бъдем разкъсани, както по думите на лекарите вече се било случвало с други. За да разведри черния си дроб, както се казваше във Вавилон, цар Бурабуриаш беше пил вино и влезе с наперена стъпка. Ала щом съгледа познатия му стол на зъболекаря, той пребледня и заяви, че трябвало да уреди още някои важни държавнически дела, за които по време на пиенето бил забравил.

Той понечи да излезе, но докато останалите лекари лежаха проснати по корем и с устните си бършеха пода, аз улових царя за ръка, окуражих го и му обясних, че всичко ще мине бързо, ако се държи храбро. На лекарите наредих да се почистят и сам обгорих зъболекарските инструменти с огъня на скарабея. Сетне почнах да натривам венеца на царя с обезболяващ мехлем, докато ми заповяда да спра, понеже бузата му се била вдървила, а езикът му вече не можел да се обърне в устата. Тогава го сложихме да седне на стола, привързахме главата му към него и между челюстите му напъхахме клинове, за да не си затваря устата. Аз го държах за ръката и го окуражавах. Призовавайки на помощ всички вавилонски богове, зъболекарят пъхна клещите в устата му и така ловко извади зъба, както никога не бях виждал да се вади болен зъб. При все това царят изпищя кански, лъвът зарева отвън, нахвърли се върху вратата, която изпращя, и задраска с нокти по нея.

Картината беше ужасна. След като отвързахме главата на царя и извадихме клиновете от устата му, той изплю кръв в един тас, заохка, завика и по бузите му потекоха сълзи. Когато кръвотечението престана, той през сълзи почна да вика телохранителите си, за да ни погубят, призоваваше лъва си, с ритник обърна свещения огън и заудря лекарите с една тояга, докато я изтръгнах от ръцете му. Подканих го да си изплакне устата и той ме послуша. Разтреперани, лекарите лежаха на пода в нозете му, а зъболекарят беше сигурен, че е настъпил последният му час. Но царят се успокои. Макар и с изкривена уста, пи вино и ме помоли да го позабавлявам, както му бях обещал.

Преместихме се е голямата увеселителна зала, защото сега царят изпитваше неприязън към стаята, в която му бе изваден зъбът. Нарече я „проклетата стая“ и нареди да я заключат за вечни времена. В увеселителната зала налях вода в един съд и накарах царя и лекарите да я опитат, за да се уверят, че е обикновена вода. Сетне бавно я прелях в друг съд и в същото време тя се превърна в кръв, така че царят и неговите лекари ахнаха от учудване и здравата се изплашиха.

След туй накарах Каптах да внесе кутията с крокодила. Всички играчки, продавани във Вавилон, бяха глинени и много изкусно направени, но аз се сетих за дървения крокодил, с който си бях играл като дете, и поръчах на един сръчен дърводелец да изготви такъв крокодил по мои указания. Беше го измайсторил от кедрово дърво и сребро и така умело го беше оцветил и украсил, че изглеждаше като жив. Извадих го от кутията и започнах да го тегля след себе си по пода. Той ме следваше, движеше краката си и тракаше с горната си челюст като истински крокодил, когато посяга към плячката си. Подарих го на царя, който много го хареса, защото в неговите реки нямаше крокодили. Теглеше го след себе си, съвсем забравил изтърпените мъки, а лекарите се споглеждаха и радостно се усмихваха.

Царят ги възнагради щедро, а зъболекаря направи богат човек, след което ги освободи. Мен обаче ме задържа и аз му показах как се превръща вода в кръв. Дадох му също така от веществото, което трябва да се сипе във водата, преди чудото да стане. Това умение е много просто, както знае всеки, комуто е известно, и както е просто всяко голямо умение. Но царят се удиви, похвали ме и не се успокои, докато не събра в градината си придворните и множество хора от градските стени, за да превърне пред очите им водата на езерото в кръв. Високопоставени и низши нададоха вик на уплаха и се хвърлиха ничком в нозете му, което го изпълни с радост. За зъба отдавна вече не си спомняше, но ми каза:

— Египтянино Синухе, ти ме избави от големи страдания и по различни начини разведри черния ми дроб. Затуй можеш да поискаш от мен каквото пожелаеш. Достатъчно е само да назовеш какъвто и да било подарък и ще го получиш, защото аз също искам да разведря черния ти дроб. Тогава му казах:

— Царю Бурабуриаш, владетелю над четирите края на света, като лекар аз държах главата ти под мишницата си и стисках ръката ти, докато ревеше с грозен глас. Мисля, че когато се върна в родината си, за да разкажа какво съм видял тук, не е редно в мен, чужденеца, да остане такъв спомен за царя на Вавилония. По-добре ще е като човек да се изплаша, съзирайки цялата ти мощ. Ето защо сложи си брадата, препаши опашката около пояса си и накарай своите войски да дефилират пред теб, та да усетя могъществото ти, смирено да падна ничком и с устата си да избърша прахта пред нозете ти. Друго нищо не искам от теб.

