Джакомо Казанова
Приключенията на Казанова (41)

Глава двадесета

Продължение на предишната глава и разговор с М.М. Нейно писмо и моя отговор. Нова среща в казиното при Мурано в присъствието на нейния любовник.

Както бях обещал на М.М., посетих я на третия ден, но с влизането си в стаята за разговори, тя ми каза, че любовникът й съобщил, че ще дойде и че го очаква всеки момент. Затова се надява да ме види на следния ден. Аз си отидох. Близо до моста видях един зле маскиран кавалер да слиза от една гондола. Разгледах гондолиера и забелязах, че беше от хората на френския посланик.

— Значи, той е — си казах. Видях го да влиза в манастира. Сега нямах повече никакво съмнение и, възхитен от откритието си, отпътувах за Венеция, но реших да не казвам нищо на любовницата си.

На следната сутрин я видях и ние имахме следния разговор:

— Моят приятел — каза тя, — дойде вчера да се сбогува за Коледа с мен. Той отива в Падуа. Но са взети всички мерки да можем да вечеряме в неговото казино, когато пожелаем.

— А защо не във Венеция?

— Той ме помоли да не отивам във Венеция по време на отсъствието му. Той е умен и предпазлив и не мога да откажа на молбата му.

— Това е приемливо. Кога ще се храним заедно?

— В неделя, ако искаш.

— Ако искаш — не е добре казано. Защото искам винаги. В неделя ще изляза в ранни зори, ще те чакам и ще чета, за да мине времето по-бързо. Каза ли на приятеля си, че в моето малко казино не беше зле?

— Всичко — той знае всичко. Но, мое сърце, само едно го безпокои, той се страхува от бременност.

— Да умра, ако съм помислил за това! Но, любов моя, не си ли изложена и при него на същата опасност?

— Не, това е изключено.

— Разбирам. Тогава за в бъдеще трябва да бъдем много разумни. Идва ми на ум, че девет дни преди Коледа престава маскарадната свобода. Тогава ще трябва да се отправя с гондолата към твоето казино, иначе бих могъл да бъда лесно познат от шпионина, който неотдавна ме беше проследил.

— Да, това е много разумна мисъл. Ще ти опиша разположението на къщата при канала по начин, че да можеш лесно да я намериш. Надявам се, че ще можеш да идваш и през време на постите, макар че както се казва, божията воля е през това време да убием плътта си. Не е ли смешно, че има време, когато съгласно божията воля трябва да се отдаваме напълно на наслади, и друго време, когато трябва да живеем съвсем въздържано, за да му се харесаме? Какво общо може да има този или онзи възпоменателен ден с божеството и как могат действията на създанията да имат някакво значение за Създателя, когото моят разум може да си представи само като независим? Струва ми се, че ако бог е създал човека, тъй че той може да го обижда, то човекът ще е в правото си да върши всичко, което бог му е забранил, тъй като неговото непълно устройство е дело на бога. Може ли да си представи човек, че бог е тъжен през време на постите?

— Очарователна приятелко, ти говориш отлично. Но би ли ми казала, къде си се научила да мислиш така? Как си могла в един манастир да прескочиш трапа?

— Моят приятел ми даде книги, които внимателно прочетох и светлината на истината прогони тъмнината, която замъгляваше погледа ми. Уверявам те, когато мисля за себе си, намирам моето щастие в това, че съм намерила някой, който е просветил духа ми. Затова нещастието ми, че съм станала калугерка е по-малко. Защото най-голямото щастие, без съмнение се състои в това, да може спокойно да се живее и спокойно да се умре, а на това човек едва ли може да се надява, когато слуша брътвежа, с който свещениците ни оглушават.

— Споделям напълно твоето мнение и ти се възхищавам. Защото да се просветли един дух, който трябва да е толкова предубеден, както твоя, това не може да бъде дело само на няколко месеци.

