Мика Валтари
Синухе Египтянина (36) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sinuhe egyptiläinen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 60 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
plamentd (2010)
Сканиране и корекция
essop (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Мика Валтари. Синухе Египтянина

Рецензент: Ееро Сувилехто

Консултант: Сергей Игнатов

Редактор: Юлич Димитрова

Художник: Владимир Калинов

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Красимир Градев

Коректори: Йорданка Киркова, Ана Тодорова

ДИ „Народна култура“, 1986

История

  1. — Добавяне

Седма книга
Минея

1

Тъй като нощем движението по реката не спираше, измъкнахме се от града, без стражите да ни безпокоят, и аз пропълзях под навеса да положа морната си глава. Както вече описах, царските гвардейци ме бяха разбудили още преди зазоряване и никога през живота си не бях имал толкова напрегнат ден, изпълнен с шум и смут. Но ето че и сега не намерих покой — Минея се бе измъкнала от килима и се миеше, загребвайки с шепи вода от реката. Лунната светлина проблясваше игриво по капките, които се стичаха от дланите й. Тя ме погледна, без да се усмихва, и заговори с негодувание:

— По твой съвет цялата се нацапах с кръв, сега мириша и може би никога няма да успея да се изчистя. За всичко си виновен ти. А когато ме пренасяше в килима, притискаше ме към себе си много по-силно, отколкото беше необходимо, и аз едва дишах.

Бях се наситил на приказките й, чувствувах се капнал от умора и затова й казах, прозявайки се:

— Млъкни най-сетне, проклето момиче! Като си помисля колко работа ми отвори, сърцето ме заболява и ми се иска да те хвърля в реката, чиито води сигурно ще те измият според желанието ти. Без теб щях да си седя от дясната страна на царя, жреците от кулата щяха да ме учат на цялата си мъдрост, без да скриват нещо от мен, и щях да стана най-умният лекар на земята. Заради теб се лиших от подаръците, спечелени с лекарското ми умение, златото ми намалява, а не смея да използувам глинените плочки, срещу които бих могъл да получа злато от съкровищниците на храмовете. Всичко това дължа на теб и проклинам деня, в който те срещнах. При спомена за него всяка година ще навличам власеница и ще си посипвам главата с пепел.

Тя потопи ръка в огряната от луната вода, раздели я като течно сребро и промълви, без да вдига поглед:

— Щом е така, тогава по-добре да скоча в реката и ще се избавиш от мен.

Тя се изправи, готова да скочи, но аз я дръпнах и казах:

— Престани с дивотиите си! Ако се хвърлиш в реката, всичко сторено от мен ще се окаже напразно и това ще е върхът на безумието. Минея, заклевам те във всички богове да ме оставиш най-сетне да подремна и да не ми пречиш с приумиците си, защото съм много уморен.

Изричайки тези думи, аз се пъхнах под килима и се завих презглава. Нощта беше студена, макар да се бе запролетило и в тръстиките щъркелите да тракаха с клюновете си. Тя се промъкна под килима до мен и кротко каза:

— Като не мога да сторя нищо друго за теб, нека те стопля с тялото си в студената нощ.

Не намерих сили да й се противопоставя — заспах, сгрят от тялото й, и спах чудесно, защото беше млада и тялото й като малка пещ излъчваше топлина до мен.

На сутринта се събудих и видях, че бяхме стигнали доста нагоре по течението, ала гребците почваха да недоволствуват:

— Плещите ни се вдървиха и гърбовете ни се схванаха. Да не искаш да гребем до издъхване? Не сме тръгнали да гасим пламнала къща!

Насилих сърцето си и им наредих:

— Който престане да гребе, ще опита тоягата ми! Ще почиваме едва на пладне. Тогава ще се нахраните, ще пиете вода и всекиму ще дам по глътка вино от фурми, да се ободри и да се почувствува волен като птица. Но ако роптаете против мен, ще призова всички зли духове срещу вас. Да знаете, че съм жрец и магьосник и познавам множество духове, които жадуват за човешко месо!

