Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Шеста глава

— Ниш! — извика Ирайзис право в ухото му. — Ставай, бързо!

Като се претърколи, той примигна два пъти на светлината на фенера и се опита да придърпа възглавницата върху главата си.

— По-късно — измърмори той, — много съм уморен!

Тя изсипа малко леденостудена вода зад врата му.

Ниш изтръпна и изскочи от леглото:

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

— Виж какво е направила Тиан! — извика тя злобно.

Той разтърка очи, за да се разсъни. Тя държеше контролер, най-хубавото изделие, което той някога беше виждал. Най-малкото досега. Няколко от разклоненията му бяха счупени, а другите — изкривени, като че ли някой беше скачал върху тях.

— Какво му се е случило?

— Тиан го е размазала, малката проклетница.

— Защо би го направила? — Ниш не можеше да повярва, че някой би искал да смаже толкова безценно нещо, най-малкото Тиан.

Ирайзис седна в леглото, като държеше контролера срещу гърдите си. Счупените му разклонения висяха излишни.

— Завърших го едва вчера! — Устните и потрепериха и тя се обърна, сякаш беше засрамена от загубата. — Отне ми месец да го направя и е най-добрият, който съм правила. Дойдох рано, за да сложа в него хедрона, но той беше счупен. Беше зад вратата на кабинката на Тиан, така беше.

— Има пазач в помещението, ден и нощ. — Ниш се изтри зад врата, който още пазеше спомена от ледената вода. — По-добре говори с него.

— Говорих. Единственият занаятчия, който е бил там, след като си тръгнах, е била Тиан. Тя сътрудничи на врага за пари. Трябва да я спреш, Ниш — тя се приближи зад него.

Топлият и дъх го разсейваше. Той се обърна:

— Може да е било просто нещастен случай.

— Не бъди глупав! Бил е в нейната кабинка, Ниш. Той не е стигнал сам до там. Тя е унищожила моя контролер, както саботираше другите.

— Трудно е да се повярва.

— Какво може да те убеди? — извика тя бясно. — Ще я оставиш да унищожи манифактурата ли?

— Изисква доказателства! — каза той злъчно. Той мечтаеше да смачка Тиан, но проберите трябваше да спазват правилата. Баща му никога нямаше да му прости, ако обвинеше някого, който впоследствие се окаже невинен. Най-вече — най-добрия занаятчия в манифактурата.

— Ходи да говориш с пазачите — каза тя ледено.

— Ще отида.

— Оу! — измърмори тя. — Ти тайно я обичаш. Не искаш да я разкриеш.

Ниш отиде да търси пазачите, които са били на смяна пред работилницата вчера. Мястото им беше близо до занаятчийския цех. Той намери пазача от предната вечер в стола на манифактурата и обясни какво се беше случило.

— Никой не е влизал в цеха през моята смяна — каза тя, като грубо му обърна рамо. Все пак той беше нискостоящ в йерархията занаятчия.

Ниш трябваше да вземе под внимание думите й, въпреки че щетата е възможно да е била нанесена за няколко минути, докато тя е била по нужда, клюкарствала е с друг пазач, или пък се е топлела при пещите. Освен всичко, над пазачите нямаше наблюдение.

Дневният пазач, който си говореше с надзирател Граист, не беше виждал никого през смяната си, освен Тиан и малко след това, Ирайзис.

— Вратата ми беше отворена — каза Граист, — ако някой е минал оттук, трябва да съм го видял.

— Къде е Тиан сега? — попита Ниш Ирайзис, която излизаше от цеха.

— Отново излезе. Хайде!

Ниш я последва до входната врата:

— Къде отиде?

— Как бих могла да знам?

Попитаха и стария Нод на вратата.

— Слезе надолу в мината — каза Нод.

— Тя през цялото време ходи там — каза Ирайзис, докато вървяха през вятъра.

— Трябва да избере най-добрите кристали.

