Мика Валтари
Синухе Египтянина (82) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

1

Съгласно уговорката с Хоремхеб скиптроносецът Ейе бе готов след погребалната церемония да окичи главата си с фараонските корони. За да постигне по-бързо тази своя цел, той ускори балсамирането и погребението на фараон Тутанхамон, прекрати издълбаването на гробницата му и я остави малка и невзрачна в сравнение с гробниците на великите фараони, а голяма част от съкровищата, които Тутанхамон бе възнамерявал да отнесе в гроба си, прибра за себе си. Но според същата уговорка той трябваше да склони принцеса Бакетамон да стане съпруга на Хоремхеб, та някой ден — след смъртта му — Хоремхеб да може законно да претендира за египетските корони, въпреки че беше от ниско потекло. Ето защо с жреците се бе споразумял след изтичане на траура Бакетамон да се яви на Хоремхеб в образа на богинята Сехмет и по време на тържественото отпразнуване на победата в храма й да му се отдаде, така че връзката им да получи благословията на боговете и Хоремхеб също да стане богоподобен. Така замисляха работата Ейе и жреците, ала принцеса Бакетамон беше скроила свой грижливо подготвен план. Знам, че в омразата си към Хоремхеб царица Нефертити я бе подтикнала към този план, разчитайки при сполука да стане най-могъщата жена в Египет редом с Бакетамон.

Това беше нечестив и страшен план, какъвто може да роди само хитроумието на една ожесточена жена. Той беше толкова невероятен, че тъкмо заради невероятността си без малко не сполучи, защото за такова нещо никой не се бе досещал, а ако се досетеше, щеше да го сметне за невъзможно. Едва след разкриването му стана ясно защо хетите с такова великодушие бяха предложили мир, отказвайки се от Мегидо и от страната на аморитите и съгласявайки се на отстъпки при сключването на мира. Те явно бяха съобразителни хора, в колчана си предвидливо държаха стрела, за която Хоремхеб и Ейе нямаха представа, и при сключването на мира бяха убедени, че от направените отстъпки не са загубили нищо. Великодушието им би трябвало да събуди съмнение у Хоремхеб, но бойните му успехи го бяха заслепили. Той самият се стремеше към мир, за да укрепи властта си в Египет и най-сетне да спечели Бакетамон за своя съпруга. Години наред бе копнял по нея и от дългото чакане страстта му към царската кръв бе станала неудържима. Затуй той не желаеше да се съмнява в нищо и не забеляза лукавството на хетите.

Но след смъртта на съпруга си и след принудителното жертвоприношение пред Амон царица Нефертити не можеше да понесе мисълта, че ще бъде отстранена от управлението на Египет и че няма да се отличава от никоя друга жена в златния палат. Независимо от възрастта си тя все още беше голяма хубавица, макар хубостта й вече да повяхваше и поддържането й да изискваше много грижи и козметични средства. С хубостта си бе спечелила на своя страна множество знатни египтяни, които като безполезни лентяи, наобиколили невзрачния фараон, си живееха живота в златния палат. С ума и хитрината си тя се сприятели също с Бакетамон и разпали вродената й гордост в буен огън, изгарящ нейното сърце, докато накрая тази гордост заприлича по-скоро на безумие, отколкото на естествено човешко самочувствие. Бакетамон така се възгордя със свещената си кръв, че не позволяваше на никой простосмъртен да се докосне до нея и дори до сянката й. Цял живот упорито бе пазила целомъдрието си, смятайки, че в Египет няма достоен за нея мъж, след като в жилите й течеше кръвта на великите фараони. По такъв начин тя бе преминала обичайната възраст за женитба и мисля, че целомъдрието помрачаваше нейното съзнание и поболяваше сърцето й, но едно хубаво брачно ложе можеше да я изцери. Иначе тя продължаваше да бъде красива, осанката и гордостта правеха хубостта й непреходна и тя ревниво я поддържаше, макар че не позволяваше да бъде докосвана от роби.

