Джакомо Казанова
Приключенията на Казанова (40)

Глава деветнадесета

Продължение на предната глава. Първа среща с М.М. Писмото от Ч.Ч. Втората ми среща с калугерката в моето великолепно казино във Венеция. Щастлив съм.

За мислещия човек нищо не е по-скъпо от живота му, нищо не може да му бъде по-скъпо. Въпреки това тъкмо най-чувствителните хора, т.е. онези, който се стремят да извлекат най-голяма наслада от живота, разбират най-добре трудното изкуство да оставят живота бързо да измине и да го съкратят. Не че имат намерение да го съкращават, напротив, те искат той да продължи вечно, за да могат вечно да му се наслаждават, но човекът желае животът да измине в наслаждение незабелязано и в това той има право, при положение че не изменя на своите задължения. Но човек не бива да си внушава и да схваща като задължение само онова, което е приятно за неговите чувства, това би било една голяма заблуда, на която най-после той би могъл да стане жертва. Мисля, че моят любим Хораций лъже, когато казва на Флорус:

Не ме е грижа какво ще каже наследникът ми,

когато не намери това, което му е завещано.

Най-щастливият човек е онзи, който умее да си достави най-голямо количество щастие, без да наруши своя дълг, а най-нещастният е онзи, който е избрал едно поприще, в което се намира непрестанно в печалната необходимост да вземе предпазни мерки.

Убеден, че М.М. няма да наруши своята дума, към десет часа преди обяд се отправих към стаята за разговори и я видях да влиза веднага, след като й бяха съобщили за идването ми.

— За бога, мили приятелю, болен ли сте?

— Не, божествена приятелко, но възможно е да изглеждам болен, защото неспокойното очакване на моето щастие ми се отразява извънредно зле. Загубих апетита и съня си и ако щастието ми бъде отложено, то не гарантирам дали ще остана жив.

— Не е отложено, мили, приятелю, но какво нетърпение! Да седнем. Ето ключа от казиното, където ще отидете. Къщата се обитава, тъй като ни е необходима, естествено, прислуга, но никой няма да говори с вас и вие няма нужда да говорите с никого. Ще бъдете маскиран и ще дойдете едва два часа след залез-слънце, не по-рано. Ще се изкачите по стълбата насреща на къщната врата, горе, при светлината на един фенер, ще видите една зелена врата, която ще отворите, за да влезете в жилището. Последното ще бъде осветено. Във втората стая ще ме намерите, ако не съм още там, ще ме почакате няколко минути, бъдете сигурен в моята точност. Можете да свалите маската си и да се разположите удобно, ще намерите книги и хубав огън.

Описанието беше ясно и точно, целунах ръката, която ми подаде ключа на този тайнствен храм и попитах прелестната жена дали ще дойде като калугерка.

— Ще изляза от манастира като калугерка, но в казиното имам пълен гардероб, за да се облека светски, мога даже и да се маскирам.

— Надявам се да ми направите удоволствието да останете във вашето облекло на калугерка.

— Защо, моля?

— Тъй ми е приятно да ви виждам в това облекло!

— Ха, ха! Разбирам, вие си представяте остриганата ми глава и се страхувате. Но, успокойте се, мили приятелю, аз имам една перука, която е направена толкова добре, че възпроизвежда напълно природата.

— Господи, какво говорите! Самата дума перука е съкрушителна. Не, бъдете сигурна, че ще ви намеря прелестна, както и да се явите. Само, моля, не си поставяйте неприятната перука в мое присъствие! Ах, аз ви обиждам, извинявам се! Отчаян съм, че говорих за това. Сигурна ли сте, че никой няма да ви види като напускате манастира?

— Можете да се убедите сам, като заобиколите острова и разгледате вратичката, която води до другия бряг. Аз имам ключ от една стая, която се намира към този бряг и мога да се доверя на сестрата, която ме обслужва.

— А гондолата?

— Моят приятел ми гарантира за верността на лодкаря.

— Що за човек е вашият любовник! Струва ми се, трябва да е стар.

— Лъжете се. Ако това бе така, бих се срамувала. Той няма даже и четиридесет години и притежава всички качества, за да бъде обичан: красота, благ характер, благородно държание.

— И той гледа със снизхождение на вашите капризи?

