Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Histoire de ma vie, –1829 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и начална корекция
Дими Пенчев (2012 г.)
Допълнителна корекция
maskara (2014)

Издание:

Джакомо Казанова. Приключенията на Казанова. Том 1

Италианска. Първо издание

Издателска къща „Ренесанс“, София, 1991

Редактори: Мариета Преславска, Надежда Гешанова

Художник: Николай Пекарев

Технически редактор: Димитър Христов

Коректори: А. Стефанова, К. Хаджийска

ДП „Димитър Благоев“ — София

 

 

Издание:

Джакомо Казанова. Приключенията на Казанова. Том 2

Италианска. Първо издание

Издателска къща „Ренесанс“, София, 1991

Редактори: Мариета Преславска, Надежда Гешанова

Художник: Николай Пекарев

Технически редактор: Димитър Христов

Коректори: А. Стефанова, К. Хаджийска

ДП „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и първа

Подарявам на М.М. портрета си. Нейният насрещен подарък. Отивам с нея в операта. Тя играе и аз отново съм с пари. Философски разговор с нея. Писмо от Ч.Ч., която знае всичко. Бал в манастира, моите геройства като Пиеро. Вместо М.М. в казиното идва Ч.Ч. Глупава нощ, прекарана с нея.

Моята обична М.М. беше изявила желание да притежава портрета ми, той трябваше да бъде като този, който имаше Ч.Ч., но по-голям, за да може да се носи като медальон. Трябваше да бъде прикрит с портрета на някой светец или някоя светица и да е снабден с невидима пружина, чрез която да се отваря капачето, за да се яви портрета. За да изпълня обещанието си, аз отидох при художника, който ми бе изготвил първия миниатюрен портрет. Чрез три позирания получих желаното. Същият художник ми нарисува едно Благовещение, на което ангел Гавраил беше изобразен с черни къдри. Светата Дева представена като красива руса жена, която му протяга ръцете си. Прочутият художник Менгс възпроизведе тази идея в Благовещението, което той нарисува двадесет години по-късно в Мадрид, но не ми е известно дали той се е ръководил от същите съображения, както моя портрет, и златарят, който направи медальона, постави светата картина по такъв начин, че никой не би могъл да допусне, че трябва да служи само като прикритие за една съвсем светска глава.

На 2 януари 1754 г., преди да се отправя в казиното, наминах при Лаура да й предам едно писмо за Ч.Ч. и да получа друго от моята малка жена, на която трябваше от сърце да се смея. Моята калугерка беше посветила младото момиче не само в мистериите на Сафо, но също и във висшата метафизика, тъй като беше станала свободомислеща. Тя пишеше, че няма да разказва на изповедника си вече нищо за своите работи и понеже не желаела да го лъже, няма да му казва изобщо нищо.

Същия ден получих от моята обожаема калугерка следното писмо:

„Пиша ти в леглото си, моя черна главичко, защото ми е невъзможно да се държа права, чувствувам се като че съм измъчвана на колело. Но не се безпокоя от това, малко почивка ще ме възстанови, тъй като ям и спя отлично. Ти вля балсам в кръвта ми със съобщението, че проливането на твоята не е имало никакви лоши последици. В деня на тримата Царе[1] ще се убедя във Венеция сама в това, ако искаш. Ти ще ме уведомиш. Ако си съгласен с желанията ми, то те моля, любимо сърце, да ме заведеш в операта. Между впрочем, имай предвид, че за в бъдеще ти забранявам строго белтъчната салата, защото предпочитам по-малко наслада, но по-голяма сигурност, заради твоето ценно здраве. Когато в бъдеще отиваш в казиното в Мурано, питай първо дали има някой, ако ти се отговори утвърдително, то иди си. Моят приятел ще прави същото. По този начин избягваме опасността да се срещнете, но това малко принудено отношение ще продължава още малко, тъй като моят приятел е полудял по теб и има горещото желание да се запознаете. Каза ми, че ако не е видял със собствените си очи, не би повярвал никога, че един мъж може да има такива постижения, но той твърди, че отдавайки се в такава степен на любовната наслада, ти предизвикваш смъртта.

Той иска да яде белтъчна салата и аз трябва да те помоля да дадеш от твоя оцет, защото твърди, че във Венеция не може да се намери истински. Казвам ти, че е прекарал една много приятна нощ, макар че се опасява от последиците на нашите любовни борби, защото намира, че моите напрежения били прекалено големи за нежните сили на моя пол. Това е възможно, мила чернокоса главичко, но аз сега съм съвсем възхитена, че съм надминала себе си и съм дала толкова сладко пробно постижение на моята сила. Без теб, мое сърце, бих продължила живота си, без да се позная и аз се питам, дали е възможно да съществува жена, която би могла да остане безчувствена в твоите обятия и която на твоите гърди да не усети нов живот. Не е достатъчно да ти кажа, че те обичам, аз те обожавам, аз те боготворя и с надеждата да срещнат твоите моите устни, ти изпращат през въздуха хиляди целувки. Изгарям от желание да притежавам твоя божествен портрет, за да загася в сладка заблуда огъня във влюбените ми устни. Надявам се, че моят портрет ще ти бъде също тъй скъп, понеже ми се струва, че природата ни е създала един за друг и аз проклинам злощастния момент, когато по собствена воля създадох пречка за нашето съединение. Приложен тук, изпращам ти ключа от моя шкаф за накитите ми. Потърси в него и вземи пакетчето, което ще намериш означено с думите: За моя ангел! Това е един малък подарък, по желание на моя приятел, за подарената ми от теб великолепна нощна шапчица. Сбогом!“

