Дейвид Морел
Призрачни светлини (40)

39.

Нечия обувка ритна Брент в челото. За момент всичко пред очите му стана сиво.

— Продължавай да снимаш! — изкрещя той в микрофона на ревера си, докато хората го тъпчеха. Тревожеше се, че режисьорът в контролната зала ще спре предаването, ако реши, че е ранен сериозно, затова се постара да звучи така, сякаш всичко е под контрол.

От мястото, на което лежеше върху чакъла, виждаше само размазани очертания на крака в панталони и рокли. Имаше чувството, че се задушава. Ритна го друга обувка, този път отстрани по врата. Той изхриптя и се претърколи в опит да се измъкне от тълпата. Камъчетата го одраха. Рамото му се блъсна в долната част на авто караваната. Обзет от отчаяние, Лофт пропълзя колкото се може по-навътре под нея. От новата си, по-удобна позиция видя ниски обувки, ботуши и обути в панталони крака, които профучаваха край него. Вратът му пулсираше от болка.

„Малко по-близо до трахеята и можеше да съм мъртъв“ — помисли си Брент. Тълпата се разпръсна и той изпълзя изпод уинибагото.

— Добре съм! Добре съм! — извика в микрофона.

„Боже, дано от хеликоптера снимат това“ — помисли си. Левият ръкав на костюма му беше съдран. От челото му течеше кръв.

Чу викове и писъци и реши да се покатери отново на покрива на авто караваната, за да продължи репортажа си, но внезапно видя проснати на чакъла Анита и Лутър Хамилтън. Камерата лежеше преобърната на една страна, а червената й лампичка продължаваше да свети.

Изтича при операторката и я чу да стене.

— Добре ли си? Можеш ли да се изправиш? — попита я нетърпеливо той. — Трябва да те махна от пътя на тази тълпа!

Лофт преметна едната й ръка през врата си и й помогна да се надигне. Цялата трепереше.

— Хайде, ще те отведа на безопасно място.

Режисьорът и екипът му се изсипаха от буса. Брент остави Анита при тях и изтича обратно до Лутър Хамилтън, който кашляше и се опитваше да пълзи по корем. Помогна му да стане и го отведе до задната част на буса.

— Трябва ни линейка!

— Определено — съгласи се режисьорът.

Лофт се обърна и зяпна при вида на половин дузината тела, които лежаха на чакъла.

В дъното на паркинга хората се боричкаха и се блъскаха към тъмнината отвъд оградата.

— Виждам ги!

— Красиви са!

— Дръпнете се!

— Не мога да дишам!

Брент вдигна камерата на Анита и я подаде на режисьора.

— Спомняш ли си как се борави с една от тези?

— Можеш да се обзаложиш. Даже продължавам да си плащам членските вноски в съюза.

— Тогава ела с мен на покрива на уинибагото.

Лофт взе падналата стълба и я подпря на авто караваната. Дясната му ръка трепереше и това го разтревожи. Започна да се катери нагоре и усети пристъп на слабост, когато се озова на върха, видя, че пилотът на хеликоптера е пуснал прожекторите, които се включват при приземяване, и осветява тълпата.

Пресипнал от удара отстрани във врата, Брент заговори в микрофона на ревера си, като описваше какво вижда.

— Хората, които са най-отзад, бутат всички напред. Тези в средата са смачкани. Онези, които са най-отпред, са притиснати до оградата от бодлива тел.

Той чу прашене на дърво.

— Мисля, че оградата ще…

Няколко стълба се счупиха. Оградата падна. Хората, които бяха най-отпред, паднаха заедно с нея и започнаха да пищят, когато се нанизаха на бодливата тел. Останалите минаха по гърбовете им и се втурнаха в полето.

В далечината продължаваха да блещукат светлини.

— Чух някакъв шум — каза Лофт в микрофона. — Лутър Хамилтън спомена, че понякога светлините са придружавани от звуци. Чудя се дали и сега не е така. Не, греша. Шумът няма нищо общо със светлините. Това е…