Казах го, за да ги сплаша, ала слънцето сияеше на небето и те не ми повярваха, рекоха, че съм сам срещу тях десетимата, и най-близкият посегна да ме удари с веслото.

Изведнъж обаче откъм погребалната делва на носа на гемията се дочу трополене. Каптах захлопа отвътре и започна да ругае с дрезгав глас. Гребците пребледняха от ужас, заскачаха един подир друг в реката, заплуваха панически и се изгубиха от погледа ми във водната шир. Гемията изви, наклони се и пое по течението, ала аз я насочих към брега, където хвърлих каменната котва. Като решеше косата си, изпод навеса се появи Минея и прогони всичките ми страхове, защото беше хубава, грееше слънце и в тръстиките щъркелите потракваха с клюновете си. Отправих се към погребалната делва, разчупих глината на отвора й и извиках високо:

— Възкръсни, ти, който почиваш тук!

Каптах подаде чорлава глава и се огледа стъписано. Струва ми се, че никога не бях виждал по-объркано лице от неговото в този миг. Той простена и запита:

— Що за номера са това? Къде се намирам, къде е царската ми корона, къде са се дянали символите на моята власт? Съвсем гол съм и ми е студено, а главата ми е пълна с оси и крайниците ми тежат като олово, сякаш отровна змия ме е ухапала. Внимавай, Синухе, не се шегувай с мен, защото с царете шега не бива!

Искаше ми се да го накажа за безочливото му държане предишния ден, поради което се престорих, че недоумявам, и казах:

— Не разбирам за какво говориш, Каптах. Сигурно още си замаян от виното и не си спомняш, че вчера на тръгване от Вавилон се напи, започна да буйствуваш по гемията, дърдореше глупости и гребците се видяха принудени да те затворят в тази делва, за да не им сториш зло. Говореше нещо за цар и съдии и изприказва какви ли не щуротии.

Каптах притвори очи, дълго размишлява и накрая рече:

— Господарю, заричам се вече никога да не пия, защото от виното ми се присъниха невероятни приключения. Толкова невероятни, че не смея да ти ги опиша. Мога само да кажа, че по милостта на скарабея се видях цар, раздавах справедливост от царския престол, даже в царския харем ходих и се забавлявах с някаква красавица. Още много друга неща ми се случиха, ала не ги помня, понеже имам страхотно главоболие. Смили се, господарю, и ми дай от оня цяр, дето пиячите на вино в проклетия Вавилон го вземат на другия ден.

Докато говореше, Каптах забеляза Минея и веднага се скри в делвата, казвайки с жаловит глас:

— Господарю, сигурно съм болен или продължавам да сънувам, щом като в дъното на гемията ми се привижда девойката, която насън срещнах в царския харем. Скарабеят да ме пази, защото се боя, че се побърквам!

Той опипа посинялото си око и отеклия си нос и изхленчи. Минея се приближи до делвата, хвана го за косата и изтегли главата му през отвора.

— Погледни ме! — каза тя. — Аз ли съм жената, с която уж си се забавлявал нощес?

Каптах я погледна уплашено, затвори очи и извика с писклив глас:

— Нека всички египетски богове се смилят и ми простят, че съм служил на чужди богове и съм им принасял жертва, но това си ти и те моля за прошка, защото беше само насън!

Минея свали пантофа си и с него така го перна по двете бузи, че те изплющяха.

— Ето ти наказанието за неприличния сън, та да знаеш, че вече си буден!

Но Каптах завика още по-силно:

— Вече изобщо не знам спя ли, или съм буден, защото същото ми се случи насън, когато тази ужасна жена се нахвърли върху мен в царския харем!