Малкият ключ, който се намираше в писмото, беше от едно шкафче в будоара. Нетърпелив да узная какъв можеше да бъде подаръка, направен ми по почина на нейния приятел, отключих веднага и намерих едно пакетче, което съдържаше писмо и кожена кутийка.

„Това, което надявам се ще направи този подарък ценен, — гласеше писмото, — е портретът на една жена, която те обожава. Нашият приятел притежаваше два от тях, но приятелството му към теб му внуши щастливата мисъл да ти отстъпи единият. Кутията съдържа моят портрет в двоен образ под две различни ключалки, ако отместиш настрана основата на кутията по продължение на страната й, ще ме видиш като калугерка, ако натиснеш върху тясната страна, то ще видиш, че отскача едно капаче и ще се представя пред очите ти в състоянието, както ме е създала природата.

Невъзможно е, влюбени приятелю, някоя друга жена да те е обичала толкова много, както те обичам аз. Нашият приятел изостри страстта ми чрез ласкателното признание, с което говори за теб. Не мога да реша, кое е по-голямо щастие за мен: един такъв приятел ли да притежавам, или един такъв възлюбен, тъй като не мога да си представя, че някой би могъл да се сравни с двама ви.“

Кожената кутийка съдържаше една табакера и няколко зрънца испански тютюн доказаха, че последната е била употребявана. Последвах указанията в писмото и видях първо моята любима като калугерка, представена права и в полупрофил. Вторият портрет ми я показа гола, легнала върху черна атлазена постелка в положение на мадоната на Кореджо. Тя гледаше към Амур, който бе поставил своя колчан със стрелите пред себе си и седеше прелестно върху монашеските й дрехи. Това беше толкова красив подарък, че аз не се считах достоен за него. Написах й едно писмо, в което най-горещата благодарност се смесваше в изразите на най-пламенната любов. Шкафчето съдържаше в чекмеджетата си всички нейни диаманти и четири кесии пълни с цехини. Възхитих се от благородното й доверие, като заключих отново шкафчето, оставяйки съвестно всичко на мястото си. След това отпътувах за Венеция. Ако бих могъл да се отскубна от властта на щастието — искам да кажа: ако бях престанал да играя, то бих бил щастлив във всяко отношение.

Моят портрет бе изготвен извънредно художествено, понеже беше предназначен да се носи на врата, го прикрепих на шест лакти дълго венецианско синджирче с испанска бримка и по този начин приготвих един много изискан подарък. Тайната пружина се намираше в пръстена, на който висеше медальона, тъй че много трудно можеше да се открие. За да се постави пружината в действие и се открие портрета, пръстенът трябваше да се дръпне силно и по особен начин. Щом се затвореше отново медальона, виждаше се само Благовещението и по този начин това беше един хубав накитен предмет за една калугерка.

Вечерта в деня на Тримата царе се отправих рано с моя медальон в джоба към пиаца Сан Джовани в Сан Паоло и застанах на пост до хубавата статуя, издигната на героя Колеони, който — ако не лъже тайната история — е бил отровен.

Точно в два часа видях моята възлюбена да слиза от гондолата, беше в женско облекло и добре маскирана. Ние посетихме операта в театъра Сан Самуеле, след втория балет отидохме в Ридото, където й правеше голямо удоволствие да види благородните дами, които единствено имаха привилегията да седят там с открити лица. След като се разходихме половин час в залите, отидохме в голямата игрална зала. Тя остана права до масата на господин Мочениго, който по това време беше най-благородният от аристократичните банкодържатели. Понеже никой не играеше при него, той седеше небрежно, докато една маскирана дама, която познах, му разправяше нещо на ухото. Това беше госпожа Пизани и той беше неин обожател.

М.М. ме попита дали искам да играя, но аз й отговорих:

— Не.

— Аз ще играя с теб на половина — каза тя, — и без да дочака отговора ми извади една кесия и постави един фишек злато върху една карта.

Без да прекъсва разговора си, банкодържателят взе картите, размисли и изтегли, моята приятелка спечели на картата си и спечели още веднъж пароли[2].

Банкерът плати, взе друга колода карти и продължаваше да бъбри със своята дама, макар че моята хубавица беше поставила сега на картата си четиристотин цехини. М.М. ми каза на изискан френски:

— Нашата игра не е достатъчно висока, за да заинтересува господина — да си ходим.

Тя оттегли картата си, аз загребах парите и ги сложих в джоба си, без да отговоря на господин Мочениго, който ми каза:

— Но вашата маска е наистина нетърпелива.

Последвах моята красива спътница, която бе вече заобиколена от кръг любопитни.

