Дейвид Морел
Призрачни светлини (75)

74.

16 юли 1945 г.

Точно преди зазоряване недалече от град Аламогордо в Южно Ню Мексико бе взривена първата атомна бомба. Ослепителният облак с формата на гъба се издигна на дванадесет хиляди метра височина, като пламтеше десет хиляди пъти по-силно от повърхността на слънцето. Тогава ръководителят на операцията, Робърт Опенхаймер, започна да рецитира пасаж от „Бхагавад Гита“^[1], в която бог разкрива истинската си, страховита и ужасяваща форма на един свой последовател.

— Ако хиляда слънца изригнат заедно в небето, светлината им ще бъде като блясъка на Всемогъщия — изрецитира той. — Сега аз се превърнах в Смърт, разрушителя на светове.

По същото време военновъздушната база край Ростов, Тексас, която се намираше на четиристотин километра югоизточно от Аламогордо, спря да приема и предава всякакви телефонни съобщения и радиоемисии. Военните обаче бяха по-разтревожени за състоянието на подземния комплекс под базата, където от 1943 година насам се разработваше алтернативно оръжие за масово унищожение.

След шест часа на безплодни опити за възстановяване на комуникациите от армията изпратиха от Форт Блис един боен самолет „Р-40 Уорхоук“ на разузнавателна мисия. Самолетът пристигна в покрайнините на базата в два часа следобед. Пилотът прелетя над нея и докладва, че не забелязва никакви признаци на живот.

— Виждам отворени хангари. Край пистата има камиони и един самолет. В края на пистата има бомбардировач „В-24“, който изглежда готов да излети, само че перките му не помръдват. Всъщност нищо не помръдва. Не виждам никакви хора.

Пилотът получи заповед да се приземи, за да проучи нещата, и прелетя за последен път над базата. От шейсет метра височина той най-накрая забеляза някакво движение — мъж в униформа, който вървеше, залитайки, по осевата линия на пистата. Пилотът направи още една извънредна обиколка и видя как мъжът се свлече на земята в края на пистата.

Щом кацна, той огледа набързо района, но не видя други хора между неподвижните камиони и самолета. Пилотът се завтече към падналия мъж. Човекът беше в делириум и стенеше. Униформата му имаше пагони на полковник и беше покрита с кръв. Лицето му беше обгорено. В документите за самоличност, които намери в един от джобовете му, пишеше, че се казва Едуард Рейли.

Пилотът изтича до един камион с намерението да качи полковника в него и да го откара на сянка, но камионът отказа да запали. Другите превозни средства също отказаха да запалят. При това положение нямаше друг избор, освен да окаже първа помощ на Рейли и да го завлече в един от хангарите.

Там пилотът намери труповете на много военни, покрити с кръв, изтекла от ушите, носовете, очите и устите. Лицата на някои от тях бяха толкова обгорени, че кожата им се беше разпаднала.

Мъртъвците бяха в пози, които подсказваха, че преди да умрат, са се опитвали отчаяно да се скрият от нещо, — бяха сгушени край стените, летателните апарати и оборудването. Поне дванадесет от войниците се бяха застреляли взаимно. Пилотът чу стонове и откри няколко оцелели, до един кървящи, изпаднали в делириум.

Когато докладва по радиостанцията си какво е видял, той получи заповед да изчака. Десет минути по-късно един авторитетен глас му каза:

— Останете на мястото си. Направете всичко възможно да помогнете на полковник Рейли. Не ходете никъде другаде и не влизайте в базата. Два самолета „С-45“ са на път към вас с медицински екип. Щом пристигнат, се върнете във Форт Блис и се явете незабавно да докладвате. Не обсъждайте видяното с никого, освен с преките си началници. Повтарям — не ходете никъде другаде и не влизайте в базата.

Първият „С-45“ действително беше натоварен с медици, но с втория пристигна екип по сигурността, чиято задача беше да провери целостта на подземния комплекс. Той завари вътре същата опустошителна сцена: повечето хора бяха умрели от изгаряния и кръвозагуба, а малкото оцелели стенеха от болка. И пак имаше войници, които, изглежда, се бяха застреляли взаимно. Стените бяха оплискани с кръв.

След три дни въздушната база беше закрита. Официалното обяснение за смъртните случаи беше голямо изтичане на гориво, което е причинило опустошителен огън. Самолетите и останалото оборудване бяха преместени в други бази. Входът към подземния комплекс беше запечатан. Бяха поставени табели, които предупреждаваха нарушителите за неексплодирали бомби.