— Ти си глупак, Ниш! Тя продава тайните ни на някого там. Тя отива, за да се среща с него.

— Не ме наричай „глупак“ — каза той студено. — И дори не ме наричай отново Ниш. Името ми е Крайл-Ниш.

Гневът му я накара да отстъпи. Навела глава, тя го хвана за ръката:

— Съжалявам — каза тя, останала без дъх. — Не исках да те обидя, Крайл-Ниш. Моля те ела и се опомни.

Като излязоха от гората, Тиан се показа пред погледите им и хвана пътеката към селото. Ирайзис и Ниш я последваха, като поддържаха безопасно разстояние.

— Къде отива? — попита Ниш.

— Мисля, че в дома на стария Джойън.

Те я последваха до една колиба над селото. Тиан влезе вътре, после тя и миньорът излязоха и седнаха на плета.

— Какво правят? — прошепна Ирайзис.

— Пият чай.

След малко Тиан и Джойън се показаха на пътеката, водеща към мината.

— Хайде! — каза Ирайзис.

Ниш тръгна с нея към колибата. Тя се прокрадва вътре:

— Бързо! — каза тя, докато той още се стоеше на пътеката отвън.

Ниш си помисли, че няма какво да се намери вътре, но я последва. Изведнъж обаче ръката му откри под одеялата на стареца прегънат лист хартия. Той го занесе на входната врата.

И двете страни на листа бяха изписани с фин почерк. Беше описание за направата на хедрон.

— Това е почеркът на Тиан — каза Ирайзис зад него. — Предателска гад!

Ниш разгледа хартията, която беше грубо откъсната от трите страни и срязана с бръснач от четвъртата:

— Виж, сякаш е взета от книга.

— Трябва да е от работния й дневник.

Не намериха друго. Без да каже и дума, Ниш се върна в манифактурата, за да претърси стаята на Тиан и нейната работна кабинка. Стаята й не разкри нищо. Работният й дневник имаше липсващ лист, внимателно отрязан.

Той прегледа кабинката, постави ключа в джоба си и отиде да види управителя Джи-Хад. Обясни, че е пробер и работи с разпореждането на баща си и показа незначителното си писмо. Той разказа за унищожения контролер и за липсващия лист.

— Не вярвам — каза управителя, въпреки че изглеждаше притеснен.

— Някой може да е подкупен от врага.

— Не и Тиан. Тя няма пороци, няма тайни и няма друг живот, освен работата си.

— Може би някой от братята или сестрите й е в беда и тя отчаяно се нуждае от пари.

Джи-Хад хвърли поглед към един регистър:

— Тя има четиридесет и девет сребърни драма в сметката, повече от всеки друг в манифактурата. Още двадесет и шест и може да се откупи. Нечувано!

Ниш свирна от почуда. Това си беше едно малко богатство.

— Ето къде е платеното й да ни шпионира.

— Това са сумите, които тя е плащала през последните четиринадесет години! Почти нищо не е харчила през цялото време. Можеш да провериш вноските, пробер. Всяка медна монета е записана тук.

Ниш го направи и откри, че всичко е точно както казва Джи-Хад. Това го шокира:

— Може би трябва да дойдеш и да видиш дневника.

— Ще отида — каза Джи-Хад. Лицето му помръкна, когато постави скъсания лист към ръба на дневника — те паснаха:

— Всеки може да го е направил! Защо ще й е да къса лист от собствения си дневник и така да натопи сама себе си, когато може просто да го препише?

Ниш трябваше да вземе под внимание и възможността Ирайзис сама да е смачкала своя контролер и да е инсценирала тази улика, за да дискредитира своята съперница.

— Имаш ли някого наум? — прекъсна мислите му Джи-Хад. Беше ясно, че Ниш има.

— Аз? — попита стреснато Ниш.

— Нали си пробер.

— Мисля по въпроса.