След това застанахме при масата на господин Пиетро Марчело, един любезен млад кавалер, до него седеше синьора Вениеро, сестрата на господин де Момоло. Моята любима игра и загуби последователно пет фишека злато. Тъй като нямаше повече пари, тя взе няколко шепи злато от моя джоб и след четири-пет раздавания банката се изчерпа. Тя прекъсна и благородният банкодържател й направи с поклон комплимент за щастието й. След като прибрах всички спечелени пари й подадох ръка и ние си тръгнахме, но забелязах, че няколко любопитни ни последваха, затова взех една гондола за преминаване, като наредих да ни свалят някъде на брега. По този начин човек се спасява във Венеция от твърде любопитни погледи.

След вечеря проверих нашата печалба и намерих, че моята част възлизаше на хиляда цехини. От остатъка направих фишеци и моята приятелка ме помоли да поставя последните при другите в нейния малък шкаф. След като това бе направено, извадих моя медальон от джоба си и го окачих на врата й, а това й причини извънредно голяма радост. След като дълго се мъчи сама да намери пружината, най-после аз й показах тайната. Тя намери моя портрет много сполучлив.

Тъй като имахме пред нас само три часа, за да се посветим на мистерията, я помолих да ги използваме.

— Да — каза тя, — но бъди разумен! Нашият приятел твърди, че можеш да останеш мъртъв на място.

— А защо вярва той, че ти си предпазена от тази опасност? Та твоите тръпки са много по-чести от моите.

— Той каза, че сокът, който ние изпускаме, не идва от мозъка, както при вас, и разплодителните органи при жената не са във връзка с интелигентността. От това следва, че детето относно мозъка, който е седалището на разума, произхожда не от майката, а от бащата. При този толкова важен акт, жената има толкова разум, колкото е нужен само за нея. Не й остава в излишък да даде част от него за съществото, което произвежда.

— Твоят приятел е учен. Но слушай, идва ми внезапно нещо на ум. Ако тази теория е вярна, то очевидно на жените трябваше да се прощават всички лудории, които извършват от любов, а за мъжа не съществува никакво извинение. Аз бих бил в отчаяние, ако стана виновен да станеш майка.

— Скоро ще зная дали това е така. И ако това наистина стане, то толкова по-добре! Аз съм взела своето решение.

— И какво е това решение?

— Да се предоставя изцяло на вас двамата! Сигурна съм, че нито ти, нито той ще ме оставите да родя в манастира.

— Това би било едно съдбоносно събитие, което би определило цялата ни съдба. Ще те отвлека в Англия и там ще се оженим.

— Моят приятел вярва, че може да се подкупи някой лекар, който да ми предпише някаква измислена болест и да ми нареди употребата на минерална вода в някой курорт, епископът ще даде за това своето позволение. В курорта ще оздравея и след това ще се върна в своя манастир. Но би било много по-приятно, ако съединим нашата съдба до смъртта. Кажи ми, приятелю, би ли могъл да живееш навсякъде тъй удобно както тук?

— За съжаление, не, любимо мое сърце. Но мога ли да бъда с теб нещастен? Ние ще се върнем на този въпрос, когато дойде време. Сега нека отидем в леглото!

— С удоволствие. Ако получа дете, моят приятел иска да се грижи за него като баща.

— Може ли той да си представи, че той е бащата?

— Вие можете и двама да се ласкаете с това. Но някаква прилика ще ми открие кой е истинският баща.

— Да. Ако например детето започне след време да разбира от съчиняване на стихове, то ще приемеш, че е от него.

— Кой ти е казал, че той може да съчинява стихове?

— Признай, че той съчини шестте, които ти написа като отговор на моите стихове.

— Ще се пазя да кажа такава лъжа. Защото били те добри или лоши, те са мое произведение. За да не се съмняваш повече в това, ще те убедя веднага.

— О, това съвсем не е нужно. Аз вярвам на думата ти. Нека отидем в леглото, нека там Амур предизвика на двубой богът на Парнас.

— Добре. Но вземи молива си и пиши! Аз съм Аполон, ти бъди Амур!

Не ще се бия: отстъпвам ти мястото.

Ако Венера ми е сестра и сроден ми е Амур,

То знам и стихове да съчинявам. Един загубен миг

не обижда Амур, щом той от мен е вече убеден.

— Моля те коленопреклонно за извинение, моя божествена приятелко. Но можех ли да допусна такава дарба в една млада двадесет и две годишна венецианка, която освен това е възпитана в манастир?

— Ненаситна съм в моята страст да се покажа все по-достойна за теб. Намери ли ме ловка в играта?

— Толкова ловка, че най-безстрашният банкодържател трябва да трепери пред теб.

— Аз не играя винаги тъй блестящо, но те взех партньор и с това предизвиках щастието. Ти защо не игра?

— Защото предната седмица загубих четири хиляди цехини. Затова нямах пари в себе си. Но утре ще играя и щастието ще бъде благосклонно към мен. Но днес — виж това е една книжка, която намерих в твоя будоар. В нея са позите на Пиетро Аретино[3]. Искам да възпроизведа някои от тях с теб.

