Джакомо Казанова
Приключенията на Казанова (34)

Глава тринадесета

Предавам задигнатия от Виена портрет. Отивам в Падуа; приключение по време на връщането; последици от това приключение. Намирам отново Тереза Имер. Запознавам се с госпожица Ч.Ч.

Видях отново родния си град с онова прекрасно чувство, което изпитват всички добри сърца, когато посещават отново местата, където са получили първите си трайни впечатления. Бях събрал поуки, познавах законите на честта и на учтивостта, чувствувах се надминал почти всички мои връстници и желаех да добия отново моите стари навици; обаче се зарекох да се държа за в бъдеще по-прилично и по-въздържано.

Забелязах с удоволствие при влизане в моята работна стая, че там статуквото бе абсолютно запазено. Пласт прах, дебел един пръст, който лежеше върху книжата, доказваше, че никоя незвана ръка не ги беше докосвала.

На втория ден след пристигането ми един баркароле ми предаде писмо точно в момента, когато имах намерение да изляза, за да придружа Бученторо, с когото дожът искаше да направи ежегодното си пътуване, за да се ожени за Адриатика, вдовицата на толкова много съпрузи, която въпреки това беше все така свежа, както в деня на сътворението. Писмото беше от един млад благородник, Джовани Гримани, който знаеше много добре, че нямаше никакво право да мисли, че стои по-горе от мен и затова ме молеше много учтиво да намина приятелски у него, за да приема едно писмо, което той бил натоварен да ми предаде собственоръчно. Отидох веднага и след като си разменихме обикновените комплименти, той ми предаде едно незапечатано писмо, което бе получил предния ден.

Това писмо гласеше:

„Господине, след вашето заминаване търсих напразно моя портрет и понеже нямам навика да приемам крадци у себе си, то съм убедена, че той може да се намери само във вашите ръце: моля ви да го предадете на лицето, от което ще получите това писмо.

Фолиаци“

За голяма моя радост, портретът беше у мен; извадих го от джоба си и го предадох веднага на господин Гримани, който го прие с голямо задоволство, но също и с изненада; защото бе помислил, че поръчката му ще е по-трудно изпълнима.

— Изглежда, че любовта ви е накарала да извършите тази дребна кражба — каза ми той. — А сега ви поздравявам, че тя очевидно вече не е толкова силна.

— От какво заключавате?

— От готовността, с която давате портрета.

— Не всекиму бих го предал така доброволно.

— Благодаря ви за това и ви моля за в бъдеще да разчитате, в замяна на тази любов, на приятелството ми.

— Аз го ценя много повече, отколкото този портрет, даже и от първообраза. Смея ли да помоля да й изпратите моя отговор?

— Обещавам ви това. Ето ви хартия, пишете веднага; няма нужда да го запечатвате.

Написах, следното:

„Като предава портрета, Казанова изпитва много по-голяма радост, отколкото в момента, когато, подтикван от един жалък фантастичен каприз, е извършил глупостта да го постави в джоба си.“

Поради лошото време чудната сватба трябваше да бъде отложена за неделя и понеже господин Де Брагадино пътуваше на следния ден за Падуа, то го придружих дотам. Любезният стар господин предоставяше на младостта шумните удоволствия, които вече не му подхождаха, и предпочиташе да прекарва дните на венецианските празници, при които той само се отегчаваше в мирно спокойствие.

Следващата събота се храних с него; след ядене му целунах ръка, след това отидох до пощата и наех една кола, за да се върна във Венеция. Ако бях отпътувал от Падуа две минути по-късно, то всичко би било другояче и животът ми би поел съвсем друга насока, дори ако не е вярна мисълта, че животът ни зависи от случайността. Нека читателят сам отсъди.