Молбата ми явно му хареса, защото отговори:

— Честна дума, Синухе, досега никой не ми е говорил като теб. Затуй ще изпълня молбата ти, макар че ще ми бъде отегчително цял ден да седя на златния трон, докато ми се изморят очите и почна да се прозявам. Но нека бъде както ти пожела.

Той разпрати вестоносци да свикат войските му от цялата страна и определи деня, в който трябваше да дефилират пред него.

Парадът стана край портата на Ищар. Царят седеше на златен трон, в нозете му лежеше лъвът, а въоръжените му велможи го бяха наобиколили, така че изглеждаше обвит в облак от злато, сребро и пурпур. Долу, по широката алея, войските преминаваха на бегом копиеносци и стрелци с лъкове в редици по шестдесет, бойни колесници профучаваха по шест една до друга. Нужен беше цял един ден, докато всички се източат пред погледа на царя. Колелата на колесниците трещяха като гръмотевици, тропотът на тичащите войници и дрънкането на оръжията напомняше шума на разбушувало се море, та на човек му се завиваше свят и краката му се разтреперваха при вида на всичко това.

— Не е достатъчно да кажем, че вавилонските войски са многобройни като песъчинките в морето и звездите на небето — казах на Каптах. — Трябва да пресметнем тяхното количество.

— Невъзможно е, господарю — измърмори Каптах. — На земята няма такива големи числа…

Заех се да броя доколкото смогвах и се оказа, че пехотинците бяха шестдесет по шестдесет по шестдесет, а бойните колесници — шестдесет по шестдесет. Впрочем във Вавилония шестдесетицата е свещено число наред с петицата, седмицата и дванадесетицата. Но защо е така — това не знам. Жреците ми обясняваха, ала от обясненията им не разбрах нищо.

Видях също, че щитовете на воините от царската гвардия блестяха от злато и сребро, оръжията им бяха позлатени и посребрени, лицата им лъщяха от масло и те така бяха затлъстели, че при тичането се задъхваха и пръхтяха като стадо говеда. Но те бяха малко на брой, докато пристигналите от провинциите войници бяха обгорели от слънцето, мръсни и смърдящи на пикоч. Царската заповед ги бе изненадала, та мнозина не носеха дори копия, около очите бяха нахапани от мухи и аз установих, че във всички страни войската е една и съща. Забелязах още, че много от колесниците бяха стари и скърцаха, на няколко колелата се откачиха в движение, а прикрепените към тях медни коси бяха позеленели от ръжда.

Вечерта царят ме извика при себе си, усмихна се и запита:

— Е, Синухе, увери ли се в могъществото ми?

Хвърлих се в нозете му, избърсах с уста пода пред него и казах:

— Наистина няма по-могъщ цар от теб и ненапразно те наричат владетел над четирите края на света. Очите ме заболяха, главата ми се замая и краката ми се огъваха от страх, защото воините ти са неизброими като морския пясък и звездите на небето. Той се усмихна доволен и каза:

— Молбата ти бе изпълнена, Синухе, макар че можеше да се задоволиш и с по-малко. Съветниците ми са вбесени от тази странна приумица, която ще погълне годишния данък от цяла една провинция. Нали войниците трябва да се нахранят и напоят, а тази вечер ще вилнеят из града и като всички войници ще направят сума поразии. После цял месец пътищата на страната ще бъдат несигурни от тях, така че не ми се вярва втори път да уреждам такава щуротия. Освен това седалищните ми части се вдървиха от седенето на златния трон и главата ми също е замаяна. Затуй нека пийнем вино и разведрим черния си дроб след напрегнатия ден, че имам да те разпитвам за много неща.

Пихме вино и той ми задаваше всякакви въпроси, както разпитват децата и юношите, които още не са видели света. Отговорите ми явно му допадаха и накрая той запита:

— Фараонът има ли дъщеря? След всичко, което ми разказа за Египет, реших да си взема фараонска дъщеря за съпруга. Вярно, че в харема си вече имам четиристотин жени, които са ми предостатъчни, защото на ден не ходя при повече от една, а и това би ми омръзнало, ако не бяха различни. Но ако сред жените си имам фараонска дъщеря, престижът ми ще се издигне и народите, които управлявам, ще ме уважават още повече.

Вдигнах ужасено ръце и казах:

— Бурабуриаш, ти не знаеш какво говориш! Откакто свят светува, фараонска дъщеря не се е събирала с чужд мъж. Дъщерите на фараона се омъжват единствено за свои братя, а когато нямат братя, остават неомъжени за цял живот и стават жрици. Затуй думите ти са светотатство към египетските богове, но аз ще ти дам опрощение, защото не знаеш какво говориш.