— Мисълта е достойна за теб, но някои от положенията са неизпълними и даже съвсем неинтересни.

— Това е вярно, но аз избрах четири много интересни.

С тези прелестни занимания прекарахме остатъка от нощта до момента, когато будилникът ни напомни за раздялата. Придружих моята обожаема калугерка до нейната гондола, след това легнах, но не можах да заспя. Ставах и излязох, за да платя няколко спешни дългове, защото едно от най-големите удоволствия, които според мен един прахосник може да си достави, е изплащането на известни дългове. Парите, които моята любима спечели за мен донесоха щастие, тъй като не минаваше нито ден от карнавала, без да спечеля.

Три дни след деня на Тримата царе отидох в казиното в Мурано, за да поставя една дузина златни фишеци в шкафчето на М.М., по този случай икономката ми даде едно писмо, а малко преди това бях получил чрез Лаура едно друго от Ч.Ч.

Моята нова възлюбена ми пишеше за състоянието си и след това ме молеше да се осведомя при моя златар дали той е направил един пръстен, чиято рамка съдържа една Св. Катерина и под нея сигурно един портрет, тя желаеше да узнае тайната на този пръстен.

„Притежателката на пръстена, — пишеше тя, — е една млада и хубава пансионерка, моя приятелка. Пръстенът сигурно има тайна пружина, но тя самата не знае за това.“

Отговорих й, че ще изпълня желанието й най-точно. Но писмото на Ч.Ч.! То ме постави наистина в затруднение. Впрочем, имаше скорошна дата, докато това на М.М. беше вече от два дни.

„Ах, как се радвам мое мило мъжленце, пишеше Ч.Ч. Ти обичаш майка М.М., моята мила приятелка. Тя има един медальон със същата изработка, като моя пръстен, който може да е получила само от теб, аз съм убедена, че под Благовещението се намира твоят любим образ. Познах четката на художника, тя е безспорно същата, която е рисувала и моята светица-покровителка, а същият златар, който е направил моя пръстен, трябва да си е изготвил също и медальона. Напълно съм сигурна, че майка М.М. е получила подаръка от теб.

Бях доволна, че знаех всичко и затова не исках да я лъжа, като й казах, че нейната тайна ми е известна. Но моята мила приятелка, която е или по-откровена или по-любопитна не постъпи като мен. Тя ми каза, че е убедена, че Св. Катерина е поставена да служи само като прикритие за образа на моя любим! Тъй като нямаше как й казах, че пръстенът е наистина подарък от моя възлюбен, но не ми е известно дали в него е скрит неговия портрет.

Ако това е тъй, каза ми тя след това, и ако не ти е неприятно, то ще се опитам да открия тайната и тогава ще узнаеш и ти моята. Убедена, че няма да намери нищо, й дадох пръстена, като й казах, че подобно откритие ще ми причини голяма радост.

В същия момент бях повикана от моята леля, затова оставих пръстена в ръцете на М.М. и тя ми го върна след обяд. Каза ми, че не е открила тайната, но вярвала, както и по-рано, че в него е скрита такава тайна. Уверявам те, че от мен тя няма да научи никога нищо, защото ако те види, тя ще отгатне всичко и тогава ще бъда принудена да й кажа кой си. Съжалявам, че съм принудена към такава въздържаност, но съвсем не съжалявам, че вие се обичате. Съжалявам само от сърце, че трябва да говорите за любовта си разделени чрез една отвратителна решетка. Как искрено бих желала, о, мой приятелю, да отстъпя мястото си. Тогава бих направила за миг щастливи двама души! Сбогом!“

Аз й отговорих, че е отгатнала правилно, че медальонът на приятелката й е подарък от мен и че съдържа моя портрет, но тя трябва да запази тайната и да бъде напълно убедена, че приятелското ми отношение към М.М. съвсем не намалява любовта ми, чрез която ще бъда свързан завинаги с нея.

Не скривах от себе си, че се нагаждах според вятъра и че държанието ми не беше свободно и откровено, но се опитвах да се самоизлъжа. Защото неоспоримо е: колкото и слаба да е една жена, чрез чувството, което вдъхва, тя е по-силна и от най-силния мъж. Както и да е — проявих слабостта да искам да продължа една връзка, макар да виждах, че поради интимните отношения между двете сприятелени съпернички, тя се приближаваше към своя неизбежен край.

Лаура ми бе казала, че в един от следните дни в голямата стая за разговори на манастира ще се състои бал и аз реших да отида маскиран, като се облека така, че двете ми приятелки да не могат да ме познаят. Маскирах се като Пиеро, тъй като това облекло прикрива най-добре фигурата и стойката. Бях сигурен, че двете ми очарователни възлюбени ще седят зад решетките и че ще имам удоволствието да ги видя и сравня съвсем отблизо.

Във Венеция през време на карнавала се позволява това невинно удоволствие в женските манастири. Публиката танцува в стаята за разговори, а калугерките седят във вътрешното помещение зад техните решетки и вземат участие в празненството като наблюдателки. Щом деня свърши, свършва се и балът, всички се разотиват, а бедните затворнички са още дълго време щастливи от спомена от зрителното удоволствие. Балът щеше да се състои в същия ден, за който бях уговорил с М.М. среща в казиното в Мурано, но това не можеше да ме възпре да посетя празника, имах нужда да видя Ч.Ч.

