Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2018 г.)

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Геомансър

Преводач: Стойна Атанасова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: Мултипринт ООД

Художник: Ник Статопулос

ISBN: 978-954-2989-02-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5098

История

  1. — Добавяне

Двадесет и девета глава

Кланкерите поеха по един от тунелите на мината, който минаваше точно под планината. Късно същата нощ те спряха, войниците се нахраниха и си починаха за малко. Макар и изтощена, Ирайзис не можеше да заспи. Олеи повървя малко в мрачината на тунела, без очила и наушници, като хапна малко ориз. Тя ядеше малко, като гледаше да няма подправки в храната, заради мириса. Накрая, безкрайно отегчена, Ирайзис тръгна след Олеи, за да я види какво прави. Беше странно — съгледвачката намираше скалите за безкраен източник на очарование, като съзерцаваше една жилка кристали десет минути, ако не и повече.

— Има магия в тези скали — каза Олеи.

— О? — Ирайзис внимаваше да говори нежно.

— Така показва мрежата — там и там. И там! — Тя посочи в различни посоки към скалите.

— Ще намерим кристали за контролерите в тази мина — каза Ирайзис, като се чудеше дали можеха да използват таланта на Олеи, за да локализира по-добре тези от тях, които миньорите си струваше да копаят. Най-вече, след като Джойън беше вече мъртъв.

— Знам. Мога да ги видя. Планината е като пудинг, пълен с кристали.

Имаше какво да видят, ако се върнеха. Щеше да бъде още един плюс в полето на Ирайзис.

Джи-Хад бутна лоста. Вратата скръцна срещу стената и колоната премина в другата мина, с вдигнати факли и заредени оръжия. Като следваха зигзагообразно движение през тунелите, малко по-широки отколкото самите машини, те накрая стигнаха в пещерата, където се очакваше да се състои битката. Всички, освен Олеи, слязоха, за да видят останките от войниците и лайринкса. Някой се скри и повърна до стената. Олеи показа глава навън, вдиша леко и отстъпи, затръшвайки обратно шлюза.

— Не мога да й се сърдя — каза Ниш на Ирайзис. — Какво ужасно място!

Джи-Хад описа битката с няколко изречения, после тръгна заедно с Джал-Ниш. Те приклекнаха, взирайки се в пода. Ниш се приближи, чудейки се какво правят.

— Намерих пинсетите точно тук — каза управителят, посочвайки към пода. Като извади малък пакет от джоба си, той го подаде на перквизитора.

Джал-Ниш вдигна нещо нагоре.

— Нейните отпечатъци са на пинсетите и стрелата.

— Това не доказва, че тя е помагала — каза нещастно Джи-Хад.

— Ще ги запазя, за всеки случай.

Те се върнаха обратно при телата.

— Ще съберем останките за погребение на връщане — каза Джал-Ниш. — Мърдайте.

Когато Ирайзис влезе в кланкера, Олеи трепереше и беше поставила чифт наушници в ноздрите си. Като излязоха навън, те видяха слънцето да изгрява в студения, леко ветровит ден. Закуската беше раздадена на войниците, докато те поставяха подложките за сняг върху краката на кланкерите. Джал-Ниш дойде при Ниш и Ирайзис.

— Добре, Крайл-Ниш, да видим дали маймунката ти може да прави фокуси. — Гласът му изразяваше истинско съмнение.

Ирайзис също се усъмни. От думите на Олеи тя беше предположила, че Тиан е мъртва.

— Можеш ли да намериш Тиан за нас, Олеи? — Ниш не показа да се съмнява. — Помниш ли контролера, който ти показах. Тиан го е направила, може би имаш следи от нея…

Олеи обърна маскираното си лице към склона.

— Мога да видя нейния кристал!

— Къде? Сигурна ли си? — извика Джал-Ниш, протягайки се към нея, сякаш искаше да я хване. Ниш простря ръка пред него, за да я предпази и перквизиторът отстъпи назад.

Тя посочи на югозапад.

— По този път.

— Колко далече?

— Не знам.

— Можеш ли да видиш Тиан?

— Кристалът е препалено ярък.

— Добре, кога е бил тук?

Тя пребледня.

— Бил е преди дни.