— Какво наричате вие капризи? Той ме завоюва преди една година и преди него не познавах никой мъж, вие сте първият, който възбужда в мен фантастични желания. Когато му признах това, той беше малко учуден, след това започна да се смее и ми обясни с няколко думи, че се излагам на опасността да попадна на някой недискретен. Би му било приятно, ако преди да отида по-нататък, поне узнае кой сте, но беше вече късно. Гарантирах за вас и, естествено, той се засмя, че се застъпвам за човек, когото съвсем не познавам.

— Кога му изповядахте всичко това?

— Онзи ден. И нищо не скрих. Показах му вашите и моите писма и той ви счита за французин, макар вие да казахте, че сте венецианец. Много е любопитен да знае кой ли сте. Но бъдете спокоен, обещавам ви да не предприема никога и най-малката стъпка, за да узнае това.

— Също така и аз няма да се мъча да узная кой е този мъж, който е толкова странен, колкото и вие. Аз съм в отчаяние, когато си спомня каква скръб ви причиних.

— Да не говорим вече за това! Защото, когато размисля добре, виждам, че другояче би могъл да постъпи само един лекомислен човек.

На сбогуване получих при прозорчето нов залог за нейната нежност и погледът й ме изпрати до вратата.

Вечерта в определения час се отправих към мястото на нашата среща. Следващ точно указанията й, стигнах до един салон, където намерих моето ново завоевание в най-елегантния официален тоалет. Салонът беше осветен от четири светилници, чиято светлина се отразяваше в огледалата и от четири хубави свещи, поставени върху една покрита с книги маса. Тя ми се видя много по-красива от по-рано, тъй като я бях виждал само като калугерка. Имаше фризура с една великолепна сплитка на тила, но аз избягвах да разглеждам последната по-подробно, толкова ми беше неприятна самата мисъл за перука, че се предпазвах да й направя комплимент за същата. Паднах на колене пред нея, за да й засвидетелствувам моята благодарност и целувах в захлас нейните хубави ръце, като подготовка за любовната борба, която трябваше да настъпи, но М.М. мислеше, че трябва да ми окаже съпротива. Колко очарователна е тази съпротива на една влюбена любима, която отлага момента на щастието, само за да може по-добре да му се наслади! Като нежен, почтителен, но едновременно смел и предприемчив нападател, който е сигурен в победата си, вложих нежно внимание, съчетано с огнена буйност. Крадейки от най-красивата уста най-горещите целувки, моята душа примираше от удоволствие. В такива встъпителни борби ние прекарахме два часа и когато те се прекратиха, и двамата се поздравихме: тя, че е могла да устои, аз, че съм могъл да обуздая нетърпението си.

Нуждаехме се и двамата от момент за отмора, тя отгатна желанието ми и каза:

— Мили приятелю, чувствувам глад, който ме кара да мисля, че ще отдадем на вечерята най-голяма чест, обещаваш ли да ми дадеш пример?

Чувствувах се напълно в състояние да направя това и й отговорих:

— Да, обещавам ти, след това ще видиш дали мога да се състезавам добре и с Амур, както с Комус^[1].

Тя позвъни, влезе добре облечена и почтително изглеждаща жена на средна възраст, която постла маса за двама души, сложи върху друга това, от което се нуждаехме, за да можем сами да се обслужваме и след това остави пред нас осем ястия в чинии от севърски порцелан върху сребърни горещи тави. Вечерята беше вкусна и изобилна.

Още от първите ястия познах френската кухня и тя не оспори мнението ми. Пихме само бургундско и шампанско вино. Тя приготви салата чисто и сръчно и при всяко движение трябваше да се възхищавам от нейната прелест и елегантност. Очевидно нейният любовник беше познавач, който я е научил на тази изисканост. Бях любопитен да се запозная с него и когато бяхме стигнали до пунша, й казах, че ако удовлетвори любопитството ми, съм готов да й кажа името си. Но тя ми отговори:

— Да оставим, мили приятелю, времето да удовлетвори взаимното ни любопитство!

Между украшенията на часовника си М.М. имаше едно малко шишенце от кварцов кристал, което имаше точно същата форма като това, което аз носех на ланеца си. Обърнах й внимание върху това и понеже в моето шишенце имах памук, напоен с розово масло, дадох й го да го помирише.

— Аз имам същото такова — каза тя, и ме остави също да помириша.

— Есенцията е много рядка и струва много скъпо.

— Затова и не може да се купи.

— Това е вярно. Производител на тази есенция е коронована глава, кралят на Франция. Той е произвел един пфунд^[2] от нея, което му е струвало тридесет хиляди ливри.