Както споменах, облеклото като Пиеро скрива най-добре формата и стойката. Освен това, има и това предимство, че косите са скрити под голямата шапка, а белият памук, който се поставя на лицето, предпазва да се открие цветът на очите и веждите. Но за да не се затрудняват движенията, маскираният не бива да има нищо под дрехите си, а да се носи през зимата само обикновен ленен костюм е доста неприятно. Но на това не обърнах внимание, качих се в една гондола и отпътувах за Мурано. Бях без наметка и в джобовете си нямах нищо друго, освен носната си кърпичка, кесията си и ключа от казиното.

Влязох, стаята за разговори беше пълна с хора, но благодарение на костюма ми, всеки ми правеше с удоволствие място, понеже във Венеция се вижда извънредно рядко един Пиеро. С дебелашки стъпки, каквито се изискват от характера на дрехите, се приближих и застанах в кръга, който се беше образувал около танцуващите. След като разгледах различните пулцинели, арлекини и скарамуши[4], отидох до решетките за разговори и видях зад тях всички калугерки и пансионерки, някои от тях седнали, други прави. Не се спрях на никоя по-специално, но видях моите две приятелки да стоят една до друга и да наблюдават много внимателно това празнично оживление. След това обиколих цялата зала, и щом ми правеше удоволствие, разглеждах другите маски от горе до долу. Изобщо, бях на голяма почит.

Накрая се приближих до една хубава арлекина, като й предложих несръчно ръка да танцувам с нея менует. Всички се разсмяха и ни направиха място. Моята партньорка танцуваше отлично за характера на своята роля, а аз също тъй добре за характера на моята, та разсмях цялото общество. След менуета танцувах с най-голямата живост дванадесет форлани. Съвсем изморен, аз седнах и се престорих, че спя. Щом те ме чуха да хъркам, всички почетоха съня на Пиеро. Танцуваше се един контратанц, който продължи един час и в който предпочетох да не взема участие. Но едва бе свършил танца, при мен дойде един арлекин и започна с присъщата за облеклото му безсрамност да обработва задницата ми със здрави удари на тояжката си. Плоската тояжка е оръжието на арлекина. Понеже като Пиеро нямах оръжие, аз го хванах за колана и тичайки го носех из цялата зала, докато той продължаваше да ме налага с тояжката си. На помощ му дойде и неговата арлекина, вежливото момиче, с което бях танцувал и започна също да ме удря. Пуснах го, отнех му тояжката, метнах първо неговата арлекина на рамото си и го подгоних с удвоени удари пред себе си — при силния смях на зрителите и при виковете на арлекината, която се опасяваше, че мога да падна. Тя имаше право. Защото внезапно един глупав пулцинел се приближи отзад и постави крак, тъй че трябваше да падна. Всички го освиркаха. Аз скочих и понеже се бях ядосал, започнах с безсрамника истински ръкопашен бой. Той беше голям колкото мен, но не умееше да се ползува от силите си. Тръшнах го на пода и тъй силно го разтърсих, че той изгуби изкуствения си корем и гърбицата си. При високия смях на обществото и при ръкоплясканията на всички калугерки, които никога не бяха виждали такова представление, аз използвах един благоприятен момент, промъкнах се през тълпата и изчезнах.

Бях съвсем изтощен, а времето студено, скочих в една гондола, но слязох при Ридото, за да не настина. До отиването си в казиното в Мурано имах още два часа и едва можех да дочакам да се насладя на изненадата на моята хубава калугерка, когато щеше да види пред себе си господин Пиеро. Прекарах двата часа, като играх на всички малки банки, спечелих, загубих и извърших хиляди безчинства, понеже бях сигурен, че никой не ме позна.

Най-после удари два часа и това ми напомни, че Амур и Комус ме викаха за нови наслади. С джобове, пълни със злато и сребро напуснах Ридото и забързах към Мурано, влязох в светинята и видях моята богиня облегната на камината. Беше в монашеско облекло. За да я изненадам, пристъпвам тихо на пръсти. Поглеждам я — и се спирам като вкаменен. Калугерката, която виждам пред себе си не е М.М.

Това е Ч.Ч. в монашеско облекло. Още по-силно изненадана от мен, тя не продумва, даже не въздъхва, нито прави някакво движение. Хвърлих се в едно кресло, за да спечеля време и да мога да се съвзема от изненадата си.

„Тази шега по всяка вероятност устройва М.М., си помислих. Но как е открила, че аз съм любовникът на Ч.Ч.? Дали последната е издала в разговор тайната? Но ако ме е издала как има смелост да се яви пред очите ми! М.М. ме обича, как е могла да се лиши от удоволствието да ме види тук и е оставила да бъде замествана от нейната съперница? Не мога да считам това като услуга към мен, тъй като до такава степен услужливост не бива.“

Самолюбието ми се мъчи да намери доводи да отрече възможността за презрение, но напразно. Изпаднах в мрачно отчаяние, считах се подигран, измамен, презрян и така прекарах половин час в недружелюбно мълчание. Не погледнах Ч.Ч., която в своето смущение, тъй като не знаеше пред кого се намира, не продумваше нито дума и едва смееше да диша, защото в мен тя можеше да познае само Пиеро, който бе видяла на бала.