— Не може да е излязла по време на голямата буря — каза Джи-Хад. — Или пък непосредствено след това. Най-рано вчера е излязла.

— Трябва да е наблизо — извика Джал-Ниш. — Разпръснете се. Огледайте за нея.

— Направила е голяма магия тук — каза Олеи.

— Сега ли? — изпъшка Джал-Ниш. Той си размени поглед с Фин-Ма и Ирайзис разбра, че става дума за вчера.

— Не знам какво има предвид. Чудя се каква магия?

Олеи нямаше идея.

— Кристалът свети от само себе си.

— Какво имаш предвид? — Фин-Ма се приближи до нея.

— Сега той постоянно блести. Той е най-блестящото нещо в моята мрежа.

Отново си размениха погледи.

— Кажи ни всичко за този кристал — каза перквизиторът.

Олеи показа формата с ръце.

— Има черна звезда във всеки край и черни игли надолу от центъра. По тях протича малка искра.

Джал-Ниш придърпа Фин-Ма настрана и Ирайзис не дочу какво си казаха, въпреки че те изглеждаха развълнувани и смутени. За Ирайзис, родена с хедрон в ръката, това беше забележително. Това и даваше надежда. Ирайзис знаеше, че талантът й все още беше налице, просто заровен някъде, където тя не можеше да го открие. Тя беше загубила доверие в себе си, от онзи злощастен четвърти рожден ден и докато не го възвърнеше, тя винаги щеше да бъде една измамница.

Този кристал беше по-мощен от всички, за които Ирайзис беше чувала. Ако го имаше, тя би повярвала в себе си. Да бъде истински занаятчия за нея беше по-важно от всичко на света. Всичко би дала и направила за това!

Един войник дотича от склона.

— Пресни следи, сър! Един лайринкс и един човек с леки стъпки.

— Каквато и магия да е използвала Тиан — каза Ирайзис, — тя не я скрила от врага.

— Май следотърсачката ни все пак ще бъде полезна — каза Джал-Ниш. — Мърдайте!

Те се качиха обратно в машините. Механичните крака работеха неуморно, а войниците следваха утъпкания сняг.

— Защо се движим толкова бавно? — измрънка Ниш на себе си, след като бяха пътували известно време.

Ирайзис докосна инструмента си и каза:

— Полето тук е слабо.

— Защо?

— Може би нещо се намесва в него.

Той се обърна по другия път. Олеи, която се гърчеше и скимтеше постоянно като двегодишно, беше свалила всичко, с изключение на бельото от паешка коприна, което и пасваше подобно на втора кожа. Като опря глава на рамото на Ирайзис, тя заспа.

Очите на Ниш не се отделяха от Олеи. Те разглеждаха цялото й тяло — извивките, малките остри гърди, бедрата.

— Нямаш ли нещо по-смислено да правиш? — каза студено Ирайзис. — Толкова си извратен, Ниш.

Той се изчерви, погледна настрани, а после извика силно. Кланкерът спря, като осемте му крака потрепериха. Ниш излезе и тръгна с непохватни движения. Ирайзис го последва, като спусна шлюза зад себе си.

Те се изкачиха по стъпаловидния склон, лъкатушейки по пътя. Наоколо се издигаха високи върхове, покрити с тъмни скали и сняг. Те бяха още по-трудни за преодоляване, отколкото планинската верига на манифактурата.

— Какъв е проблемът? — Тя мина най-отпред.

Точно пред тях се издигаха огромни кремъчни скали, по които кланкерите не можеха да се изкачат. Очите на Ниш фиксираха очертанията на планината. Той отиде тичешком поне левга напред.

— Какво има там? — посочи Джал-Ниш.

Тримата механици слязоха заедно, като си говореха тихо един на друг, стремейки се да избегнат погледа на Джал-Ниш.

— Добре, хайде, проклети да сте! — извика той.

— Невъзможно е, перквизиторе! — каза тихо Джи-Хад.

— Тогава, защо просто не го кажат?

— Това е… това е в духа на тяхната култура; ако ги насилваш да дадат отговор, те просто ще кажат „да“, просто защото не искат да носят лоши новини. Но това няма да ни отведе дотам.

