Дейвид Морел
Призрачни светлини (25)

24.

За няколко секунди Брент мярна светлините на града долу. После хеликоптерът оглушително прелетя над него и пред погледа му отново имаше само тъмнина. Изведнъж отпред се появи съзвездие от мигащи светлини.

Много примигващи светлини.

В слушалките чу гласа на пилота:

— Там е.

От изгорелия скелет на автобус се вдигаше дим. Пожарникари, полицаи и медицински персонал пъплеха навсякъде, където погледнеше.

— Виждаш ли някакви трупове по земята? — попита той пилота. — Да. Ето ги там.

На настлания с чакъл паркинг лежаха чували с формата на човешки тела. Лофт преброи дванадесет. Други бяха качени в линейките.

Режисьорът чакаше в студиото, на другия край на радиостанцията. Брент натисна копчето за връзка и каза в микрофона:

— Пристигнахме тук навреме. Тъкмо започват да вдигат труповете.

— Има ли други новинарски хеликоптери?

— Не.

— Добре. Знаеш какво да правиш.

— Намери ли допълнителните материали, за които те помолих? — попита Лофт. — Не ми даде възможност да направя никакво проучване. Трябва да знам нещо за този град.

— Няма кой знае какво — отговори гласът на режисьора в слушалките му.

— „Кой знае какво“ е по-добре от „нищо“.

— Статията в „Уикипедията“ е малка. Изглежда, основните претенции за слава на градчето са, че в него е сниман филмът на Джеймс Дийкън „Рождено право“.

— Пуснаха го на DVD миналия месец. Гледах го — каза Брент.

— Хубаво, но не знам как това ще ти е от полза.

— Ростов. Що за име е това? Звучи ми от чужд произход.

— Руско — отговори режисьорът. — Железопътната линия, която е построена там през 1889 година, е била собственост на мъж и жена, които се установили на това място, когато то е било само една водна станция. По една случайност жената четяла превод на „Война и мир“ на Толстой. Единият от героите е граф Ростов, така че кръстила мястото на него. Ако искаш да приспиш зрителите ни, спомени този факт. В градчето има и изоставена военна база — само руини наистина, — където някога са обучавали пилоти на бомбардировачи. Край нея има толкова много неизбухнали бомби, че е трябвало да оградят зоната и да поставят предупредителни табели, но през годините не е имало инциденти.

— Нещо друго?

— Нищо, освен…

— Освен какво? — попита Брент. — Нуждая се от всичко, което си събрал.

— Споменава се за някакви светлини.

— Светлини?

— Наричат ги — цитирам — „тайнствените ростовски светлини“.

— Какво представляват те, по дяволите?

— Единственото, което пише, е, че са „цветни светещи сфери в полето“. Заедно със снимачната площадка на „Рождено право“ те са голямата местна атракция. Обзалагам се, че почтените граждани на Ростов излизат в полето и размахват наоколо цветни фенерчета, за да привличат наивни туристи. Но не разбирам как ще използваш каквото и да е от тази информация.

— Ще се изненадаш. Бъди готов.

Пилотът бе обяснил на Лофт как да работи с камерата, която бе монтирана на носа на хеликоптера. Сега той задейства контролните устройства, които му позволиха да насочи външния обектив, накъдето поиска, и да фокусира всеки отделен детайл.

— Предаване след пет, четири, три, две, едно, сега — каза Брент. Мониторът в пилотската кабина показваше картините, които изпращаше в студиото: примигващите светлини, полицейските коли, линейките, полицаите, пожарникарите, медицинските работници и труповете.

„Ако този негодник си мисли, че ще се правя на любезен и ще оставя Шарън да получи повече ефирно време, значи е луд. Ще му дам материал, много по-добър от това, което тя може да направи, така че ще бъде принуден да ме слага пред камера повече от нея. Имам чувството, че тази история е достатъчно важна да ме изстреля в Атланта“.

Той остави сцената да окаже достатъчно въздействие върху зрителите, после се замисли над оскъдната информация, която му бе дал режисьорът.

— За вас предава Брент Лофт от хеликоптера на новинарската емисия „Първи от мястото на събитието“. Касапницата под мен може да бъде взета по погрешка за последица от нападение във военна зона, но това не е Афганистан или Ирак. Това е спокоен западнотексаски скотовъден район близо до задрямалото градче Ростов. Името му идва от герой в романа на Толстой „Война и мир“ но точно мирът липсва тази вечер в града. Безсмислената стрелба, разразила се на това място преди два часа и половина, е оставила двадесет жертви и неизбежно поражда въпроса „Има ли някое място, което наистина е безопасно?“.

Долу един автомобил се отдалечи от патрулките, линейките и пожарната кола. Брент насочи камерата към него, надявайки се, че е кола за спешна помощ, чиито светлини на покрива внезапно ще се включат, докато се носи с пълна скорост към града. Ала бързо си даде сметка, че превозното средство е цивилен джип, така че отново обърна камерата към огнеборците, които обливаха с пяна димящия скелет на автобуса.

— Преди половин век недалече от тук Джеймс Дийкън изиграва главната роля в превърналия се в класика филм „Рождено право“, в който се разказва за доживотната люта вражда между нечестен търсач на нефт и видно тексаско фермерско семейство. Това е завладяваща сага за начина, по който постепенно се модернизира Старият запад. Но дори и при беззаконието, което е царяло тогава, случилата се тази вечер неописуема касапница е щяла да бъде нещо невъобразимо. Както се оказва, Новият запад е далеч по-жесток от Стария. Първоначалните сведения показват, че убиецът, чиято самоличност още не е установена, е застрелян от човек, присъствал на мястото, — един от невинните случайни свидетели, които той се е опитал да убие. Ако е така, мотивите му за това шокиращо престъпление може да останат толкова загадъчни и необясними, колкото и тайнствените ростовски светлини, които привличат туристите в тази местност.