Дейвид Морел
Призрачни светлини (81)

80.

Анита се буди на няколко пъти през нощта, като постепенно се възстановяваше от ефекта на упойката. Когато отвори очи този път, слънцето светеше през цепнатините на щорите и осветяваше болничното легло, на което лежеше. Лявата й ръка беше в гипс, а тежестта му влошаваше още повече силната болка, която изпитваше.

— Куршумът е причинил доста щети на костите на ръката ти — каза с усилие един глас до нея, — но въпреки всичко успяха да я спасят.

Тя погледна наляво и откри, че другото легло в стаята също е заето. Разпозна гласа — беше на Брент, — но не можеше да види лицето му, защото беше бинтовано.

— Нали ти казах, че ще бъда тук, когато се събудиш — продължи репортерът с приглушен глас. — Аз съм човек, който държи на думата си.

Анита се намръщи.

— Какво ти се е случило?

— Преследвах онази история, докато тя не ме улови.

Все още зашеметена от лекарствата, които й бяха дали, тя каза:

— Не разбирам.

— Приближих се твърде много до светлината. — Гласът му затихна. — И тя ме обгори.

— Обгорила те е?

— Не мисля, че ще ходя в Атланта. Всъщност не мисля и че ще продължа да водя новините заедно с Шарън. Но като се има предвид какво ни причини тази история, мога да ти гарантирам, че и двамата ще получим „Еми“.

Младата жена се опита да седне. Мъчеше се отчаяно да проумее нещата, които чуваше.

— Бил си обгорен?

— Лекарите не са сигурни колко лоши ще са белезите, които ще останат. Говориха ми за присаждане на кожа и специалисти. Ако имам късмет, ще мога да правя криминални репортажи, стига лицето ми да е в сянка, когато ме снимат с камерата.

Тя остана безмълвна за миг.

— Lo siento.

— След като вероятно ще ми се наложи да остана още известно време в Ел Пасо, предполагам, че ще е по-добре да започна да уча испански. Какво ми каза току-що?

— Че ужасно съжалявам.

— Благодаря. Бяхме добър екип.

— Все още сме добър екип — поправи го Анита.

— Както и да е, мисля, че е по-добре да започнеш да си търсиш нов партньор.

— Харесваш ли мексиканската кухня?

— Не знам какво общо има това, но истината е, че я опитах веднъж и веднага я намразих.

— Защото не си ял на подходящото място. Почакай да опиташ пилешките енчилади на майка ми.