Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Част пета
Геомагьосницата

Четиридесет и седма глава

Пътуването обратно към манифактурата беше истински кошмар, за който Ниш си мислеше, че никога нямаше да свърши. Нямаше начин да погребат телата в замръзналата земя, нямаше и гориво, за да ги изгорят. Всичко, което можеха да направят, беше да ги подредят едно до друго, да струпат ледени блокове върху тях, да положат главите им върху ледени късчета и да си помислят, че всичко това беше достатъчно.

След като натовариха ранените в кланкера, взеха останалите два контролера от другите кланкери и се насочиха към далечната част на платото, където бяха скрити повдигащите механизми за кланкерите. Кланкерите на останалите механици, които бяха мъртви, трябваше да бъдат изоставени. На скалите те свалиха ранените от кланкера, като ги положиха на носилки, за да ги свалят и подслонят долу. Там горе нямаше нищо; бурята не спираше.

Ниш никога не беше работил толкова усърдно. Той издигаше повдигащите рамки и макари, овързваше с въже кланкера, като единият край на въжето завърза за един голям камък в основата на скалата, за да му служи за противотежест на машината. Единствените способни да работят бяха той, Симмо и стрелецът му Ранд, както и Тъниз и Фин-Ма. Ирайзис, със своя счупен крак, не можеше да помогне, макар и да изяви желание. Ръстина можеше да използва само ръката си. Кай-Ара, въпреки че беше смазан от неутешимата болка заради загубата на своя кланкер, можеше поне да държи въжето. Бащата на Ниш беше изпаднал в делириум и трябваше да бъде успокоен с извлек от нига. Олеи беше безполезна.

Това не беше достатъчно. Имаше толкова малко хора, който да свършат цялата работа, за която бяха необходими минимум шестима — да повдигнат кланкера над скалата, както и други четирима, които да контролират докъде щеше да се спусне въжето. Сега трябваше да се справят с четирима и двама, както и да добавят още макари, така че да повдигнат кланкера.

— Готови? — извика Тъниз.

— Да! — Ниш задържа спирачното въже опънато. Кай-Ара висеше зад него апатично.

— Вдигайте! — Започнаха да теглят.

Ниш си помисли, че претовареният кланкер изобщо нямаше да помръдне. Въжето се изпъна и четиримата го опънаха с такава сила, че ставите им изпукаха. Най-накрая машината се повдигна, макар и съвсем бавно.

— Задръжте! — извика Тъниз. Като опита края на въжето около една скала, тя изтича да им направи знак с ръка. Камъкът не мръдна. Тогава Тъниз се хвърли към въжето, за да го освободи. Тя се опита да им направи знак да не вдигат повече. Те обаче погрешно го разбраха, тъй като ръката на подзанаятчийката внезапно падна. В същия миг кланкерът също се откъсна от въжето, скалата се изтръгна от земята и машината рязко падна. Кай-Ара изпусна спирачното въже. Ниш не можеше да задържи цялата тежест на машината. Въжето бясно се изплъзна от ръцете му и той го изпусна.

Кланкерът се удари в скалите, завъртя се и се разби на обратната си страна. Бронята му се удари. Симмо извика от мъка. Ниш си помисли, че машината щеше да пада чак до долу, но след като се разклати още няколко пъти, противотежестта го задържа.

— Безполезен клоун! — извика Ниш на Кай-Ара. — Защо го пусна?

Кай-Ара само празно се взираше с него.

Сега те се натъкнаха на друг проблем — противотежестта беше по-тежка от самия кланкер. Това нямаше значение, когато машината биваше повдигана, но при свалянето й щеше да добави допълнителна тежест.

— Може би ако някой от нас седне на мястото на стрелеца… — каза Фин-Ма.

— Не! — каза остро Тъниз. — Ако падне, ще изгубим още един човек и никога няма да успеем да свалим машината.