— Тогава мисли бързо! Искам доклад днес. Тиан работи по специален проект за мен и неочаквано това се случва. По дяволите; подозрително е! Ако някой се опитва да попречи на най-добрия ми занаятчия, аз лично ще му окача главата на входната врата! Независимо какво е семейството му! — очите му проблеснаха. — Ще поставя пазач пред цеха, ден и нощ! Не, двама пазачи! — той излезе.

Ниш седна като попарен на стола на Тиан. Какво се очакваше от него да направи сега? Беше почти сигурен, че Ирайзис беше откъснала страницата от дневника. Ако тя беше и зад саботажа, трябваше да бъде издадена. Той не можеше да си позволи да я прикрие.

Вратата се отвори и влезе Ирайзис, засмяна. Усмивката обаче изчезна, когато видя изражението на лицето му.

— Това си била ти! — каза той направо, като скръцна със зъби. Той скочи, като събори стола:

— Джи-Хад знае, че при Тиан всичко е наред и подозира теб. Би трябвало да го извикам веднага.

— Давай. Той ми е братовчед.

— Не мога да си представя, че си унищожила собствения си контролер! — каза той студено.

Ирайзис го изгледа невярващо, после се завъртя на токчета си и излезе навън. Той изтича след нея, като я сграбчи за ръката.

Тя изрева от болка:

— Ти вярваш в това, Ниш! Мислиш повече за нея, отколкото за мен.

— Ах ти, манипулативна кучка! Как смееш да ме използваш?

— Ти я обичаш — извика тя. — Мозъкът ти е обсебен от малката крава.

— Мразя я, но не повече, отколкото мразя теб. Никога повече не ме лъжи, Ирайзис. Ще отречеш ли, че го направи?

Тя не каза нищо. Той я гледаше втренчено, но тя изобщо не поглеждаше към него.

— Не можеш да го отречеш, нали Ирайзис?

— Не трябва да се оправдавам пред теб, Ниш.

— Ти вече го направи.

— Нямам какво да кажа.

— В този случай, трябва да изпълня дълга си на пробер и да отнеса доказаното до Джи-Хад.

Тя измъкна ръката си:

— Ако го направиш — каза тя студено, — не си мисли, че няма да се защитя. Баща ти — перквизиторът, ще разбере, че прекалено много говориш пред любовницата ти, както и че аз те накарах да обвиниш Тиан и да ме направиш майстор. Това ще е краят и на твоята кариера, бивш пробер Крайл-Ниш.

Той знаеше, че тя ще го направи. Можеше и да се измъкне този път, но реномето му щеше да бъде непоправимо наранено. Връзката му с нея беше вече в устите на всички в манифактурата, а Ирайзис можеше да изопачи неговото сътрудничество с нея в предателство. И за двамата щеше да е пълно бедствие.

Ниш щеше да загуби прекалено много, ако тя го издаде; повече, отколкото би спечелил, ако Ирайзис не го разкрие пред баща му. Семейството й беше почти равнопоставено по престиж на неговото. Би било добър съюз, без да се смятат удоволствията, които щеше да извлече от страхотното й тяло. Но ако тя стоеше зад саботажа, той трябваше да я издаде.

Той се изправи срещу дълга си. „Не ми пука! Мразя Тиан, но по-добре да бъда уличен, отколкото да помогна на врага…“ — той се опита да изглежда непоклатим.

— Много добре — каза тя, — признавам, че съм откъснала страницата от дневника й и я скрих, но само заради това, което тя ми причини.

Той дълбоко си пое въздух. Това по никакъв начин не правеше нещата по-лесни:

— Ами саботажа на твоя контролер?

— Не бъди абсурден! — тя срещна погледа му, непоклатима.

Ирайзис изглеждаше убедителна, въпреки че Ниш знаеше каква умела лъжкиня е тя:

— Закълни се!

— Заклевам се — каза тя с равен тон, — в свещените Истории на моето семейство, че нямам нищо общо със саботажа. Във всяка една от тях!

