Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)

Петдесет и шеста глава

Въпреки предупрежденията на Минис, Тиан нямаше друг избор, освен да използва амплимета и да го извика отново. Хаани се огледа наоколо, очарована. Предишния път Тиан изчака, докато детето заспи.

Той още по-бавно се появи този път и още по-слабо, въпреки несъмнената сила на амплимета тук. Когато Минис най-накрая се появи, той изглеждаше много измъчен. Бузите му бяха потъмнели, с набола брада, а лицето му беше като намазано със сажди.

Тиан — каза той след значителна пауза, през която сякаш я търсеше, без да може да я види. Гласът му беше дрезгав; звучеше, като че ли го боли да говори. — Какъв е проблемът? — каза той. — Не можеш ли да намериш пътя?

— Бях в Тиртракс ден и половина. — Тя визуализира огромната овална зала, за да я види и той. — Ударих гонга сто пъти. Всички аларми се включиха, но никой не дойде. Тиртракс е празен. Какво да направя сега, моя любов?

Той обхвана лицето си с ръце. Очите му се взираха в нея.

Не знам. — Той изчезна.

— Кой беше този мъж? — попита Хаани.

— Какво? — Отне й малко време да се усети, че детето говореше.

— Попитах кой беше този мъж?

Тиан я прегърна силно.

— И ти ли го видя?

— Той беше в главата ми. Изглеждаше тъжен.

Амплиметът трябваше да бъде невероятно мощен тук, ако можеше да предизвиква видения и в едно обикновено съзнание.

— Това е моят любим, Минис.

— Любим? — Хаани звучеше объркана.

— Той е мъжът, с когото ще се свържа завинаги. Изминахме целия този път, за да го намерим и да му помогнем, тъй като той е в беда. Не е ли най-красивият мъж, който някога си виждала?

От любезност Хаани не отговори.

Минис се върна, малко по-силно този път.

Тиан, ето какво трябва да направиш. Някъде в Тиртракс има стая, която се пази от трима стражи — малки черни устройства, подобни на шапките на вещици, които звънят като аларма. Може би се намира на същото ниво, където си сега. Не знаем. Никой от нас не я е виждал. Всичко, което имаме за нея, са стари записки; много стари! Стаята има този символ на портата. — Той нарисува във въздуха един завъртян символ, който сякаш нямаше начало и край. Огън следваше движението на пръста му. Фигурата приличаше на формите, които Тиан беше виждала в хиперравнината.

Докосни символа с кристала и ще видиш в съзнанието си карта на ключалката. Отвори портата. Вътре ще намериш устройства от метал, жица, кристал и стъкло. — Минис описа огромно разнообразие от предмети, които тя преди не беше виждала. — Трябва да ги вземеш част по част, а после да ги поставиш в едно по-голямо устройство, като това. — Минис изложи идеята си в съзнанието й, като триизмерен проект и го завъртя, за да го огледа тя как точно беше структуриран. — Когато е готов, трябва да го изпробваш! Какво е това? — Той се обърна настрани.

Това не може да се направи! — дойде отнякъде дрезгав мъжки глас. — Тя ще разруши амплимета.

Няма значение дали ще изчезнем, Витис — отговори една жена. Гласът й беше познат, въпреки че Тиан беше забравила името.

Те се преместиха така, че Тиан да можеше да ги види. Витис беше висок, с издължено лице, измършавял на вид, с дълбоко хлътнали бузи.

Искам да кажа, че ще се изправим срещу съдбата в нашия собствен свят. — Той изричаше всяка дума, сякаш я плюеше в лицата им. — Никога не е идвало добро в Сантенар. Но все още има шанс в полярните катакомби. Аз ще отведа моя род там, дори да се наложи да отидем сами!

Тогава ще отидеш сам — каза Тириър, красива жена с черна къдрава коса. — Десетте рода са зад мен, Витис. Сантенар е единствената ни надежда.

Няма да бъда сломен — каза той.

Няма шанс, Витис — каза Тириър. — Кажи му, Луксор! Ти си единственият, който той ще послуша.

Луксор не се виждаше, въпреки че Тиан си спомняше неговия глух глас.

Витис, дори и в катакомбите температурата бързо се повишава. Полярният лед се топи; ако не изгориш там, то ще се удавиш. Няма начин да държим морето настрана. Портата е единственият ни шанс.

Скоро ще взема рода Интис в кладенеца на времето!

Те няма да дойдат там! — извика Луксор, наистина шокиран.

Това е благородният начин да се измъкнат.

Тириър стана по-отстъпчива.

Не е така, Витис. Интис е, както ни напомни, първият род. Унижавам се да те помоля, тръгвай с нас.

Ха! — извика Витис. — Никога не съм си мислел, че ще чуя това.

Той повървя напред-назад няколко минути, докато накрая се върна при останалите. Лицето му беше сериозно, като замръзнала лава.

Много добре. Кланът Интис ще се присъедини към Десетте, но само ако аз съм водачът.

Ти, Витис? — извика Тириър. — Винаги си бил против това начинание. Лудост е да си помислиш това.

Ей, аз все още си го мисля. Ако ще се заемаме с това, то аз трябва да водя родовете.

Защо? — попита тя заповеднически.

Защото не се доверявам. Винаги си задавам въпроси. И защото само аз от всички водачи на родове съм отхвърлил робския начин на мислене.

Хиляди години сме били роби, Витис. Това ни е променило завинаги. Не можем да се върнем към това, което сме били.

Вие все още мислите като роби, въпреки че сме постигнали свободата си преди повече от четиристотин години. Но аз имам своята визия за ааким. Ако родовете искат да отидат в новия свят, то аз трябва да ги водя.

