Дейвид Морел
Призрачни светлини (34)

33.

Рейли изчака до оградата, докато синият сатурн потегли.

Имаше няколко обезпокоителни неща в мъжа, който се бе навел през прозореца, за да прочете новата табела, която оправдаваше присъствието на неговия екип тук.

Изражението на лицето му бе сдържано и не разкриваше за какво мисли. Косата му бе късо подстригана — не като за военен, но бе по-къса и по-поддържана, отколкото бе обичайно сред цивилните граждани. Погледът му бе внимателен, сякаш той анализираше всичко, което виждаше.

„Определено не е просто турист“ — помисли си полковникът.

Той продължи да чака, докато колата се скри от дългата колона автомобили, паркирани край пътя. После се обърна към водача на кучето, който държеше немската овчарка на къс повод.

— Респектирай всеки, който се опита да приближи тази ограда!

Когато водачът включи фенерчето си, Уорън се отправи към двата джипа, на които светеха единствено стоповете. Махна им да го последват, като ги поведе по някогашния натоварен черен път, чиито пукнатини сега бяха обрасли в бурени.

След стотина метра последните лъчи на залязващото слънце огряха вляво дълга редица от порутени летищни хангари, чиито покриви от гофрирана ламарина отдавна бяха ръждясали и покрити с прахоляк. Сред тях растяха ниски храсти. До голяма степен това се дължеше на атмосферните условия, но част от него бе направено нарочно, за да изглеждат сградите по-порутени, отколкото бяха в действителност.

Полковникът вдигна ръка, давайки знак на джиповете да спрат. Той огледа старата писта. Бетонното й покритие се виждаше само на места, тъй като по-голямата част от него бе покрита с пръст. В множеството пукнатини, образувани под влияние на слънцето, бяха избуяли бурени.

Някога дядо му бе стоял тук. Това караше Рейли да се чувства извънредно горд, че кръгът се затваря, че мисията, започната толкова отдавна от дядо му, най-сетне бе на приключване.

По време на Втората световна война, когато хангарите и пистата били току-що построени, мястото било изпълнено със силен шум и голяма активност, каращи сърцето на човек да се разтупти. Всеки месец тук били обучавани стотици пилоти, упражнявайки се в заход за бомбардиране и въздушен бой на толкова усамотено място, че само говедата, койотите и сивите зайци били обезпокоявани от грохота. Обаче обучението на пилотите било само за прикритие.

Полъх на вятъра вдигна прах над руините. Когато тъмнината стана достатъчно плътна, за да скрие екипа от любопитните очи, Уорън посочи към един хангар, който изглеждаше по-запазен от останалите. Джиповете потеглиха, а той дръпна настрани част от гофрираната ламарина на хангара, разкривайки вход, достатъчно широк, за да влезе през него автомобил.

Щом се озоваха вътре, полковникът извади електрическо фенерче и освети високата десетина метра купчина отпадъци, които изглеждаха като останали след някогашно почистване. Като отмахна някои от тях, той разкри ръба на скрит радиотелескоп, който бе насочен към друг подобен телескоп в обсерваторията. След като провери дали уредът не е повреден, Рейли се промъкна зад няколко отломки от купчината и натисна един бутон.

Един сектор от бетонния под хлътна с боботене, образувайки рампа. Отдолу блеснаха светлини, задействани от същия бутон. Праха и дребните камъчета захрущяха под стъпките му, когато Уорън тръгна надолу по рампата, посрещнат от студения въздух под земята. Джиповете го следваха бавно и щом стигнаха дъното, той пристъпи до една стена и натисна друг бутон. Рампата се издигна, изравнявайки се с тавана.

Когато мъжете слязоха от джиповете, полковникът нареди:

— Сержант, събери екипа!

Няколко секунди по-късно те бяха строени в редица пред него.

— Господа. — Гласът му отекна между бетонните стени. — Намирате се под хангар номер 8 на летище, което служело като тренировъчна база на летателни екипажи по време на Втората световна война. Обаче хангарът и тази зона не са били част от въпросния тренировъчен цикъл.

В хангара е имал достъп единствено персоналът, притежаващ разрешително за свръхсекретна информация, а дори и от него малцина са били допускани тук долу. Обяснението е било, че в хангара се сглобява и се подготвя за изпитания прототип за нов бомбардировач. Екипажите, които се обучавали, преминавали програмата толкова бързо, че никога не се задържали достатъчно дълго, за да се запитат защо бомбардировачът не е завършен и не лети.

Вие сте добре запознати с надпреварата да се разработи ядрена бомба през Втората световна война. Местоположението на главната изследователска база за този проект — Лос Аламос — било на усамотено и труднодостъпно скалисто плато в Ню Мексико. Този подземен обект се е радвал на същите предимства и е имал същата цел. Ако сега изглежда изолиран, представете си колко изолиран е бил през 1943 година, когато проектът е започнал.

Задачата е била да се разработи оръжие, напълно различно от атомната бомба. В известен смисъл хангар 8 и Лос Аламос са се състезавали помежду си, както и с врага. Естествено, Лос Аламос спечелил състезанието. Всъщност първата атомна бомба била взривена на мястото, което сега се нарича ракетен полигон „Уайт Сендс“^[1], точно на четиристотин километра северно от тук. И след като две от тези бомби сложили край на войната в Тихия океан, неотложната нужда да се разработи паралелно оръжие намаляла.

Рейли подбра внимателно следващите си думи:

— Освен това имало така наречените трудности в провеждането на изследователската работа тук.

„Трудности наистина“.

Полковникът огледа подземното помещение. Дори и след всичките тези години по стените се виждаха ръждиви на цвят петна, но те нямаха нищо общо с ръждата.

— След края на войната вече нямало нужда да се обучават голям брой военни летателни екипажи и измислената за прикритие история загубила ефикасност. И така по множество причини летището било закрито. Освен това подземно съоръжение, оставили базата да се руши. Все пак тази зона не е била изложена на влиянието на радиоактивните елементи и като се изключат някои минимални замърсявания на водата, тя е била абсолютно подходяща да бъде „зазимена“. Наистина, от време на време били извършвани работи по поддръжката, в случай че някога се наложи дейността й да се възобнови. Преди петнадесет години аз направих точно това. Възобнових дейността й.