Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Девета глава

В това време през самотния прозорец на Тиан нахлу светлина, беше настъпило поредното дъждовно утро. В спалното помещение се вдигна страшен шум, заради което Тиан не можеше да различи дали още спи или е будна. Една сестра провери симптомите й и извика лечителя. Той пък от своя страна повика аптекаря. Помежду си те решиха, че Тиан е полудяла и тъкмо щяха да й поставят усмирителната риза, когато в стаята влезе управителят Джи-Хад.

— Какво по дяволите правите? — нахвърли се той върху тях.

— Това е кристална треска — произнесе мрачно Лечителя Тул-Кин. Той смърдеше на ракия от пащърнак. — Съзнанието й е повредено и никога няма да се възстанови. Може да я изпратим във фабриката за разплод.

— В усмирителна риза?

Лечителят сви рамене:

— Само ако ризата и стане на кръста. Може да се направи.

— По дяволите! Не можем да минем без нея. Виж какъв е проблемът и го оправи.

Отнесоха Тиан в лечебницата, където една сестра изми лицето й. После й даде чай и ечемичен бульон. Кошмарите на Тиан в будно състояние продължиха чак до обед, когато тя изведнъж се отърси от тях и каза:

— Какво правя тук?

Тя си спомни епизодите на лудост, но само като сънища, които бързо изчезваха. След около час подробностите бяха забравени. Единственото, което си спомняше беше младият мъж на терасата и експлозиите. Наистина го беше грижа за нея. Тя знаеше, че е така. Беше повече от сън. Той я беше търсил през цялото време. Тя трябваше да разбере кой е.

Следобед я пуснаха да се върне на работа. Чираците се бяха събрали наоколо, щастливи, че тя беше добре. Те харесваха Тиан, макар и да не бяха нейни приятели.

Ирайзис стоеше настрани, лицето й беше непроницаемо. Тиан се учуди. Целият епизод беше толкова странен и ставаше все по-нереален с всяка секунда, така че тя не можеше да открие смисъла му. Това кристална треска ли беше? Тя не можеше да повярва. Не съвпадаше с представата й, каквато я знаеше. От друга страна пък НИКОЙ, КОЙТО е имал кристална треска, не би могъл да бъде убеден в това.

Тиан изпрати Гол да й донесе кълбото, кристала и шлема от стаята, а самата тя се върна на работа. Докато го чакаше, влезе старият Джойън, покрит с прах от мината.

Когато я видя, се ухили до уши.

— Уплаших се — каза той, когато чираците се завърнаха по местата си. — Такива слухове чух. Готвех се да разбия вратите и да те отнеса оттам.

Тиан беше толкова развълнувана, че от очите й бликнаха сълзи.

— Беше готов да те осъдят заради мен? — тя го прегърна.

— Животът вече ме е осъдил. За какво да се грижа, как ще умра ли? Но ти имаш толкова, за което да живееш, Тиан. Толкова да дадеш; и да получиш!

Тя се почувства дълбоко развълнувана от думите му. Гол влезе с кълбото и шлема й в ръка.

— Донесе ли балсама за главоболие? — попита го тя.

— Не сте го поискали. Да отида да го взема?

— Няма значение. Благодаря, Гол. Ще те помоля само да изпразниш кошниците около масите на чираците.

Момчето побърза да го изпълни. Джойън претегли теленото кълбо в мазолестите си пръсти.

— По-добре да вървя. Пази се, Тиан. Тревожа се за теб.

— Всичко ще бъде наред. Просто работих прекалено.

— Много повече от това е. Зад всичко това стои зло намерение, Тиан, а ние двамата знаем откъде идва. — Той погледна през рамо. Ирайзис го изгледа с животинска злоба от масата си. — Ако си в беда, независимо каква, ела при мен.

Той си тръгна. Претрупала се с работата, която имаше да свърши, Тиан отново се наведе над кълбото си. Тя се почувства зле, стана и отведнъж горещо и студено, сякаш беше хванала грип. Това беше заради разрушения й инструмент. Сега тя трябваше да работи сама и то толкова много, че нямаше да има време за нищо друго. Но ако това беше кристална треска? Претоварването с работа щеше отново да й я докара, за постоянно. Тиан се опита да си го избие от ума. Трябваше да се докаже пред Джи-Хад. Утре можеше да е прекалено късно. Нуждаеше се от внезапен пробив.

Докато се мъчеше над проблема, в ума й изплуваха няколко реда от книгата на Нунар „Изкуството на магьосника“:

… процесът може да създаде променливо сияние, заради кристала, захранващ контролера… В близост то може да бъде доловено, при определена чувствителност, докато при нормална употреба се очаква сиянието да бъде незначително.

