Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Тридесет и трета глава

Сутринта настъпи, а Олеи все още лежеше в палатката си, чакайки да приготвят кланкера, където спокойно да може да спи, без да вижда никого. Сега всичките и сетива сякаш бяха под контрол — хората, с техните действия, непрестанно ги дразнеха. Животът я беше научил да се бои от всеки.

През наушниците тя чуваше как на висок глас се дават заповедите, свалят се палатките и се топли горивото за машините. Джал-Ниш очевидно беше в лошо настроение и викаше на всички. Трябва да беше време да си ходят. Олеи се опита да събере смелост за преместването си от палатката в кланкера. Това беше изпитание, пред което тя се изправяше всеки ден.

Главата на Ирайзис се показа в палатката.

— Готова ли си? — попита болезнено високо Ирайзис.

Олеи усети остротата в гласа й. Така беше откакто Тиан и кристала й изчезнаха под леда. Като грабна малката си торбичка, Олеи изскочи навън. Ирайзис разгледа палатката и взе тапите за уши, както и палтото на следотърсачката, за да не ги забравят. Олеи беше на половината път до кланкера, когато се срещна с Джал-Ниш. Тя се закова на мястото си, паникьосана. Той направи гримаса, обърна се и накрая разпозна кого беше срещнал.

— И ако това не е малката следотърсачка. Как си днес, момиче?

Тя заби поглед надолу в ботушите си, неспособна да измисли отговор. Джал-Ниш я разгледа сякаш беше червейче в закуската му.

— Идиотче такова! Как изобщо можех да си помисля, че ще има някаква полза от теб, не мога да си го представя! — Той отмина бързо. Тя тъкмо реши да продължи пътя си, когато той се обърна, взрян в нея.

— А за Тиан и нейния магически хедрон какво ще кажеш? Виждаш ли я сега?

— Аз… не бях гледала — каза тя, едва чуто. Не можеше да се изправи лице в лице срещу него. Гласът му нараняваше слуха й. Лицето му беше жестоко.

— Защо не? — извика той и я удари по бузата с обратната страна на ръката. Олеи се олюля.

Тя извика и се опита да се свие на топка. Той я вдигна насила.

— Не! — каза той студено. — Или ще скъсам очилата и наушниците ти. Така че ми помогни, защото иначе ще те съблека гола и ще те хвърля в снега. Сега отговаряй…

Ниш и Ирайзис дойдоха тичешком.

— Татко, спри! — извика Ниш. — Ти ще…

— Не ми казвай какво да правя, момче! — извика Джал-Ниш. — Или ще видиш какво се случва с тези, които се провалят. Скрутаторът не прощава. Не съм и никога няма да го разочаровам. Не ми пука кой ще трябва да смажа за целта; няма да се предам. Какво искаш ти? — извика той на Арпъл, който дотича при него.

— Бих ви посъветвал, сър…

— Това е работа на перквизитора. Смей да се намесиш и ще те видим нарязан на парчета за предателство! — Той се обърна отново към Олеи, която беше паднала. Тя се сви на земята с ръце върху лицето. — Ставай, момиче. Погледни ме.

Олеи се изправи, побеляла от ужас.

Защо не си гледала, следотърсачке? Защо не си се опитала да видиш Тиан и нейния хедрон?

— Никой не го е искал от мен — прошепна тя, преправяйки гласа си като неговия.

Плесницата й беше дошла като гръм от ясно небе, а освен това и я събори. Олеи усети вкуса на кръвта, горещ и примесен с мирис на метал. Очилата и наушниците й излетяха; дневната светлина направо я ослепяваше. Известно време тя се чувстваше страшно изтощена, свиваше се конвулсивно и викаше; накрая й мина.

Ирайзис дойде спокойно до Джал-Ниш и пред зиналия поглед на Ниш, удари перквизитора в лицето толкова силно, че той се олюля и падна в снега. От горделивия му нос потече кръв.

— Ти си глупак и измамник, Джал-Ниш! Никой истински перквизитор не би действал по толкова брутален начин. Колко плати за мястото си?

Като го заплю в лицето, тя отиде при сержанта, простря ръце пред белезниците и каза:

— Направи най-лошото. Не ме интересува.