— Безсъмнено, светлината би ме озарила много по-късно ако не бях изпълнена с по-малко предразсъдъци. Една плътна завеса отделяше в моя дух истината от заблудата и само разумът можеше да я отстрани, но беше ми внушено като закон да се страхувам от този беден разум, да се държа далеч от него, като че ли неговият факел би ме изгорил, вместо да ме осветли. Откакто разбрах, че едно разумно същество трябва да бъде ръководено само от разума, предоставих се изключително на неговото ръководство, и превръзката, която скриваше истината, падна от моите очи. Истината се показа с блясък, глупостта изчезна, и аз не се страхувам, че последната ще придобие отново надмощие, понеже всеки ден ставам по-силна и мога да кажа, че започнах да обичам Бога едва след като се освободих от представата, която ми бяха създали за него свещениците.

— Поздравявам те за това. Ти си била по-щастлива от мен, тъй като за една година си изминала по-дълъг път, отколкото аз за десет.

— Значи, ти не си се запознал с творбите на лорд Билинбрук? Преди пет месеца четох книгата на Шарон „За мъдростта“ и неизвестно как нашият изповедник узна това. При изповядването се осмели да ми каже, че трябва да престана да чета такива книги. Отговорих му, че съвестта ми не чувствува никакво угризение и затова не мога да го послушам. Тогава няма да ви дам опрощение, възрази той. Въпреки това, ще отида за причастие, казах аз. От това той се ядоса и понеже не знаеше какво да прави, говори с епископа. Негово преподобие ме посети, за да ми поясни, че трябва да се подчиня на изповедника си. Отговорих му, че имаме взаимни задължения — задачата на един свещеник в изповедническия стол е да ме изслуша, да ми наложи подходящо покаяние и да ми даде опрощение, но той не бива да си позволява да ми дава съвети, когато не съм му искала такива. Във всеки случай, изповедникът трябва да избегне скандала, ако му хрумне да ми откаже опрощението — което той наистина може да направи, — но въпреки това, ще отида с другите калугерки за причастие. Епископът видя, че не може да излезе с мен на глава и ме остави да постъпвам според съвестта си. Но това не ми бе достатъчно. Моят любовник ме снабди с едно позволително от папата, което ми даваше право да се изповядвам, при когото си искам. Всички мои сестри ми завиждат за тази привилегия, но аз си послужих с нея само един-единствен път, тъй да се каже, за да създам прецедент и да подсиля правото си чрез един факт, защото цялата история не си заслужава труда. Изповядвам се винаги при същия свещеник и нему няма да му е трудно да ми даде опрощение, понеже аз му казвам само това, което искам.

— За останалото си даваш сама опрощение?

— За останалото се изповядвам на бога, който познава интимните ми мисли и единствен може да отсъди дали действията ми са добри или лоши.

Разбрах от този разговор, че моята хубавица е свободомислеща. Съвсем не бях учуден от това, тъй като тя имаше по-голяма нужда да успокои съвестта си, отколкото да задоволи страстта си.

В неделя следобед взех една гондола с двама лодкари и обиколих около остров Мурано, за да разгледам разположението на манастира откъм водата и да си отбележа малката врата, през която моята приятелка напускаше манастира. Но това беше загубено време и напразен труд. Защото с брега, на който беше построен манастира, се запознах едва по време на новена^[1], а с малката врата едва шест месеца по-късно, и то с опасност за живота ми — за това обаче ще говоря, когато стигнем дотам.