Те положиха на седалката един по-малък камък. Ниш усети веднага тежестта и започна да отпуска въжето. Кланкерът започна да се свлича, разлюляван от вятъра и неколкократно се удари в скалите. Всеки удар, който разкъсваше поредния лист от бронята му, караше Симмо да вие мъчително.

— Спускайте бавно надолу! — извика той, облян в сълзи.

Ниш се стараеше максимално, но въжето продължаваше да съска между пръстите му, като разраняваше неговите длани.

— Кай-Ара! — извика той. — Дръж проклетото нещо! Кай-Ара?

Кай-Ара беше изпуснал своя край и се суетеше безцелно. Отново Ниш трябваше да пусне въжето. Лудешки люлеещият се кланкер се удари силно в един голям издигащ се камък. Там спря, а част от бронята му падна.

— Не мога сам да държа спирачното въже! — каза Ниш ядосано. — Необходими са поне трима. Какъв ти е проблемът, Кай-Ара?

Механикът го изгледа иронично. Дотичаха Фин-Ма и Тъниз и започнаха да дърпат въжето, за което беше завързан кланкера. Нищо не се случи. Кабелите се бяха усукали около наклонените подпори и разпукваха бронята на части. Независимо колко здраво дърпаха, не можеха да ги освободят.

— Някой ще трябва да слезе долу — каза Ръстина.

— Би било по-трудна работа, отколкото изглежда! — Тъниз се вгледа в безпорядъка и изтри бялото петънце на носа си. — Особено в този вятър. Има ли доброволци?

— Аз ще отида — каза Ниш, — ако друг не може. — Той не искаше, дори се съмняваше дали щеше да успее да свърши нещо полезно, но по-добре беше да се изяви като доброволец, отколкото да чака да му бъде заповядано. Трябваше да се реабилитира в очите им, ако това беше възможно след последната бедствена седмица.

Ти не можеш да отидеш, Тъниз — каза Ръстина. — Ти си старшият занаятчия. Но мисля, че можем да си позволим да го загубим.

— Аз ще отида — каза Симмо, като избута Ниш. — Това с моя кланкер и мое право. — Очите му трескаво блестяха.

— Не знам — каза Ръстина. — Какво мислиш, кверист?

— Изобщо не можем да си позволим да изгубим механик — каза Фин-Ма, — макар че Кай-Ара се подобрява. Но дали ще може той някога да кара този кланкер?

— Би могъл, ако постави своя контролер на мястото на моя — каза Симмо, като подскачаше от един крак на друг. Той хвана Фин-Ма за ръката. — Моля те. Тази машина е животът ми. Освен това, може би ще се наложи да я подкарам, за да я освободя. Никой друг не може.

— О, много добре — каза Ръстина. — Нямаш други възражения Фин-Ма, нали?

— Става!

Лицето на Кай-Ара изведнъж просветна, а Ниш се учуди защо. Симмо се спусна надолу по едно въже и се приземи внимателно на платформата за стрелеца. Вятърът позволяваше машината да бъде изтеглена сравнително далеч от скалите, а тежестта на камъка да не дойде в повече.

— По-добре би било да побърза — каза Тъниз, — или кланкерът ще стане на купчина скрап.

Симмо изплака, като изследваше щетите. Той се опита да освободи въжетата, но кланкерът беше толкова тежък, че това се оказваше невъзможно. Той се опита да ги разплете, като завърти кланкера покрай камъка. Натискът на вятъра обаче не би му го позволил.

— Какво прави той сега? — учуди се Ниш на висок глас.

Симмо беше влязъл вътре и седеше на мястото си. Краката на кланкера мърдаха напред-назад, а предният им чифт избутваше камъка.

— Умна идея — каза Тъниз, като вървеше с въжето си по ръба на скалите. — Той се опитва да завърти противотежестта около кланкера. Дръжте спирачните въжета, за всеки случай.

