Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Четвърта глава

Ирайзис се надигна на лакът и заоглежда младежа, който лежеше до нея в полусънно блаженство след секса, който бяха правили. Тя не харесваше Ниш, но трябваше да признае, че беше силен, чувствен и наистина искаше да научи какво й харесва. За него можеше да каже повече хубави неща, отколкото за предишния си любовник. Интересът й беше събуден от това, което той каза на Тиан, нейната съперница от детството.

Ирайзис положи ръка на гърдите му. Ниш беше най-слабо окосменият мъж, който беше срещала. Тя харесваше това, както и допира на телата им. Той се усмихна в съня си. Тя плъзна ръката си по-надолу и изскубна няколко косъмчета. Той се събуди стреснат.

— Крайл-Ниш, любовнико — прошепна тя, като гъделичкаше ухото му с дъха си. Искаше да го накара да мисли само за едно.

Той се обърна и се притисна в нея. Ирайзис го избута с бедрата си. Той замръзна. Този жест изразяваше своето послание, въпреки че той не знаеше как да го изтълкува. Добре.

Ирайзис го огледа, завила се с чаршафа до гърлото. Като че ли случайно го изпусна, а чаршафът разкри големите и гърди пред лицето му. Очите на Ниш последваха движението на плата: тя разбра, че вече го имаше.

— И двамата знаем какво искаш, Крайл-Ниш.

Той се протегна да я докосне. Тя се отдръпна и каза сериозно:

— Чух, че баща ти не е вече екзаминатор.

— Той е главен перквизитор за цялата област Ейнунар — каза важно Ниш.

— Оу? — Ирайзис беше впечатлена, но не искаше да го покаже. Тя му позволи да се порадва за миг на чуждата слава. — А какво тогава е мястото на скрутатора?

Това го приземи. Тя го хвана, че се опитва да изкара баща си по-важен, отколкото е. Той погледна към разбърканото легло, може би си мислеше, че тя го смяташе за глупак.

— Няма значение. — Ирайзис махна с ръка, тъй като знаеше, че така още повече ще му се издигне в очите. — На кой ли му пука за такива дреболии? Аз се интересувам от теб.

— Аз? Защо? — Ниш се втренчи в зърното на гърдата й. Би направил всичко, за да я има отново.

— Винаги съм те харесвала, Крайл-Ниш. — Това беше лъжа, разбира се. — Разкажи ми повече за себе си.

Той започна да разказва за детството си, подходящо украсено, за да впечатлява. Не беше стигнал далече в разказа си, когато тя го прекъсна:

— Знам всичко това. Но има едно нещо, което не разбирам…

— Какво е то?

— Защо изобщо си тук? Ти не си занаятчия, Крайл-Ниш.

— Съм! — извика той ядосано. — И работех дяволски упорито, за да стана такъв!

Тя го бутна в леглото:

— Извинявай, не исках да те обидя. Разбира се, че си занаятчия и то добър…

— Нямам нужда от снизходителност! — той се изтърколи от леглото и се протегна да си вземе панталоните.

Чаршафът се плъзна и разкри и другата гърда, а между двете — нейния занаятчийски инструмент. Той преглътна. Тогава тя обви лицето му с ръце и го постави на гърдите си. Ниш се опита да устои, но не за дълго.

— Това, което имах предвид, беше, че… баща ти те е изпратил тук поради друга причина, нали? По-важна, отколкото да станеш занаятчия. Много по-ценен би бил като писар, помощник на търговец, или даже, някой ден — секретар на скрутатора.

— Да — каза той горделиво, омагьосан от нея. Той не можеше да изкара тялото й от ума си.

— Какво е това? — Ирайзис помилва с върха на пръстите си гърдите му.

— Аз съм пробер — каза той бързо. Това означаваше чирак инквизитор, най-нисък като ранг в сравнение с опитния пробер, квериста, перквизитора и невъобразимо властния скрутатор.

— Шпионин! — извика тя, като придърпа чаршафа пред себе си.

Той се протегна към нея, по-уверено от преди. Тя му позволи да я помилва през плата, преди да го издърпа отново. Той побърза да я успокои.

