Дейвид Морел
Призрачни светлини (10)

9.

Подземното съоръжение беше голямо. Въздухът беше изпълнен с едва доловими вибрации.

При пристигането си преди три месеца Халоуей не им беше обърнал никакво внимание, но с течение на дните бе започнал да става все по-чувствителен към слабото вездесъщо бръмчене, което според него имаше нещо общо с електрическия генератор на базата или с огромните сателитни чинии. Изглежда, на никой друг не му правеше впечатление, но него го дразнеше до такава степен, че макар да си лягаше с тапи в ушите, не можеше да спи като хората.

Той подмина две врати отляво и зави надясно, влизайки в голяма стая, пълна със свързани в мрежа телевизионни монитори, които показваха всички подстъпи до обсерваторията. Образите бяха цветни и детайлни. Нощем бяха обагрени в зелено заради топлинните сензори, отчитащи разликата между бързо охлаждащата се тревиста местност и постоянната температура на животните и хората.

Помощникът му за тази смяна — мъж с големи, силни ръце — седеше на един метален стол и прелистваше някакво спортно списание, като периодично поглеждаше към екраните. Това беше проява на лоша дисциплина, но след няколко месеца бездействие Халоуей разбираше колко е трудно да не откъсваш очи от проклетите монитори.

— Пушенето не е полезно за здравето — рече мъжът, без да го поглежда. Казваше се Тагард.

— Не думай. Мислех, че куршумите са по-опасни от цигарите.

— Това не е Ирак.

— Благодаря за урока по география. А затлъстяването не ти ли пречи да се тъпчеш с онези шоколадови десертчета в бюрото ти. По колко изяждаш на ден? Десет? Петнайсет?

Тагард се изкиска. Понеже нямаха почти никаква работа, постоянно се заяждаха един с друг.

— Да, наистина трябва да съм на тренажора, вместо да чета тези списания. Това е първото нещо, което ще направя утре.

— Отивам да пусна една вода — каза Ърл.

— След това може би ти ще постоиш малко тук, за да мога аз да се пошляя наоколо.

Този път се изкиска Халоуей.

Той излезе в коридора и тръгна към далечния му край. От лявата му страна беше открехната една врата с табелка „Анализ на данни“. Отвътре се разнасяше странно прашене. Ърл надникна през отвора и видя отегчен плешив и очилат анализатор, който се взираше в един компютърен екран. По многобройните лавици, които изпълваха стените на стаята, имаше всевъзможни електронни устройства. На тях примигваха червени индикаторни лампички и потрепваха стрелки по скалите. Едно от устройствата визуализираше прашенето, а образът приличаше на хаотично движещи се точки. Шумът беше остър и непостоянен и напомняше на Халоуей за звуците, които издава радиото, когато човек се опитва да хване трудна за намиране станция.

„Тук правят нещо подобно“ — помисли си той.

Едва доловимите вибрации се засилиха и Халоуей усети как отново нервите му се опъват.

— Звучи малко по-различно от вчера — отбеляза той, като накара очилатия мъж да вдигне глава.

— Здрасти, Ърл — поздрави го анализаторът. — Да, има повече активност и шумът се усилва. Не е спрял да се усилва през цялата седмица.

— Какво става според теб?

— Вероятно нищо. Понякога статичната енергия сякаш се насочва към определено място. После се оттегля. Според компютъра този ритъм не се е променил, откакто е била построена обсерваторията преди петнайсет години. — Мъжът се обърна към поредица от копчета. — Ще завъртя чинията, за да видя дали диаграмата ще се запази. Наблюдаването на електрическото изпразване в околността е добър начин да се провери дали оборудването функционира правилно.

Халоуей подозираше, че става дума за онази сателитна чиния, която беше насочена към хоризонта, сякаш бе в ремонт. Той обаче изобщо не се съмняваше, че е насочена точно натам, накъдето трябва — на югоизток, към една зона близо до Ростов.

На теория чиниите улавяха радиоимпулси от далечния космос и засичаха произхода им. Плешивият му беше обяснил, че повечето импулси идват от небесни тела и че много от тях са отзвук от Големия взрив. Сложна компютърна програма превръщаше сигналите в образи, които приличаха на фотографии и изобразяваха мъглявини, новооткрити звезди, черни дупки и други астрономически чудеса.

Когато пристигна преди три месеца, Халоуей не знаеше нищо за тях, но анализаторът, отегчен от еднообразието на дните, му беше обяснил надълго и нашироко как работи радиообсерваторията. Въпреки обясненията Ърл не хранеше никакви илюзии за това какво ставаше в действителност. Една радиообсерватория не се нуждаеше от бодлива тел и огради с високо напрежение. Карабините Д4, с които бяха въоръжени той и останалите пазачи, бяха сред най-добрите щурмови автомати на света, освен това бяха снабдени с подцевен гранатомет и лазерен мерник. Мерките за сигурност бяха прекалено големи за съоръжение, което изучава черни дупки.

Халоуей беше убеден, че става въпрос за някаква секретна операция, а не за проект на Националната научна фондация, още преди да го докарат с хеликоптер в този отдалечен район в Западен Тексас. Няколко дни след пристигането си вече бе видял достатъчно, за да потърси информация с лаптопа си в Гугъл за това как радиообсерваториите могат да бъдат използвани от разузнавателни управления. И се беше уверил, че чиниите над този голям бункер не са насочени към мъглявини, новооткрити звезди и черни дупки. Бяха издигнати заради сателити, които улавяха радиосигнали от атмосферата.

Освен това следяха Луната. Проучването в интернет му беше разкрило, че в космоса „изтичат“ радиосигнали от цял свят. Луната отразяваше голяма част от тези сигнали и една подходящо „фокусирана“ радиообсерватория можеше да ги улови по време на обратния им път към Земята. Като преглеждаше различните честоти и избираше онези, които предпочитаха големите терористични организации или враждебно настроените към САЩ чуждестранни правителства, подобна радиообсерватория можеше да препредава ценна информация на разузнавателните служби в някое място като Форт Мийд, близо до Вашингтон.

Халоуей неслучайно се беше спрял на Форт Мийд. Там се намираше щабът на Агенцията за национална сигурност. Да, това беше някаква проклета секретна операция, но ако специалистът, който се казваше Гордън, искаше да продължи да го лъже, твърдейки, че това е научен проект за картографиране на далечния космос, Ърл нямаше нищо против. Интересуваше го единствено малката игра, в която се вживяваха. И загадката защо една от чиниите е насочена хоризонтално към Ростов. А онзи можеше да си бърбори колкото си иска за „наблюдаване на електрическото изпразване в околността“.

„Не ми пробутвай глупости — помисли си Халоуей. — Нещо става близо до Ростов и някой използва това съоръжение за милиарди долари, за да разбере какво“.