— Моят любовник получи розовото масло като подарък и ми отдели от него.

— Госпожа Де Помпадур, чрез посредничеството на сегашния тукашен френски посланик, господин Де Вернис, изпрати едно пълно шишенце на венецианския посланик в Париж, господин Де Мочениго.

— Познавате ли господин Де Вернис?

— Точно в деня, когато се сбогуваше с нашия посланик, имах честта да се храня с него. Господин Де Вернис е облагодетелствуван от щастието и със своите заслуги умее да го задържи. Благороден е както по ум, така и по произход, мисля, че той е един граф Де Лион. Спомням си, че заради красивото си лице, бе получил прякор бел-бабе. От него имаме една малка стихотворна сбирка, която му прави чест.

Наближаваше полунощ, бяхме се нахранили отлично и седяхме пред хубав огън. Освен това, бях влюбен във великолепната жена и понеже времето ми се струваше скъпоценно, станах настойчив. Но тя все още се противеше.

— Жестока приятелко — извиках аз, — затова ли само ми обеща блаженство, за да ме накараш да изтърпя всички мъки на Тантала? Ако не желаеш да се отдадеш на любовта, то отстъпи поне на природата. Вечерята ни беше отлична, нека сега отидем в леглото!

— Спи ли ти се?

— Разбира се, не, но в този късен час се отива в леглото. Позволи ми да те отнеса в леглото, аз ще седна до твоята възглавница или ще си отида, ако желаеш.

— Ако си отидеш, ще ми причиниш голяма болка.

— Моята не би била по-малка, вярвай ми! Но ако остана какво ще правим?

— Можем да се изтегнем съвсем облечени в тази софа.

— Облечени! Така да бъде. Ще те оставя да спиш, ако желаеш. Но мен ще извиниш, ако не спя. Защото да спя до теб, и то с дрехите си, — това е нещо невъзможно.

— Чакай!

Тя стана, с леко дръпване разтегна канапето, извади възглавници, чаршафи и покривки и приготви едно великолепно, широко и удобно легло. Тя взе една голяма джобна кърпа и я върза около главата ми, след това ми даде една втора и ме покани да й направя същата услуга. Пристъпих към това, без да оставя да се забележи отвращението ми от нейната перука, но едно ценно откритие ми причини най-приятната изненада. Вместо перука, държах в ръката си най-хубавата коса. От щастие и възхищение, нададох силен вик, на който тя сърдечно се изсмя, след това ми каза, че една калугерка няма друго задължение, освен да крие косата си от погледите на профаните. В същия момент тя ме блъсна тъй умело, че паднахме с цялата си дължина върху канапето. Скочих, съблякох за минута дрехите си и се хвърлих повече върху, отколкото до нея. Тя ме прегърна силно с двете си ръце, като ми каза да й простя всички мъки, които ми е причинила чрез своята съпротива. Не бях постигнал още нищо съществено, говорех, но знаех да владея нетърпението си, мислех, че още нямах правото да предявявам искания. Развързах пет или шест панделки и моето сърце заби от наслада, когато тя ми позволи и аз станах притежател на най-красивите гърди, които покрих с целувки. Но с това се ограничи и цялото й благоволение. Колкото повече виждах от нейната съвършена красота, толкова по-пламенни ставала моите усилия, но напразно. Изморен, трябваше да се откажа от борбата и притискайки я до гърдите си, най-после заспах в нейните обятия. Събуди ме някакво шумолене.

— Какво има? — извиках аз, ставайки.

— Мили приятелю, трябва да ставаме, време е да се върна в манастира.

— Облечи се и ми направи удоволствието да те видя в облеклото на светица, тъй като се разделяш от мен като девица.

— Бъди за този път доволен, мое сладко съкровище, и се научи от мен на въздържание, друг път ще бъдем по-щастливи. Щом си отида, можеш да си отпочинеш тук, ако не ти предстои нещо важно.

Тя позвъни и се яви същата жена, която бе дошла вечерта и която без съмнение беше нейната довереница и тайна посредница при любовните й мистерии. След като моята възлюбена бе фризирана, тя се съблече, заключи накитите си в един шкаф и облече едно монашеско елече, скриващо нейните великолепни полукълба, които през тази напрегната нощ допринесоха най-много за моето щастие. След това облече своето монашеско облекло. Когато довереницата излезе, за да уведоми гондолиера, тя ме целуна нежно и пламенно и каза:

— Чакам те вдругиден, тогава ще ми кажеш коя нощ ще прекарам с теб във Венеция. И тогава, нежни приятелю, ще бъдеш напълно щастлив, а и аз също. Сбогом.

