Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 6 гласа)

Тридесет и осма глава

Ниш извади сабята си. Ако звярът отнесеше Тиан, той щеше да бъде мъртъв, а това щеше да бъде само негова глупава грешка. Той изтича след тях, а маскираната следотърсачка се суетеше и виеше зад него. Той трябваше да я остави в кланкера, но не можа да я изостави вътре заедно с мъртвеца и лудия. Писъците й отекваха в ушите му.

Той отиде и зад следващия завой, но пред него нямаше нищо, освен ширналото се небе и пропастта. Тиан и лайринксът бяха точно отпред. Малко по-далеч, над една свободно държаща се платформа, имаше по-голям лайринкс.

— Стой тук, Олеи — каза той, като се изтръгна от ръката й. — Ръбът на пропастта е точно там.

— Мога да го видя.

Ниш изтича, макар да знаеше, че е закъснял. Големият лайринкс, една женска със зелен гребен, разтвори мощните си криле, за да отнесе Тиан. Той извика и размаха сабята си. Напразно.

Тиан точно беше стъпила на пътеката, когато платформата се срина на малки парченца. Кланкерът на Симмо слизаше надолу по склона с няколко души, насядали върху корпуса му. Ниш въздъхна с облекчение.

Големият лайринкс се спусна надолу от платформата, а Олеи толкова силно извика, че Ниш се върна обратно.

— Какъв е проблемът?

Тя се сви на топка, за да се предпази, прегърнала главата си с ръце. Когато изглеждаше напълно в безопасност и достатъчно далече от скалите.

Ранд, стрелецът на Симмо, изстреля едно копие от копиехвъргача, но изпусна. Тиан и безкрилият лайринкс изтичаха по скалите. Ранд стреля с катапулта. Скалата мина толкова близо, че закачи едното крило на крилатия лайринкс.

— Стреляйте по безкрилия! — извика Ниш.

Ранд, тъмен, едър мъж, без предни зъби, единият крак, на който беше значително по-къс от другия, протегна празните си ръце. Вече не бяха останали снаряди за катапулта. Кланкерът спря с мощен звук на стотина стъпки от склона, тъй като теренът не позволяваше да се продължи по-нататък заради големите камъни.

Пътниците изскочиха от машината. Измежду тях беше и Джал-Ниш, заедно с Фин-Ма, Тъниз и червенокосата Ръстина, чийто рамена бяха обагрени с кръв. Като не видя и следа от Ирайзис, Ниш задържа дъха си. Ранд скочи и атакува една голяма скала с чука и длетото си.

— Кланкерът на Кай-Ара се преобърна в дерето — извика Ниш, като посочи към мястото. — В него все още има копия.

Ранд пое натам със залитаща стъпка. Ниш отиде да се срещне с другите.

— Къде е Ирайзис? — извика той. — Дали е…?

Ръстина посочи през рамо. Ирайзис току-що се показваше през задния шлюз, а бедрото й беше превързано. Дрехите й бяха разкъсани на парцали, левият й ръкав висеше разшит. Джал-Ниш беше приел обичайното си неприятно изражение, но не беше ранен.

— Хванахме ги! — извика Ниш, като посочи лайринксът, куцукащ край скалите, хванал Тиан.

— Ще кукуригаме, като ги хванем в ръцете си — каза Джал-Ниш строго. — А вземайки предвид, че има два лайринкса, а ние… А-ах, страшно съм уморен. Да приключваме.

Ирайзис слезе долу.

— Къде е кристалът?

— Мисля, че е в Тиан — каза Ниш.

— Не е! Претърсих торбата й в ледената къща — Ирайзис пребледня.

Джал-Ниш се обърна към нея и я изгледа продължително.

Ниш не попита нищо, макар че му се искаше.

— Тогава трябва да е с летящия лайринкс. Погледнете! Тя носи малка торбичка на гърдите си.

Летящият лайринкс връхлетя надолу срещу скалите, размахвайки криле с усилие.

— Какво прави тя? — промърмори Джал-Ниш.

— Нямам идея — отговори Фин-Ма. Устните й бяха посинели; очите й бяха станали тъмно жълти.

— Целете се в летящия лайринкс! — извика Ирайзис към кланкера. — В него е кристалът!

— Откъде знаеш? — каза рязко Джал-Ниш, чието настроение на секундата беше отново развалено.

— Аз съм занаятчийка, помниш ли?

Стрелецът не се върна, но Симмо се клатушкаше по склона, като носеше голямо парче скала. Като обърна катапулта, той се прицели към крилатия лайринкс и стреля. Камъкът излетя в небето, но не уцели.

— Обграден съм от некадърници! — Джал-Ниш плю.

— Ранд би се справил по-добре — каза тихо кверистката. — Точната стрелба изисква заоблен камък.