Арпъл махна с ръка.

— Нямам заповед срещу теб, занаятчия.

— Сега имаш! — извика Джал-Ниш, залитайки по твърдия сняг. По брадата му кръвта образуваше тънки ивички, които замръзваха. — Отсечи главата й от раменете и я хвърли в огъня.

— Това не е валидна заповед — каза Арпъл, скръстил ръце на гърдите си.

— Така ли ще действате? — в гласа на Джал-Ниш прозвуча заплаха. — Ще запазя заповедите ми за вас двамата. В живота има и по-лоши неща от смъртта. Преди аз да бъда унищожен, то вие ще се молите за това. Крайл-Ниш!

Ниш се беше навел над Олеи, като се опитваше да я успокои.

— Да, перквизитор Хлар? — акцентира той на формалността. Само дотук можеше да стигне.

— И с теб ще си поговоря. За некадърността ти! Но първо успокой следотърсачката.

Като кимна кратко с глава, Ниш заведе Олеи до кланкера. Ирайзис дойде след тях с очилата и наушниците. Ниш ги постави на Олеи. Той изми лицето й с топла вода и парцалче.

— Защо го направи? — попита Ниш Ирайзис, която се взираше мъртвешки бледна през предния шлюз.

— Писна ми от баща ти! — каза тя гневно.

— Но, Ирайзис, когато се върнем, той ще те унищожи.

— Така или иначе съм унищожена. Кристалът беше последната ми надежда. Аз опетних моето семейство и този срам завинаги ще се запази в семейните Истории. Какво по-лошо от това? — Тя горчиво се изсмя. — Никога не съм се забавлявала толкова, колкото когато разбих носа му. Как изцвърча само! Като плъх в капан.

Ниш не споделяше удоволствието й. Той не можеше да понесе мисълта какво щеше да направи Джал-Ниш за отмъщение.

Ирайзис стопли ръце на нагревателя. Ниш седна търпеливо, хванал ръката на Олеи. Около час тя не можеше да мръдне от ужас, едва сега се окопити отново. Олеи се взираше през задния шлюз, когато изведнъж започна да се задушава и свива. Ниш надникна. Джал-Ниш вървеше напред-назад с подпухнало лице, което го правеше трудно разпознаваем. Когато той отмина, Олеи отново седна.

— Какво се е случило с перквизитора?

— Той те удари — каза Ирайзис. — Затова аз го ударих още по-силно, за да го науча да не наранява хората.

Тогава Олеи направи най-странното нещо. Тя вдигна очилата си и за пръв път те видяха ясно нейните странни, почти безцветни очи. Те блестяха, сякаш намазани с глицерин.

— За мен ли го направи? — попита тя. Хващайки ръката на Ирайзис тя я поднесе към лицето си и зарови носа си в дланта. — Толкова си мила.

Ирайзис се чувстваше неудобно и се спогледа с Ниш.

— Аз съм подла кучка — каза тя, сдържала дъх. — Не разчитай толкова само на една постъпка, за да ме опознаеш.

— Готова ли си да откриеш Тиан? — попита Ниш кратко. — Можеш ли…

— Разбира се! — Отново доведоха Олеи при перквизитора, щастливо бълбукайки под маската си.

Джал-Ниш похлопа по задния шлюз.

— Добре? — извика той.

Ниш отвори шлюза, като накара перквизитора да слезе.

— Тя я търси…

— И? — извика Джал-Ниш. — Излизай, следотърсачке.

Олеи се изкачи, като се пазеше на разстояние от него.

— Какво можеш да видиш, съгледвачке? — попита Джал-Ниш.

Тя не отговори.

— Кажи ни какво виждаш, Олеи — каза Ниш, поемайки дясната й ръка.

Тя се наклони наляво.

— Мога да я видя! — Тя посочи на югозапад.

Очевидно перквизиторът не очакваше нищо.

— Сигурна ли си? — каза той невярващо. — Колко далече?

— Не е далече. Кристалът й сияе като звезда.

Ирайзис издаде сподавен вик. Слънчев лъч проби облаците за миг. Джал-Ниш се усмихна. Това не беше добър знак. Той поклати глава.

— След нея!