И тъй, аз отпътувах от Падуа този съдбоносен миг и срещнах при Ориаго един кабриолет, който, впрегнат с два пощенски коня, се приближаваше в силен тръс. В него седяха една много красива жена и един господин в германска униформа. На няколко крачки от мен пътуващият по протежението на реката кабриолет се обърна и жената, която беше изхвърлена над нейния спътник, се намираше в опасност да се търколи в Брента. Скочих от колата си в движение и изтичах на помощ на дамата, като същевременно отстраних с целомъдрена ръка причиненото от падането безредие на дрехите й.

Спътникът й се беше изправил невредим; той побърза към нас и намери своята хубавица да седи съвсем слисана на земята; но смущението й произлизаше по-малко от падането, отколкото от срама поради разголването й. В действителност бях видял това, което една почтена жена не показва никога на непознат. Изказвайки ми благодарности, които траеха през цялото време нужно за нейния и моя пощальон, за да изправят отново кабриолета, тя ме наричаше често неин спасител, неин ангел-покрювител. След като всичко бе поставено в ред, дамата продължи пътуването си за Падуа, а аз — моето за Венеция, където след пристигането си едва имах време да се маскирам, за да отида в операта.

На следната сутрин се маскирах отрано, за да следвам Бученторо, който трябваше да отпътува при хубаво време за Лидо, където се извършва голямо и смешно празненство.

Този не само своеобразен, но буквално единствен празник зависи от смелостта на адмирала на арсенала, тъй като последният отговаря с главата си, че ще има постоянно хубаво време. Защото и най-малкият насрещен вятър би могъл да обърне кораба, тогава дожът би се удавил заедно с целия светлейши сенат, чуждите посланици и папския нунций, венчален свидетел на тази смешна сватба, на която венецианците отдават почит, граничеща със суеверие.

Пиех с открито лице кафето си под крокурациите^[1] на площада Сан Марко, когато красива женска маска ме удари галантно по рамото с ветрилото си. Понеже не познах маската, не обърнах внимание на закачката; изпих кафето си, сложих отново маската и се упътих към кея за погребения, където ме чакаше гондолата на господин Де Брагадино. Близо до „Сламения мост“ забелязах същата маска, която наблюдаваше внимателно едно изложено на показ срещу десет солди чудовище. Приближих се до нея и я запитах, защо ме е ударила.

— За да ви накажа, задето не ме познахте, след като ми спасихте живота.

Отгатнах, че това трябва да е красавицата, на която предния ден се бях притекъл на помощ на брега на Брента. Направих й комплимент и я запитах дали ще отплува с Бученторо.

— Бих отишла с удоволствие, ако имах сигурна гондола — отговори тя.

Предложих й моята, която беше много голяма. Тя се посъветва за миг със своя също маскиран спътник и след това прие. Когато тръгваха да се качват, ги поканих да свалят маските си, но те казаха, че по известни причини искали засега да останат непознати. След това ги помолих да кажат дали са от свитата на някой посланик, защото в такъв случай, макар и със съжаление ще трябва да ги помоля да слязат, но те ме увериха, че са венецианци. Тъй като гондолата се караше от прислужниците на един патриций, то имаше вероятност да се изложа пред държавните инквизитори, а исках да избягна това.

И тъй, отплувахме след Бученторо. Седейки до дамата, си позволих някои волности, но тя ме смути до известна степен, като смени мястото си. След тържеството се върнахме обратно във Венеция и офицерът каза, че ще ми бъдат благодарни, ако бих им направил честта да обядвам с тях в „Дивият човек“. Приех поканата, понеже любопитствувах да опозная дамата. Това, което бях видял при падането, обясняваше напълно любопитството ми. Офицерът ме остави сам с нея и излезе да поръча яденето.

Когато оставах сам с красавицата, й казах със свободата, която е позволена при маскирането, че съм влюбен в нея, че имам ложа в операта, която предоставям на нейно разположение и, ако ми даде известна надежда, че няма да изгубя времето си, то съм готов да й служа по време на целия карнавал. Но ако има намерение да бъде жестока, то я моля да ми каже това предварително и открито.

— Аз ви моля да ми кажете с кого мислите, че имате работа.