Когато часът наближи, отидох в храма на любовта. Докато чаках богинята си, забавлявах се да разглеждам книгите на една малка библиотека, намираща се в будоара. Те не бяха много, но подбрани грижливо и подходящо за мястото. Тук се намираха всички писания против религията и всичко, което сладострастните пера са писали за радостите на любовта — съблазнителни книги, чиито стил поставя читателя в пламък и го принуждава да търси действителността, от която те описват само отражението. Множество елегантно подвързани томове съдържаха само безнравствени медни гравюри. По-голямата им стойност се състоеше в изисканата работа при рисуването, отколкото в похотливостта на положенията. Това бяха английските гравюри към „Portier des Chartreux“, картините към Алоиза Сигеа Толетана от Мьорзиус и други, всички бяха забележително хубави. Множество малки картини покриваха, освен това, стените на кабинета — все майсторски творения от същия вид, както медните гравюри. Занимавах се вече цял час с разглеждане на всички тези неща и тяхното разглеждане ме бе поставило в неукротимо възбуждане, когато моята любима влезе в калугерско облекло. Нейният образ съвсем не беше успокоително средство и затова извиках:

— Идваш точно в най-благоприятния момент. Всички тези еротични картини вляха в жилите ми изгарящ ме огън и в монашеското си облекло трябва да ми доставиш лечебното средство, което моята любов изисква от теб.

— Остави ме първо да облека обикновеното си облекло, любими, след пет минути съм всецяло твоя.

— В пет минути ще съм щастлив, след това можеш да отидеш да се преоблечеш.

— Но остави ме да се освободя поне от вълнените рокли, които не обичам.

— Не, ти трябва да получиш почтителността на моята любов в същото облекло, което носиш, когато ти я събуди в мен.

С най-смирено лице тя каза:

— Добре, да бъде волята ти, — и като придружи думите си с най-сладострастната усмивка, се остави да я положа върху една софа и за момент ние забравихме целия свят. След този сладък унес й помогнах да се съблече и скоро едно обикновено облекло от индийски муселин преобрази моята любезна монахиня в очарователна нимфа.

След вкусното ядене се уговорихме да се видим отново на първия ден на новената. Тя ми даде ключа за входа откъм страната на водата и ми каза, че през деня ще мога да позная вратата по една синя лента, която ще виси от прозореца непосредствено върху последната, за да не се заблудя през нощта. Зарадвах я извънредно силно, като й казах, че до завръщането на приятеля й ще остана просто да живея в нейното казино. През време на десетте дни, които прекарах в къщата, я видях четири пъти и всеки път я убеждавах, че обичам само нея.

Прекарвах времето си в четене и писане до Ч.Ч. но моята нежност към последната беше станала спокойна. В писмата, които тя ми пишеше, интересуваше ме най-много това, което ми съобщаваше за приятелката си. Укоряваше ме, че не съм поддържал по-ревностно познанството си с М.М., а аз й отговорих, че не съм направил това, понеже съм се опасявал да не бъда познат. Същевременно я подканях да пази пълно мълчание.

Не вярвам, че е възможно да се обичат едновременно в еднаква степен две същества. Също любовта не остава на своята висота, когато й се дава много изобилна храна или когато не й се дава никаква. Моята страст към М.М. запазваше постоянно същата сила, понеже можех да я притежавам винаги само при най-голяма опасност да я изгубя.

— Не е ли възможно — казах й аз, — някоя от калугерките да почувствува нужда да говори с теб точно тогава, когато отсъствуваш.

— Не — отговори тя, — това не може да се случи, тъй като всяка калугерка има правото да се прави недостъпна и никое друго право не се спазва тъй строго в манастира, даже и от страна на самата игуменка. Опасно е само, ако избухне случайно пожар, защото тогава, всичко ще бъде в ужасен безпорядък и ще изглежда неестествено, ако някоя калугерка остане спокойно в килията си, когато е изложена на такава голяма опасност. Безсъмнено тогава бягството й ще се узнае. Успях да спечеля на моя страна сестрата прислужница, градинаря и една друга калугерка, това чудо се осъществи от моя опит в съюз с парите на моя приятел. Той ми гарантира за верността на готвача и жена му, на които е поверил надзор върху казиното. Също е сигурен и в двамата гондолиери, макар че единият от тях е сигурно шпионин на държавните инквизитори.