Те направиха, каквото им каза. Металните крака на кланкера стържеха по камъка и той накрая се завъртя на пълен кръг в правилната посока.

— Брилянтно! — извика кверистката. — Още два пъти и е готово.

Симмо опита отново. Този път му бяха необходими няколко опита, но накрая камъкът направи още един кръг. Краката на машината обаче изведнъж се удариха силно в земята и този път като че ли нещо се случи.

— Не! Назад! — извика Тъниз. — Кай-Ара, можеш да го освободиш. По-силно дръпни камъка, в тази посока!

— Какъв е проблемът? — извика Фин-Ма.

— Въжето на камъка се омота около единия крак. Спри или ще го счупиш! — извика тя. — Дърпай по-силно, Кай-Ара, в тази посока!

Симмо не чу и Кай-Ара просто пусна въжето. Краката на кланкера се разклатиха, въжето се скъса и камъкът изпадна от своята въжена клетка. Всички гледаха ужасени как кланкерът започна да пада, най-напред — бавно, а после — по-бързо, като скъса въжето. Скъсаният край на въжето полетя след него.

Кланкерът се преобърна във въздуха и падна надолу с корпуса върху един голям камък, разцепвайки се по средата. Броня и части от краката се разхвърчаха във всички посоки. Част от стоманения маховик се завъртя по снега и изчезна. Трясъкът дълго отекваше. После настана тишина.

Ирайзис скочи на крака, подпряна на патериците си и разклати глава невярващо. Ниш забеляза леката усмивка, която премина за миг по лицето на Кай-Ара. После изражението му отново прие сериозен вид.

Те се изгледаха един друг.

— Симмо е мъртъв, разбира се — каза Фин-Ма.

— Ударът може би е счупил всяка костица в тялото му — отговори Тъниз. — Сега какво ще правим?

— Ще се върнем със ските до ледените къщи — каза Фин-Ма. — Поставихме контролера на Кай-Ара в единия от кланкерите, а той отново си го взе. Сега трябва да измислим как да свалим проклетото нещо до долу, без да го счупим! — Гласът й беше студен като лед. Без съмнение все още се чудеше как да обясни поредното бедствие в това катастрофално завършило преследване.

Ниш и Ирайзис си размениха погледи.

— На ваше място щях да държа под око нашия оператор — каза тя тихо. — Кай-Ара направи това нарочно.

— Да — каза Ниш. — Той разбра, че никога повече нямаше да получи друг кланкер. — Това напомни на Ниш за собствената му роля в аферата. Ако не беше оказал такъв натиск на Кай-Ара, кланкерът никога нямаше да бъде загубен, нито пък Тиан или нейния кристал. Обратно в манифактурата, като се проведеше разследването върху провалилата се експедиция, безумията на Ниш щяха да излязат наяве. Ами тогава? Свършено беше с него.

 

 

Отне им два дни да свалят долу и другите кланкери, а много пъти Ниш си помисли, че и с тях ще се свърши по същия начин, както с кланкера на Симмо. Времето беше непроменливо, пронизващо студено и със силен вятър. Върхът на носа на Ниш замръзна, както и върховете на пръстите на Фин-Ма, докато отвързваха кланкера долу на скалата.

Те се качиха в него, но той отказа да потегли, тъй като горивото се беше втвърдило, и заради вихрушката, дори не можеха да се видят един друг. За щастие между урвите и платото растеше суха шума и от нея запалиха огън, за да се постоплят малко и да не загинат.

Ирайзис не спомена нищо повече за изгубения кристал. Тя бързо се оправяше, клатушкайки се с патериците си, без които поне шест седмици нямаше как да ходи. Въпреки всичко, тя понасяше стоически неспособността си да ходи, без да се оплаква и беше най-щастлива от всички, ако не се считаше Кай-Ара, който направо се чувстваше в екстаз, че отново може да кара. Той вече почти се беше оправил, освен че понякога случайно получаваше пристъпи на главоболие и загуба на паметта. Понякога дори трябваше да попита околните за имената им. Често питаше и какво е станало със Симмо.

