Дейвид Морел
Призрачни светлини (12)

11.

Колата беше червена „Тойота Селика“. Дан открехна шофьорската врата и отвътре го лъхна горещина. Остави я отворена, докато слагаше чантите си в багажника, но когато се настани зад волана, и той, и седалката все още бяха горещи. Запали двигателя и пусна климатика. Щом почувства хладната въздушна струя, си пое дълбоко дъх и се помъчи да се успокои. После излезе от летището и се насочи към единствения прашен път, който по-нататък ставаше павиран и навлизаше в града.

Водна кула се извисяваше над ниските сгради, които се виждаха напред. Отдясно минаваше железопътна линия, край която се нижеха заграждения за добитък. Щом навлезе в покрайнините на Ростов, пътят стана два пъти по-широк — вероятно останка от времето на пограничния живот, когато стадата са били прекарвани през града.

Пейдж подмина магазин за фураж, магазин за седла и ботуши и магазин на „Форд“, който, изглежда, се бе специализирал в продажбата на пикапи. После се появиха къщи в землисти цветове, които варираха от пясъчно-жълто през жълто-кафяво до кафяво. Вратите им обаче бяха зелени, сини или червени. Пред едноетажните домове имаше градинки с пъстри цветя.

Дан стигна до пресечка, след която жилищата отстъпваха място на различни бизнес сгради — ресторант, банка, хотел, кантора за недвижими имоти (която го подсети за Тори) и магазин за дрехи. Тук цветовете също се набиваха на очи. Редуваха се червени, лилави, жълти и зелени постройки, като нито един цвят не се повтаряше в отсека от пресечка до пресечка.

Ала въпреки свежия им вид Пейдж имаше чувството, че повечето от тях са много стари и преди време са били пред пълна разруха. Освен това му се струваше, че вече ги е виждал — не в сегашния им цветен вариант, а както са изглеждали навремето, — точно както се бе почувствал при вида на пасящия извън града добитък, макар да идваше за пръв път в района.

По улиците почти нямаше автомобили. Някаква жена буташе детска количка. Млад мъж седеше на една пейка с хармоника и свиреше мелодия, която почти не се чуваше през затворените прозорци на автомобила. В края на улицата, вдясно, Дан видя старовремска железопътна гара. Вляво имаше игрище и църква. А срещу тях — сграда с висок куполообразен покрив, която навярно беше на градския съвет.