Дейвид Морел
Призрачни светлини (82)

81.

— Мащабна електрическа буря? — Костиган се облегна на стола си зад бюрото. Въпреки че беше с униформа и носеше колана с оръжието си, главата му все още беше превързана. Това му придаваше уязвим вид.

— Голяма буря със сухи светкавици. Така казаха федералните — рече Медрано. — На мястото се изсипаха хора от всякакви правителствени служби, в това число ФБР и Националната научна фондация. Обсерваторията е под управлението на ННФ. Или поне беше. Снощи експлодира.

— Сухи светкавици значи. — Полицейският началник изглеждаше объркан. — Това възможно ли е изобщо? Възможно ли е нещо подобно да скапе електрическите системи на няколкостотин превозни средства? Да не говорим за системите на няколко хеликоптера и една „Чесна“?

— Въпросът не е в това какво е възможно и какво не е. Това е официалното обяснение на случилото се и след като снощи всички видеокамери се развалиха, няма как да докажем, че не е било така.

— Ами сателитът, който избухна? Видели са го в половината южни щати.

— Взривен е от космически боклук. Нещата, които приличаха на искри, са били останките му, които са се запалили при навлизането си в атмосферата. Фактът, че това се е случило едновременно с бурята със сухи светкавици, е пълна случайност. Правителството никога няма да признае, че е експериментирало с оръжие, което използва електромагнитна енергия.

От другата страна на улицата долетя звън на църковни камбани — неделната служба беше започнала.

— Оръжие? — Костиган се намръщи. — Смяташ ли, че е било оръжие?

— Бях там и мога да ти гарантирам, че това, което видях, не бяха сухи светкавици. Сещам се само за едно нещо, което може да спре двигатели, генератори и всичко останало, което работи с електричество и магнити. Разбираш ли от астрономия?

— Достатъчно, за да знам по какво се различава от астрологията.

— Имам телескоп, откакто видях първата си комета като хлапе — каза капитанът. — Абониран съм за списание „Астрономия“, откакто се помня. Черни дупки, свръхнови, спирални мъглявини. Всичките са много секси. Но слънчевите бури са ми най-любими. Не смея да гледам слънцето през телескоп, разбира се. Трябва да разчитам на филмите, заснети със специални камери в обсерваториите. Слънчевите бури имат изригвания, които приличат на шибащия край на гигантски камшик. Горещината им стига до стотици милиони градуси. Те излъчват електромагнитна енергия, равна на десет милиона атомни бомби.

Началникът на полицията слушаше внимателно.

— Развихрят се на всеки единадесет години — продължи Медрано. — От състояние на почти пълен покой преминават в зрелищни изригвания. Когато са най-силни, електромагнитните им вълни са толкова мощни, че щом стигнат до Земята, могат да извадят сателитите от орбита, да спрат работата на електростанциите и да прекъснат телевизионните предавания. Северните сияния са предизвикани от тях. Това, което видях снощи, приличаше на комбинация от двете — Северни сияния и слънчеви изригвания.

— Слънчеви изригвания. На ужасно голямо разстояние от слънцето.

— Не казвам, че това са били слънчеви изригвания. А че приличаха на такива. Електромагнитна експлозия в някоя точка на земята би обяснила много от случилото се снощи.

— Но какво я е причинило?

— Това е друг начин да попитаме какво представляват светлините. Ето ти една теория. Земното ядро е по-горещо от повърхността на слънцето. — Капитанът сви рамене. — Може би наблизо има някакви разломи, през които на повърхността излизат електромагнитни вълни.

Костиган обмисли теорията.

— Мисля, че обяснението не е по-лошо от теориите за блатен газ, кварцови кристали, радиоактивен газ и температурни инверсии.

— Каквото и да става, няма да позволя нещата да се влошат — заяви Медрано. — Повечето туристи видяха достатъчно и сами си тръгнаха. Но за всеки случай от тази вечер насетне започваме да блокираме пътя. Всеки, който иска да мине оттам, ще трябва да направи голям завой. Зоната за наблюдение, преносимите тоалетни, табелата край пътя, бетонните заграждения, паркингът — всичко това ще изчезне. Когато приключим, това място ще изглежда като всеки друг участък от полето. Междувременно федералните ще разчистят бъркотията при обсерваторията и старото летище. Вероятно никога няма да разберем какво се е случило там. Те няма да ни позволят. Така, както никога няма да узнаем какво се е случило снощи на „Уайт Сендс“.

— „Уайт Сендс“ ли? — попита Костиган. — Ракетният полигон?

— Да, всички говорят за това по новините и привържениците на теориите за конспирация са се развихрили с пълна сила. Някакъв лъч е улучил мишена в „Уайт Сендс“ — макет на град в естествена големина. Мисля, че можем да се досетим откъде е дошъл лъчът. Изглежда, той е унищожил макета, взривил е командната зала и е направил на пух и прах половин дузина сгради на осем километра от мястото, да не говорим, че е спрял електричеството на цялата база, включително акумулаторите на превозните им средства. Прекалено много хора са видели лъча, за да отрекат станалото.

Съобщиха, че са били убити двадесет военни техници. Цивилните граждани, които са наблюдавали нощното небе от Аламогордо, твърдят, че са видели ослепителна светлина. Военните приписват това на голяма експлозия в склад за муниции. Експлозия, която била причинена от сухите светкавици.

— Сухите светкавици със сигурност са се отбили и тук.

— На лицето на полицейския началник се появи изморено изражение.

— Добре ли си? — попита го капитанът.

Църковните камбани продължаваха да бият от другата страна на улицата.

— По-късно мога да се поразходя натам — рече Костиган. — Мина доста време от последното ми посещение.

Полицейският диспечер почука на отворената врата.

— Господин и госпожа Пейдж са тук да ви видят.

— Пусни ги.

Когато Дан и Тори прекрачиха прага, Костиган им се усмихна.

— Радвам се да ви видя, въпреки че ми изглеждате малко поизгорели от слънцето.

— И аз мога да кажа същото за капитан Медрано — отвърна Тори.

— Явно се намираме в земята на среднощното слънце — рече капитанът. — Обсъдихме телефонното ви обаждане. Наистина ще имаме нужда от вас, за да запълним някои празноти. Но в момента трябва да се погрижим за цял куп други неща. Затова ще се радвам, ако се върнете тук след десетина дни. Госпожо Пейдж, споменахте, че ще ви оперират във вторник сутринта в Сан Антонио. След десет дни ще се чувствате ли достатъчно силна, за да пътувате?

— Ще видим — отговори Тори.

— Ако се наложи, винаги можем да осъществим видеовръзка. Надявам се, че не е нещо сериозно.

Пейдж и Тори не казаха нищо.