Олеи се беше затворила в себе си след атаката. Ужасите на битката край ледените снилау, а може би и сблъсъкът с преоформената плът, бяха събудили в нея някакъв първичен страх. Тя прекарваше дните си с маска и наушници, а често и с торба от черна коприна на главата. Ниш не се и опитваше да я извади от това й състояние. Той нямаше повече сила. По няколко пъти на ден я питаше дали можеше да види Тиан. Отговорът винаги беше „не“.

Най-големият повод за безпокойство беше Джал-Ниш. Рамената и гърдите на перквизитора вече се оправяха, но не и лицето. Върху него имаше ужасяващи дупки, кървящи рани, толкова страшни, че никой не можеше да понесе да ги гледа, най-малко пък собствения му син. Още по-лошо, Джал-Ниш беше засегнат от възпаление на мозъка, което го караше да изпада в ярост, проклина и да атакува всеки, който му беше наблизо. На два пъти, след като беше занесъл храна на баща си, Ниш биваше душен от перквизитора. Джал-Ниш беше изненадващо силен, особено предвид нараненото си рамо.

Ирайзис беше основната му мишена. Понякога Джал-Ниш я проклинаше с часове, без да спира, с гърлен, задавен глас. Той я обвиняваше, че беше съблазнила глупавия му син, за всичко, което беше сторила на Тиан, но най-вече заради това, че му беше спасила живота, вместо да го остави да умре.

Ирайзис не обръщаше внимание на приказките му. Тя му сменяше дрехите, когато й беше ред до деня, когато времето се оправи и те потеглиха към къщи. Тя току-що докуцука до него с халба горещ бульон. Джал-Ниш хвърли яденето в лицето й и я събори от патериците. Той притисна гърлото й с ботуша си в желание да я удуши и само намесата на Ниш и Кай-Ара успя да я спаси.

— Мръсна курва! — извика Джал-Ниш. — Ти си лъжкиня и измамница, Ирайзис. Ще те пратя във фабриката за разплод, като се върнем. Никога повече няма да бъдеш занаятчийка.

Той започна да я проклина и продължи така поне час, докато Кай-Ара, единственият, който умееше да се разбира с него, не му даде чай със сироп от нига. Това го упои за следващите двадесет и четири часа, а здравата му ръка беше вързана за тялото му.

Бяха минали три седмици от битката при снилау, преди да видят отново манифактурата. След като бяха преживели толкова тежки дни в студената планина, Ниш съвсем се съмняваше, че щяха да видят обратно манифактурата. Никой не пътуваше насам по това време на годината. Ако кланкерът не беше толкова здрав, те щяха всички да загинат.

Най-накрая те откриха обратния път през планините. Тунелите на мината бяха заровени под дълбокия сняг. Пътуването им беше продължило поне месец.

Ирайзис се повдигна от задната част на кланкера. Като й подаваше патериците, очите на Ниш се напълниха със сълзи. Всички в манифактурата ги очакваха. Единственият, който не беше щастлив да я види, беше Кай-Ара. Той изглеждаше раздразнен и въпреки че беше студено, той се потеше и хвърляше тревожни погледи към кверистката.

— Не би ли трябвало комините на пещите да пушат? — каза Фин-Ма, като мина между тях.

— Вероятно работниците съвсем са се разпуснали, откакто управителят го няма — отговори Ниш тихо.

Фин-Ма вдигна малкия телескоп към лявото си око. Тя разгледа пейзажа, а после свали телескопа.

— Никъде не пуши комин. Нито в манифактурата, нито в кухните, пералните или спалните помещения, дори и в миньорското селце. — Гласът й беше разстроен. Ниш улови погледа й, което я накара да изгуби контрол. — Лайринксите са дошли! — Фин-Ма беше готова да заплаче.