Бях влюбен в М.М. и само заради нея бях отишъл в казиното. Затова не бях в настроение да се задоволя със заместничката, макар че съвсем не презирах Ч.Ч., която ценях най-малко толкова колкото М.М. Обичах я, обожавах я, но в този момент не исках нея, и то затова, защото нейното присъствие ми беше създало впечатлението за някаква мистификация. Струваше ми се, че щях да извърша престъпление към себе си, ако се оставя да дам доказателства за моята любов на Ч.Ч., казах си, че честта ми забранява да се съглася с подобна измама. Освен това, макар и ненапълно съзнателно, ми беше приятно да мога да упрекна М.М. в равнодушие, което е чуждо на истинската любов и аз исках да се държа по начин, че тя никога да не може да приеме, че със своята шега ми е доставила някакво удоволствие. Най-после, вярвах, че М.М. е в кабинета, а може би е и със своя любовник.

Трябваше да взема някакво решение, тъй като не можех да седя цялата нощ в костюма на Пиеро, без да продумам. Първо мислех да си отида, още повече, че нито Ч.Ч., нито приятелката й можеха да бъдат съвсем сигурни, че Пиеро и аз бяхме едно и също лице, но веднага отхвърлих тази мисъл с отвращение, тъй като помислих за смъртната болка, която би изпитала Ч.Ч., ако узнае, че аз съм бил Пиеро. Помислих, че тя може би предполагаше това и се вживявах в мъчителното чувство, което тази мисъл би й причинило.

Бях я прелъстил, бях й дал правото да ме нарича неин съпруг. Тези разсъждения ми разкъсаха сърцето.

Ако М.М. е в тайния кабинет, мислех в себе си, тя ще се покаже сама, щом дойде време. И аз свалих джобната си кърпичка, която прикрепяше памука и показах лицето си. Моята прелестна Ч.Ч. въздъхна и каза:

— Олекна ми! Това си наистина ти, моето сърце ми казваше. Ти изглеждаш изненадан, когато ме видя, приятелю. Та не знаеше ли, че ще те чакам тук?

— Съвсем не. Не знаех абсолютно нищо.

— Ако се сърдиш за това, то съм в отчаяние. Но аз нямам никаква вина.

— Обожаема приятелко, ела в обятията ми и никога ме вярвай, че мога да ти се сърдя! Аз съм възхитен, че те виждам, ти си винаги моята любима съпруга. Но моля те, освободи душата ми от една ужасна неизвестност! Ти не можеш да бъдеш тук, без да си отгатнала моята тайна!

— Ах! Никога не бих била в състояние да направя това, даже и да трябваше да умра!

— Та как можеш да бъдеш тук? Как е успяла твоята добра приятелка да открие всичко? Никой, освен теб не може да й каже, че аз съм твоят съпруг. Може би Лаура…

— Не, Лаура е вярна, мили приятелю. Но аз нямам никакво понятие…

— Но как си се оставила да бъдеш убедена да дойдеш тук чрез подобно маскарадно шествие? Ти напущаш манастира — за тази важна тайна не си ми казала досега нищо.

— Можеш ли да повярваш, че не бих те уведомила, ако съм излизала преди това даже и един-единствен път? Преди два часа напуснах манастира за първи път и това стана по най-простия и най-естествения начин.

— Разкажи ми всичко, мила приятелко, моето любопитство ме изгаря.

— Това любопитство ме радва и аз ще ти доверя всичко. Ти знаеш как се обичаме с М.М. От всичко, което съм ти писала, трябва да знаеш, че нашите отношения не могат да бъдат по-нежни. Преди два дни моята мила приятелка помоли игуменката и леля ми да ми позволят да спя в нейната стая, понеже сестра прислужницата й била силно настинала и била отправена в залата за болни, за да се накашля там до насита. Позволението й бе дадено и ти можеш да си представиш нашата радост, когато можехме за първи път да спим заедно в едно легло. Днес моята любима М.М. напусна с мен празничната бъркотия веднага след твоето излизане от стаята за разговори, където ти се смяхме от сърце, без ни най-малко да допущаме, че очарователният Пиеро бил нашият любим приятел. Щом останахме сами, тя ми каза, че би желала да й направя една услуга, от която зависело щастието й. Както можеш да си помисляш, отговорих й, че трябва само да говори. Тя отвори един шкаф и за голяма моя изненада ми извади дрехите, в които ме виждаш тук. Тя се смееше, а така също се смеех и аз, без да зная какво означава цялата шега. След като ме видя облечена напълно като калугерка, тя ми каза, че ще ми повери една голяма тайна и това прави без всякакъв страх. Нека ти кажа, мила приятелко, продължи тя, че днес исках да напусна манастира и да се върна едва утре сутринта, но сега е решено да изляза не аз, а ти няма от какво да се опасяваш и не ти са нужни никакви наставления, защото съм сигурна, че няма да изпаднеш в затруднение. След един час тук ще дойде една сестра прислужница, аз ще й кажа тайно две думи и тя ще те покани да я придружиш. Ти ще излезеш с нея до задната врата, през градината до задния бряг. Там ще се качиш в една гондола и ще кажеш на гондолиера само две думи: в казино 5. След пет минути ще бъдеш там, слизаш, и достигаш до едно малко жилище, където ще намериш приятен огън. Ще бъдеш там сама и ще чакаш.