Помогнах му да се измъкне от делвата и му дадох горчив сироп да си прочисти стомаха. После с едно въже, завързано около кръста му, го спуснах във водата и въпреки крясъците му го оставих да поплува, за да се съвземе от виното и маковия сок. Когато отново го изтеглих на гемията, аз се съжалих над него и му казах:

— Нека това ти бъде урок за дръзкото поведение спрямо мен, твоя господар. Освен това запомни, че всичко случило се с теб е истина и че без моята намеса сега щеше да лежиш мъртъв в делвата в гробницата на мнимите царе.

Сетне му разказах цялата история подред и трябваше да я повторя няколко пъти, докато я схване и повярва. Накрая рекох:

— Животът ни е в опасност и на мен никак не ми е до смях. Ако царят ни пипне, ще увиснем на стената с главата надолу, а може и нещо по-лошо да ни се случи. След като гребците избягаха, остава сами да си помогнем и ти, Каптах, ще трябва да измислиш начин да се прехвърлим живи в Митани.

Каптах се почеса по главата, дълго размисля и най-сетне проговори:

— Ако съм те разбрал правилно, всичко случило се е истина и аз не съм сънувал, нито пък съм се побъркал от виното. Щом е така, обявявам този ден за благодатен и в такъв случай мога безгрижно да се напия, за да ми се проясни мозъкът, макар доскоро да смятах, че вече никога не ще се допра до вино.

След тези думи той се пъхна под навеса, разпечата една делва с вино и почна да пие, като величаеше разни египетски и вавилонски богове, чиито имена не бях и чувал. Споменавайки името на всеки бог, той надигаше делвата, докато се свлече на килима, заспа и захърка като хипопотам.

Постъпката му така ме възмути, че ми се щеше да го търколя в реката и да го удавя, ала Минея ме възпря:

— Каптах е прав, всеки ден си има своите грижи. Защо да не пийнем и да не се повеселим тук, където ни е довело течението? Мястото е красиво, закътано в тръстиките, сред които щъркелите потракват клюнове. Ето, и диви патици прелитат, проточили шии, и вият гнездата си, водата блести жълто-зелена под слънцето, а сърцето ми е волно като птица, след като се избавих от робството.

Замислих се над думите й и реших, че е права.

— Щом и двамата сте полудели, защо аз да оставам по-назад? Така или иначе, не ме е грижа за нищо и ми е все едно дали кожата ми ще съхне на стената утре или едва след десет години. Нали и жреците от кулата ме учеха, че всичко това е написано на звездите още преди да сме се родили. Слънцето грее приятно и крайбрежните ниви се зеленеят. Ще ида да се изкъпя в реката и да наловя риба с ръце, както правех някога като дете, защото и този ден е като всички останали.

Така ние поплувахме в реката, изсушихме дрехите си на слънце, ядохме и пихме. Минея принесе жертва на своя бог и танцува пред мен на гемията обредните си танци, от които гърлото ми се сви и дъхът ми замря. Затова й казах:

— През живота си само една жена съм наричал сестрица, ала скутът й ме изгори като огнена пещ и тялото й ме изсуши като пустиня, без да утоли жаждата ми. Затуй ти се моля, Минея, да ме избавиш от магията, в която ме окова снагата ти. И не обръщай към мен очи, блеснали като лунна светлина по огледалото на реката, защото ще те нарека сестрица и ти ще ме тласнеш към престъпления и гибел, както стори оная жена.

Минея любопитно ме погледна и каза:

— Синухе, изглежда, че си общувал със странни жени, щом ми говориш подобни неща. Възможно е жените в твоята родина да са такива, но от мен не бива да се опасяваш. Нямам никакво намерение да те прелъстявам. Моят бог ми е забранил да се забавлявам с мъже. Ако го сторя, ще трябва да умра. Затуй съм предпазлива и ни най-малко не желая да те изкушавам, както явно си въобразяваш, макар че не разбирам откъде ти идват такива мисли.