Щастлив, макар незадоволен, легнах отново и спах до обяд.

Напуснах къщата, без да видя някого и се отправих добре маскиран към Лаура, у която намерих едно писмо от моята скъпа Ч.Ч. Последното гласеше следното:

„С това си писмо, мили приятелю, ти давам едно указание за моите разбирания и се надявам, че то не само няма да ми навреди пред теб, но чрез него ще достигнеш до убеждението, че въпреки младостта си, аз съм в състояние да пазя тайна и че съм достойна да стана твоя жена. Понеже съм сигурна в сърцето ти, то аз не те укорявам заради въздържанието ти към мен, и понеже съм ревнива само относно това, което отклонява духа ти и може да попречи на търпеливото понасяне на жестоката ни раздяла, то трябва да се радвам на всичко, което ти доставя удоволствие. Слушай! Когато вчера минавах по един коридор, изтървах една четка за зъби. За да я взема, бях принудена да поместя една табуретка, при което забелязах в стената една цепнатина. Станала съм вече толкова любопитна като калугерка — защото този порок е нещо естествено за безделието на манастирския живот и поставих бързо окото си на тази цепнатина. И видях — отгатни, кого? Теб, сладък приятелю! Ти разговаряше много оживено с моята прелестна приятелска, майка М.М. Едва ли би могъл да си представиш моята изненада и моята радост! Но скоро тези две чувства отстъпиха на страха, че мога да бъда забелязана и да възбудя любопитството на някои недискретни. Поставих бързо табуретката на мястото й и се отдалечих. Кажи ми всичко, мой мили приятелю — ще ме направиш щастлива. Как бих могла аз, която те обичам с цялата си душа, да не бъда любопитна да узная подробности относно една такава баснословна гледка. Кажи ми, дали тя те познава добре и как се е запознала с тебе. Тя е моята нежна приятелка, за която вече ти писах, но не намерих за нужно да споменавам името й. Тя ми дава френски уроци и ми даде също книги, чрез които добих познания в една област, в която са посветени само малко жени. Без нея, приятелю, не бих открила причината на неразположението, което щеше без малко да ми струва живота. Тя ми даде веднага бельо и кърпи. Честта си дължа на нея. Но едновременно тя естествено трябваше да узнае, че имам възлюбен, както впрочем и аз зная, че и тя има. Но и двете не сме били любопитни да проникнем по-дълбоко в тайните си. Майка М.М. е рядка жена. Сигурна съм, скъпи приятелю, че вие се обичате, не може да бъде другояче, тъй като се познавате, но понеже не съм ревнива, то заслужавам да ми кажеш всичко. Но съжалявам и двама ви, защото страхувам се, всичко, което сте в състояние да направите, може само да раздразни страстите ви. Целият манастир вярва, че си болен, а аз, аз умирам от желание да те видя. Ела поне само веднъж. Сбогом!“

Макар че това писмо ми вдъхна само уважение към Ч.Ч., все пак то ме обезпокои. В моята скъпа Ч.Ч. бях наистина сигурен, но тези цепнатини са ни изложили може би и на други любопитни погледи. Освен това, виждах се принуден да измисля за моята любезна и доверчива приятелка някаква приказка, защото честта и деликатността не ми позволяваха да й кажа истината. Отговорих й веднага: приятелството й с М.М. изисква да й кажа, без да се бавя, че я е видяла в стаята й за разговори с един маскиран кавалер. От известността на М.М. съм полюбопитствувал да се запозная с нея, представил съм се под фалшиво име и съм я помолил да дойде в стаята за разговори. Да не й казва кой съм, а само това, че в мен е познала господина, които идва редовно в тяхната църква, за да слуша литургията. Уверих я най-решително, че за любовни отношения между М.М. и мен не може и дума да става, но не исках да отрека, че я намирам във всяко отношение една отлична жена.