Елате — каза Луксор и ги побутна. — Не отпред…

Картината изчезна. Тиан ги чу да си говорят, но не можеше да разбере какво казват. След няколко минути картината се върна.

Решено е — каза Тириър. — Ти ще ни водиш, Витис. Родът Интис ще има честта пръв да пресече, ако портите се отварят.

Ти искаш ние да поемем риска — озъби се Витис. — Тогава, ако нещо се обърка, ти ще се отървеш от нас! Винаги си мразела рода Интис, Тириър.

Не бъди абсурден — отговори тя.

Ще бъда най-отпред. Готов съм да поема риска заради себе си, за да мога да виждам моя род в безопасност. Родът Интис ще дойдат последни.

Както искаш — отговори тя студено.

Рискът не е голям — каза Луксор, — тъй като устройството вероятно няма да проработи. Как би могъл един необучен човек да сглоби работещ зиксибюл, дори и с помощта на амплимет? Дори и в най-силните ни опорни точки? Със сигурност тя ще се провали.

Понякога хората изненадват — каза Тириър, — а това човешко същество вече неколкократно ги е правило. Но, ако все пак има някакъв шанс, то ние трябва да я подготвим по най-добрия начин. Нека не разхищаваме време. Минис, продължи с инструкциите си, тъй като сме поверили тази задача на теб.

— Не разбирам какво се опитвате да направите — каза Тиан. Те толкова много говореха.

Наистина ли не разбираш? — Минис прозвуча изненадан. — Но ти говореше за това още преди месеци, в твоето ледено скривалище.

— Нямам идея за какво говорите — каза тя.

Ти ни попита за изначалния въпрос!

— Кой въпрос?

Ти попита какво ще стане, ако разкъсаш стената между Сантенар и хиперравнината. Предположихме, че знаеш. Ако това се направи, ти можеш да създадеш тунел.

Тиан започна да се чувства наистина глупава.

— Тунел?

Път, който пресича измеренията между моя свят и твоя. Хиперравнината! Трябва да си чула за портите, нали?

— Да, разбира се. Чула съм за портите! — каза тя. — За тях пише в Историите. Защо не казахте най-напред това?

Предполагахме… Може би предполагахме прекалено много — каза Минис. — Ти изглеждаше толкова запозната. Няма значение. Да, надяваме се, че можеш да ни помогнеш да създадем устройство, за да направим порта между твоя свят и нашия. Разбира се, ще го контролираме оттук.

Той обясни една сложна поредица от тестове, както и резултатите, които трябваше да се получат.

Когато сглобиш устройството, което ние наричаме зиксибюл и го тестваш според инструкциите ни, ако всичко работи добре — НО НЕ И С РИСК ЗА ЖИВОТА ТИ — постави амплимета е кухината с центъра и отново ни извикай. Разбра ли какво ти казах?

— Така мисля. — Тя попита още много въпроси, за да бъде сигурна. — Тогава какво ще се случи?

Ако имаме късмет, а и ако още можеш да се свържеш с мен, както и ако всичко работи перфектно след цялото това време, а световете са приближени и можеш да извлечеш достатъчно енергия чрез амплимета към зиксибюла, това ще отвори портата между Сантенар и Аакан и ние ще преминем в нашия нов свят.

— Много ли сте?

Няколко хиляди…

Тиан беше облекчена. Достатъчно, за да помогнат във войната, но не и толкова много, че да причинят проблеми.

Готови сме. Няколко лайринкса няма да ни смутят. Ще се приготвиш ли сега?

— Да. — Тя се взря в Минис за още няколко секунди. Скоро той щеше да бъде тук и те да останат заедно, завинаги! — Но, Минис, ако не мога да извлека достатъчно сила или пък нещо се обърка?

Той погледна смутено.

Тогава вратата няма да се отвори. Или пък може да се отвори, а после отново да се затвори, преди да успеем да преминем през нея… — Той замлъкна.

— Какво още? — каза Тиан. — Има ли нещо друго?

Минис обърна поглед, мина настрани и тогава пред Тиан се появи суровото лице на Витис.

Ти знаеш риска от това да използваш амплимета, занаятчия. Ако извлечеш прекалено много енергия, то може напълно да изгориш или пък да изгубиш ума си. Рискът това да се случи, е значителен. Може би едно към три или четири.

— О… — прошепна тя, свличайки се на колене на пода.

Друга възможност е да се предизвика експлозия, толкова силна, че целият връх Тиртракс да гръмне, а всичко да се разруши в рамките на двадесет левги. Не знаем, занаятчия. Никога не сме разчитали на подобен план. Нямаше и достатъчно време да направим зиксибюла. Мислим, че знаем как би работил той, но не сме сигурни, преди да сме го изпробвали. А тогава, ако се развали, то ще бъде прекалено късно.

Добре? — извика той. — Все още ли си готова да направиш това, да спасиш остатъците от вида ааким? Имаш ли тази смелост! Не ни давай напразни надежди.

„Ами моите надежди? — помисли тя отчаяно. — Аз нищо ли не означавам? Очевидно не и за този мъж.“ Като занаятчия, Тиан винаги беше живяла със заплахата от антракизъм, въпреки че това никога не беше се случвало в тяхната манифактура. Но това беше един абсолютно различен риск. Трябваше да откаже, но какво щеше да стане с Минис? Нейната смърт щеше да е бърза; а неговата — бавна, болезнена и неизбежна.

— Съгласна съм — каза тя с едва чут глас, — само ако още веднъж ми обясните какво трябва да направя.

Витис го направи, но Минис не се върна.

Помни, когато изпробваш устройството и поставиш кристала в него, извикай ни. Бъди бърза! — каза той и изчезна.