Дейвид Морел
Призрачни светлини (6)

5.

Дан се събуди сепнато в сряда сутринта и се обърна към ужасяващата празна половина на леглото, където спеше Тори. Остана втренчен няколко тягостни секунди, после обу набързо някакви дънки, излезе навън, грабна вестника от тротоара и се втурна обратно в къщата, за да не пропусне звъна на телефона. Само че той така и не иззвъня.

На първата страница на вестника пишеше с големи букви: „СТРЕЛБА, ДОВЕЛА ДО ПРЕСЛЕДВАНЕ И ЕКСПЛОЗИЯ НА ЦИСТЕРНА“. Имаше снимка на Боби в униформа. Друга фотография показваше шофьора на пикапа. На трета се виждаха деформираните метални останки от джипа и цистерната с бензин, които се бяха споили от огнения ад.

Пейдж обърна вестника, за да скрие снимките.

Неспособен да чака повече, той взе телефона и набра номера.

— Маргарет, Дан е.

Тя му отговори без обичайните шеговити забележки:

— Тори още я няма.

Той усети как гърлото му пресъхна. Когато преглътна, успя да каже:

— Сигурно се е уморила и е пренощувала в някой мотел. — Но още докато го изричаше, осъзна, че не го вярва.

— Тогава защо не ми се обади да ми каже да не се тревожа? Защото в момента правя точно това. — Старческият й глас потрепери. — Ами ако е катастрофирала?

— Не мисля, иначе все щях да чуя нещо. — Той се опита да звучи убедено. — Но ще видя какво мога да науча.

Три часа по-късно, докато пътуваше към една гимназия, за да разследва някакво нападение с нож, Пейдж получи обаждане от дежурния полицай в управлението.

— Няма данни, че Тори е катастрофирала в Ню Мексико или Тексас, нито че е била приета в някоя от болниците по маршрута й.

Дан въздъхна облекчено, въпреки че много добре знаеше какво означава това и какво е следващото нещо, което трябва да направи, — не виждаше друга възможност.

— Пусни рапорт за изчезнал човек.