Тя обгърна с ръце главата ми, сложи я върху коленете си, погали ме по бузите и косата и рече:

— Много глупава ти е главата, щом злословиш за жените. Дори да има такива, дето тровят всички излаци, има и други, които са като извор в пустиня или като роса по обгоряла трева. Но макар да си твърдоглав и неразбран, макар косата ти да е черна и корава, на мен ми е приятно да държа главата ти, понеже в теб, в очите и в ръцете ти, има нещо, което ме привлича. Затуй ми е жал, че не мога да ти дам желаното от теб. Жал ми е не само заради теб, но и заради мен, ако това мое безсрамно признание те утешава.

Златистозелената вода се плискаше в борда на гемията, докато аз стисках силните й хубави ръце. Като удавник се бях хванал за тях и се взирах в очите й, лъчезарни като лунната светлина по повърхността на реката и топли като ласка.

— Минея, сестрице! — казах аз. — Много богове има на света, неизброими са и всяка земя си има своите. На мен всички ми омръзнаха и ми се струва, че хората ги създават само от страх. Отречи се от твоя бог, чието искане е жестоко и безполезно, крайно жестоко тъкмо в този ден. Ще те отведа в някоя страна, до която властта на твоя бог не се простира, пък ако ще до края на света да вървим, с трева и сушена риба да се храним в земята на диваците и цял живот на рогозка да спим! Все някъде трябва да има граница, отвъд която властта на твоя бог да не достига.

Но тя стисна ръцете ми, извърна поглед и рече:

— Моят бог е прокарал границата на властта си през сърцето ми. Където и да ида, силата му ще ме стигне и ще трябва да умра, ако се отдам на мъж. Днес, когато те виждам пред себе си, искането на моя бог ми се струва жестоко и безполезно, ала не мога да му противостоя. А утре, като ми се наситиш и ме забравиш, всичко ще бъде пак иначе. Нали така постъпват мъжете.

— Никой не знае какво ще се случи утре — отвърнах аз припряно и целият пламнах от копнеж по нея, сякаш тялото ми беше копа крайбрежна тръстика, обгаряна години наред от слънцето, докато лумне от някоя искра. — Ти само увърташ и като всички жени искаш да ме дразниш, за да се наслаждаваш на мъката ми.

Но тя отдръпна ръцете си, погледна ме укорително и каза:

— Аз не съм някоя неука девойка. Освен родния си език говоря езика на вавилонците и твоя език и мога да изпиша името си със знаците на три писмености както върху глина, така и на папирус. Била съм в много големи градове, по египетското крайбрежие също съм ходила заедно с моя бог, танцувала съм пред много зрители и те са се възхищавали на изкуството ми. После корабът ми потъна и търговци ме отвлякоха. Добре ми е известно, че мъжете и жените навсякъде са еднакви, макар езикът и цветът на кожата им да е различен и да служат на различни богове. Знам също, че учените хора във всички големи градове си приличат по мисли и нрави, разтушават се с вино и в сърцето си не държат вече на боговете, въпреки че продължават да им служат по навик и за по-голяма сигурност. Всичко това ми е добре известно, но аз от дете съм възпитавана в божиите обори, посветена съм във всички обреди и никаква сила или магия на земята не може да ме отлъчи от моя бог. Ако беше танцувал пред бикове, ако беше скачал между острите им рога и с крак палаво бе докосвал ревящите им муцуни, щеше да знаеш за какво говоря. Ти обаче явно не си виждал никога момчета и момичета да танцуват пред бикове.

— Чувал съм за това — рекох аз. — Знам също, че в Долното царство уреждат такива игри, ала съм ги смятал за народни увеселения. Можех, разбира се, да се досетя, че боговете и в тях имат пръст както във всичко останало. Иначе ние в Египет почитаме един бик, който въплъщава символите на бога и се ражда веднъж на едно човешко поколение. Но никога не съм чувал някой да е скачал на врата му, защото това би било кощунство и би накърнило достойнството му. Този бик впрочем умее да пророкува. И все пак, ако смяташ да ме убедиш, че пазиш целомъдрието си за биковете, то това според мен е нечувано, макар да знам, че при тайнствените обреди за майката земя сирийските жреци принасят в жертва на козли непорочни девойки, избирани за тази цел из средата на народа.