В деня преди Бъдни вечер тя ми каза, че любовникът й ще се върне на Стефановден. Тя ще посети с него операта и след това ще прекарат нощта заедно.

Тъй като трябваше да се изнеса, за да направя място на друг, прибрах рано-рано вещите си и напуснах убежището си, където в продължение на десет дни се бях наслаждавал на такова голямо блаженство. Отправих се към палацо Брагадино и прочетох там следното писмо:

„Ти ме обиди малко, мили приятелю, когато относно тайната да скрия от теб кой е моят любовник, забеляза, че си доволен да притежаваш сърцето ми, като предоставяш пълна свобода на моя дух. Това отделяне на сърцето от духа ми изглеждаше напълно софистично и ако не изглежда и на теб такова, то трябва да признаеш, че не ме обичаш напълно. Защото невъзможно е да съществувам без дух, а невъзможно е да обичаш сърцето ми, ако то не е в съгласие с духа ми. Ако твоята любов може да се задоволи с обратното, то тя не е достатъчно нежна. Но понеже може да се случи да ме изобличиш, че не съм била напълно искрена към теб, както внушава и изисква една истинска любов, то реших да ти открия една тайна, отнасяща се до моя приятел, макар да зная, че той разчита твърдо на моето мълчание. Ще извърша една измяна, но за това ти няма да ме обичаш, по-малко, защото, намирайки се в положение на необходимост да избирам един от двама ви и трябва да лъжа или единия или другия, то победата се спечели от любовта. Не ме наказвай обаче за това, понеже не направих избора си сляпо, ти ще прецениш основанията, които наклониха везните в твоя полза.

Когато почувствувах, че не съм повече в състояние да се противопоставя на желанието си да се запозная отблизо с теб, разбрах, че можех да постигна целта си само като се открия на приятеля си, а и не се съмнявах нито миг в неговата любезна помощ. Той доби за твоя характер положително мнение, когато прочете първото ти писмо — от една страна, защото за първата ни среща избра стаята за разговори, от друга страна, защото предпочете неговото казино в Мурано пред твоето. Но той ме помоли да му позволя да присъствува на първото ни събиране, и то в един малък кабинет, едно истинско скривалище, откъдето човек може, без сам да бъде видян, да наблюдава всичко, което става в салона, и да чуе всичко, което се говори. Ти не си виждал още този кабинет, тъй като е невъзможно да се отгатне съществуването му, но ще го видиш вечерта срещу Нова година.

Кажи ми, мое сърце, можех ли да откажа това странно желание на човека, който е бил толкова услужлив към мен? Съгласих се с молбата му и беше съвсем естествено, че трябваше да се скрие от теб. Сега знаеш, че моят приятел беше свидетел на всичко, което направихме и си казахме през нашата първа любовна нощ. Но това да не ти е неприятно, тъй като ти си му харесал във всичко, твоето държане, както и хубавите забележки, с които ме развеселяваше. Когато разговорът дойде до него, аз доста се страхувах, да не би да кажеш нещо, което да не е твърде ласкателно за него, за щастие, той можа да чуе само ласкателни неща. С това, мое сърце, ти изповядах искрено цялата си измяна, но като влюбен и умен мъж ти ще ми простиш, още повече че не си имал никаква вреда от това. Моят приятел е извънредно любопитен да узнае кой си. Но слушай, в онази нощ ти беше непринуден и съвсем любезен, би ли бил също такъв ако знаеше, че присъствува и свидетел? Това е невероятно и ако те бях посветила, ти би отказал и с право.