— С една извънредно любезна жена, независимо дали сте принцеса или жена от най-нисшето съсловие. При това осмелявам се да се надявам, че ще ми дадете още днес доказателства за вашата доброта; в противен случай, след обяда ще имам честта да ви кажа най-учтиво сбогом.

— Правете каквото искате. Надявам се, че след яденето ще държите друг език, тъй като тонът, с който говорите сега, не е много насърчаващ. Струва ми се, преди да се дойде до подобно разрешение, първо би трябвало да се опознаем. Не чувствувате ли това?

— Разбира се, чувствувам го; но се страхувах да не бъда измамен.

— Това е много странно. И поради този страх вие започвате с това, с което иначе се завършва?

— За днес изисквам само една насърчителна дума. Кажете ми я и ще видите, че съм скромен, покорен и мълчалив.

— Въздържайте се!

Намерихме офицера пред вратата на „Дивият човек“ и влязохме вътре. Когато влязохме в стаята, тя свали маската и аз я намерих още по-красива, отколкото предния ден. Трябваше обаче да разбера дали офицерът е неин съпруг, любовник или роднина. Имах вече различни приключения зад себе си и затова исках да узная от какво естество е това, което сега започваше.

Седнахме на масата и държанието на господина и дамата ме принуди да внимавам. Затова предложих нему моята ложа. Той я прие, но аз нямах такава, та след ядене се извиних, че съм зает и излязох, за да се снабдя. Наех ложа в Комичната опера, където тогава блестяха Петричи и Ласки. След представлението им дадох вечеря в една гостилница, а след това ги отведох с моята гондола до вкъщи, при което, под закрилата на нощния мрак, получих от красавицата всички доказателства за благоволение, които могат да се дадат в присъствието на трети, за когото трябва да се държи сметка. Когато се разделихме, офицерът ми каза:

— Утре ще ви се обадя.

— Къде и кога?

— Не се грижете за това.

На следната сутрин ми съобщиха за офицер, беше самият той. След като си разменихме обикновените комплименти, му благодарих за честта, която ми бе оказал предния ден, и го помолих да каже с кого имам удоволствието да говоря. Той отговори с добре подбрани думи, но без да ме гледа.

— Наричам се П. Ч. Баща ми е богат и се ползува с уважение на борсата, но сме скарани. Живея на брега на Сан Марко. Дамата, която видяхте, е родена О.; тя е жена на посредника Ч., а сестра й е съпруга на патриция П. М. Госпожа Ч. се раздели заради мен със съпруга си, както аз заради нея живея в несъгласие с баща си.

Нося униформата си благодарение на един австрийски патент за капитан, но никога не съм служил. Снабдявам Венеция с волове, като доставям стоката си от Щайермарк и Унгария.

Това предприятие ми осигурява годишен приход от десет хиляди гулдена. Но едно непредвидено затруднение, с което веднага трябва да се справя, един банкрут и извънредни разходи, са причина да се намирам за момента в голяма нужда за пари. Преди четири години чух да се говори за вас и оттогава съм имал винаги желанието да се запознаем; вярвам, че самото небе ви доведе завчера тук. Затова ви моля без колебание за голяма услуга, която ще ни свърже в най-искрено приятелство. Вие можете да ми се притечете на помощ без ни най-малък риск, като акцентирате тези три менителници. Не бива да се страхувате, че ще трябва да ги плащате, защото вместо тях ще ви дам тези други три, които са с падеж преди вашите. Освен това, залагам ви доставката на волове за цялата година. Ако не удържа думата си към вас, бихте могли да конфискувате всичките ми волове в Триест, по друг път те не могат да пристигнат.