— Кого? — попитах я аз.

— Сега няма да узнаеш повече. Но бъди сигурна, че няма да ти се случи нищо лошо: довери се на думата ми. Там ще вечеряш, а също можеш да спиш, ако ти е приятно. Никой няма да те безпокои. Сега не ме питай, тъй като не мога да ти кажа нищо повече.

Това е, драги приятелю, чистата истина. Кажи ми сега: какво можех да правя след тези нейни думи? Обещах й да направя всичко, каквото тя пожелае. Не ме оскърбявай с недоверие! Моята уста може да говори само истината! Засмях се аз и се приготвих за едно приятно приключение. Щом дойде сестрата прислужница, аз излязох веднага с нея и тъй дойдох тук. След като скучах три четвърти час, видях Пиеро. Повярвай ми, в момента, когато те видях, моето сърце ми подсказа, че това си си, веднага бях като ударена от гръм, когато те видях да се отдръпваш уплашен. Понеже забелязах ясно, че не очакваше да ме намериш. Твоето мрачно мълчание ме уплаши и аз не се решавах да го наруша, още повече че въпреки гласа на моето сърце, може би се лъжех. Под маската на Пиеро може би се криеше някой друг и, естествено, друг мъж на това място можех да погледна само с отвращение. Помисли си, че от осем месеца насам съм откъсната насила от щастието да те прегърна! А сега, понеже трябва да си убеден в моята невинност, нека те поздравя, че познаваш това казино. Ти си щастлив и се радвам за това. Освен мен, тя е единствената жена, която е достойна за твоята нежност. Тя е единствената, с която мога да деля твоята нежност. Аз съжалявах. Сега не съжалявам вече и твоето щастие ме прави щастлива. Прегърни ме!

Аз бих бил много неблагодарен, бих се показал даже варварин, ако не я притиснех с най-задушевна нежност до сърцето си. Защото този ангел на добротата и красотата ми бе доведен само чрез най-сърдечно приятелство.

След като я уверих многократно, че не се съмнявам ни най-малко в нейната невинност, казах й, че намирам поведението на приятелката й твърде двусмислено и едва ли бих могъл да го изтълкувам в благоприятен смисъл. Независимо от радостта, която ми причини нейното виждане, приятелката й ми е изиграла лоша шега, която съвсем не може да ми хареса, тъй като чувствувам ясно обидата, която е вложена в нея.

— Не съм на твоето мнение — отговори Ч.Ч. — Моята мила М.М. трябва да е открила по някакъв начин — как, това не ми е известно, — че преди запознанството си с нея, ти си бил мой любовник. Тя е имала основание да вярва, че ти все още ме обичаш и е помислила — понеже познавам душата й, — че не би могла да ни даде по-голямо доказателство за своята любов, като, без да ни предупреди, ни даде възможност да имаме точно това, което двама любещи се най-силно желаят. Тя е искала да ни направи щастливи, и аз не мога да й се сърдя за това.

— Ти имаш право да мислиш така, мила приятелко, но аз се намирам в съвсем различно положение от твоето. Ти нямаш друг възлюбен и не можеш да имаш, но аз съм свободен и понеже не можех да те виждам, не бях в състояние да устоя срещу прелестите на М.М. Аз съм влюбен безгранично в нея, тя знае това, и каквато е умна, тя е могла да направи това, което е направила, само за да ми покаже своето презрение. Трябва да ти призная, че това ме огорчава много силно. Ако тя ме обичаше, както я обичам аз, то не би й дошло никога на ум да ми оказва тази оскърбителна учтивост и да те изпраща тук като нейна заместница.

— Аз не мисля като теб, мили приятелю. Нейната душа е толкова възвишена, колкото е благородно сърцето й. Както аз не гледам с лошо око, че вие двама се обичате и се наслаждавате, също и тя не гледа лошо, че ние се обичаме, напротив, тя е във възторг да може да ни докаже, че се радва за това. Без съмнение тя е поискала да ти покаже, че тя те обича заради самия теб, че твоите радости са и нейни радости и че тя не ревнува, ако най-добрата й приятелка е нейна съперница. За да те убеди, че не бива да се сърдиш, за това, че е открила тайната ни и ме оставя да дойда тук като нейна заместничка и с това ти дава да разбереш, че й е приятно, ако разделиш сърцето си между нея и мен. Ти знаеш, че тя ме обича, и че аз съм често нейна жена или неин малък мъж, и тъй като не намираш, че с това се явявам твой съперник и доколкото ми е възможно често я ощастливявам, също така тя не желае да си внушиш, че нейната любов съдържа някаква омраза. Защото това е случаят с любовта на ревнивото сърце.