Всички тези деца…

— Проклета лицемерка! — промърмори Ирайзис.

— Земята тук е опасна, занаятчия — каза ледено Фин-Ма.

Ирайзис се прозя в лицето й. Тя не изглеждаше притеснена.

— Какво ти пука за децата? Не виждам да се опитваш да изпълниш дълга си.

Фин-Ма удари юмруци един в друг, а после дръпна Ирайзис настрани.

— Как се осмеляваш да ми четеш морал за моя дълг, след всички престъпления, които си извършила?

— Няма по-голямо престъпление от предотвратяването на зачатие. — Ирайзис цитира едно от многото правила, които управляваха живота им.

Фин-Ма прие толкова студено изражение, че Ниш, който наблюдаваше от известно разстояние, едва можеше да понесе да го гледа.

— Аз съм безплодна! — изсъска тя. — Била съм на единадесет лечителя, но нито един не можа да направи нищо. — Тя притисна длани към очите си. — Всичко, което някога съм искала, е да имам дете, а не ти да ми се подиграваш сега… ти… — За ужас на Ниш кверистката избухна в сълзи.

Ирайзис беше като вкаменена. Сега беше кристално ясно: стоманеният самоконтрол, впечатлението, което оставяше, че можеше да контролира целия свят, бяха илюзия. Затова и, както си спомни Ирайзис, първата мисъл на кверистката, когато лайринксите атакуваха манифактурата, беше за децата.

— Съжалявам — каза Ирайзис.

Фин-Ма не реагира.

— Наистина съжалявам — повтори Ирайзис. — Колко много би трябвало да презираш една измамница и лъжкиня като мен.

— Не те презирам — каза Фин-Ма. — Съжалявам те, защото имаш всичко, но не можеш да го оцениш.

Ирайзис беше направила много грехове, но в един от тези редки случаи, когато съвестта й заговаряше, всичко се променяше — тя обгърна кверистката с ръце и не искаше да я пусне. След малко дребната женица спря да се бори и зарови лице в палтото на занаятчийката.

 

 

— По-добре да вървим внимателно — каза Ръстина — и да бъдем готови за всичко.

Те събраха камъни за катапулта, като ги складираха в металната кошница на върха. Тъниз седна на седалката на стрелеца. Ниш се покатери до нея, въоръжен с копие и къса сабя. Те слязоха надолу с нормално темпо, въпреки че тропотът на кланкера не можеше да бъде заглушен, преминаха през замръзналия поток и превалиха хълма в посока към манифактурата, заобикаляйки гората, за да излязат горе на пътя. Те едва ли щяха да имат голям шанс да оцелеят, ако вървяха на открито, но пък и съвсем никакъв, в случай че се натъкнеха на засада от лайринкси през гората.

Кланкерът трополеше по хълма, насочвайки се по пътя към Тикси. Портите на манифактурата висяха от пантите. Нямаше други щети вътре, освен високи колкото човек снежни преспи, но и никакви следи.

— Изглежда като да се е случило преди много време — каза Тъниз. — Преспите не са се навели тук за един ден.

Те слязоха надолу по централния път със заредени оръжия. Ирайзис, накуцвайки край студените пещи, се взря напред и поклати глава.

— Трябва да са изгаснали поне от седмица.

— Ще бъде дяволски трудно отново да ги приведем в изправност — каза Тъниз. — В тази е заседнало огромно парче стомана на дъното й.

Не откриха видими следи от насилие в манифактурата. Нямаше тела и мястото не беше плячкосано, въпреки че всички кристали бяха изчезнали от занаятчийските работилници. Като седнаха в двора отзад, където слабото слънце едва сега се показваше, те изядоха оскъдния си обяд.

— Изглежда, сякаш мястото е било атакувано, а всички са изчезнали — каза Ниш. — Въпреки че единственото, за което са дошли лайринксите, са били кристалите.