Нефертити по всякакъв начин разпалваше нейното високомерие и й внушаваше, че е родена за велики дела и е длъжна да избави Египет от домогванията на властолюбци с нисше потекло. Говореше й за великата царица Хатшепсут, която надянала на лицето си царската брада, препасала лъвската опашка и управлявала Египет от престола на фараоните. Двете бродеха сред белите колони и по обраслите с мирта тераси в бляскавия скален храм на Хатшепсут, разглеждаха изображенията на великата царица и Нефертити убеждаваше Бакетамон, че по хубост приличала на великата царица.

Пред нея тя злословеше много срещу Хоремхеб, така че в моминската си гордост Бакетамон започна да се ужасява от Хоремхеб, който беше от нисше потекло, с една глава по-висок и по-едър от знатните египтяни, и изпитваше погнуса при мисълта, че той можеше да я обладае насилствено по грубия начин на войниците и да опозори свещената й кръв. Но човешкото сърце е непоследователно и капризно, та си мисля, че тя намрази Хоремхеб по-скоро затуй, защото неговата сила и необузданост тайно я привличаха. Навремето, когато той пристигна като юноша в златния палат, тя често го съзерцаваше и пламваше от погледите му, макар че никога не беше го признавала пред себе си.

При това положение Нефертити с лекота й въздействуваше, когато с наближаване края на войната в Сирия фараон Тутанхамон залиня и намеренията на Ейе и Хоремхеб излязоха наяве. Не вярвам Ейе да е криел замислите си от Нефертити, понеже беше негова родна дъщеря. Ето защо тя лесно можеше да установи каква голяма тайна игра разиграваха Ейе и Хоремхеб. Обаче Нефертити ненавиждаше баща си, защото, след като достатъчно се бе възползувал от нея, той я бе изтласкал, като съпруга на прокълнатия фараон я държеше в сянка и не й позволяваше да участвува в дворцовите тържества. Предполагам, че Нефертити имаше и други причини да мрази баща си Ейе, но тях няма да ги споделям, тъй като не съм сигурен и не вярвам на всички сплетни от златния палат, макар да знам, че златният палат на фараоните е тъмна пещера и зад стените си таи безброй ужасии. Ще спомена само, че хубостта и умът, обединени в една жена, чието сърце времето е вкоравило като камък, представляват опасно съчетание — по-опасно от гол нож и по-страшно от медните коси на бойните колесници. Не вярвам на света да има нещо по-опасно и по-гибелно от една жена, която е достатъчно хубава, достатъчно умна и й липсва сърце. Най-доброто доказателство за това е скроеният от Нефертити план, в който въвлече принцеса Бакетамон.

Този хитър план беше разкрит поради това, че след пристигането си в Тива Хоремхеб от нетърпение започна да се навърта около покоите на Бакетамон, за да я зърне и да поговори с нея, макар че тя не желаеше да го вижда и отказваше да го приеме. Той случайно забелязал някакъв хетски пратеник да се явява при Бакетамон и се зачудил от къде на къде тя ще приема хетски пратеник и защо той ще се бави толкова време при нея. Затуй на своя глава наредил да го задържат, а в безочливостта си пратеникът го заплашил и му наговорил думи, каквито може да изрече само един уверен в силата си човек.

Тогава Хоремхеб разказал на Ейе всичко и през нощта те насилствено се вмъкнали в покоите на Бакетамон, погубили робите, които я отбранявали, и намерили преписка, скрита от Бакетамон в пепелта на мангала. Като прочели глинените плочки, те се стъписали от ужас, затворили Бакетамон в покоите й и наредили на стражите да вардят и нея, и Нефертити. Още същата нощ дойдоха при мен в някогашната медникарска къща, която след пожара Мути бе възстановила с изпратеното от Каптах сребро. Дойдоха в късна доба с обикновен паланкин и загърнати лица. Мути ги пусна да влязат, без да ги познае, но ги нахока, загдето я карат да ме буди от дълбок сън. Аз обаче не спях — след завръщането от Сирия видяното там не ме оставяше да спя спокойно. Докато Мути мърмореше, аз се вдигнах от постелята си, запалих светилници и посрещнах дошлите, като предполагах, че се нуждаят от лекарска помощ. Но каква беше изненадата ми, когато ги познах. Накарах Мути да донесе вино и сетне я пратих да спи, макар че Хоремхеб в страха си искаше да я убие, понеже видяла лицата им и можела да чуе разговора ни. Никога не бях го виждал толкова изплашен и това ми достави голямо удоволствие.