— Мила приятелко, твоето желание да ми отстъпиш мястото си, когато не знаеш, че съм щастлив, произхожда повече от твоето приятелство, отколкото от твоята любов, а сега би ми било по-приятно, ако твоето приятелство е по-силно от твоята любов, но аз имам пълно основание да бъда възмутен, че същото чувство ръководи и М.М. Аз я обичам, без да мога да се оженя за нея, разбираш ли ме, мой ангеле? За теб съм сигурен, че ще станеш моя жена, затова съм сигурен и за нашата любов, тъй като тя ще се възпламени отново щом сме заедно. С любовта на М.М. не е същото, тя няма да се възпламени отново. Не е ли унизително за мен, че съм могъл да й вдъхна само едно повърхностно чувство? Ти, естествено, трябва да я обожаваш. Тя те е посветила във всичките си мистерии и ти й дължиш вечно приятелство и благодарност.

Бе вече полунощ и ние все още губехме времето си в подобни разговори, когато грижливата икономка дойде и по свой почин ни донесе отлична вечеря. Не се докоснах до нищо, беше ми тъжно на сърцето. Моята малка жена обаче яде с добър апетит. Трябваше неволно да се засмея, когато видях на масата белтъчна салата, а Ч.Ч. намери забавно, че са отстранени жълтъците. В своята невинност, тя не подозираше нищо за намерението на приятелката си, която беше наредила състава на вечерята. Докато тя ядеше, я разглеждах по-внимателно и не можех да не призная, че беше станала по-хубава и по-зряла. Ч.Ч. беше една съвършена красота и въпреки това, останах студен. Аз съм бил винаги на мнение, че не е никаква заслуга да се остане верен, когато човек обича истински.

Два часа преди зазоряване ние седнахме отново пред камината. Ч.Ч. видя, че бях тъжен и се отнесе с нежно съчувствие към моето състояние. Тя не си позволи никаква задявка и всяка нейна постъпка беше въздържана и прилична. Думите й бяха нежни и съчувствени и в тях не се чувствуваше ни най-малък укор, какъвто, поради моята студенина, вероятно заслужавах.

Накрая на нашия дълъг разговор тя ме попита какво да каже на приятелката си, когато се завърне в манастира.

— Моята мила М.М. очаква да ме види радостна и изпълнена с благодарност за ценния подарък, който тя мислене, че ми прави тази нощ, но какво желаеш да й кажа?

— Цялата истина. Преди всичко, не скривай нито дума от нашия разговор, доколкото твоята памет го е запазила и особено кажи й, че ме е направила за дълго време нещастен.

— Не, с това ще й причиня голяма скръб, тъй като тя те обича нежно, тя обожава медальона, в който се намира твоя портрет. Напротив, ще направя всичко, за да премахна огорчението и последното няма да трае дълго, тъй като моята приятелка няма никаква вина и ти се чувствуваш оскърбен без основание. Ще изпратя писмото си чрез Лаура, ако не предпочетеш да го вземеш сам от нея.

— Твоите писма ще ми бъдат винаги скъпи, но ти ще видиш, че М.М. няма да се съгласи на едно оправдание. Тя ще ти повярва всичко, с изключение само на едно!

— И аз вярвам същото. Ти мислиш, че тя няма да повярва, че сме били толкова твърди да прекараме заедно цяла нощ тъй невинно, като брат и сестра. Ако тя те познава тъй добре, както аз, то това ще й се стори невъзможно.

— В такъв случай, кажи й, ако искаш, точно обратното.

— Само това не допускай! Не обичам лъжата и сигурно няма никога да кажа подобна лъжа! Това съвсем не би ми подхождало. Аз не те обичам по-малко, о, мой приятелю, макар че тази нощ ти не пожела да ми дадеш нито веднъж доказателство за твоята любов.

— Повярвай ми, сладка приятелко, болен съм от мъка. Обичам те от цялата си душа, но те намирам в едно състояние…

— Ти плачеш, приятелю! Ти? О, моля те, смили се над мен! Аз съм в отчаяние, затова че ти казах това, но повярвай ми, нямах намерение да ти причиня мъка. Сигурна съм, че след четвърт час също и М.М. ще плаче.

Будилникът издрънка. Изгубих надежда, че М.М. ще дойде, за да се оправдае. Затова прегърнах Ч.Ч. и й дадох ключа от казиното, за да го върне от мое име на М.М. След това поставих маската си и си отидох, тъй като за моята приятелка беше време да се върне в манастира.

Бележки

[1] Ден на Тримата Царе е 6 януари, тримата царе, това са мъдреците от изток, от 8-ми век те са именувани Каспар, Мелхиор, и Балтазар и провъзгласени за царе. — Бел.ред.

[2] Пароли (итал.) при игра за карти трикратно спечелване на първото залагане. — Б.пр.

[3] Аретино е известен със своите сладострастни сонети, написани към гравюрите на Раймонд по картините на Джулио Романо, изобразяващи различните любовни пози. — Бел.ред.

[4] Фигури от италианския комичен театър. — Б.пр.