В деня на Света Катерина, именния ден на моята любима Ч.Ч. мислех, че мога да доставя удоволствието на моята прелестна затворница, която страдаше заради мене, да ме види. След като напуснах църквата, забелязах, тъкмо в момента, когато се качвах в една гондола човек, който ме следваше. Станах подозрителен и реших да бъда наясно. Човекът взе също една гондола и ме последва. Това не можеше да бъде само случайност, и за да се предпазя от изненади във Венеция слязох при палацо Морозини дел Джардино. Моят човек слезе също, повече не се съмнявах. Преминах през палата и взех посока към фландърската поща. В една тясна улица се спрях и дочаках с изваден нож шпионина, хванах го за яката, притиснах го в един ъгъл, поставих върха на ножа до гърлото му и поисках да ми каже какво желае от мен. Той трепереше и искаше да признае всичко, когато за нещастие някой влезе в уличката. Шпионинът се изскубна и аз не узнах нищо, но бях убеден, че за в бъдеще дангалакът ще се държи на почтително разстояние. Същевременно чувствувах, че някой любопитен би могъл лесно да узнае кой съм. Затова реших да ходя в Мурано само маскиран или нощно време.

На следния ден трябваше да видя моята хубава калугерка, за да узная от нея кога ще вечеря с мен във Венеция. Намерих се в стаята за разговори много рано. Тя дойде веднага и радостта беше изписана върху лицето й. Направи ми комплимент, че съм се показал пак в тяхната църква. Всички калугерки били възхитени, че ме виждат отново след триседмично отсъствие.

— Игуменката — разказа ми тя, — изрази своята радост, че си се върнал и ми каза, че била сигурна, че ще открие кой си.

Аз й разправих случката с шпионина и на двама ни се стори твърде вероятно, че може би това е било средството, чрез което набожната жена е пожелала да научи подробности за мен:

— Решен съм, божествена приятелко, да не посещавам повече литургията.

— Това ще бъде за мен едно лишение, но за общия ни интерес мога само да одобря това твое решение.

След това ми разказа за издайническата цепнатина и стената, но, прибави тя, тя е вече запушена и от тази страна няма какво повече да се страхуваме. За това й обърнала внимание една млада пансионерка, която тя много обичала и която държала на нея.

Не проявих любопитство да узная името на тази приятелка, а и тя не ми го назова.

— А сега, мой ангеле, кажи ми дали щастието ми е отложено?

— Да, но само за двадесет и четири часа. Новопостъпилата сестра ме покани на вечеря в нейната стая и ти разбираш, че няма никаква уважителна причина да се откаже.

— Значи ти не би й доверила, че аз имам твърде оправданото желание да не отидеш у нея на вечеря?

— Разбира се, не. В манастирите доверието не отива толкова далеч. Освен това, приятелю, човек може да откаже подобна покана, само когато има желанието да си създаде една непримирима неприятелка.

— Не може ли човек да каже, че е болен?

— Да. Но тогава посещенията?

— Разбирам. Ако откажеш посещенията, би могло да се яви подозрението, че не си била в манастира.

— Подобно подозрение е невъзможно. Защото тук не се вярва на възможността, че някоя от нас би могла да напусне манастира.

— Ти си, значи, единствената тук, която може да осъществи това чудо?

— Бъди сигурен! Но чудото тук, както и навсякъде, се създава от парите.

— Те създават, може би, и други.

— Времето мина. Но кажи ми, любими, къде ще ме чакаш утре вечер, два часът след залез-слънце?

— Не бих ли могъл да те чакам тук, при твоето казино?

— Не, защото моят любовник ще ме заведе сам до Венеция.

— Той сам?

— Да, той сам.

— Това е невероятно.

— Но вярно.

— Ще те чакам на площада Сан Джовани е Сан Паоло, зад паметника на Бартоломео от Бергамо.

— Виждала съм площада и паметника само върху изображения. Но това ми е достатъчно. Ще бъда точна. Само някое съвсем лошо време може да ми попречи да не дойда на среща, на която ме вика моето сърце.

— Ако се случи такова време?

— Тогава, мили приятелю, няма да бъде нищо загубено. Ние ще се срещнем отново тук и ще уговорим друг ден.

Нямах никакво време за губене, тъй като нямах още казино. Наех втори лодкар и за по-малко от четвърт час бях на площада Св. Марко. Започнах веднага да търся. Когато един смъртен има щастието да се ползува от благоволението на бога Плутос и когато не е скъперник, то той може да бъде сигурен, че почти във всичко ще успее. Затова не беше нужно дълго да търся, за да намеря едно казино, каквото аз желаех. То беше най-хубавото в цяла Венеция и нейната околност, но, естествено и най-скъпото. Беше принадлежало на английския посланик, който при напускането на Венеция го бе отстъпил на своя готвач на ниска цена. Новият собственик ми го даде под наем до Великден за сто цехини, които аз му предплатих при условието, че той лично ще ми приготвя обедите и вечерите, които бих желал да му поръчам.