Бях учуден от тази реч и от плана, които ми изглеждаше несериозен и би ми създал само неприятности; а от такива се отвращавах. Намерих странно също и хрумването на този човек да си въобрази, че аз лесно ще се хвана в клопката, като ме предпочете пред мнозина други, които трябваше да познава по-добре. Поради това му казах незабавно, че няма да приема никога предложението му. Той удвои красноречието си, за да ме убеди, но аз го поставих в затруднение, когато му казах, че съм много учуден, задето ме е предпочел пред всички свои познати, тъй като съм имал честта му да бъда познат едва от два дни. Но той отговори нахално:

— Господине, познах във вас един много умен човек и затова бях убеден, че ще разберете веднага изгодата от моето предложение и ще го приемете без колебание.

— Сега трябва да сте се убедили, че сте се излъгали в предположението си, и без съмнение ще ме считате за глупак, като виждате, че се страхувам да не бъда измамен от вас, ако се съглася с предложението ви.

Той ме помоли за извинение и си отиде, след като ми каза, че се надява да ме види вечерта на площад Сан Марко, там щял да бъде заедно с госпожа Ч. Остави ми адреса си, като каза, че задържа без знанието на баща си своето старо жилище. Това значеше, че трябваше да му върна посещението, но ако бях разумен, бих си спестил този труд.

Ядосах се, че беше отправил намеренията си тъкмо към мене и не изпитвах вече никакво желание да опитам щастието си при неговата красавица, защото ми се струваше, че двойката е решила да ме ограби, и тъй като нямах никакво желание да бъда ограбен, избягнах срещата с тях. Трябваше да запазя това си държание, на следния ден обаче моят зъл дух ме подтикна да го посетя; мислех, че едно посещение от учтивост не би имало кой знае какво значение.

Един слуга ме заведе в стаята на Ч.; той ме прие много любезно и ми отправи приятелски укори, че не съм се показал предната вечер. След това заговори отново за предприятието си и показа цял куп книжа, което ме отегчи много.

— Ако приемете трите менителници — каза той, — ще ви направя съдружник в моето предприятие. — Чрез това изключително доказателство за приятелство, той ми подаряваше според неговото твърдение пет хиляди гулдена годишно, но му отговорих да не ми говори никога повече за това. Когато се сбогувахме, ми каза, че искал да ме представи на майка си и сестра си.

Той излезе и се върна след две минути с тях. Майката беше жена с откровен и чист вид, а дъщерята същински образец на красота. Бях като ослепен. Четвърт час след това прекалено доверчивата майка ме помоли за позволение да се оттегли; дъщерята обаче остана. Тя не се нуждаеше даже и от половин час, за да ме плени напълно. Бях омагьосан от всичките й прелести, а нейният наивен, за мен съвсем особен ум, нейната невинност и чистосърдечие, нейното естествено и все пак възвишено чувство, нейната весела и невинна живост, с една дума цялото й същество, изтъкано от красота, разум и чистота — едно същество, на което никога не бих могъл да противостоя — всичко това ме направи роб на най-съвършената жена, която въображението може да си представи.

Госпожица Ч.Ч. излизаше винаги само със своята майка, която беше набожна и въпреки това снизходителна. За четене й бяха предоставени само книгите на баща й, който като разумен човек не притежаваше никакви романи, тя обаче изгаряше от любопитство да чете тъкмо такива книги. Имаше също най-голямо желание да опознае Венеция, тъй като никой не посещаваше къщата им, то още никой не й беше казал, че тя е едно истинско чудо. Докато брат й беше зает с писане, разговарях с нея, по-точно казано отговарях на многобройните й въпроси, които ми задаваше. Само едно не й казах, че е красива и че се интересувах извънредно много от нея, с това бях излъгал вече толкова много жени, че се страхувах да не стана тъкмо при нея подозрителен чрез подобни изрази.

Тъжен и замислен напуснах къщата. Редките качества, които бях открил в прелестното същество, ми направиха дълбоко впечатление и аз реших да не я виждам повече, защото имах чувството, че не аз бях мъжът, който можеше да пожертвува свободата си, като я поиска за жена. Все пак я считах създадена, за да ме направи щастлив.