Какво имаше предвид Нунар под „нормална употреба“? Той със сигурност си е представяла машини с далеч по-малки размери, които са работили с минимални количества енергия. Във времето преди повече от деветдесет години никой не си е представял такива огромни механични чудовища като кланкерите, или пък огромната енергия, която те използват. За да се изпразни напълно пресечната точка в Минийн, то енергийният оток трябва да е бил огромен, а подобна мощност би създала огромно сияние. Това трябва да е направил този необясним лайринкс: той е използвал устройство, което да открива отдалече сиянието на контролера. Да, именно затова кланкерите вече не могат да се движат тайно! Всичко беше свързано.

По някакъв начин хедроните са били открити. Какво ли е казано за това в книгата на Нунар? Тиан се прибра в стаята си и прегледа книгата, но не научи нищо. В книгата не беше предвидено бързото развитие на контролерите, още повече че те ще бъдат използвани от обикновени хора, а не от магьосници, притежаващи свои собствени начини да защитават работата си от любопитни умове. Контролерите имаха фатален недостатък: сиянието им се виждаше. Като постави книгата отново на тайното място, тя се върна в работилницата.

Проблемът се състоеше в това как да се предотврати хедронът да излъчва такова сияние, което да се усеща, и в същото време да се запази възможността му да предава енергия на контролера. Тя се опита да му постави различни видове покритие — катран, восък, клей, хартия, кожа — но нищо нямаше ефект.

Може би отговорът беше… метал. Тиан взе лист кована мед и обви хедрона в нея, макар и да се чудеше дали изобщо щеше да работи така. Ако металът блокираше сиянието, то изобщо хедронът щеше да спре да извлича енергия от полето. Въпреки всичко хедронът работеше перфектно. Енергията не беше извличана от полето чрез материални предмети, а чрез субетерична пътека. Това беше основата на магьосничеството, изложена в „Специалната теория“ на Нунар.

Тя установи друг проблем. Медният лист спираше сиянието, но също и енергийния поток от хедрона към контролера. Тиан сгъна листа обратно, така че той да не докосва металните конектори. Сега потокът преминаваше, но също и сиянието.

Тиан опита със сребърно фолио, вместо с мед. Така беше по-добре, понеже среброто беше по-меко, но и то все още не спираше сиянието, Тиан закрепи краищата на разклоненията на контролера към фасетите на хедрона с помощта на капки гореща смола. Разклоненията работеха толкова добре, колкото и преди; може би и по-добре. Ами със златен лист? Златото беше по-податливо от среброто. Тя щеше да изкове златото така, че то да прилепне към кристала още по-здраво.

Тя отиде в работилницата на стария майстор, отключи вратата на склада и извади зрънце злато от една бутилка. Тиан го изкова така, че то стана достатъчно широко да обвие и цяла книга. Тя го провери за дупки на светлината. Нямаше.

Тя внимателно обви хедрона, заедно с покритите му със смола конектори в златния лист. След като го обви хубаво, тя го изпробва отново. Съвсем леко сияние се появи около един от конекторите. След като го покри идеално със златния лист, сиянието около конектора изчезна. Хедронът не можеше да бъде открит.

Тиан покри обвития в злато хедрон с разтопена смола и го заглади с шпатула, за да бъде сигурна, че се е отървала от всички въздушни балончета. Накрая тя постави печата си върху смолата от всички страни. Никой вече не можете да фалшифицира обвивката на хедрона, без това да бъде забелязано. Нито пък можеше да го изложи на топлина или слънчева светлина, без това да бъде открито. Така тя разреши и двата проблема наведнъж.

Когато смолата засъхна, тя пак изпробва контролера, който работеше перфектно. Нямаше и следа от сияние. Проблемът беше разрешен. Тя записа в работния си дневник, а после написа и рапорт за Джи-Хад, където подробно описваше какво е направила и защо.

Като постави рапорта в джоба си, тя се прозя. Главата я заболя. Време беше да спи, тъй като изпусна нощта вчера. Време беше да сънува младия мъж. Това я накара да се усмихне. Тиан остави контролера да работи през цялата нощ, за да бъде сигурна, че той няма да се развали като останалите, заключи вратата и отиде да спи.

 

 

Докато Тиан лежеше в леглото и очакваше съня, който така и не идваше, главоболието й се засили. Тя беше жадна, но прекалено уморена, за да отиде до края на коридора и да напълни халбата си с вода. Вместо това тя разтърка двойна доза балсам на слепоочията си с върха на пръстите. Балсамът обаче изглежда не помагаше. Болката се засили, пулсираща в такт със сърцето й.

