Дейвид Морел
Призрачни светлини (65)

64.

Към дясната ръка на Анита бе включена система. Тръбички, излизащи от кислородна бутилка, бяха пъхнати в ноздрите й. Зад нея пиукащ монитор показваше пулса, кръвното налягане и сърдечния й ритъм.

— Лекарите казаха, че се нуждаеш от операция, но ще се оправиш — успокои я Брент, който седеше до леглото й.

Тя успя да кимне и леко повдигна клепачи, опитвайки с мъка да го види. Тъмната й кожа вече не беше чак толкова бледа.

— Куршумът е счупил ръката ти — продължи Лофт. — Лекарят каза, че затова болката е толкова силна. Костта трябва да бъде наместена.

Анита пак успя леко да кимне.

— Сега ще те откарат в операционната — обясни Брент. — Когато излезеш от упойката, аз ще бъда тук. Това може да не е най-вълнуващото обещание. Може би съм последният човек, когото искаш да видиш. Въпреки това, харесва ли ти или не, когато се събудиш, аз ще бъда тук.

Младата жена се помъчи да вдигне здравата си ръка.

— Пази си силите — рече Лофт.

Тя посегна немощно към ръката му.

Брент стисна дланта й.

— Днес се справи страхотно — каза й той. — Не спря да опитваш. Не се предаде. Обещавам ти, ще спечелиш наградата „Еми“. Заслужаваш я.

Ръката й се отпусна. След като я вдигна внимателно на леглото, Лофт чу стъпки зад гърба си. Влязоха две сестри, готови да я откарат в операционната.

Той излезе в ечащия коридор, където посетителите на болницата тревожно го поглеждаха, докато се разминаваше с тях. Съдраният ръкав на сакото му висеше отстрани. Косата му бе разрошена и прашна. Костюмът му бе изцапан с пръст и кръв.

Режисьорът му го очакваше.

— Наистина ли искаш да се появиш на екрана в този вид? Ще изкараш акъла на някои от твоите зрители.

— Добре. Нека да разберат какво ни коства добирането до информация.

Те се отправиха забързано към асансьора.

— Видя ли записа от онази камера? — попита Брент.

— Истински динамит. Сега го излъчваме.

— Ще направя коментар. Може да използваме отделни кадри от него тази вечер, после да пуснем целия филм като извънредно едночасово предаване. — Лофт натисна копчето за слизане на асансьора. — Другите телевизионни канали не могат да ни стигнат по рейтинг.

— Как ще свържем светлините с това, което е извършил пазачът?

— Няма нужда да го правим. Ще излъчим материалите последователно. Зрителите сами ще направят връзката. Така няма да ни обвинят в невярно представяне. Закарай ме до зоната за наблюдение. Имам чувството, че тази история е на път да стане дори още по-сензационна.

— В момента Шарън води предаването. — Режисьорът се стегна, тъй като очакваше да избухне, ала Лофт кимна одобрително.

— Защо не? Аз обсебих камерата. Тя заслужава повече ефирно време.

— Този отговор ме изненадва.

— Едно от нещата, които Анита ме накара да осъзная, е, че понякога двама души могат да направят по-добър материал.

Брент погледна надолу по коридора, където се появи носилката на Анита, бутана от сестрите.

— Тя наистина ли ще се оправи? — попита режисьорът.

— Куршумът не само е счупил ръката й. Той е раздробил костите — отговори Лофт. — Лекарят ме предупреди, че може да не успее да спаси ръката.