Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Четиридесет и шеста глава

Тиан закуси с парче сушена риба, останало й от предишния ден, единствената храна, която имаше. То омекна в устата й и се разтопи на люспи, които й оставиха солен, опушен вкус.

Нещо изкряска в дърветата отдясно — тя се надяваше да беше птица. Край брега плеснаха вълнички — мрачни, мазни вълни. Носеше се аромат на гниеща растителност. Облачността ставаше все по-гъста, а край езерото се стелеше мъгла.

Силният мирис не беше приятен. Тиан отново уви рибата, пийна малко езерна вода и продължи пътя си. Не далеч видя лайринкс, нарисуван върху мокрия пясък. Който и да го беше направил, вероятно идваше от гората. Като последва следите, тя намери нова, още неотъпкана пътека.

Тиан пое през гората, която беше неестествено тучна и гъста, чак не можеше да се види през нея. След много лутане тя прекоси един хълм и видя на върха на ниско възвишение у тъпкани следи, които водеха към върха. От тях обаче излизаха и други следи, към водата.

Тя последва всяка от тях, една по една, като претърсваше храсталаците, но без успех. Преди да поеме по друга следа тя разбра, че всъщност търси на погрешното място. Може би имаше лодка или лодки там нагоре, където се разклоняваше първата пътека. Разбира се, че лайринксите нямаше да оставят лодките на брега, където рискуваха плавателните съдове да бъдат повредени.

Облата форма отдясно й не беше камък — нямаше обли камъни наоколо. Оказа се кръгла кожена лодка, ако изобщо това можеше да се нарече лодка. Беше точно като купа с високи стени, а кожата беше гладко опъната върху дървена рамка. Долу в лодката висеше нещо, подобно на кожена завеса на шнур. Подът беше от плетена тръстика.

Вътре беше светло, което я правеше удобна за управление. Имаше дървено гребло, както и навита мрежа. Тиан ги извади от лодката и започна да я тегли надолу към водата. Попадна на непредвидена пречка. Тиан изтича за греблото. Лодката беше безполезна без него.

— Снгрилк! — дойде вик от гората.

Друг подобен вик му отговори отляво. Лайринксите бяха излезли. Като грабна греблото и мрежата, тя побърза да добута лодката до водата. Като достигна брега, Тиан видя лайринкс, който обикаляше наоколо. Друг пък се спускаше по пътеката.

Нямаше време да мисли, нито пък шанс да се защити. Беше толкова светло, че всичко се виждаше под повърхността на водата. Когато дълбочината на водата вече достигаше до бедрото й, тя се опита да подкара лодката. Не успя, затова продължи да я бута по-навътре. Тиан отново опита малко по-нататък, но този път само се удари с греблото по бузата. Лодката се килна назад. Тиан извика, тъй като очакваше да се преобърне, но лодката сама се изправи и бавно пое по водата.

Тиан никога не беше плувала с лодка преди, а и самото преживяване не я впечатли. Плавателният съд сякаш непрестанно можеше да се преобърне. Като се накланяше с тежестта си в противоположната на движението посока, Тиан съумяваше да го задържи. Когато се обърна да погледне назад, тя видя три лайринкса на брега.

Лайринксите имаха доста неохотно изражение. След малко двама от тях бутнаха третия, който се оказа висока женска. Те се страхуваха от водата и не плуваха добре; беше казвал преди Райл. Тиан се надяваше да не умеят и да летят. Тиан потопи греблото във водата. Тя беше до гърдите й, съответно до кръста на лайринксите. Не беше достатъчно дълбока.

Като загреба отново във водата, тя напрегна цялото си тяло. Лодката само се въртеше на място. Опита се да гребе в другата посока; плавателният съд слабо промени посоката си на въртене. Проклета работа!

Лайринксите се приближаваха. Като опита дълбочината на водата, Тиан силно оттласна лодката и тя пое напред. Лайринксите поеха напред предпазливо, като издаваха мяукащи викове щом водата достигнеше до бедрата им. Тя изгледа преследвачите си, които крещяха след нея и размахваха ръце. Тиан разпозна женската. Това беше Уайърко, която беше определена да защитава Райл първия ден, когато пристигнаха в Калисин.