Тогава тя ми зашлеви две плесници, очите й засвяткаха като на дива котка нощем и гневно извика:

— От думите ти разбирам, че между мъж и козел разлика няма. Умът ти все около плътското се върти и една коза може да задоволи похотта ти толкова, колкото и една жена. Върви по дяволите и ме остави на мира, за да не се дразня от твоята ревност! Приказваш за неща, от които разбираш толкова, колкото свиня от кладенчова вода.

Думите й бяха ядни, бузите ми горяха от плесниците, така че аз отрезнях, оставих я и се оттеглих на кърмата. За да убивам времето, отворих лекарското сандъче и се залових да почиствам инструментите си и да отмервам церове. Тя седеше на носа и сърдито риташе с пети дъното, но след малко в яда си се съблече, натри тялото си с масло и започна да танцува и да играе гимнастика така разгорещено, че гемията се разлюля. Не устоях и тайно я наблюдавах, защото умението й беше невероятно. С лекота се премяташе назад, извивайки снагата си като лък, и от това положение заставаше на ръце. Всички мускули на тялото й потръпваха под лъщящата от масло кожа, косата и се развяваше около главата и тя се задъхваше, защото танцът й изискваше много усилие и сръчност. Никога дотогава не бях виждал подобно нещо, макар да познавах вещината на танцьорките от публичните домове в много страни.

Докато я съзерцавах, ядът в сърцето ми се стопи и вече не ме вълнуваше какво бях загубил, отвличайки тази капризна и неблагодарна девойка от царския харем във Вавилон. Спомних си, че там бе готова да се самоубие с ножа, за да запази непорочността си, и разбрах колко погрешно и подло постъпвах, като исках от нея нещо, което не можеше да ми даде. След като танцува до изнемога, така че цялата й кожа се покри с бисерни капчици пот и всеки мускул потръпваше от умора, тя се изми в реката и избърса тялото си. Сетне се облече, замятайки дори главата си, и я чух да плаче. Това ме накара да забравя лековете и инструментите си и се завтекох при нея. Внимателно докоснах рамото й и я запитах да не би да е болна, но вместо да ми отговори, тя отблъсна ръката ми и зарида още по-силно. Седнах до нея и казах с натежало от скръб сърце:

— Сестрице Минея, недей да плачеш, недей поне заради мен! Уверявам те, че няма да те обладая дори сама да ме молиш за това, защото искам да ти спестя всяка болка и тъга и държа да останеш завинаги такава, каквато си сега.

Тя вдигна глава, изтри сърдито сълзите си и ме сряза:

— Не ме е страх от никаква болка и тъга, глупако! И изобщо не плача заради теб, а заради моята участ, която ме отдели от моя бог и ме разкисна като мокър парцал, така че погледът на един нищо и никакъв мъж кара краката ми да омекват като тесто!

Говореше, упорито вторачила поглед встрани, и примигваше, за да прогони сълзите от очите си. Стиснах ръцете й и тя не ги отдръпна, а се извърна към мен и рече:

— Египтянино Синухе, сигурно ме смяташ за много неблагодарна и своенравна, но какво да сторя, като вече сама не се познавам. Ако можех, на драго сърце щях да ти разкажа за моя бог, та да ме разбереш по-добре, ала пред непосветени не бива да говоря за него. Мога само да ти кажа, че той е морски бог и обитава тъмна пещера. Досега никой, който е влязъл в нея, не се е завърнал, а е останал при него за вечни времена. Едни твърдят, че макар да живеел в морето, приличал на бик, поради което нас, обречените нему, ни обучават да танцуваме пред бикове. Други го описват като човек с глава на бик, ала след като пропътувах толкова много страни и посетих големи градове, смятам това за измислица. Знам само, че всяка година измежду обречените нему с жребий се определят дванадесет, които един по един влизат в неговата пещера при всяко пълнолуние. За тях този миг е най-радостният. Моят жребий също беше изтеглен, но преди да дойде редът ми, нашият кораб, както вече ти казах, претърпя корабокрушение, търговците ме отвлякоха и ме продадоха на пазара за роби във Вавилон. През цялата си младост съм мечтала за чудните покои и ложето на бога, за вечния живот. Щом прекара един месец при бога, посветеният младеж или девойка може да се върне, ако пожелае, но досега още никой не е напуснал пещерата. Затуй, ми се струва, че на онзи, който веднъж се е срещнал с бога, земният живот няма какво повече да предложи.

Докато тя говореше, имах чувството, че сянка преминава пред слънцето, всичко пред погледа ми стана мъртвешки сиво и аз потреперих, защото знаех, че Минея не беше отредена за мен. Нейната басня напомняше онова, което разказваха жреците по цялата земя, но тя вярваше в нея и това ни разделяше завинаги. Повече не исках да я дразня или натъжавам с думите си, посгрях ръцете й в своите и накрая казах:

— Разбирам, че искаш да се върнеш при своя бог. По море ще те отведа в Крит, защото сега знам, че това е родният ти остров. Досетих се още когато говореше за биковете, но сега съм сигурен, след като описа бога, обитаващ тъмната пещера. В Симира търговци и моряци ми бяха разказвали за него, ала досега не им вярвах. Между другото разправяха, че жреците погубвали ония, които се опитвали да излязат от пещерата, за да не узнае никой как изглежда този бог. Това, разбира се, са приказки на моряците и простите хора, а ти като посветена знаеш всичко най-добре.

— На теб ти е ясно, че съм длъжна да се върна — каза тя умолително. — Иначе никъде на света не ще намеря покой, след като от дете съм расла в божиите обори. При все това, Синухе, аз ще се радвам на всеки ден, прекаран с теб, и на всеки миг, в който мога да те виждам. Не защото ме избави от злочестие, а защото никой не се е отнасял така към мен. Вече не копнея както преди за пещерата на бога и с тъга в сърцето ще вляза в нея. Щом е позволено, след определения срок ще се върна при теб, макар това да ми се струва невероятно — нали още никой не се е върнал оттам. Остава ни малко време, а както ти каза, никой не знае какво ще се случи утре. Нека се радваме на всеки ден, Синухе, да се радваме на патиците, прелитащи над главите ни, да се радваме на реката и тръстиките, да ядем и пием, без да мислим какво ни очаква. Така ще е най-добре.

Друг на мое място щеше да я грабне, да я обладае насилствено, да я отведе в родния си край и да живее с нея до сетния си час. Аз обаче знаех, че говореше истината и нямаше да намери ни миг покой, ако изневереше на бога, за когото бе живяла и расла. Някой ден щеше да ме прокълне и да избяга. Толкова могъща е силата на боговете над вярващите в тях и нищожна над невярващите. Предполагах, че ако посегна на нея, тя наистина щеше да умре. В Дома на живота бях виждал да линеят и издъхват хора без видимо увреждане или заболяване само защото бяха извършили прегрешение пред някой бог, в когото вярваха.

Всичко това положително е било написано на звездите дълго преди моето раждане и не можеше да се промени. Затуй ядохме и пихме в гемията, закътана между тръстиките, без да мислим за бъдещето. Минея свеждаше глава, галеше лицето ми с косите си и се усмихваше. След като пи, тя докосна с ухаещите си на вино устни моите и болката, която причини на сърцето ми, беше приятна — може би по-приятна, отколкото ако я бях обладал, макар тогава да не мислех за това.