След завръщането си не бях виждал госпожа Манцони и насочих стъпките си към нейното жилище. Намерих достойната жена точно такава, каквато беше винаги към мен; прие ме по най-приятелски начин. Тя ми разказа, че Тереза Имер, красивото момиче, заради което преди тринадесет години бях получил от господин Малиниеро удар от бастун, току-що се била завърнала от Байройт, където била спечелила състояние като любовница на маркграфа. Понеже тя живееше срещу госпожа Манцони, последната реши да я изненада по шеговит начин и изпрати да я помолят да дойде за един момент. Наистина няколко мига след това дойде, водеща за ръка едно хубаво като картина осемгодишно момченце. То беше единственото й дете и произлизаше от нейния мъж, който беше танцьор в Байройт. Изненадата ни от тази среща беше толкова голяма, колкото и удоволствието от спомените за нашите детски години. Естествено тези спомени се отнасяха само до детинщини. Поздравих я за придобитото състояние и тя, преценявайки по външния ми вид, мислеше, че трябваше да ми върне същия комплимент. Но нейното щастие би било по-постоянно от моето, ако през по-късните години се бе държала разумно. Но тя имаше капризи, за които ще разкажа на читателите пет години по-късно. Беше станала голяма певица, и съвсем не дължеше цялото си състояние на своята дарба, прелестите й бяха допринесли за това много повече, отколкото всичко друго. Разказа ми за своите преживелици, без съмнение с някои украсявания, и ние се разделихме едва след като разговаряхме в продължение на цели два часа. Тя ме покани да закуся на следната сутрин у нея. Маркграфът наредил да я наблюдават, както казваше тя, но, понеже съм бил стар познат не съм могъл да възбудя подозрение. Това е изразът на всички галантни дами. Каза ми още, че съм могъл да я посетя същата вечер в ложата й. Господин Папафава щял да ме види с удоволствие. Той бе нейният кръстник. На следния ден отидох рано при нея. Намерих я в леглото с нейния син, който, като добре възпитано момче, стана и излезе веднага, когато ме видя да сядам до леглото й. Прекарах с нея три часа, от които последният — за него си спомням още — беше очарователен; след пет години читателят ще се запознае с последиците от това. Видях я още веднъж в продължение на четиринадесетте дни, които тя прекара във Венеция. При нейното заминаване обещах, че ще я посетя в Байройт, но не удържах думата си.

По това време трябваше да се занимая и с работите на моя по-млад брат, който по негово твърдение притежавал някакво божествено призвание за свещеничество, но за това се нуждаеше от средства. Без знания, без никакво възпитание и без всякакви предимства, освен едно красиво лице, той съзираше своето щастие в духовното звание, възлагаше големи надежди на проповядването, за което, по мнението на жени от кръговете, които познаваше, имал безсъмнена дарба. Направих всички искани от него постъпки и успях да убедя абат Гримани да му предостави известен приход. Последният ни беше задължен за всички мебели от родителската ни къща, за които не беше давал никога сметка. Той му определи доживотно ползуване от една къща, а две години по-късно моят брат стана притежател на част от бащиното наследство. Впрочем тази част от наследството беше само привидна, тъй като къщата беше вече ипотекирана за цялата й стойност, но господин абат Гримани беше малко йезуит, а за тези свети служители на бога всички средства са оправдани, стига само да имат полза от тях. Ще говоря за поведението на този нещастен брат, когато дойдем там, където той се появява от превратностите на съдбата в моя собствен живот.

Два дни след моето посещение у П. Ч. срещнах последния на улицата. Каза ми, че сестра му говорила непрекъснато за мен, че запомнила много от моите думи и че майка му била възхитена, защото се е запознала с мене.

— Тя би била добра партия за вас — ми каза той, — тъй като ще получи зестра от десет хиляди сребърни дуката. Ако дойдете утре при мен, ще можем да пием кафе с майка ми и сестра ми.