Надявам се, вече не се съмняваш в нежната ми любов, искам да успокоя съвестта си, като те посветя във всичко. Знай, обични приятелю, че на новогодишната вечер моят приятел ще бъде в казиното и ще го напусне едва на следната сутрин. Ти няма да го видиш, но той ще ни гледа. Понеже той предполага, че ти нищо не знаеш, то разбираш колко естествено във всяко отношение трябва да бъде държането ти, защото ако ти не си естествен, той може да заподозре, че съм издала тайната. Най-много трябва да внимаваш върху думите си. Моят приятел притежава всички добродетели, с изключение на теологичната добродетел наречена вяра, и на тази област можеш да се отдадеш колкото си искаш. Можеш да говориш колкото ти душа иска върху литература, пътуване, политика, относно анекдоти не бива да се стесняваш, можеш да бъдеш сигурен в одобрението му.

Сега, приятелю, ми остава да питам само още едно — имаш ли настроение да бъдеш гледан от друг мъж в моментите, когато се отдаваш на най-сладката чувствена наслада? Тази неизвестност засега е мъката ми и аз много те моля, отговори ми с да или не. Разбираш ли колко мъчително ми е това опасение? Чувствуваш ли колко тежко трябва да ми е, за да се реша на подобна стъпка? Предвиждам, че следната нощ няма да затворя очи, защото няма да имам спокойствие да получа отговора ти. Ако си на мнение, че не можеш да бъдеш нежен в присъствието на третия, още повече на един непознат, то аз ще взема онова решение, което ми подскаже любовта. Впрочем, надявам се, че ще дойдеш! Защото, дори и да не можеш да играеш напълно добре ролята на любещия, то това не би имало голямо значение. Ще му обясня, че твоята любов не е вече в най-голямата си сила.“

Това писмо ме изненада. Но когато размислих добре, намерих моята роля по-красива от тази, която възнамеряваше да играе любовникът, и се разсмях от сърце. Впрочем, признавам, че не бих се смял, ако не знаех какъв беше мъжът, когото трябваше да имам за свидетел. Понеже знаех, че приятелката ми беше в голямо безпокойство и че трябваше да я успокоя, й писах веднага следното:

„Ти желаеш, божествена, да ти отговоря да или не. Изпълнен от любов към теб, бързам да изпратя отговора си още преди обяд, за да можеш да се нахраниш напълно спокойно.

Ще прекарам новогодишната нощ с теб и те уверявам, че ще дам на приятеля ти едно представление, от което Пафос и Аматунт^[2] не биха се срамували. Той няма нищо да види или да чуе, което би могло да му даде да предполага, че съм посветен в тайната му, и бъди уверена, че ще играя ролята си не като дилетант, а като майстор. Ако човек е длъжен да бъде винаги роб на своя разум, ако той, доколкото зависи от него не бива да си позволи нищо, без да се ръководи от него, то аз не съм в състояние да разбера, защо трябва да се срамува да се покаже на един приятел в момента, когато е облагодетелствуван едновременно от природата и от любовта.

Но признавам, че не би постъпила добре, ако ми бе поверила тайната веднага още при първия път и че без съмнение бих отказал да ти услужа в това отношение. Не че тогава те обичах по-малко, отколкото те обичам днес, но съществуват толкова странни извратености, че може би бих си внушил, че вкусът на твоя любовник е да търси своята наслада, като гледа насладата на някоя страстна и отдаваща се безгранично на най-сладкото съединение любовна двойка. Тази мисъл би ми създала неблагоприятно мнение за теб и досадата би охладила любовта, която ми бе вдъхнала, но която все пак беше в своя зародиш. Днес, прелестна приятелко, въпросът е съвсем друг, понеже зная много добре какво съкровище притежавам в твое лице. От всичко, което ми разказа за твоя приятел, добих точна представа за неговия характер, обичам го и го считам за мой приятел. Ако теб не те възпира някакво чувство на срам да се покажеш пред него в пламенно нежно съединение с мен, защо трябва аз да се срамувам, когато, напротив, всичко може да ме прави само горд. Аз нито мога, моя богиньо, да се червя от това, че съм те завоювал, нито мога да се срамувам да покажа колко щедро природата ме е надарила с красота и сила, които ми дават толкова силни наслади и на които дължа сигурността, че обожаваната от мен жена взема участие в тях. Аз зная, че поради чувство, което се означава като естествено, но което вероятно е само продукт на цивилизацията и произхожда от младежки предразсъдъци, зная, казвам, че на повечето хора е противно да бъдат гледани в такива моменти. Извинявам от сърце всички онези, които знаят, че биха предизвикали само съжаление на зрителите, но ние знаем, че сигурно не бихме могли да предизвикаме това тъжно чувство. Всичко, което ми каза за твоя приятел, ми дава увереността, че той ще споделя нашите наслади. Но знаеш ли какво ще се случи? Огънят на нашите страсти ще запали и неговите — мъчно ми е за този отличен човек, той няма да може да се сдържа повече и ще се хвърли в краката ми да ме моли, да му отстъпя теб, която единствена можеш да успокоиш възбудата му. Какво трябва да правя, ако стане това? Да те предоставя нему? От учтивост не бих могъл да откажа, но бих си отишъл, понеже би ми било невъзможно да остана спокоен наблюдател.