Уайърко беше само на няколко крачки от нея, достатъчно близо, за да скочи, ако беше на земята. Изглеждаше, че щеше да събере кураж. Гърдите й се издуха, гребенът й се надигна, а кожата й стана искрящо червена. Тиан наблюдаваше, вдигнала греблото. Лодката бавно се носеше.

Лайринксът скочи, но на прекалено късо разстояние и водата покри главата й. Тя се показа на повърхността, издаваща пронизителен крясък. Очите й се бяха разширили, а устата — широко отворена.

Лодката спря. Уайърко беше на не повече от гребло разстояние. Две крачки още и би могла да разкъса лодката. Тя изтри водата от очите си и си пое дълбоко дъх. Тиан изпусна греблото и в мига, когато Уайърко скочи, хвърли мрежата срещу нея.

Лайринксът се подхлъзна, размаха ръце и се омота в мрежата. Отново се потопи и дълго време не се показа. Накрая отново беше на повърхността, борейки се отчаяно с примките, но усилието я изтощи и тя отново потъна.

Ужасът върху лицето й беше впечатляващ. Моментът, когато Тиан й хвърли мрежата, беше наистина впечатляващ. Но когато се сети, че току-що беше убила някой, почти толкова човек, колкото и тя, я накара да се отдръпне импулсивно.

Другият лайринкс също скочи във водата. Тиан успяваше да поддържа движението на лодката в по-дълбоките части на езерото, а оттам бризът я отнасяше все по на юг. Вече в безопасност, тя гледаше как другите два лайринкса изтеглят Уайърко на брега, където после я освободиха от мрежата. Уайърко не помръдна. Вероятно се беше удавила. На Тиан й стана съвестно.

Треперейки от вятъра, тя се взираше в тъмните фигури на брега, а вятърът без съпротива я отнасяше нанякъде.

 

 

Час по-късно лодката все още продължаваше да се носи по езерото в мъглата. Връх Калисин отдавна беше изчезнал от погледа й. Заснежените брегове от другата страна на езерото бяха също така невидими. Всичко, което знаеше Тиан беше, че вероятно лодката й се носеше към острова.

Тя оглозгваше още едно парче сушена риба, когато някаква сянка премина за миг пред очите й, а от небето сякаш падна един лайринкс. Всичко, което можеше да види, бяха очертанията му, заради светлината. Тиан се сви ниско в лодката, овързала шнур на врата си. Лайринксът се сниши плавно, а ноктите на предните му крака изскочиха, готови да я измъкнат от лодката. Тиан не успя да направи възел на шнура, затова просто остана безмълвно да гледа.

В последния момент тя се хвърли с цялата си тежест на една страна. Лодката се преобърна, Тиан усети вятъра в мига, когато звярът прелиташе над нея, а после главата й се ударя в повърхността на водата. Лодката продължи да се преобръща, докато отново се върна с дъното си надолу. Тиан започна да потъва надолу, под тежестта на увития шнур. Водата започна да го залива, това я задушаваше.

Тиан си пое дъх, а водата нахлу в гърлото й. Тя се повдигна настрани. Лодката отново се обърна, въпреки че все още недостатъчно — тежестта й, паднала надолу, създаде център на гравитация, който преди липсваше.

Въпреки че Тиан дърпаше лодката с все сила, беше безполезно. Нищо не можеше да изправи съда. Просто не беше достатъчно тежка или силна. Ако не запушваше умишлено устата си, имаше опасност да се удави.

Когато дробовете й започнаха да тежат, а водата нахълтваше през синусите й, Тиан изведнъж усети, че се издига във въздуха, както и лодката. Езерото беснееше; главата й се замая. Лайринксът използваше Тайното изкуство, но както никога преди, за да издигне лодката до височината на крилете си.