Бях решил да не стъпвам повече в къщата му, но не удържах думата си. Впрочем в подобни случаи човек лесно може да промени решението си.

Прекарах три часа в приказки с прелестното дете и когато се разделихме, бях влюбен до ушите. При сбогуването й казах, че завиждам на мъжа, който ще я спечели за жена и този комплимент — първият от подобно естество, който й бях направил — покри хубавото й лице с най-ярка червенина.

Когато вече бях навън, изследвах характера на чувството, което изпитвах към нея и се уплаших, тъй като към Ч.Ч. не можех да постъпя нито като честен човек, нито като развратник. Не можех да се лаская от надеждата да получа нейната ръка, а имах чувството, че бих убил всекиго, който би ме посъветвал да я прелъстя. Почувствувах нужда да се разсея, затова отидох да играя. Понякога играта е отлично средство против тревогите на любовта. Играх щастливо и си отидох вкъщи с пълна със злато кесия.

По пътя за вкъщи срещнах в една безлюдна улица един човек, прегърбен от старост и още повече от бедност. Когато се приближих повече, познах в него граф Бонафеде. Неговият вид предизвика съжалението ми. Той също ме позна и ми разказа различни неща, описа мизерията, в която се намирал поради необходимостта да се грижи за издръжката на своето многобройно семейство.

— Не се срамувам да ви помоля за една цехина, с която ще мога да живея пет или шест дни.

Побързах да му дам десет и спрях с мъка изблиците на неговата благодарност, но не можах да му попреча да се разплаче. За да допълни нещастието си, при сбогуване ми каза, че дъщеря му станала много красива. Тя обаче предпочитала по-скоро да умре, отколкото да пожертвува своята добродетел поради нуждата.

— В тези разбирания — заключи той — не мога нито да я подкрепя, нито да я възхваля.

Вярвах, че съм разбрал желанията, които му внушаваше нуждата, и взех адреса му, като обещах да го посетя; бях любопитен да видя какво е станало от една добродетел, за която през десетте години, по време на които не бях виждал момичето, не бях имал никога високо мнение. На следващия ден отидох у тях. Намерих дом, в който липсваше почти всичко, момичето беше само и това съвсем не ме изненада. Младата графиня като видя, че идвам, ме прие най-любезно горе на стълбата. Беше доста добре облечена и я намерих също така красива, жизнерадостна и любезна, както тогава, когато я видях за последен път в крепостта Сан Андрея. Нейният баща й казал, че ще я посетя, тя сияеше от радост и ме прегърна тъй нежно, както може да се прегърне само един обожаван възлюбен. Заведе ме в стаята си. След като ми каза, че майка й лежи болна в леглото и не може да се яви, тя се отдаде на нов изблик на радост за щастието, което чувствувала от нашето повторно свиждане. Поради изблика на радост бяха дадени и получени бурни целувки, които скоро възпламениха чувствата ми, тъй че още след първия четвърт час не ни остана да желаем нищо повече. След като това стана, естествено трябваше да се покажем изненадани или най-малко да се престорим на такива. По задължение, като честен човек, не можех да избегна да уверя бедната графиня, че за мен нейното отдаване е само първият залог за нашата продължителна любов. Тя повярва на това или показа, че го е повярвала, както впрочем и аз самият го вярвах в този момент. Когато се поуспокоихме, тя ми заговори за своето ужасно положение, разказа ми, че братята й се скитат боси из улиците и че баща й не може да им дава насъщния хляб.

— Значи нямате любовник?

— Как? Любовник? Кой мъж би имал смелостта да ми бъде любовник в такава къща? И затова ли съм създадена — да се отдавам на първия срещнат за някакво мизерно възнаграждение от тридесет солди? А по-високо не би ме оценил никой във Венеция, когато ме види в тази къща. А и аз самата не се чувствувам призвана към проституиране!