— Не шпионин. Просто съгледвач, който помага да се поддържа реда. Това е жизненоважна манифактура…

— Така ли е? — каза тя. — Има стотици като нея. Защото точно нашата с толкова важна? — Ирайзис се наклони към него.

— Правим най-добрите кланкери, понеже правим най-фините контролери от всички.

— Защо е така? — прошепна тя, като взе ръката му и я плъзна под чаршафа.

Очите на Ниш изпъкнаха. Пот изби на челото му:

— Защото — каза той дрезгаво, — имаме най-перфектните хедрони и най-добрите занаятчии. Скрутаторът иска да знае защо, да ни предпази от опасности и да попречи някой да открадне тайните ни.

— Някой трябва да бъде най-добрият. И ако имаме най-добрите кристали, значи ще можем да правим и най-добрите контролери…

Тя погледна разсеяно настрани. Той се двоумеше, понеже знаеше, че е казал повече, отколкото трябва. Тя плъзна ръката му по-надолу. Той изстена.

— Има нещо специфично — изстреля Ниш. — Нашите занаятчии са много по-добри от другите, макар и да използват по-нискокачествени, вносни кристали. Вероятно е заради пресечната точка тук.

Тя отново започна да го милва:

— Един нискостоящ в йерархията пробер не е изпратен да решава такива проблеми. Това е работа на магьосници.

Ниш погледна тъжно, тъй като вече беше разкрил достатъчно.

— Колко време вече си пробер, Ниш?

Той се изчерви:

— Откакто дойде писмото от баща ми, преди седмица.

— А ако той разбере какво си ми казал, може би няма да си вече пробер.

Той застина. Тя го изгледа, за да го прецени, а блестящата й коса галеше рамото му. Очите й го оглеждаха нагоре и надолу, докато най-накрая се спряха по средата:

— Знам какво може да ти хареса — тя се наведе над него.

Когато тя преждевременно спря, той изпъшка.

— Какво точно проучваш, мой малък шпионино?

— Не мога да ти кажа — изпъшка той. — Пробер, който говори, не е пробер повече и може да завърши като роб. Или мъртъв!

— Или в първите редове на армията, което е горе-долу същото. Да видим дали ще отгатна. Това място е пълно със слухове, но кой може да каже кое е истина и кое не е? Какво прави проберът? Седи нащрек заради хората, които не си вършат работата, заради тези, които имат зловредни идеи и тези, които мислят, че някой може да управлява света по-добре, отколкото нашите управници. Няма такива неща тук. Това е една добре управлявана, щастлива манифактура. Но има друго нещо, което проберите правят… — Тя спря, погледна го и се наведе над него. Той сякаш се задави. Тогава тя откровено го погледна в очите. — Те ловуват за шпиони!

Видът на лицето му почти я разсмя. Той не можеше да мисли логично. Колко много обичаше тя тази сила, която имаше над мъжете. В тези дни малко жени я притежаваха.

— Моля те — изскимтя той.

Тя само го гледаше втренчено. Той постави ръцете на тила й, като се опита да я привлече надолу. Тя се отпусна за малко, после спря, а когато той се опита да я привлече със сила, тя откри зъбите си. Те бяха невероятно равни.

Това беше единственият начин да получи каквото иска. Ниш хапеше сухите си устни.

— Има шпионин, баща ми е сигурен в това. Вече два пъти тайните на кланкерите, изработвани тук и само тук, са били разнасяни далече.

— Кой е шпионинът?

— Не знаем. Който и да е той, много е умен.

— Или тя!

— Или тя — повтори той.

— Ще ти помогна. Хората ще те подозират, след като разберат, че баща ти е перквизитор.

Той погледна несигурно.

— Тревожиш се да не натрупам дивиденти — каза тя с мързелива усмивка. — Няма нужда — ловец на шпиони е последното, с което искам да свързват името ми.

— Какво искаш, Ирайзис?

— Каквото предложи на Тиан. Каквото е мое по право. Искам да бъда майстор, да отговарям за цялата работа по контролерите, а един ден да бъда чаник — главен майстор на провинцията.

— Но ти си само занаятчийка и то доскоро си била чирак.

— Майстор! — каза тя студено. — А после чаник.