— Не си въобразявай, че ще ти позволя да убиеш Мути — рекох му. — Навярно главата ти не е наред, щом приказваш такива дивотии. Мути е стара жена и недочува, а заспи ли, хърка като хипопотам. Имай търпение и след малко ще чуеш хъркането и. А междувременно пий от виното и ми повярвай, че е излишно да се боиш от една старица.

— Не съм дошъл да разговаряме за хъркането, Синухе — каза Хоремхеб невъздържано. — Дали ще е жива, или не, все едно, защото Египет се намира в смъртна опасност и ти трябва да го спасиш.

Ейе потвърди думите му, като рече:

— Наистина, Синухе, Египет е в смъртна опасност и аз също. Такава голяма опасност едва ли някога е грозяла Египет. Затуй в тревогата си се обръщаме към теб.

Ала аз горчиво се изсмях и безпомощно разперих пред тях голите си ръце. Тогава Хоремхеб извади глинени плочки от цар Шубилулюма и ми ги подаде да ги прочета. Даде ми да прочета също преписи от писмата, които Бакетамон бе изпратила на хетския цар в Хатушаш преди края на войната. Прочетох ги и вече не ми беше до смях, а в устата ми виното загорча, защото Бакетамон бе написала на хетския цар следното:

„Аз съм дъщеря на фараон и в жилите ми тече свещена кръв, а в Египет няма нито един достоен за мен мъж. Узнах, че ти имаш много синове. Изпрати ми едного от тях, за да строша с него гърне, и синът ти ще властвува редом с мен над страната Кеми.“

Това писмо беше толкова невероятно, че недоверчивият Шубилулюма отпърво не бе дал вяра на думите й и с таен вестоносец бе изпратил на Бакетамон глинена плочка с доста сдържан отговор, за да се осведоми за нейните условия. Но с ново писмо Бакетамон бе потвърдила предложението си и го уверяваше, че знатните египтяни са на нейна страна и че жреците на Амон също са на нейна страна. Това писмо бе накарало Шубилулюма да повярва в искреността на предложението й. Затуй бе побързал да сключи мир с Хоремхеб, след което се готвеше да изпрати сина си Шубату в Египет. В удобен момент Шубату трябваше да потегли от Кадеш с множество подаръци за Бакетамон, а ако се съдеше по последната плочка, той със свитата си вече беше на път за Египет.

Докато четях писмата, двамата подеха спор помежду си и Хоремхеб каза на Ейе:

— Така значи се отблагодаряваш за всичко, което извърших за теб. Такава е признателността ти за войната, в която разгромих хетите и изтърпях толкоз мъки. Ако в мое отсъствие бях оставил някое сляпо псе да пази интересите ми в Тива, то щеше да ми свърши по-добра работа. Ползата ми от теб е толкова, колкото от една сводница, на която си платил, без да видиш дори задника на някое момиче. Да, Ейе, ти си най-долният човек, когото съм срещал, и проклинам деня, в който се допрях до черната ти ръка, за да сключим спогодба. Сега нямам друг изход, освен с дръгливците си да превзема Тива и да сложа двойната корона на главата си.

Но Ейе отвърна:

— С това жреците няма да се съгласят, пък и не знаем нито размерите на заговора, нито каква подкрепа разчита да получи Бакетамон от жреците и от знатните. Народът не чини нищо, той е вол, на чийто врат се надява хомот и всеки го води, накъдето пожелае.

— Не, Хоремхеб, ако принц Шубату пристигне в Тива и строши гърне с Бакетамон, това ще бъде краят на нашата власт. С оръжие не можем да го възпрем, защото това би означавало нова война, а тъкмо сега Египет не е в състояние да я понесе. Тя ще срине властта ни и ще помете всичко, което с мъка съградихме. Вярно е, че съм бил сляпо псе, но такова нещо никога не се е случвало и не можех да го предположа. Затуй Синухе трябва да ни помогне.