— Отивай горе, Тъниз — заповяда Джал-Ниш. — Заоблени камъни за стрелеца! Останалите от вас — след безкрилия звяр. Убийте го или го свалете върху скалите. Пазете Тиан жива на всяка цена. Ще атакуваме заедно.

— Смяташ ли, че трябва да се опитаме да използваме сила срещу тях? — каза тихо Фин-Ма на перквизитора.

— След това, което се случи последния път?

— Сега може да бъде различно.

— Добре. Ще хванем безкрилия лайринкс. Да видим как обаче ще свалиш крилатия.

Безкрилият лайринкс накуцваше по ръба на скалите, като държеше Тиан за китката. Беше в трудно положение, за да бъде атакуван. Те не можеха да го заловят и изненадващо, тъй като сами можеха да се подхлъзнат по ръба на скалите. Ниш се движеше плътно до Ирайзис.

— Как е кракът ти?

— Много ме боли.

Летящият лайринкс, сега кръжащ високо, се спусна с плъзгащо делтовидно движение надолу. Ирайзис първа разбра какво се готвеше.

— Стреляйте! — изкрещя тя на Симмо. — Ще се измъкнат на крилото.

Джал-Ниш и Ръстина се приближиха до безкрилия лайринкс. Перквизиторът, малко по-назад, се приближи предпазливо. Ръстина беше малко по-напред и ядно размахваше сабя. Гледката със съществото, хванало Тиан като заложничка, направо я подлудяваше от ярост.

— Успокой се, сержант. Опитай се да го удариш в крака! — извика Джал-Ниш. — Ще се опитам да го уцеля в гърлото.

Лайринксът, сега притискащ Тиан до гърдите си, посегна към Джал-Ниш, но пропусна. Ръстина се хвърли да прониже лайринкса в бедрото, но не успя. Той я удари в корема с обратната страна на ръката и тя полетя и се удари в един голям камък. Джал-Ниш, оказал се без поддръжница, отстъпи назад, но не можа да се измъкне от мощната ръка. Звярът го одра с ноктите си през лицето, рамото и гърдите. Джал-Ниш изпищя. Лайринксът го удари с обратната страна на ръката си по главата, сякаш удряше муха. Перквизиторът падна, облян в кръв.

Само Ниш и Ирайзис все още бяха въоръжени и способни да се бият. Очите им се срещнаха.

— Свършено е — каза спокойно Ирайзис.

— Ще дадем всичко от себе си.

— Какво ще кажеш, Ниш, моя стара любов? До смърт?

Думите й го стреснаха.

— До смърт! — прозвуча като ехо Ниш, сигурен, че баща му умираше, а скоро и той щеше да умре.

Ниш и Ирайзис се хвърлиха срещу лайринкса с извадени стоманени саби. Звярът бавно отстъпваше, по-скоро загрижен какво се случваше в небето, отколкото за тях. Като изрита купчина ледени парченца в лицата им, той изтича няколко крачки, а после спря.

Летящият лайринкс се приближи до тях. Безкрилият звяр изпусна яростен вик, тъй като отново не стигаше до крилото. Ниш и Ирайзис го атакуваха в гръб. Ниш най-напред го удари със сабята в бедрото, а после го прониза и в бронята. Бликна лилава кръв. Ирайзис заби острието на сабята си в гърба му.

Като метна Тиан на една страна, лайринксът се обърна и изрита отдолу Ирайзис в крака. Ниш чу как нещо се чупи и я видя да пада точно на ръба на скалите. Той атакува яростно лайринкса, но животното предотврати удара, не изпускайки от очи какво става в небето.

Фин-Ма седеше на върха на една оголена скала, отпуснала хоризонтално ръце във въздуха, сякаш държеше леген с вода. После размаха ръцете си, първо поотделно, а после — нагоре, надолу и пак нагоре, по диагонал и назад, сякаш правеше безкраен знак във въздуха. Кристален прах се посипваше от пръстите й. Като плесна с ръце, описаната от движенията й форма във въздуха експлодира и ледът точно под лявото крило на излитащия лайринкс се разтроши.

Крилото остро трепна във въздуха, сякаш въздухът беше паднал под него. Лайринксът падна, после се изправи и след свистящ звук, завършил с гръм, ледът под краката на Фин-Ма се срина. Каменни парченца излетяха във въздуха, а след тях — мъгла. От разбитата горна част на скалата започна да излиза пара, избликна вода и се стече надолу по ледовете. Само Фин-Ма не се виждаше.

Огромното крило се сниши. Ниш извика:

— Огън!

Една неправилна по форма скала прелетя точно между Ниш и безкрилия лайринкс и уцели крилото.

— Не към мен, идиот такъв!

Ниш атакува отново. Лайринксът се хвърли напред, клатейки се на всички страни. Ниш се отдръпна и падна на задните си части. Сабята излетя от ръцете му. Той се втренчи в звяра, готов да бъде разкъсан на парчета.

