Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (79)

79

Трябваше на всяка цена да разбере какво бе сполетяло Делийски. Господин началникът беше потънал вдън земя. И то точно в нощта, когато трябваше да демонстрира сила и да раздава правосъдие.

Гълъбина захвърли чантата върху леглото. Герев я докара до къщата й, за да я отдалечи от мястото на събитията. Да не й разреши да надникне в болничната стая. Нито да узнае какво става в квартирата на нахалницата Найла.

Гъдева сложи чайника с билки върху котлона. Картината на бялата омотана в гипс мумия не можеше да излезе от съзнанието й. Кой ли беше нещастникът? И защо Герев и Найла го мъкнеха нагоре-надолу в непрогледната нощ като очукана кукла от стара витрина?

Гълъбина чу чайника да свисти и изключи котлона. Може би беше пострадал някой от иманярите. Яначко беше слязъл в селото да провери какво е състоянието на пациента, но вместо към здравната служба, беше кривнал към кръчмата. Типовете в планината бяха известили докторицата и Фурера бе хукнала да гони блудния син с единственото намерение да му запуши устата.

Гълъбина измъкна от шкафа висока порцеланова чаша. Така или иначе, видя всичко, което й беше необходимо. Тя напълни догоре чашата и приседна в края на масата.

Налагаше се незабавно да узнае къде се подвизава Делийски. Защо се беше сврял на завет и беше оставил мишките да танцуват на воля. И защо след всичко, което му беше разказала, отказваше да погледне истината в очите.

Тя отмести чашата и посегна към телефона. Съществуваше само един човек, който би могъл да хвърли малко светлина върху събитията от последния ден. Тя погледна часовника върху стената. Минаваше полунощ, но бай Делчо Дерменджията със сигурност знаеше нещо повече за разбитото стъкло, за тайнственото изчезване на лейтенанта, а защо не и за мумията в квартирата на Найла.

Гъдева набра номера и чу първия звън. Щеше да го разбуди, но така или иначе, самата тя нямаше да е в състояние да заспи, преди да узнае най-пресните новини.

Отговори сънен глас. Гълъбина въздъхна. Надяваше се това, което й предстои да чуе, да не е толкова разтърсващо, че да я застави да дочака настъпването на утрото с отворени очи.