Имах пет стаи, които бяха добре обзаведени и всичко изглеждаше да е приспособено да бъде в услуга на любовта, на удоволствието и на радостите от трапезата. Яденето се внасяше чрез скрито прозорче в столовата, последното беше поставено в стената и снабдено с една въртяща се табла, която изпълваше точно отвора, тъй че господарите и прислугата не можеха да се видят. Тази трапезария беше украсена с великолепни огледала, с полилеи от кварцов кристал и със стенни светилници от позлатен бронз, разкошно огледало се намираше върху камина от бял мрамор, украсено с малки четириъгълници от китайски порцелан, върху който бяха изобразени голи любовни двойки във всички възможни положения, каквито фантазията можеше да измисли. Отляво и отдясно на камината се намираха елегантни и удобни софи. Непосредствено до тях се намираше една осмоъгълна стая, чиито стени, под и таван, бяха покрити изцяло с най-хубавите венециански огледала, тъй че любовната двойка, която използуваше тази стая, виждаше всички свои положения стократно умножени. В нея имаше хубав алков с два скрити входа. Отдясно една елегантна стая за обличане, отляво един будоар, който изглеждаше като да е украсен за майката на боговете на любовта и една баня от карарийски мрамор. Таваните бяха украсени художествено със злато или с нарисувани по тях цветя и арабески.

Следа като бях заповядал да се поставят свещи във всички свещници и навсякъде, където беше нужно, да се постави най-хубавото бельо, поръчах най-изобилната и вкусна вечеря за двама души. След това казах да ми се даде ключът от къщната врата и обясних на майстор готвача, че не желая да бъда виждан от никого при идването ми, както и при отиването ми.

Забелязах с удоволствие, че часовникът в алкова бе снабден с будилник, защото въпреки цялата ми любов започнах да се поддавам на силата на съня. След като в къщата всичко бе наредено съобразно моите желания, излязох и като внимателен и изискан любовник, купих най-хубавите пантофи, които можеха да се намерят и една нощна шапчица от алансонска дантела.

В определения час, два часът след залез, се отправих към моя палат. Едва ли човек може да си представи какво учудено лице направи г-н френският готвач, когато ме видя да идвам сам. Понеже не намерих всичко осветено, както бях заповядал, му направих остра забележка и му обясних, че не обичам да казвам едно и също нещо два пъти.

— Друг път няма да пропусна да изпълня точно нарежданията на господаря.

— Донесете яденето.

— Господинът е поръчал за двама.

— Сервирайте за двама и този път присъствувайте при храненето ми, за да ви кажа кое намирам добро и кое лошо.

Яденето влизаше през въртящия се прозорец в добър ред, винаги две чинии едновременно. Правех забележки за всичко, но всъщност го намирах за отлично: дивеча, чигата, трюфелите, вината, десерта. Всичко се сервираше в красив майсенски порцелан или върху сребро. Казах му, че е забравил твърди яйца, аншоа и оцет с различни подправки за приготвяне на салата. Той отправи очите си към небето, като че ли искаше да изкупи някакъв голям грях.

След една вечеря, която трая два часа и която предизвика възхищението на моя хазаин, му поисках сметката. Даде ми я след четвърт час и аз я намерих разумна. Освободих го и легнах във великолепното легло, намиращо се в алкова. Отличната вечеря ми предостави скоро най-сладък сън, който без действието на бургундското и шампанското вино, вероятно, не би се явил, тъй като все пак бих се отдал на мисълта, че следната нощ на същото място ще притежавам една богиня. Събудих се късно след настъпване на деня. След като поръчах за вечерята още плодове и лед, си отидох. За да съкратя деня, който поради моя копнеж изглеждаше много дълъг, играх и забелязах с удоволствие, че щастието ме третираше не по-зле, отколкото любовта. Понеже всичко се развиваше тъй добре, съобразно моите желания, създадох си удоволствие от това, да припиша щастието си на добрия дух на моята калугерка.