Впрочем, сбогом, ангел мой, всичко ще се нареди добре. Подготви се за атлетическата борба, която трябва двама да изнесем и се осланяй на щастливеца, който те обожава!“

Прекарах шестте свободни дни с моите приятели в Ридото, което по онова време беше отворено на Стефановден. Понеже не можех да отбивам, тъй като държането на банката беше позволено само на благородници в патрициански талар, то аз играех сутрин и вечер и постоянно губех, защото този, който само залага, трябва да загуби. Загубата обаче от четири до пет хиляди цехини, които съставляваха цялото ми имущество, не само не охлади моята любов, а още повече я засили.

Към края на 1774 година Висшият съвет издаде един закон, с който се забраняваха всички хазартни игри и чието първо действие се изрази в това, че Ридото трябваше да бъде затворено. Този закон беше същинско чудо. Когато бюлетините за гласуване бяха извадени от урната, сенаторите се погледнаха съвсем смаяни. Те бяха гласували един закон, който съвсем не можеха да гласуват, тъй като три четвърти от гласуващите бяха против него, а въпреки това, три четвърти от гласовете бяха за него. Каза се, че това било едно чудо на Свети Марко и че тогавашният главен коректор, сегашният кардинал монсиньоре Фланжини, и тримата държавни инквизитори са го помолили да го направи.

На уговорения ден се явих в обикновения час на обикновеното място и моята приятелка не ме остави дълго да чакам. Тя беше в кабинета, където бе успяла вече да се преоблече, щом ме чу влезе при мен в стаята. Беше облечена извънредно елегантно.

— Приятелят още не е на поста си, но щом го заеме, ще ти дам знак с очите.

— Къде е този тайнствен кабинет?

— Там! Разгледай задното облегало на канапето на стената. Всички тези великолепно изработени цветя имат в средата една дупка, през която намиращия се отзад кабинет може да се вижда. В последния се намира едно легло, една маса и други необходими неща за този, който иска да пренощува и да гледа какво става в салона. Ще ти го покажа, щом пожелаеш.

— Твоят любовник ли е наредил да се устрои така?

— Не, разбира се не, защото не е могъл да предполага, че някога ще го употреби.

— Аз разбирам, че такава гледка ще му достави голямо удоволствие. Но какво ще прави, ако в някой момент, когато природата властно го изисква, няма да може да те притежава?

— Това е негова работа. Впрочем, той може да си отиде, ако му стане скучно, или да спи, ако се умори. Но ако ти се държиш съобразно природата си, той няма да се отегчи.

— Това ще направя, само ще бъда по-учтив.

— Никакви учтивости, моля, моля! Защото ако си учтив, прощавай, природо! Къде си видял, моля ти се, двама любещи се да спазват формите на учтивостта при пълно развихряне на любовта?