— Проклета да е глупавата им култура! Ако ми бяха казали най-напред това…

— Казаха го, но ти не ги послуша.

— Тогава ти ми кажи! Никъде?

Джи-Хад потърка бузата си.

— Може би натам. — Той посочи зад тях, към оголените скали. Опитай оттам! — каза той.

Механиците подкараха машините назад, което изглеждаше даже още по-смешно от движението напред. С техните осемкраки платформи бяха като осмокраки броненосци. Те поеха надолу с трясък, а после — по диагонала на склона.

Ниш се влачеше към мястото, където оголените скали се съединяваха. Когато го достигна, беше плувнал в пот.

— Не знам — намръщи се Джи-Хад. — Ще бъде трудно, дори и когато се изкачим до върха. Първата пречка е стъпаловидния релеф, а и със слабото поле…

— Ами ако издигнем рампа от сняг по склона? — предложи Ирайзис.

— Добра идея!

Отне им часове, въпреки че тридесетина войници работеха неуморно с лопатите си. Накрая рампата беше готова и снега, струпан върху голите скали.

— Все още е много стръмно — каза Джи-Хад. — Какво мислиш? — попита той сгушилия се в дрехите си от студ механик.

Отново механиците нещо си казаха.

— Какво има сега? — извика Джал-Ниш, скубейки косата си. — Ще изгубим Тиан! — Той изрита корпуса на кланкера. Механиците се обърнаха един по един, впервайки погледи в него. Кай-Ара стисна юмрука си. Джал-Ниш посегна с ръка.

— Какъв е проблемът? — намеси се Ниш. — Олеи винаги може да я открие отново.

— Ей заради това ти държане се замеси в тези неприятности, момче! — извика Джал-Ниш. — Има значение, глупави мой сине, защото отвъд тези върхове следва голямо плато. Можеше да го знаеш, ако преди да тръгнем си беше направил труда да видиш картата. Оттук ние можем да слезем. Но лайринксът не притежава издръжливостта на кланкер, за да го направи, и ще му трябва почивка. Зад платото лежи Найст, една земя на зъбери, каньони и процепи. Лайринксът може да отиде на места, където нито кланкер, нито войник би могъл. Затова трябва да го последваме бързо. Ако не го направим в следващите дни, то никога няма да можем. А ако звярът намери приятели… — Перквизиторът се спря по средата, взирайки се в заснежения бряг. Гърдите му, цели слели се с подутия му корем, се надигаха. — Само да преминем оттук. — Той направи знак на механиците.

Те отново се върнаха към машините, а металните крака отново започнаха да мачкат снега. Кланкерът на Симмо залази нагоре по склона. След като измина две трети от пътя нагоре, той започна да се хлъзга. Кланкерът се спря на място, закопал крака в снега. Джи-Хад направи знак на Арпъл. Сержантът даде заповедите си. Шестима войници минаха назад, поставиха рамене под кланкера, а Джи-Хад извика:

— Тръгвайте!

Отново краката на кланкера отказаха да помръднат.

— Вдигайте! — извика Арпъл и войниците повдигнаха. Кланкерът се издигна на няколко инча над земята. — Вдигайте! Вдигайте!

Войниците бавно успяваха да преместят по-напред кланкера, с цената на огромно изтощение. Те го задържаха, докато други дойдоха да ги сменят и малко след това успяха да го прекарат от другата страна на склона.

— Следващият няма да бъде толкова лесен — каза лаконично Джи-Хад. — Заседнал е в снега.

— Спуснете кабел от първия — каза занаятчийката Тъниз, почесвайки се по главата. — Може да издърпа и другите.

— Не се сетих за това — каза Джи-Хад, но даде заповедта.

Двата кланкера потеглиха. Първият вървеше бавно, затънал в снега. Машината на Кай-Ара се изкачи до първия кланкер и се приближи до заледения участък. Въжето започна да се протрива.

— По дяволите! — извика Джи-Хад, размахвайки ръце към механика. — Забави! Трябва да опазиш въжето здраво.

Кланкерът на Кай-Ара достигна ледената пътечка с бърза скорост. Изпод краката на кланкера излизаха искри, а наоколо се разлетяха малки парченца лед. Машината не можеше да задържи направление и започна да се плъзга назад.