За да се почувства по-добре, тя се надигна, като се заслуша във вятъра, който издухваше падащите капки дъжд право в прозореца й. Беше студена нощ — по-студена от всяка предишна през тази есен. Зимната виелица не беше далеч.

Тя отново падна на възглавницата и веднага се унесе в сън. Сънищата започнаха отведнъж: още по-силни, дълги и ужасни. Целият свят експлодираше, двадесет хиляди вулкана изригваха едновременно. Въздухът беше пълен с пепел, прах и пушек, които пълнеха дробовете с жълта пяна, оставена сякаш от охлюв, пълзял във вар. Изпепеляващи облаци пепел, разтопяваща с горещината си, се спускаше от планинските склонове и обливаше полета, гори и села, за да ги погребе под димящи купчини.

Младият мъж стоеше на терасата, като викаше с надеждата някой да му се притече на помощ. Никой не дойде и накрая той сведе глава и заплака. Горещината изсушаваше сълзите му, преди те да докоснат бузите. Той гледаше потока, устремен към самия него.

В най-тъмната част на нощта вратата на Тиан се отвори. Влезе някаква фигура, затвори вратата и запали свещта до леглото. Стаята беше студена, но Тиан лежеше гола върху чаршафите, плувнала в пот.

Като постави гумена ръкавица, фигурата загреба целия балсам от бурканчето и го разтри по тялото на Тиан — лицето, ръцете, гърдите, корема, бедрата, задните части, гърба. Тиан изрита веднъж или два пъти, а после не помръдна. Когато покри цялата й кожа с балсама, неканеният гост напусна стаята, така както тя или той беше дошъл.

След малко сънищата отново започнаха. В тях нямаше нищо смислено. В съня си Тиан се хвърляше в бездна, чието дъно беше басейн от лава. Тя викаше високо. Четири часа по-късно, тя продължаваше да вика. Както и осем часа по-късно, докато не и остана глас. Гърлото й се превърна в открита червена рана. Когато отвореше уста, от нея капеше кръв. В полунощ тя най-накрая престана. Крясъците й сякаш влизаха навътре в черепа, за да унищожат нейния разум. Устата и очите й бяха широко отворени, но без да разбират нищо.

 

 

Ирайзис наблюдаваше Тиан от дни и след като разконспирира последния й експеримент, легна да спи. Писъците на занаятчийката обаче я събудиха и тя слезе долу, за да разбере какъв беше проблемът. Ирайзис стоеше встрани, докато лечителите говореха. Очевидно Тиан беше полудяла от кристалната треска и сега идваше нейния шанс.

Като използва шперц, Ирайзис влезе в кабинката на Тиан. Работният дневник разкри на Ирайзис всичко, което трябваше да знае. Тя откъсна последната страница, унищожи я и взе готовия контролер, както и два други, още незавършени. В работилницата намери всички материали, от които се нуждаеше. Като заключи вратата, тя се приготви за работа.

Джи-Хад посети Тиан пет пъти. Той не беше доволен, че беше полудяла. Кристалната треска не беше рядкост сред занаятчиите, но в последните двадесет години никой от тази манифактура не беше страдал от нея. Той седна заедно с лечителя и сестрите. Дори повика старата лечителка — Рузия, пенсионирана от десетилетие.

— Доста болна е — каза Лечителят Тул-Кин. Думите му се заваляха, тъй като беше пил цял ден. — Ако се оправи, тя няма да може да работи като занаятчия отново. Никой не може да разчита на нея.

Джи-Хад се обърна към старата лечителка. Тя беше почти сляпа, а главата й клюмаше ту на една, ту на друга страна. Разумът и обаче беше още здрав.

— Страхувам се, че е прав — каза тя с тънък гласец. — Не виждам надежда. Веднъж умът на болните да си отиде, те рядко си го възвръщат.

— Ще ви пратя всичките по дяволите! — извика Джи-Хад. — Не мога да мина без нея.

— Ще трябва — каза Рузия.

Говориха още час и накрая Джи-Хад се поддаде. Щом Тиан беше безполезна тук, то трябваше да отиде там, където все още би принесла полза по някакъв начин.

В този момент Ирайзис отново се появи и демонстрира пред Джи-Хад как брилянтно беше решила проблема с повредените контролери. Той ги разгледа внимателно и накрая се усмихна. Това беше като тънък лъч светлина в един бедствен ден.

— Благодаря ти, братовчедке. Съжалявам, че се усъмних в теб.

Въпреки младостта й, той даде на Ирайзис поста, към който тя толкова се стремеше — действащ майстор в манифактурата. А после Джи-Хад изпрати Тиан във фабриката за разплод.