— Имаш право, сърце мое, но ще бъда нежен.

— С това съм съгласна, нежността не вреди. Но бъди, какъвто си обикновено. Твоето писмо ме зарадва, разгледал си темата като вещо лице!

Както вече споменах, моята любима беше облечена извънредно елегантно, но трябва също да добавя, че тази елегантност не нарушаваше простотата и непринудеността на нейното същество. Очебиещо намирах само, че се беше начервила, но това ми хареса, понеже си бе поставила червилото по начина на версайските дами. Прелестта на това рисуване се състои в небрежността, с която се поставя червилото върху страните. Съвсем не се иска червилото да изглежда като естествено, поставя се, за да се достави удоволствие на очите, защото последните виждат в него знак на опиянение на чувствата, който им обещава необикновени наслади и очарователни любовни лудувания.

Тя ми каза, че се е начервила така заради любопитния, защото този начин на червене му доставя голямо удоволствие.

— По този вкус — казах аз, — отгатвам, че той е французин.

При тези думи, тя ми даде знак — приятелят беше на своя пост. Комедията започна:

— Колкото повече те гледам, ангел мой, толкова повече те намирам достойна за моето обожание.

— Но уверен ли си, че не обожаваш едно жестоко божество?

— Разбира се и затова не ти отдавам жертви, за да те успокоя, а за да те разпаля. Ти ще чувствуваш през цялата нощ пламъкът на моето обожание!

— Ти няма да ме намериш нечувствителна към твоите жертви.

— Ще ги започна веднага, но мисля, че за да бъдем по-сигурни в тяхното действие, трябва първо да вечеряме, защото днес не съм сложил нищо в стомаха си, освен чаша шоколад и една салата от твърд белтък с масло от лук и оцет.

— Но, мили приятелю, каква неразумност! Ти трябва да си болен.

— Да, в този момент, но ще се чувствувам отлично, след като вместя тези яйца едно след друго в твоята любяща душа.

— Не вярвам, че за това ще ти е нужно някакво дразнещо средство.

— Кой би имал нужда при теб от такова! Но аз имам един основателен страх, и ако ми се случи, че запалката даде огън, без да последва гърмеж, то ще си пратя куршум в главата.

— Мила моя чернокоса глава, това би било естествено нещастие, но поради това човек няма нужда да изпада в отчаяние.

— Ти мислиш, че е нужно само да подновя нападението?

— Естествено!

Докато се забавлявахме с подобни почтителни разговори, масата бе наредена и ние седнахме. Тя яде за двама, а аз за четирима, понеже отличният ни апетит беше увеличен още повече от превъзходните ястия. Великолепният десерт бе поднесен в чинии от позлатено сребро, които подхождаха към четириръчните свещници на масата. Когато забеляза, че се възхищавам от тяхната красота, тя каза:

— Те са подарък от моя възлюбен.

— Един великолепен подарък. Даде ли ти към тях и чистачките?

— Не.

— По това бих искал да вярвам, че твоят приятел е големец.

— Защо?

— Големците не знаят, че свещите се чистят.

— Нашите свещи имат фитили, които няма нужда да се чистят.

— Кажи ми, моля те, от кого си научила твоя френски?

— От стария Ла Форест. Бях шест години негова ученичка. Той ме научи също да съставям стихове. Но знаеш ли, ти познаваш много думи, който аз никога не съм чувала от него. От кого си ги научил?

— От доброто парижко общество и особено от жените.

След като тя приготви пунша, ние си направихме шегата да ядем стриди по най-сладострастния начин, който е възможен само за двама обожаващи се влюбени. Ние ги сърбахме редуващи се един друг от устата, след като ги бяхме поставили върху езиците си.

Най-после трябваше да свършим с игрите, трябваше да помислим за по-съществени наслади и аз й напомних за това.

— Чакай — каза тя, — ще сменя облеклото си и след момент съм твоя.