— Или пък просто за да унищожат манифактурата — каза Фин-Ма, отново върнала си спокойния вид.

— Предполагам, че оттук нататък ти ще ни ръководиш — каза Ирайзис на кверистката.

— Предполагам, че това е моя задача. И съм склонна да изоставим това място, въпреки че то е най-добрата мина и най-добрата манифактура в региона, но… не можем да останем тук неохранявани. Ще се насочим надолу към Тикси, където се надявам да открием нашите миньори и работници. Ще видя какво се е случило и ще потърся одобрението на скрутатора дали мога да командвам нашия взвод. А там — сниши глас, — е, трябва да направим нещо и за нашия оператор.

— Не знам да има някакво доказателство… — започна Ниш. Той се огледа дали Кай-Ара не беше наоколо.

— Не е необходимо доказателство, за да го поставят там, където повече не би могъл да вреди! — каза ядно Фин-Ма.

Тъкмо ставаха, когато чуха как кланкерът тропа надолу по пътя.

— Какво прави той? — извика Фин-Ма.

Ниш изтича до външната порта. Машината вече не се виждаше.

— Бяга тоя ренегат — каза Ирайзис, като тракна до него с патериците си. Тя започна да се смее.

— Кое му е толкова смешно? — попита Ниш. — Сега ще трябва да ходим пеша до Тикси.

— Как по друг начин смятат, че може да свърши проклетата и провалила се наша експедиция? — изсумтя тя и хванала здраво патериците си, се обърна и си тръгна.

 

 

Минаха край мината и селището. И двете бяха празни. Времето беше хубаво и те продължиха надолу през планината и достигнаха портите на Тикси по здрач. Там откриха пълна бъркотия и хаос. По върховете на градските стени бяха поставени копия, а пред старата порта беше издигната съвсем нова.

— Това няма да удържи дълго лайринксите навън — каза Тъниз, след като влязоха. Тя се обърна и изгледа каменната врата с окото на професионалист.

— И аз не смятам, че ще издържи. — Ниш апатично се влачеше до нея. След като толкова дълго бяха вървели, всичко, което искаше той, беше една гореща вана. Искаше му се да лежи в нея, докато кожата му се обели, а после да си легне и да не става цяла седмица.

Ирайзис сега не се смееше. Патериците бяха обелили кожата под мишниците й и сега всяка крачка беше съпроводена със стенание.

Ниш настани баща си в един хан и извика лечител да го прегледа. Джал-Ниш беше покорен, след като седмици наред беше упоен, но Ниш предупреди лечителя. Той намери тиха стая за Олеи, която остана там затворена и даде наставления на прислужницата как да се държи с кея. След това уреди и още дузина други въпроси. Фин-Ма отиде да види магистъра на града.

Накрая, към полунощ, Ниш, току-що свалил дрехите си и поставил схванатия си крак във ваната, пълна с приятно хладка вода, беше смутен от почукване по вратата.

— Крайл-Ниш Хлар! Крайл-Ниш Хлар!

— Да! — извика той.

— Викат ви да се явите при магистъра.

— В банята съм. Ще се явя веднага след това.

— Каза да се явите веднага!

Ниш изпсува едва чуто гласът, който го смути.

— Ще ми отнеме само няколко минути да се облека.

— Облечете се бързо!

Ниш бързо изтърка тялото си с един парцал, за да отстрани полепилата се мръсотия. Въпреки че бързаше, все пак трябваше да се яви в добър вид. Той откри дрехи в торбата си, които, макар и да не бяха съвсем чисти, бяха в по-добро състояние от тези, които до сега носеше. Преди да бъде готов, войникът още веднъж почука на вратата му. Ниш изтича по улиците и се втурна нагоре по стълбите към голямото жилище на магистъра. Той влезе в една малка стая, пълна с хора. Разпозна много от лицата, които познаваше от манифактурата, включително надзирател Граист и изненадващо — глупака Мус. Ирайзис и Фин-Ма също бяха тук, както и магистъра на града и един дребен, слаб мъж, който Ниш преди никога не беше виждал. Той седеше накрая на масата и дори магистърът изглеждаше като да изпитва страхопочитание към него.