Повечето занаятчии никога не стават майстори, а малко много малко майстори се издигат до чаник.

— Имам таланта за това; и произхода. Баща ми, чичо ми, дядо ми, прабаба ми и нейната майка преди това, те всички са били майстори или повече. От четири поколения семейството ми държи този пост тук. Аз ще бъда петото.

— Не си достатъчно възрастна.

— Правилото може да бъде нарушено, при спешен случай.

— Не и от мен.

— Главен екзаминатор може. Ти го обеща на Тиан. Чух те.

— Ти изобщо не ме искаш! — извика Ниш. — Всичко, което искаш, е да се възползваш от мен.

— Нещастен ли си след това, което ти дадох?

— Н-не!

— Добре, защото не мога да понасям мрънкачи. Излъга ли Тиан? А лъжци мразя повече от всичко друго, Ниш. Надявам се, че никога няма да ме излъжеш.

Ядът от това, за което мислеше, се изписа върху лицето му:

— Аз… аз може би ще мога да направя нещо за теб. Притежавам… известно влияние заради баща ми и още — заради майка ми. Мисля, че мога да ги използвам, доколкото те могат да направят нещо.

Ирайзис не му повярва, макар и да не очакваше много:

— Така да бъде. Сега… как да скрепим сделката?

Тя погледна надолу, а той — нагоре. Той обви с ръцете си главата и, наведе я надолу, а този път тя доброволно се съгласи.

 

 

Ирайзис се преобърна и събуди Ниш. Той се беше предал съвсем и от лека дрямка беше преминал в равнодушна летаргия.

Тя се опря на лакътя си, като го гледаше втренчено:

— Докато ти хъркаше, аз размишлявах.

— О? — каза той мрачно.

— Имам идея кой може да е шпионинът.

Той рязко се изправи:

— Наистина? — той улови ръката и, като я гледаше право в очите. — Кой?

Тя се усмихна, като показа отново зъбите си:

— Мисля, че е Тиан.

Той избухна в смях:

— Тиан? Никога няма да станеш пробер, Ирайзис.

Тя се хвърли върху леглото, събаряйки чаршафа с елегантен жест. Тя изглеждаше като мраморна статуя, сътворена от някой от древните майстори, въпреки че лицето й разваляше позата:

— Не? Какво направи тя вчера?

— Посети майка си. Тя слиза долу в Тикси всеки месец.

— Тиан я нямаше дълго време.

— Може би е трябвало да напазарува.

— А може и да е срещнала съучастник, за да предаде нашите тайни.

— Проберите се нуждаят от доказателство — каза той надменно. — Никакви празни разсъждения, породени с умисъл.

— Ще ти го докажа — просъска тя. — А сега, скъпи Ниш, се махай!

 

 

Ниш напусна стаята на Ирайзис физически задоволен, но по-притеснен от преди. Ако тя предаде доверието му, той ще пострада. Край на поста пробер. Без бъдеще; направо изпратен на фронта, докато някой лайринкс го разкъса на парчета.

Ирайзис грешеше. Той държеше под око Тиан от месеци. Нямаше нищо подозрително в поведението й. Тиан работеше ден и нощ, говореше с единствения си приятел — стария миньор и понякога посещаваше майка си в Тикси. Това беше целият й живот.

Ако имаше шпионин или саботьор, а по всичко изглеждаше, че има, то трябваше да бъде друг. Възможно е да беше Ирайзис, въпреки че изглеждаше малко вероятно. С хиляда работници в манифактурата нямаше да е лесно да се открие.

По-добре да си уреди нещата с нея. Той не можеше да си позволи врагове, особено някой, който беше толкова навътре. А когато се върна на работната си маса образът на нейното сластно издължено тяло отново се яви в съзнанието му. Ниш знаеше, че беше ударил джакпота с Ирайзис. Той може би никога нямаше да си намери по-добра любовница и искаше още от нейните уроци. По-добре да я прикотка, да вземе подозренията й на сериозно, да подпомогне кариерата й, и ако е необходимо, да подхвърли някоя коварна заплаха, типична за пробер.

Но ако открие и най-малкото очевидно доказателство срещу Ирайзис, той ще я срине. Не без съжаление, но без колебание.