Дейвид Морел
Призрачни светлини (76)

75.

Локхарт и командосите се отдалечиха тичешком от светлинния лъч. Стиснали здраво карабините си Д4, те стигнаха до дупката, която ракетата беше направила на мястото на бетонната постройка. Под земята се спускаше стълбище, а от осветеното му дъно извираше пушек.

— Носим сълзотворен газ — каза водачът им на сержанта.

Те извадиха противогази от раниците на гърбовете си. После му дадоха знак да се отдръпне и се втурнаха надолу по стълбите.

Локхарт се наведе над дупката, за да се защити от горещината, която излъчваше светлинният лъч.

— Виждам опъната над земята тел! — извика някой.

— Прескочи я! Тъпото копеле е трябвало да я замаскира по-добре!

Тропотът на ботуши продължи надолу по металното стълбище. Миг по-късно изпод земята се разнесе експлозия, която събори сержанта по гръб. „Още една скрита тел!“ — осъзна той. После се стовари върху бетонните отломки и изстена от болка. Писъците от дъното на стълбището постепенно замряха и единственият шум, който остана, беше смесицата от съскане, пращене и бръмчене на светлинния лъч.

И неземната музика, в която имаше нещо зловещо. Локхарт си бе помислил, че тя идва от лъча, но сега, докато се мъчеше да се изправи на треперещите си крака, той си даде сметка, че я чува от дъното на стълбището.

Сержантът вдигна карабината си, приближи се до дупката и погледна предпазливо надолу. Зад пушека се виждаше светлина, която му разкри, че стълбите са се превърнали в хаос от изкривен метал и трупове.

Обзет от ярост, той преметна карабината през рамо. Десният парапет висеше от мястото, на което металът беше заварен за бетона. Локхарт легна върху него и парапетът се разклати. Като сдържаше дъха си и се потеше, той започна да се спуска педя по педя надолу.

Когато стигна дъното, сержантът едва не се разкашля от горчивия дим. Огледа обезобразените тела на командосите и разбра, че с нищо не може да им помогне.

Взе противогаза на един мъртвец и си го сложи. Стори му се, че се задушава, но поне нуждата му да кашля намаля. Димът се стелеше пред стъклата на противогаза.

Музиката продължаваше да пулсира.

Някои от мъртвите командоси имаха гранати. Локхарт взе няколко, после свали карабината си и тръгна бавно напред, готов да стреля при най-малкото движение.

Светлината от лампите по стените стана по-силна. Той тръгна по някакъв коридор, стигна до отворена врата вдясно, метна граната вътре и бързо отстъпи назад. Сред блясъка на експлозията се чу трошенето на стъкло и метал.

Сержантът продължи през стелещия се дим и стигна до отворена врата вляво — източника на музиката. Той издърпа халката на друга граната, но миг преди да я хвърли, чу слаб глас, идващ от вътрешността на помещението.

— Недей. Аз съм болен. Единственото, което искам, е да слушам музиката. Остави ме да умра, докато я слушам.

— Ти ли си Хелоуей? — попита Локхарт, без да прекрачва прага.

— Бях.

— Беше? Нещо не разбирам.

— Обичаш ли водка с портокалов сок?

— Пак не те разбирам.

— Не усещаш ли вкуса на водка с портокалов сок?

— Усещам само пушек.

— Когато се напих за пръв път, беше с коктейл от водка и портокалов сок — каза немощният глас. Този, който говореше, явно имаше проблеми с дишането.

— Е, този път ще ти е за последно — отговори му ядосано сержантът.

— Моля те… само ме остави да послушам още малко музиката. Тя е всичко, което имам. — Гласът се задави. — Вече даже не мога да танцувам.

— Не знам какви ги дрънкаш, по дяволите, но ти гарантирам, че с дните ти на танци е приключено. — Локхарт продължи да стиска гранатата с пръсти върху щифта на взривателя. — Не трябваше да прецакваш проекта на полковник Рейли.

— Полковникът е задник.

Сержантът се поколеба за миг.

— Така е.

Изведнъж осъзна, че подът се клати.

— Искал ли си някога да бъдеш рок звезда? — успя да го попита Хелоуей.

Веднъж Локхарт беше чул дишането на мъж с дупка в гърлото. Сега чуваше същия хриплив звук.

— Рок звезда ли? Не беше на първите места в списъка ми.

— А какъв искаше да станеш?

— Никога не съм се замислял по този въпрос. — В ума му нахлу неканена мисълта за мотора „Харли Дейвидсън“, който беше оставил на няколко километра от това място.

Той се накани да хвърли гранатата и се намръщи, защото усети, че стените треперят.

— Не знаех, че е възможно да кървиш от толкова много места наведнъж — промърмори Хелоуей, а гласът му приличаше повече на клокочене. — Така или иначе вече съм мъртъв. Просто ме остави да послушам музиката.

Таванът се разтресе и сред пушека от него се откърти парче бетон. Локхарт имаше чувството, че всичко е свързано по някакъв начин с музиката.

Той си представи как кара мотоциклета.

Подът се разлюля отново и този път сержантът с мъка запази равновесие.

— Да — каза той, — полковник Рейли е задник. Това което направи, заслужаваше ли си?

— Да, по дяволите. — Ърл изкашля нещо гъсто.

— Точно при дяволите си се запътил. Но се съмнявам, че там има музика.

Локхарт метна гранатата в стаята и отстъпи назад, като затисна с ръце ушите си. Взривът го разтърси. Чу как в стаята се посипват отломки. И осъзна, че музиката е замлъкнала.

Коридорът продължаваше да се тресе. От стените и от тавана заваляха нови парчета бетон, затова сержантът се обърна и тръгна забързано през дима. Започна да се катери по клатещия се метален парапет, обзет от страх, че може да се откърти.

Когато се добра до върха на стълбището, чу смесицата от прашене, съскане и бръмчене на светлинен лъч и видя колебливото му сияние. Свали противогаза и усети, че въздухът мирише на електрическа буря.

Земята потрепери.

Той притича през трите отворени порти и хукна по пътя. В главата му имаше една-единствена мисъл — да се качи на мотоциклета и да го кара цяла вечност.

Затича се още по-бързо, като правеше все по-големи крачки.

Когато се отдалечи на около километър и половина от обсерваторията, усети горещина от взрив зад гърба си. Ударната вълна го накара да се олюлее. Погледна назад и видя как обсерваторията избухна. Радиотелескопите се пръснаха. А най-внушителна беше експлозията, която разцъфна след миг в небето като гигантски фойерверк. Нито една празнична ракета не можеше да излети толкова нависоко.

Единственото разумно обяснение, което му хрумна, беше, че се е взривил някой сателит.