Дейвид Морел
Призрачни светлини (66)

65.

В сгъстяващия се мрак Дан и Тори се качиха в чесната. Зад тях светеше лампата над вратата на административната сграда на летището. През прозорците проблясваха и други светлини. Пейдж внимаваше да не гледа в тази посока. На човешките очи им бяха необходими тридесет минути, за да се приспособят напълно към тъмнината. Ярката светлина за миг можеше да съсипе способността за нощно виждане, в резултат на което щяха да му трябват още тридесет минути.

Единствено червената светлина нямаше подобно въздействие. Ето защо двете фенерчета, които Дан държеше в пилотската си чанта, имаха две сменящи се лещи — прозрачна и червена. Той превключи на червената и с помощта на шнур закачи едното фенерче на врата си. Жена му направи същото с другото.

В мрака човешките очи трудно виждат онова, което е право пред тях. Поради тази причина Пейдж се съсредоточи върху тъмните обекти вляво и вдясно, като бавно оглеждаше околността, за да се увери, че е безопасно да включи двигателя.

— Пази се! — извика той през отворения си прозорец, предупреждавайки всички в близост до чесната да се дръпнат настрана.

Дан завъртя ключа за запалване и двигателят забръмча. С левия си палец натисна радио бутона на самолетното контролно табло, като в същото време говореше в микрофона на слушалките си, обръщайки се към всички летящи самолети в района.

— До кулата на Ростов, „Чесна“ Четири Три Алфа се отправя към Едно Пет.

Провери спирачките, отново огледа тъмната околност и насочи самолета по жълтата линия на пистата.

— Тори, начинът, по който отговори на въпроса на репортера…

— Казах ти го днес следобед. За първи път имам усещането, че те разбирам. Може би е трябвало да те помоля да дойда с теб в полицейската кола, за да добия представа какво преживяваш всеки ден. За ужасните неща, които хората си причиняват един на друг.

— Не говорех за тях, защото не исках да знаеш с какво се занимавам.

— Благодаря ти, че си се опитвал да ме предпазиш. — Тя замълча за момент, после отново заговори. — Каквото и да кажат лекарите след операцията ми във вторник, независимо дали оставащият ми живот ще е дълъг, или кратък, не мога да си представя, че няма да го изживея с теб. И не искам да престанеш да бъдеш полицай. Твърде добър си в професията си. А сега край на приказките и да вдигнем тази щайга във въздуха.