Един час преди определеното време бях на уговореното място, нощта беше студена, но аз не чувствувах студ. Точно в определения час видях да се приближава една лодка с две весла. Щом лодката стигна до брега, от нея изскочи едно маскирано лице. Тя говори с лодкаря и след това се отправи към паметника. Когато се приближи, моето сърце заби от наслада, но внезапно забелязах, че маската беше мъж. Отбягнах я и в себе си съжалих, че не съм взел пистолетите си. Но маската заобиколи паметника, пристъпи към мен и ми протегна приятелски ръка, познах моя ангел. Тя се засмя на моята изненада и ме хвана под ръка, без да разменим нито дума, ние тръгнахме към площада Сан Марко и оттам към моето казино, което отстоеше само на около сто крачки от театъра Сан Моизе.

Намерих всичко подредено според желанията ми. Ние се изкачихме и аз свалих моето домино, но на М.М. й доставяше удоволствие да се разхожда из жилището и да разглежда всички ъгли на очарователното любовно гнездо. Беше изненадана от чудото, че без да се движи виждаше своята прекрасна фигура по хиляди различни начини. Нейното отражение, което благодарение на остроумното нареждане на свещите, се отразяваше в огледалата и предлагаше една нова картина, от която тя не можеше да откъсне погледа си.

Седнала върху една табуретка, тя наблюдаваше с възхищение цялата прелест на своята фигура. Тя носеше рокля от розово кадифе със златна везба и една отговаряща жилетка с богата ръчна везба, черни атлазени панталони до коленете, закопчалки на обувките с брилянти, един скъп диамант на малкия пръст, а на другата ръка един пръстен, в чиято рамка се намираше само един кристал, поставен върху парченце бял атлаз. Нейната маска от черна копринена дантела беше забележително хубава и фина. За да мога да я видя по-добре, тя застана пред мен. Претърсих също и нейните джобове и намерих в тях златна табакера, една обсипана богато с перли бонбониера, един златен прибор, един великолепен лорнет, джобни кърпички от най-фина батиста, които бяха не само парфюмирани, а буквално напоени с най-скъпи есенции. Разгледах с учудване внимателно богатия материал и изисканата работа на двата й часовника, на нейните синджирчета и блестящите по тях малки диаманти. Най-после аз намерих един пистолет — това беше едно английско оръжие от чиста и добре полирана стомана.

— Всичко, което виждам тук, моя обожаема приятелко, не може далеч да се сравни с твоите собствени предимства, но аз не мога да се въздържа да не ти изкажа възхищението си за удивителния, дори бих казал за достойния за обожаване човек, който очевидно иска да те убеди, че ти наистина си негова повелителка.

— Това ми каза и той, когато го помолих да ме доведе до Венеция и да ме остави тук сама. Забавлявайте се, само желая мъжът, когото искаш да направиш щастлив, да се окаже достоен за това.

— Аз повтарям — той е удивителен човек, едва ли има друг такъв. Любовник от този вид е рядкост и аз чувствувам, че не мога да му подражавам, както от друга страна се опасявам, че не заслужавам щастието си, което ме заслепява.

— Позволи ми да отида сама в съседната стая да си сваля маската.

— Бъди свободна господарка на желанията си.

Четвърт час след това моята възлюбена влезе отново. Беше фризирана като мъж, но нейните странични дълги къдрици падаха върху бузите й, а вързаната й с черна панделка сплитка от косите достигаше до коленете. Със своите форми наподобяваше на някой Антиной^[3] ако не носеше френския си костюм, то илюзията би била пълна. Бях като омагьосан и щастието ми се струваше непонятно.

— Не — извиках аз, — не божествена моя, ти не си създадена за смъртен и струва ми се, че никога няма да бъдеш моя. В момента, когато ще те притежавам, някакво чудо ще те отнеме от моята страст. Твоят божествен съпруг, ревнив като обикновен смъртен, вероятно ще унищожи всичките ми надежди. След четвърт час, може би, няма да съм вече жив.

— Разпален ли си, приятелю? Аз ти принадлежа и в този момент, ако искаш.

— Ах, дали искам! Целият ден не съм хапнал нищо, но ела! Любов и щастие ще бъдат моята храна.

Тя трепереше. Седнахме пред огъня. Не можех да владея повече търпението си и откопчах една брилянтна карфица, която закопчаваше нейната дантелена плисирана якичка. Читателю, съществуват такива живи и толкова сладки преживявания, че годините едва ли могат да заличат спомена от тях и времето не може никога да ги разруши напълно. Моята уста беше наистина вече покрила с целувки тези очарователни гърди, но досадният корсет не бе ми позволил да се възхитя на тяхната пълна съвършеност. Сега ги имах свободни от всякаква принуда и от всякаква излишна подпора, никога не съм виждал по-красиви, никога не съм докосвал по-красиви. Ако двете полукълба на медицийската Венера биха били оживени от искрата на Прометея, то те биха бледнели пред тези на моята божествена калугерка.