— Крайл-Ниш Хлар! — обяви помощникът и дребният мъж обърна спокойните си черни очи към него. Гъстите му събрани вежди хвърляха сянка върху тях.

— Относно времето! — извика той. — Къде бяхте досега, подзанаятчия Крайл-Ниш?

— Трябваше да настаня баща ми, сър. Той е перквизитор Джал-Ниш…

— Познавам проклетия ти баща! Седни! Кверист Фин-Ма ми предостави схематично изложение върху събитията от това бедствие. Четири загубени кланкера, както и четиридесет войници, без никаква полза. Не разбирам що за некадърност е това. Дори си мислех да изпратя оцелелите от вас на фронта.

През стаята премина всеобща тръпка. Той изгледа всеки един от присъстващите. Ниш се опита да срещне погледа му, но не можа. Този мъж добре беше свикнал как да доминира над останалите. Имаше изключително фино и оформено лице, което изглеждаше цялото съставено от кости, кожа и сухожилия, тъкан сякаш му липсваше. Бузите му бяха толкова хлътнали, че Ниш можеше да види очертанията на зъбите му. По брадичката му имаше остатъци от брада, които му придаваха вид на скопено животно.

— Уф! Безполезна тълпа. — Погледът му отново падна върху Ниш, който беше седнал до Ирайзис. — Особено вие двамата! За какво беше цялата тази врява?

Никой не каза нищо, тъй като нямаха и идея за какво беше въпросът му.

— Разврат! Това е! Обвинявам вас двамата, за цялата тая каша. — Той въздъхна. — А през това време има работа да се върши. Трагедия е, че Тиан е загубена за нас. Двойно по-голяма трагедия е, че и кристалът е изчезнал. А за капак, механикът на кланкера ви е избягал заедно с машината. Кой по дяволите, се занимаваше с цялата мисия?

Никой не отговори. Фин-Ма изглеждаше като покосена.

— Аз бях, сър. След като перквизиторът беше ранен, бях аз. Поемам цялата отго…

— Уф! Аз изпратих Джал-Ниш. Отговорността е моя. Не предполагах, че ще стигне толкова далеч, все пак. Сега, как да се измъкнем от този безпорядък?

Отново никой не отговори.

— Вие, тълпата, съвсем нямате инициатива! — Той завъртя мустаци около пръста си, като ги притисна към устните си и засмука краищата им. — Не можем да се откажем от манифактурата. Не могат да ни принудят. Тя трябва да се върне отново в експлоатация възможно най-скоро. Както и мината. Но ми трябва управител. — Той преценяваше, като смучеше бясно краищата на мустаците си.

Един стол изскърца на реда на Ниш. Едър, широкоплещест мъж се изправи.

— Аз бих искал да поставя…

— Седни, надзирател Граист — каза слабият мъж. — Подзанаятчия Тъниз, ти показа по време на мисията поведение, достойно за уважение. Ти ще бъдеш управител. Давам ти две седмици да приведеш манифактурата отново в експлоатация, а след това искам от нея да излиза по един кланкер на всеки четири дни.

Граист се прекатури от стола си смаян, после — ядосан.

— Това не може да се направи! — каза Тъниз с равен глас.

— Аз мога да го направя — каза Граист.

— Добре! Виждам, че си най-добрият надзирател, който манифактурата е имала. Управител Тъниз, намери начин! Ще имаш необходимата подкрепа.

— Имам деца в Крандор, сър — каза тя меко.

— Никога не би трябвало да ги напускаш. — Той захапа пръстите си. — След една година, ако манифактурата изпълни целите си — всичките — ще те изпратя вкъщи.

