Дейвид Морел
Призрачни светлини (52)

51.

Когато излязоха от болницата, капитанът каза на Пейдж:

— Трябва да се върна в зоната за наблюдение. Надявам се, че ще спазите обещанието си и няма да ми създавате допълнителни проблеми.

— Не се тревожете. Няма да се приближавам нито до вас, нито до тълпата и няма да ви създавам неприятности, като влизам в чужда собственост.

— Много ми се ще да знам какво сте намислили.

— Утре сутрин ще получите пълен доклад.

Медрано го изгледа изпитателно и слезе по стъпалата към черно-бялата си патрулна кола.

Дан и Тори останаха на върха на нагрятото от слънцето бетонно стълбище.

— Знаеш ли? — каза му тя. — Започвам да те разбирам.

Той се обърна към нея и веднага забеляза как алените лъчи на залязващото слънце подчертаваха цвета на косата й.

— Бяха ми необходими десет години брак — продължи жена му.

— Надявам се, че нямаш предвид нещо неприятно.

— Не, говоря за нещо хубаво. Вчера каза, че отелили вниманието си от болката, като се концентрираш върху дребните детайли.

— Така е.

— Имаше предвид, че голямата картина може да бъде страховита, но съзнанието може да се справи с малки части от нея — на порции.

— Да, точно така.

— Е, в такъв случай се уча от теб. Вчера и днес се съсредоточавах върху дребните неща. Докато в един момент не осъзнах, че не са толкова маловажни. Мислех си за теб. Ти си един много умен мъж.

Пейдж се опита да се пошегува.

— Чак сега ли го разбра?

— Използваш светлините, за да отвлечеш вниманието си от моя рак. Държиш се така, сякаш става дума за истинско криминално разследване.

— Вярно е — призна Дан. — Въпреки че в този случай става дума за нещо повече. Разследването убива времето ми и ме подготвя за вторник.

— Отвлича вниманието ти от това, за което и двамата не искаме да мислим. И аз използвам твоето разследване по същия начин. Докато се занимаваме с този случай, мога да бъда силна. — Тя се замисли. — Начинът, по който задаваш въпроси… Начинът, по който преценяваш хората и ги караш да направят това, което искаш… Да, ти наистина си голям умник.

— Имам чувството, че използваш собствената ми тактика. Опитваш се да научиш нещо.

— Какво ще правим довечера? Как ще се приближим до светлините? — Тори внезапно се усмихна — нещо, което напоследък се случваше рядко. — Схванах. Ти каза, че няма да се приближаваме до тълпата и че няма да влизаме в чужда собственост.

— Ще използваме твоя план.