 

 

Тиан лежеше на земята и наблюдаваше битката. Дали Райл щеше да победи или да загуби, за нея имаше малко значение. Бизънт щеше да избяга с амплимета и това щеше да бъде краят на нейните мечти.

Но атакувалите Райл паднаха, един по един. От насилието й прилошаваше. Ирайзис изпищя и падна от скалата. Тиан задържа дъха си. Тя беше далеч от всякаква мисъл да помогне на Ирайзис.

Ниш атакува дръзко, десет пъти повече мъж, отколкото когато я отегчаваше преди няколко седмици. По лицето му беше изписано страдание. Той също падна.

Очите й срещнаха неговите.

— Съжалявам — каза Тиан.

— И аз също! — отговори той сковано.

Райл се изправи.

— Не, Райл! — извиха тя. Преди да го довърши, дивият писък на Тиан накара звярът да се обърне на страни. Ниш оцеля, за нейна радост.

Докато Райл влачеше Тиан, тя чу гласа на Джал-Ниш, подобен на обляна в кръв човешка карикатура, залитаща на краката си.

— Не я изпускайте! — извика той. — Ако не можете да я заловите, убийте я!

Несигурността на Тиан изчезна. Тя си върна куража, за да направи скока. Вятърът ту приближаваше, ту отдалечаваше крилото до нея. Тя почти можеше да го достигне. Тя се напрягаше, като го виждаше да се отдалечава.

Удар в гърба, притискащата хватка на Райл около китката й и тя полетя във въздуха, хваната от ранената ръка на лайринкса. Траекториите им съвпадаха. Вятърът вдигна хамута, окачен на крилото. Сама никога не би могла да го достигне, но дългите пръсти на Райл се приближиха до кожената примка. Тиан хвана едно веещо се въже и го обви около китката си.

Крилото се разклати под тяхната тежест и започна да се извива спираловидно като листо. Тиан усети, че Райл вече не я държи. Тя падна във въздуха, но въжето я задържа, което й причини ужасна болка в рамото, сякаш то беше извадено от ставата си.

Шокът почти накара Бизънт да събере крилата си. Тя ги удари още по-силно, а звукът отекна над главата на Тиан. Звярът се опитваше да се задържи във въздуха и напрягаше способностите си да извлече необходимата му енергия чрез Тайното изкуство. Тиан чу ужасяващи викове надолу.

Райл я издърпа нагоре.

— Какво става? — Той я притисна здраво, докато Бизънт описваше осморка във въздуха.

— Ръката ми… — Тя усети замръзналите от вятъра сълзи по бузите и.

Той промърмори нещо на своя език, настани се върху стойката, вързана с кожените колани и пусна своето въже. Като се хвана с едната си ръка за коланите, той притисна Тиан до гърдите си и даде сигнал на Бизънт да излита. Крилата й сякаш все още махаха безконтролно и я караха да се снишава надолу. Райл и Тиан се люлееха на стойката, вързана с въжета, а лайринксът се носеше право към кланкера. Ранд беше отново на мястото си, като се готвеше да стреля с копиехвъргача. От това разстояние нямаше как да пропусне.

Изведнъж друг лайринкс се изправи на скалите, а целият му крак беше окъпан в кръв. Това беше постовият, ранен преди атаката да беше започнала. Той се опита да подскочи, но падна. Симмо наклони машината напред, като се опитваше да прегази звяра. Лайринксът хвана страничните плочи на кланкера и сам се удари в горната му част. Машината се раздруса и подскочи, като Симмо се опитваше да свали от нея нападателя. Лайринксът се подхлъзна в собствената си кръв, но успя отново да се изкачи и хвана копиехвъргача. Както звярът беше увиснал на него, Ранд стреля. Копието изхвърли лайринкса далече между камъните.

Кланкерът затрополи наоколо и Тиан видя Ранд да насочва заредения катапулт срещу тях. Те бяха още съвсем ниско. Тя задържа дъха си. Райл, притиснал я до гърдите си, безпомощно извика.

Раненият лайринкс се появи отново на скалите и запрати копието по кланкера, Ранд се сниши. Лайринксът скочи върху предната част на кланкера и се хвърли върху катапулта. Камъкът премина право през него и разпръска останките му в снега.

Райл скръбно изплака. Тиан издиша дълбоко и отново си пое дъх. Те бяха точно срещу кланкера, а Ранд отново зареждаше катапулта. Бяха загубени.

Райл хвана въжетата и леко отпусна хамута от крилото. Лайринксът се издигна! Беше същинско чудо, така й изглеждаше на Тиан. Напрежението във въжетата изчезна. Бизънт направи два големи кръга и се обърна на югозапад, към Калисин, където и каквото и да беше това.