— В името на всички египетски богове — извиках смаяно, — как да ви помогна? Аз съм само лекар и не мога да извърна главата на една побъркана жена към Хоремхеб.

— Веднъж вече ни помогна — отсече Хоремхеб, — а щом някой е хванал веслото, длъжен е, волю-неволю, да гребе. Трябва да пресрещнеш принц Шубату и да се погрижиш да не пристигне в Египет. Как ще постъпиш — това ние не знаем и не желаем да го знаем. Ще кажа само, че открито не можем да го погубим, защото това би означавало нова война с хетите, а аз държа да определя сам кога ще поведа нова война.

Думите му ме ужасиха, коленете ми се разтрепериха, сърцето ми се сви и езикът ми се преплиташе, когато казах:

— Вярно е, че веднъж ви помогнах, но го извърших колкото заради себе си, толкова и заради Египет, а този принц не ми е сторил никакво зло, виждал съм го само един път край шатрата ти в деня на Азирувата смърт. Не, Хоремхеб, по-добре да умра, отколкото да ме превърнеш в наемен убиец, защото това е най-позорното престъпление. Когато уморих фараон Ехнатон, сторих го заради него, понеже боледуваше и аз му бях приятел.

Хоремхеб сбърчи вежди и заплющя с камшика по крака си, а Ейе каза:

— Синухе, ти си разумен човек и навярно сам разбираш, че не можем да затрием цяла държава под дюшека на една капризна жена. Повярвай ми, друг изход нямаме — на път за Египет принцът трябва да умре. Все ми е едно дали смъртта му ще е последица от нещастен случай или болест, важното е той да умре. Затуй ще заминеш за Синайската пустиня и ще го пресрещнеш като изпратен от Бакетамон лекар, за да го прегледаш доколко е в състояние да изпълнява съпружеските си задължения. Той не може да не ти повярва, ще те приеме и ще те разпитва надълго и нашироко за Бакетамон. Принцовете също са хора. Предполагам, че Шубату е обзет от голямо любопитство и недоумява с що за вещица Египет възнамерява да го подмами. Ех, Синухе, нито задачата ти е трудна, нито подаръците, които ще получиш, са за пренебрегване, защото, ако я изпълниш, ти ще бъдеш богат човек.

— Решавай бързо, Синухе — намеси се Хоремхеб, — налага се да избираш между живота и смъртта. Вероятно се досещаш, че ако откажеш, след като си чул всичко това, ние не можем да те оставим жив, пък ако ще и хилядократно да си ми приятел. Това е тайна на фараоните и тя не бива да има свидетели. Името, което ти е дала майка ти, Синухе, е било лошо предзнаменование, защото вече си узнал прекалено много фараонски тайни. Затуй сега е достатъчна само една твоя дума и ще ти прережа гърлото. Няма да го сторя охотно, понеже си ни най-добрият служител и такава задача не можем да поверим на никой друг. С нас вече те свързва общо престъпление и сегашното също ще споделим драговолно с теб, ако смяташ, че спасяването на Египет от господството на хетите и на една побъркана жена е престъпление.

Разбрах, че съм попаднал в мрежата на собствените си деяния, която беше здрава и ме държеше в плен, без да мога да скъсам нито една нишка в нея. Бях завързан с въжето на собствените си деяния, което сам бях оплел и чието начало се губеше далече в миналото, пропъхваше се през сетната нощ на великия фараон, пропъхваше се през гостуването на Птахор в бащиния ми дом, пропъхваше се през безлюдната река, по която в тръстикова лодка съм се носил през нощта след моето раждане. Но в мига, когато бях подал на фараон Ехнатон смъртоносното питие, аз окончателно бях свързал съдбата си със съдбата на Хоремхеб и Ейе, въпреки че тогава в скръбта и огорчението си още не го осъзнавах.

— Много добре знаеш, че смъртта не ме плаши, Хоремхеб — опитах се аз напразно да важнича, защото, макар че бях говорил много за смъртта и я бях призовавал, тя си оставаше противен, неприветлив гост в мрачна нощ и нямах никакво желание да ми прерязват гърлото с изтъпен нож.