Изгарях от желание и се готвех да задоволя последното, когато моята вълшебница ме успокои с една-единствена дума:

— Нека почакаме до след вечеря! — каза тя.

Позвъних. Тя изтръпна, но аз й казах:

— Успокой се, любима! Ще можеш да кажеш на любовника си, че никой не те е видял.

— Той ще се възхити от твоето внимание и ще отгатне, че не си новак в изкуството да се живее. Но очевидно аз не съм единствената, която се наслаждава с теб на това прелестно любовно гнездо.

— Лъжеш се. Вярвай на думите ми. Ти си първата жена, която виждам тук. Ти не си първата ми страст, обожаема, но ще бъдеш моя последна!

— Аз ще съм щастлива, ако си постоянен. Моят любовник е такъв. Той е приветлив, добър и любезен. Въпреки това откогато го познавам, моето сърце е било винаги празно.

— Също и неговото сърце трябва да е празно, защото ако неговата любов беше от рода на моята, ти не би ме направила никога щастлив.

— Той ме обича, както аз те обичам. А вярваш ли, че те обичам?

— Бих искал да вярвам това с удоволствие, но ти не ме обичаш.

— Мълчи! Защото чувствувам, че бих могла всичко да ти простя, само ако не криеш нещо от мен. Радостта, която изпитвам в този момент произлиза повече от надеждата, че ще мога да изпълня всичките ти желания, отколкото от мисълта, че ще прекарам с теб една възхитителна нощ. Тя ще бъде първата в моя живот.

— Как? Ти не си прекарвала някоя нощ с твоя любовник?

— Много. Но те се изпълваха от приятелство, любезност и благодарност. Същественото и любовта липсваше. При това моят любовник ти прилича. Той има весел темперамент, подобен на твоя и лицето му е много красиво. Но въпреки това — той не е ти! Мисля също, че е по-богат от теб, макар че по обзавеждането на твоето казино трябва да предположа противното. Но какво значение има богатството за любовта?

— Ще бъде ли той любопитен да узнае подробностите от тази нощ?

— Той ще мисли, че ще ми достави удоволствие, като се осведоми за това, а аз ще му разкажа всичко, с изключение на обстоятелствата, които биха го засрамили.

След яденето, което тя намери отлично, тя приготви пунша, при което показа голямо умение. Но аз чувствувах нетърпението си да нараства все повече и й казах:

— Имай предвид, че имаме пред себе си само седем часа и че бихме се излъгали, ако ги прекараме на трапезата!

— Ти говориш по-мъдро от Сократ и твоето красноречие ме убеждава. Ела!

Тя ме заведе в галантната стая за обличане. Там й подарих красивата нощна шапчица и я помолих да подреди косите си като жена. Тя прие подаръка ми с радост и ме помоли да се съблека в салона. Ще ме повика щом бъде в леглото.

Не чаках дълго, понеже, когато се касае за наслади от такова естество, всичко се извършва бързо. Пиян от любов и щастие паднах в нейните обятия и в продължение на седем часа й давах неоспорими доказателства за моя любовен плам и за чувствата, които тя ми бе вдъхнала. От гледна точка на материалното не научих от нея нищо ново, но научих много за въздишки, трепети, екстази и чувства, които се проявяват в една чувствителна душа само в най-сладките мигове. Разнообразих насладата по хиляди начини и тя беше учудена, че се намира по-сладострастна, отколкото сама се е считала. Най-после фаталният будилник се чу. Трябваше да прекратим нашия екстаз. Но преди да се отдели от обятията ми, тя отправи очи към небето, като че ли искаше да благодари на своите божествени повелители за това, че е надминала себе си, като ми е доказала своята страст.

Ние се облякохме. Когато й поставих в джоба хубавата дантелена шапчица, тя ме увери, че ще я пази за цял живот за спомен от щастието, в което е плувала тази нощ. След като изпихме чаша кафе, напуснахме моето казино и аз я придружих до пиацата Сан Джовани и Сан Паоло, където й обещах, че ще я посетя на по следния ден. След като се уверих, че се е качила в гондолата, си отидох вкъщи и легнах. Един десетчасов непрекъснат сън ми възстанови силите.