Дейвид Морел
Призрачни светлини (39)

38.

Рейли отключи една метална врата в подземията базата и влезе в стая, която не беше посещавал от три години. Въздухът миришеше на влага и мухъл. Той вид, множество малки червени и бели светлинки, които заприличаха на животински очи, но щом натисна ключа на стената, лампите на тавана се включиха и осветиха стотици електронни уреди, наредени по лавиците от пода до тавана. Трептяха стрелки и проблясваха скали, Уорън ги разгледа по-отблизо и видя, че всички показват необичайно високо ниво на активност.

„Чудесно“ — помисли си той.

По времето, когато лично бе надзиравал инсталирането на цялото това оборудване, уредите бяха последна дума на техниката. По-късно бяха направени нови открития в областта на електрониката и се бе наложило екипът му да извърши редица подобрения. Въпреки това настоящото оборудване се справяше отлично с работата си, усилваше сигнала от източника и го излъчваше с помощта на скрития в порутения хангар на повърхността радиотелескоп. Замаскираната по този начин антена беше синхронизирана с хоризонталната сателитна чиния при обсерваторията.

Утре вечер сигналът щеше да бъде усилен още повече и да бъде предаден през един от вертикалните радиотелескопи, който бе насочен към един сателит.

При предишните експерименти връзките се бяха разпадали, понякога с катастрофални резултати. Но като се имаше предвид оптимизираната електроника, инсталирана от хората му, и необичайно мощното излъчване от източника, Рейли вярваше, че този път най-накрая ще успее да завърши едно пътуване, което бе започнал още като момче, вдъхновен от дядо си.

Той натисна един бутон и включи редица монитори за наблюдение. Показаха се изображения на порутените хангари и района около базата, всички в зеленикави оттенъци, защото беше нощ. Превъзходните обективи на скритите камери му позволяваха да увеличава детайлите до впечатляващи размери. Видя водача и немската овчарка, които патрулираха покрай оградата.

Полковникът насочи вниманието си към зоната в началото на пътя, където излязлата от контрол тълпа се мъчеше да се прехвърли през оградата. Никога не се бе надявал, че ще разполага с хора като опитни обекти. Фактът, че бяха стотици, правеше нещата още по-хубави. Но Рейли знаеше, че най-важни бяха опитните обекти, които беше довел със себе си. Реакцията на хората от екипа му щеше да определи дали проектът заслужава да бъде продължен. Те не знаеха, че като поставят начало на експеримента, се превръщат в жизненоважна част от него.