Царят сбърчи вежди и раздразнено каза:

— Какъв си ти, че ще ми даваш опрощение? Мигар моята кръв не е божествена, както кръвта на фараона?

— Видях кръвта ти, когато я изплюваше в таса до теб — признах аз. — Виждал съм също така как тече кръвта на великия фараон Аменхотеп и не мога да твърдя, че между кръвта на двама ви има някаква разлика. Но ти не бива да забравяш, че фараонът едва отскоро е женен и не знам дали са му се родили дъщери.

— Още съм млад и мога да почакам — отговори Бурабуриаш и лукаво ме погледна, защото беше цар на търговски народ. — Освен това, ако фараонът няма дъщеря или не иска да ми я даде за съпруга, нека ми изпрати някоя благородна египтянка, която мога да представя за негова дъщеря. Тук никой не се съмнява в думите ми, а и фараонът няма да загуби нищо. Но ако не се съгласи, ще изпратя войските си да доведат дъщеря му. Аз съм упорит и щом си наумя нещо, никой не може да го избие от главата ми.

Думите му ме изплашиха, та му казах, че една война ще струва скъпо и ще навреди много на световната търговия, от което той ще загуби повече, отколкото Египет.

— По-добре ще е да изчакаш — добавих аз, — докато посланиците ти съобщят, че на фараона са се родили дъщери. Тогава с глинена плочка можеш да го уведомиш за желанието си и ако склони, той непременно ще ти изпрати дъщеря си. Няма да те измами, понеже сега има нов, могъщ бог, който държи на истината и всяка лъжа го отвращава.

Бурабуриаш недоумяващо заяви:

— За такъв бог не искам да ми се говори и много се учудвам, че твоят фараон си е избрал точно него. Нали е общоизвестно, че истината често вреди на човека и го довежда до просяшка тояга. Вярно е, че аз се моля на всички богове — и на познати, и на непознати, защото сигурното е сигурно и понеже обичаят е такъв. Но с този бог не искам да имам вземане-даване. Виното ме ободри и разведри черния ми дроб — продължи той, — а думите ти за фараонските дъщери и тяхната красота ме разгорещиха, та смятам да се оттегля с харема си. Заповядай и ти с мен, като лекар можеш да дойдеш. Вече казах, че имам предостатъчно жени и няма нищо лошо, ако си избереш някоя от тях да се позабавляваш. Гледай само да не й направиш дете, че ще се получат големи неприятности. Освен това любопитен съм да видя как се люби с жена един египтянин, понеже всеки народ си има свои начини. Ще се смаеш и няма да ми повярваш, ако ти разкажа какво умеят моите жени, доведени от далечни страни.

Той не пожела да изслуша възраженията ми, заведе ме насила в харема си и ми показа картините по стените, които художниците му бяха изготвили от разноцветни гледжосани тухли и които изобразяваха мъже и жени, любещи се по всевъзможни начини. Показа ми също така някои от съпругите си, облечени със скъпи одежди и покрити с накити и скъпоценни камъни. Сред тях имаше жени и момичета от всички познати страни, както и представителки на дивите племена, доведени от търговците. Различаваха се по външност и по цвета на кожата си, бръщолевеха като маймуни на всички езици, танцуваха пред царя, разголвайки корема си, и го съблазняваха по разни начини, защото всяка от тях се стараеше да спечели благоволението му. Царят непрекъснато ме подканяше да си избера някоя от тях, докато накрая му рекох, че съм дал обет пред божеството си да се въздържам от общуване с жени, когато ми предстои да лекувам пациент. Казах му, че съм обещал на другия ден да оперирам едного от сановниците му, който има брадавица на семенните торбички, така че не бива да се докосвам до жена и най-добре ще е да си тръгна, за да не посрамя лекарското си изкуство. Царят ми повярва и ме освободи, но жените бяха много огорчени и с думи и жестове изразиха разочарованието си. С изключение на царските евнуси те досега не бяха виждали в харема мъж в разцвета на силите си, а царят беше млад, хилав и още голобрад. Но преди да си тръгна, той каза, подсмихвайки се:

— Реките придойдоха и пролетта настъпи. Затова жреците постановиха след тринадесет дни да се състои празникът на пролетта и денят на мнимия цар. За този ден съм ти приготвил изненада, която — надявам се — ще позабавлява както теб, така и мен, но каква ще бъде тя — това не искам да ти кажа предварително, за да не ми развалиш удоволствието.

Оттеглих се с лоши предчувствия, защото се боях, че онова, което беше забавно за цар Бурабуриаш, едва ли можеше да ме забавлява. По този въпрос с Каптах за първи път бяхме на едно мнение.