Той все още не можеше напълно да й повярва, въпреки че нямаше друга възможност, освен да вземе думите й за истина:

— Тогава кой го е направил?

— Тиан го е направила! — извика тя. — Защо не видиш очевидното? Нищо, което съм казала, не променя фактите. Ти чу пазачите — няма кой друг да бъде.

— Аз обаче трябва да кажа на Джи-Хад, че ти си откъснала страницата.

Ирайзис гледаше сякаш я бяха ударили в лицето. Големите й очи не помръдваха от него, а една сълза се появи върху миглите й. Тя направи изкусителна стъпка към него, като леко плъзна обувките си по пода и се спря на върховете им. Гръдта й се повдигаше. Това беше най-старият от всички трикове и той не беше впечатлен от него.

— Моля те, Крайл-Ниш! — тя хвана ръцете му.

Той се приведе, като безуспешно се опитваше да контролира тялото си. С незабележимо движение на кръста панталоните й паднаха до глезените. Тя се измъкна от тях. О, тялото й беше невероятно!

— Ще им позволиш ли да ме убият така жестоко? Те ще ме изкормят и ще нарежат тялото ми на части, за да нахранят хищниците. — С още едно движение тя остана гола пред него. — Ще направиш ли това, на това! — тя повдигна гърдите си, като държеше по една в ръка.

Ниш се хвърли върху нея и двамата се любиха като зверове на пода на кабинката на Тиан. След като всичко приключи и двамата лежаха на пода, облени в пот, Ирайзис отвори очи. Те бяха толкова сини.

— Мисля, че намерих решение на проблемите ни.

— О? — учуди се той.

— Вярваш ли, че Тиан е виновна или невинна?

— Не знам — каза той тежко.

— Какво мислиш?

— Мисля, като претеглим доказателствата, че тя е може би виновна.

— Тогава ми помогни да я спра. Ако нещо само можеше да се случи на Тиан…

Той грубо я избута:

— За какво говориш? Дано да не е това, за което си мисля.

Предвид какви проблеми имаше сега, то оставаха малко неща, които не би направил, за да се отърве от тревогите.

Ирайзис го придърпа и той се успокои.

— Тя е предала страната си и теб, и мен. Умрели са войници, изгубени са кланкери. И аз знам своя дълг, Ниш. Трябва да се отървем от нея за доброто на войната.

Тя избързваше прекалено.

— Но… манифактурата не може да мине без нея.

— Знаеш ли колко много занаятчии има само в тази провинция?

— Нямам идея.

— Повече от хиляда! Ако нещо се случи на нея, или на мен, всяка една от нас още утре може да бъде заместена.

— Никога не съм си мислил, че са толкова много — каза Ниш.

— Да, така е.

— Отричаш ли, че е добра занаятчийка? — Ниш очакваше да отрече.

— Тиан е много талантлива. Тъй като съм честна с теб, тя е по-добра, отколкото аз. Но тя използва таланта си срещу нас, Ниш. Тя помага на врага.

— Не харесвам това.

— Това е, защото я обичаш.

— Не! Но…

— След това, което ти каза предния ден? Нито един истински мъж не би простил такава злоупотреба.

Той още се колебаеше.

Ирайзис стана:

— Събери си акъла, Ниш. Поддържай я и повече няма да имаш нищо от мен, никога! Както искаш.

— Мразя Тиан за това, което ми причини — каза той. — Ако срещу нея може да бъде намерено доказателство — истинско доказателство — ще ти помогна да я унищожиш.

— Няма да кажеш на Джи-Хад, че аз съм откъснала страницата? — този големи сини очи отново го победиха.

— Не — каза той нежно.

Ниш прекара остатъка от деня, агонизирайки за това, в което се беше забъркал. Прикриването на доказателства беше сериозно престъпление и ако не беше прав за Ирайзис, това щеше да бъде краят му.