Пиша всичко това заради себе си, без самовеличаене, та затуй за мой срам признавам, че в оная нощ мисълта за смъртта здравата ме изплаши. Тя ме ужаси най-вече с внезапната си поява, без да съм подготвен да я посрещна. Ако бях имал време да се подготвя, страхът ми може би нямаше да бъде толкова голям. Но аз си спомних как лястовиците се стрелкат над водната повърхност, спомних си за виното от пристанището, спомних си за приготвяната от Мути гъска по тивански и изведнъж животът невероятно ми домиля. Замислих се за Египет и се сетих, че Ехнатон трябваше да умре за неговото оцеляване и за да може Хоремхеб с оръжие да отблъсне хетското нашествие. Ехнатон все пак беше мой приятел, докато този чуждоземен принц ми беше съвсем непознат и с деянията си по време на войната сигурно хилядократно бе заслужил смъртта. Защо пък за спасението на Египет да не погубех и него, както със същата цел вече бях уморил Ехнатон? Започна да ми се приспива и през прозявка казах:

— Прибери ножа си, Хоремхеб, защото при вида на изтъпен нож много се разстройвам. Нека бъде волята ти. Ще спася Египет от хетската заплаха, обаче как ще го сторя — това още не знам. Нищо чудно то да ми струва живота, защото хетите сигурно ще ме убият, ако принцът умре. Но животът ми не е от значение. Не желая те да властвуват в Египет и ще действувам не заради някакви подаръци или примамливи обещания, а защото всичко това е било написано на звездите още преди моето раждане и няма да ми се размине. Затуй приемете короните от моята ръка, Хоремхеб и Ейе, приемете ги и благославяйте името ми, загдето аз, обикновеният лекар Синухе, ви въздигам във фараони.

При тези думи много ме досмеша, като си помислих, че в жилите ми може би течеше свещена кръв и аз бях единственият истински наследник на фараонската власт, докато Ейе първоначално е бил незначителен жрец на слънцето, а родителите на Хоремхеб воняха на говеда и сирене. Закрих уста с дланта си и се закисках като стара бабичка. Смеех се и си мислех, че ако притежавах твърдостта на Хоремхеб или хладнокръвната хитрост на Ейе, може би щях да променя посоката на живота си, като докажа своя произход и сам се възкача на фараонския престол. В ония преломни времена всичко беше възможно, но властта ме плашеше, окървавените фараонски корони ме ужасяваха — в жилите ми кръвта на слънцето се беше смесила с рядката митанска кръв, с кръвта на залеза. Притисках ръка към устата си, без да мога да сподавя смеха си, защото изпадна ли в потрес, аз започвам да се смея, а когато се страхувам, ставам сънлив. По това, струва ми се, се различавам от много други хора.

Смехът ми подразни Хоремхеб, той отново сбърчи вежди и заплющя със златния камшик по крака си, докато Ейе остана невъзмутим — беше стар и уморен, хорският смях или плач не го вълнуваха и мислеше единствено за себе си. В този миг видях двамата такива, каквито бяха без пъстрата перушина на въображението. Видях ги като разбойници, които ограбваха тялото на умиращия Египет, видях ги като деца, които искаха да си поиграят с короните и символите на властта. Желанията и страстите им дотолкова ги бяха заробили, че те никога не можеха да бъдат щастливи. Затуй притихнах, взрях се в бъдещето и казах на Хоремхеб.

— Приятелю Хоремхеб, короната е тежка. Ще го почувствуваш след някой зноен ден, привечер, когато изкарват добитъка на водопой и гласовете около теб заглъхват.

Но Хоремхеб отвърна:

— Тръгвай на път, без да се маеш, защото корабът чака! Трябва да се срещнеш с Шубату в Синайската пустиня, преди той и охраната му да пристигнат в Танис.

Така посред нощ най-неочаквано отново потеглих от Тива. Хоремхеб ми предостави най-бързия си кораб и аз наредих да отнесат на него лекарското ми сандъче и остатъка от печената гъска по тивански, която Мути ми бе поднесла за вечеря. Вино също накарах да натоварят за из път, защото вече не ме беше много грижа какво ще ми се случи.