Като се опитваше да разкъса нишките на шнура, Тиан направи последен конвулсивен спазъм, като риба, която се опитваше да се изтръгне от куката. Лодката се плъзна, после се преобърна във въздуха и силно се удари в повърхността на водата. Тя си пое отново дъх, хвана лодката и се опита да я спре да се преобръща. Плавателният съд се изправи, тя успя да го балансира, а пръстите й, намерили острието в торбата, прерязаха шнура около врата й.

Тиан се качи в лодката. Лайринксът кръжеше във въздуха, макар и не далеч оттук. Очевидно не притежаваше силата на Бизънт. Крилата му пляскаха силно, издигаше се бавно. Тя разпозна и този лайринкс — малко, слабо животинче, което беше пазело пред вратата й. Той се беше отнасял с нея доста мило, но сега тя не можеше да си спомни името му.

Като постави ножа на колана си, Тиан вдигна греблото, готова да предотврати атаката на врага. На лайринкса му отне доста време да се сниши. След миг обаче той тупна във водата, свил криле. Лайринксът започна да потъва, издавайки силни крясъци срещу нея.

Тя вдигна греблото над раменете си, а после силно го завъртя право към приближаващия лайринкс. Той загреба с крилата си наляво и надясно, а греблото го подмина. Звярът премина с нокти в косата на Тиан. Като изпищя зловещо нещо, което Тиан не разбра, лайринксът се обърна и без да се повдига над нивото си, отново се устреми към нея.

Този път Тиан задържа греблото пред себе си, извадила острието от колана. Лайринксът плесна с крила, като се бореше да поддържа височина. Сега беше по-бавен, вероятно защото беше уморен. Приближаваше се до нея с отворена уста и извадени нокти. В последния момент тя стовари греблото върху него. Удари го точно — в брадичката. В следващия миг греблото беше изтръгнато от ръката й. Лайринксът се прекатури, ядно удари с криле и се превъртя във въздуха. Едното крило се удари рязко в повърхността на водата. Беше прекалено късно да промени посоката си.

Лайринксът падна надолу с главата в езерото, като мощно разплиска водата. Тиан се опитваше да предотврати преобръщането на лодката. Докато висеше на ръба й, а лодката се клатеше, главата на лайринкса отново се показа на повърхността. Той се опитваше да изплува над водата, но беше прекадено тежък. Уплашените му очи се въртяха, крайниците му безпомощно провиснаха, а тогава тежестта му го повлече отново към дъното. На неговото място се появиха балончета.

Тиан се огледа наоколо за греблото, което се носеше на няколко педи от лодката. Нямаше луна, затова и плаването беше трудно. Тиан не смееше да се спуска по-надолу по езерото, защото се страхуваше да не се натъкне отново на лайринкс.

Нищо чудно, че те се страхуваха от водата. Масивните мускули и кости, бронята, които ги превръщаха в ужасни чудовища на твърда земя, както и огромните крила, бяха истинско бреме във водата. Те бяха просто прекалено тежки. Ако изобщо можеха да плуват, то това би било прекалено бавно. Фатална слабост в страна, половината от която беше покрита с езера, реки и блата. Същинско чудо беше, че Райл я беше извадил изпод леда в онзи ден.

Тя спусна шапка над очите си, затвори ги и заспа от изтощение. Вятърът я отнасяше на юг, като я люлееше, подобно люлка във водата.

 

 

По залез-слънце друг лайринкс с практически прозрачни крила започна да кръжи над нея. Той обаче летеше високо. Водата означаваше сигурна смърт за него, тъй като брегът беше далече, дори и за подобен лек лайринкс без броня като Лиет.

Но Лиет беше силна в Тайното изкуство, една от най-добрите в летенето. Тя беше вероятно изпратена да наблюдава, да изчака развитието на събитията и после да докладва. Когато Тиан откриеше суша след ден или два, по-лесно биха я последвали. Снегът, който покриваше Тараладел, би направил придвижването й трудно, както и невъзможно да пътува, без да остави следи. Преследването беше изоставено. Лайринксите бяха научили, каквото можаха от нея. Сега искаха да разберат откъде беше взела тя своя чудодеен кристал. Подозираха съществуването на таен град в планините, чието място си струваше да се разбере, независимо от изискваните саможертви.