Аз не знаех какво да започна сам и тършувах из чекмеджетата на нейната писалищна маса. Множество писма, които намерих, оставих недокоснати, но когато намерих една кутия с известни служещи за предпазване от бременност обвивки, взех съдържанието и на мястото на откраднатото поставих следните стихове:

На приятелството рожби, слуги на страха,

Аз съм Амур, треперете! Почит към крадеца!

А ти божествена жена, не бой се, че майка ще станеш.

Защото станеш ли, сам Бог ще е бащата.

А желаеш ли все пак да се предпазиш —

То говори: готов съм като мъж, в жертва да се пренеса!

След малко моята любима се върна облечена като нимфа. Едно облекло от индийски муселин, извезано със златни линии, оставяше да изпъкват нейните сладострастни форми, а нейната шапчица от истинска дантела беше достойна за една кралица. Аз се хвърлих в краката й и я молих да не забавя повече щастието ми.

— Обуздай огъня си още един момент — каза тя, — ето олтара и след две минути жертвата ще бъде в обятията ти.

Тя се приближи до писалищната маса и продължи:

— Трябва да видиш докъде достига нежната внимателност на моя приятел!

Тя извади кутията и я отвори, но вместо търсените обвивки, намери моите стихове. След като прочете последните и след това високо още веднъж, тя ме нарече крадец, даде ми един куп целувки, и ме помоли да й върна плячката. Но аз се престорих, че не зная нищо. Тя прочете стиховете ми още веднъж, помисли един момент, каза, че иска да донесе по-добро перо и излезе.

— Искам да си платя със същата монета — извика тя, смеейки се.

След миг се върна и написа следното шестстишие:

Без любовната наслада да намалява,

Това, което ми открадна, нашите желания осъществява.

Душата ми в безопасност и доволна

Спокойно на пълно сладострастие се отдава.

И искаш ли със сигурност да се насладиш сам,

То върни ми, сладки приятелю, приятелския дар.

На едно подобно нападение ми бе невъзможно повече да противостоя и аз й върнах нещата, които за една отдаваща жертва на Венера калугерка, са толкова ценни.

Бе ударило полунощ. Показах й копнеещ я малък герой и тя приготви софата, като каза, че в алкова било много студено и е по-добре да спим в салона. Всъщност тя направи това, за да може да вижда любопитният любовник.

Читателю! Всяка картина има нужда от сенки, даже и най-хубавата трябва да бъде тук-там замъглена. За да ти представя непрекъснато сменящите се сцени, които представлявахме на разсъмване, трябва да разполагам с всички бои на богатата палитра на Аретино.

Бях пламенен и силен, но имах работа с един достоен противник и сутринта след борбата ние бяхме напълно изтощени. Да, бях до такава степен изтощен, че моята прелестна калугерка се обезпокои сериозно за мен. В действителност, беше видяла при последното жертвоприношение кръвта ми да пръска върху нейните гърди и понеже това явление беше изненада за нея, побледня от страх. Разпръснах страха й чрез различни лудории, на които тя трябваше да се смее от сърце. Измих очарователните й гърди с розова вода, за да ги изчистя от кръвта, която ги обагряше за пръв път в нейния живот. Тя ми изрази страха си, че може би е глътнала някоя капка от кръвта, но лесно я убедих, че даже и да е станало, това няма никакво значение. Тя облече монашеското си облекло и ме закле да отида да легна и още преди връщането си във Венеция да й пиша за състоянието си. Също и тя щяла да ми пише веднага, чух я да напуска къщата едва след половин час. Разбира се, през това време беше при приятеля си.

Беше ми лесно да изпълня искането й, и тъй като имах най-голяма нужда от почивка, спах до вечерта. Когато се събудих, я уведомих бързо, че се намирам в отлично състояние и напълно разположен да започнем отново нашата сладка борба. Молих я да ми пише как се чувствува и отпътувах за Венеция.