Един разговор от подобно естество не е приятен. Тя проливаше сълзи и картината на нейната скръб, допълнена с мизерната обстановка, която имах пред очите си, не беше в състояние да възбуди отново моята любов. На сбогуване и обещах да дойда отново, като пъхнах в ръката й дванадесет цехини. Тя беше учудена от една такава сума, никога не била виждала толкова пари. След това съжалявах винаги, че не съм й дал двойно повече.

На следния ден ме посети П. Ч. и със светнало от радост лице ми каза, че неговата майка позволила на дъщеря си да отиде с него в операта. Малката била съвсем възхитена от това, тъй като никога не била ходила там, и ако ми доставяло удоволствие, бих могъл да ги чакам някъде.

— Но знае ли вашата сестра, че ми позволявате да бъда с вас?

— Тя се радва вече за това.

— А госпожа майка ви? Тя знае ли?

— Не, но ако узнае, няма да й бъде неприятно, тъй като вие сте й вдъхнали голямо уважение.

— Ще се опитам да получа ложа.

— Отлично. Чакайте ни там.

Хлапакът не говореше повече за менителници. Тъй като видя, че не ухажвам повече неговата дама, а напротив, бях влюбен в сестра му, то той беше намислил да ми продаде последната. Съжалих майката и дъщерята, които бяха дали доверието си на подобен човек, но не бях достатъчно добродетелен да откажа поканата. Даже се убедих, че трябваше да приема поканата именно защото обичах Ч.Ч., за да я предпазя от други измами; защото, ако бях отказал, то той, може би, би намерил някого другиго, по-малко съвестен и безскрупулен, а тази мисъл бе непоносима. Струваше ми се, че не я грозеше никаква опасност от моя страна.

Наех една ложа в операта Сан Самуела и дълго преди определеното време ги очаквах на уговореното място. Те дойдоха и видът на моята млада приятелка ме очарова. Тя беше маскирана елегантно, а нейният брат носеше своята униформа. За да не изложа прекрасното момиче на опасността да бъде позната, придружавайки брат си, ги накарах да се качат бързо в моята гондола. Той ме помоли да го сваля пред жилището на неговата любовница, тя била болна, но ние да отидем в нашата ложа, той щял да дойде по-късно. За мое учудване Ч.Ч. не прояви нито изненада, нито съпротива да остане сама с мен в гондолата. От изчезването на брат й съвсем не се учудих, тъй като очевидно той преследваше своите цели. Предложих на Ч. да се разходим до започването на представлението. Поради голямата горещина трябваше да свали маската си. Тя стори това веднага. Бях решил да уважавам нейната невинност. Благородното доверие, излъчващо се от нейното красиво лице и нейните доверчиви погледи, чистата радост, която тя изразяваше — всичко това усили още повече любовта ми към нея.

Естествено можех да й говоря само за моята любов, но понеже това беше деликатен въпрос, то не знаех какво да й кажа, затова се задоволих да наблюдавам само прелестното й лице, тъй като, опасявайки се да не смутя нейната срамежливост, не се осмелявах да спра погледа си върху двете набъбнали полукълба, заоблени от самите богове на любовта.

— Та разкажете ми нещо — извика тя, — вие само ме гледате непрекъснато и не казвате нито дума; днес вие се жертвувате за мене, тъй като брат ми би ви завел иначе у своята дама, която по неговото описание трябва да е красива като ангел.

— Аз видях дамата.

— Вероятно не е много умна.

— Възможно е. Не съм могъл да забележа това, тъй като никога не съм бил у нея, а също и нямам намерение да я посетя някога. Затова недейте вярва, хубава Ч.Ч., че правя каквато и да е жертва за вас!

— Тъй като не говорехте нищо, помислих, че сте тъжен.

— Ако не ви говоря, то това се дължи на щастливото вълнение, което ми причинява вашето ангелско доверие.