— Дръжте я! — извика Джал-Ниш.

Двама войници изтичаха и подпряха с рамене кланкера отзад. Арпъл извика:

— Назад! Не! Не! Махайте се оттам!

Войниците се спогледаха един друг, без да знаят на коя заповед да се подчинят.

— Скачайте настрани! — извика Арпъл, но беше прекалено късно. Въжето се усука здраво и кланкерът, подобно на махало, се залюля по рампата, помитайки единия войник настрани. Вторият се опита да го избегне, но беше ударен от крака на машината. Чу се само ужасяващ вик. Кланкерът се плъзна по ръба на рампата, увисвайки на дебелото въже, което едва го задържаше да не падне по склона. Кай-Ара потрепери от силната болка, писъкът на войника се удари като бумеранг в стъклото на кланкера.

Симмо извика, когато теглото на хлъзналия се кланкер дръпна надолу и неговата машина. Ниш не можеше да понесе мисълта какво можеше да се случи с машините. За една безкрайна минута той си представи как първият кланкер се сгромолясва върху втория, но Арпъл изпрати нова група войници, които задържаха една тежка скала точно зад кланкера и така го предпазиха от падане.

Когато кланкерът се стабилизира, сержантът изтича до него, бесен от случилото се. Той вдигна Джал-Ниш за яката на палтото пред събраните войници.

— Ако още веднъж някога дадеш заповед на моите войници — каза диво той, — ще те накарам да съжаляваш, че си се родил, перквизитор или не. Ти можеш да даваш заповеди само на мен. На никой друг! Разбрано?

— Да — простена Джал-Ниш.

— Дано! — Арпъл го пусна в снега и изтича до падналите войници. Пометеният от кланкера войник беше целият потрошен в таза, докато този, който беше паднал от рампата, имаше само леки наранявания. Арпъл отвори панталоните на смъртно ранения — от корема му струеше кръв.

Арпъл, който изглеждаше най-коравият и безчувствен сержант в очите на Ниш, се наведе над умиращия и взе ръката му.

— Съжалявам, Дър — каза той. — Не мога да направя нищо за теб. Ти умираш…

Дър изпусна тежка въздишка, която накара лицето му да се сгърчи.

— Жена ми е бременна. С третото ни дете! Какво ще прави?

— Тя прави огромна услуга на страната ни — каза Арпъл. — Както и ти направи. Ще се погрижат за нея.

— Но децата ми… — той се разтърси в конвулсии, изстена и тялото му клюмна настрани.

Арпъл се наведе да чуе пулса му.

— Все още диша. Вдигнете го на носилка. Може да го откараме с кланкера.

Кай-Ара беше изпаднал в истерия и трябваше да бъде успокоен от Симмо. Двамата мъже стояха прегърнати, Кай-Ара плачеше.

— Ще имаме проблеми с него, поне докато се приберем — каза Джи-Хад на Ирайзис, която седеше до него.

— Той е емоционален човек, дори и за допустимото при механиците — съгласи се тя. — След като контролерът му се счупи миналия месец, той плака цяла седмица.

Те прекараха цялата сутрин в поправка на втория кланкер, както и в усилия да го вдигнат на рампата с макари и въжета. Всичко се правеше след обсъждане с Джи-Хад, Арпъл и занаятчия Тъниз, която беше с години по-опитна от Ниш и се доказа невероятно полезна за тази задача. Ниш се радваше, че не го питаха, тъй като нямаше и идея какво да правят.

Докато вървеше работата, войниците прокараха пътека за първия кланкер, заседнал здраво в снега. Изкопаха и дупки в леда, за да има къде да се захващат краката на кланкера.

Машината не беше много повредена, за щастие, само свързващият теглич беше огънат и един от бронираните панели беше счупен на места. Тъниз и Ниш имаха работа в поправката. През това време войниците вдигнаха третия кланкер. Това им отне пет часа.

Перквизиторът не беше казал и дума от спречкването си с Арпъл, но лицето му издаваше гневните емоции всеки път, когато се срещаше със сержанта. Макар и над него, Джал-Ниш не можеше да забрави унижението. За момента обаче реши да отложи реванша, издирването на Тиан трябваше да продължи.