— Благодаря ви, сър. — Тъниз се усмихна широко.

Той се завъртя на стола си.

— Занаятчия Ирайзис, знам всичко за теб! — Той я изгледа толкова жестоко, че Ниш си помисли, да не би да бъде изпратена на екзекуция. — Като вземем предвид, че ръководиш твоите занаятчии по-добре от всеки друг, ще се върнеш на позицията си като действащ майстор и ще правиш контролери колкото се може по-бързо.

— Ще имам нужда от повече занаятчии и чираци — каза тя спокойно. Ниш се възхити на сдържаността й, тъй като вероятно беше очаквала да чуе как ще я изпратят във фабриката за разплод, или нещо по-лошо.

— Ще ги имаш веднага, след като ги докарам тук.

— И по-добри укрепления за манифактурата и мината.

— Отсега събираме зидари, а подразделение от двеста войници е на път. Имам и пълномощно за теб. Събери хората. Купи каквото ти е необходимо и после бъди готова да тръгнеш обратно за манифактурата в края на седмицата.

— Нуждая се от кристали — каза Ирайзис. — Лайринксите ги обраха от складовете ни. Трябват ми миньори, които могат да намерят вида, от който се нуждая.

— Нямаше ли един стар миньор… Джойън? — каза слабият мъж.

— Мъртъв е. А другите са предимно миньори, които копаят метали. Те не могат да различат кристал от откъртена скала.

— Ще изпратя миньори тук, въпреки че може да мине и месец, докато дойдат. Толкова дълго…

— Имам идея, сър — каза Ирайзис. — Ако сте готов да я чуете.

Той повдигна вежди.

— Когато бяхме в мината — каза Ирайзис, — следотърсачката каза, че можела да вижда кристалите в планината като стафиди в пудинг. Ами ако…?

— Вече доказа ценността си, майстор Ирайзис. Заемай се с това! Тя ще ръководи миньорите.

Той отново се завъртя на стола си.

— А сега и теб, Крайл-Ниш Хлар. Какво ли ще правя с теб?

Ниш сдържа дъха си, но през това време улови погледа му. Сякаш гледаше в празен кладенец — очите му не излъчваха нищо.

— Уф! — каза той. — Наблюденията ми върху теб не са напълно неблагоприятни. Имали сте и малък проект с Фин-Ма, както разбрах. Относно това какво всъщност беше намерено в снилау? А и за работата ти със следотърсачката. Къде е тя?

— В нейната стая в хана — каза Ниш.

— Не е добре да стои там! Да бъде изпратена долу за разпит. Отивай обратно да се къпеш, момче, докато помисля как да те използвам. Ако изобщо мога!

Ниш се почувства раздразнен, че Ирайзис беше добре възнаградена, докато неговият живот все още висеше на косъм.

— Олеи изисква специални грижи, ако искате да измъкнете нещо от нея, сър. Може би ще бъде по-добре…

— Проклет да си, момче! — изръмжа мъжът. — Не ми казвай как да си върша работата. Сам ще ида да я взема. А сега изчезвайте, всичките!

Хората бързо напуснаха стаята, дори и магистърът на Тикси, макар че тя беше негова.

— Подай ми ръка, Ниш! — каза Ирайзис, докато слизаха по стълбите. Тя изглеждаше отпаднала.

— Какъв е проблемът?

— Проклетите патерици направо ми смъкват кожата — промърмори тя.

Ниш я изгледа любопитно.

— Не, какъв е наистина проблемът?

— Ще бъда на показ, това е! Не мога да го направя, Ниш.

— Разбира се, че можеш. Ти си брилянтен ръководител. Между другото, кой беше това?

— Нима ти, с всичките ти контакти, не знаеш?

— Не! — каза той. — Нямам идея.

— Този — тя направи драматична пауза, — беше самият скрутатор. Ксервиш Флид!