— Това ме радва извънредно много, а и как бих могла да нямам доверие във вас? С вас се чувствувам по-свободна и много по-сигурна, отколкото в присъствието на моя брат. Майка ми казва, че във вас човек не може да се излъже и че вие положително сте един напълно почтен човек. Впрочем вие сте неженен; това беше първото, за което питах брат си. Спомняте ли си думите си, че завиждате на щастието на мъжа, който ще ме вземе за жена? В същия момент си казах, момичето, за което вие някога ще се ожените, ще бъде най-щастливата жена в цяла Венеция.

Тези думи, които тя произнесе с най-непринудена наивност и с един произлизащ от сърцето тон на искреност, възпроизведоха у мен чувства, които едва ли бих могъл да опиша. За съжаление не се решавах да притисна дори с най-нежна целувка розовите устни, които бяха произнесли тези думи, но едновременно почувствувах най-голяма наслада да се видя обичан от този ангел.

— Тъй като нашите чувства са толкова сходни — казах аз, — то ние можем да добием най-съвършеното щастие, любезна Ч.Ч., ако бихме могли да се свържем завинаги. Но аз бих могъл да бъда ваш баща!

— Вие мой баща! Каква безсмислица! Та не знаете ли, че аз съм на четиринадесет години?

— А вие не знаете ли, че аз съм на двадесет и осем?

— Е, кой мъж на вашата възраст би имал дете на възраст като мен! Смешно ми става, като помисля, че сигурно не бих се страхувала никога от баща си, ако изглеждаше като вас.

Беше време да отидем в театъра, затова напуснахме гондолата. Представлението я завладя изцяло. Нейният брат се яви едва към края. Дадох им вечеря в една гостилница и поради удоволствието да видя прелестното момиче да яде с добър апетит, съвсем забравих, че не бях обядвал. По време на цялата вечеря не продумах почти нито дума, тъй като бях болен от любов и в едно състояние на възбуда, което бе невъзможно да продължава дълго. Като оправдание за мълчанието си казах, че ме боли зъб, те ме съжалиха и ме оставиха да мълча.

След това П. каза на сестра си, че съм влюбен в нея и бих почувствувал облекчение, ако ми позволи да я целуна. Нейният отговор се изрази в това, че тя ми подаде своите смеещи се и жадуващи за целувка устни. Аз горях, но изпитвах такова уважение към невинното нищо неподозиращо същество, че я целунах само по бузата, и то по един привидно съвсем хладен начин.

— Що за целувка е това! — извика П. — Напред, напред, една истинска любовна целувка!

Аз не се помръдвах, безсрамният сводник ми беше досаден. Но неговата сестра обърна глава настрана и каза тъжно:

— Не го принуждавай, нямам щастието да му харесвам!

Тези думи възбудиха цялата ми влюбеност, загубих самообладанието си и извиках пламенно:

— Как хубава Ч.? Вие не искате да припишете въздържанието ми на чувството, което сте ми вдъхнали? Вие мислите, че не ми харесвате? Ако е необходима само една целувка, за да ви успокоя относно това, то получете я, като знак за дълбоките чувства, които изпитвам към вас.

С тези думи я взех в обятията си, притиснах я в любовно опиянение към гърдите си и прилепих на устата й една дълга огнена целувка, копнежът по която отдавна ме разкъсваше. Но от тази целувка боязливата гълъбица забеляза, че е попаднала в ноктите на орел. Съвсем изненадана, че е открила по този начин моята любов, тя се изскубна от моите обятия. Нейният брат запляска одобрително с ръце, а тя постави отново маската си, за да прикрие своето смущение. Попитах я дали още вярва, че не ми харесва.

— Вие ме убедихте, но не бива да ме наказвате за това, че ме извадихте от моето заблуждение.

Намерих този отговор много деликатен, тъй като произлизаше от чувствата й. Но нейният брат не беше съгласен с думите й и каза, че са глупави.

Поставихме маските си и тръгнахме. Придружих ги до вкъщи, а след това се отправих сам към дома. Бях силно влюбен, доволен напълно и въпреки това много тъжен.

В следните глави читателите ще видят как продължи моята любов и в какви приключения попаднах чрез нея.