Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (13)

13

Виковете долитаха от долния етаж. Бяха яростни, невъздържани, на моменти дори свирепи. Домакинът на къщата се изправи в леглото и опита да фокусира стрелките върху огромния стенен часовник.

Снощи пи повече, отколкото всеки друг път. Главата му се въртеше, краката отказваха да се подчиняват. Той нахлузи пантофи и заслиза по стръмната дървена стълба.

Гледката, която се разкри пред очите му, напомняше натрапчиво сцена от див уестърн. В центъра на помещението лежеше по корем омотан във въжета нещастник. Пленникът не помръдваше. Или се беше примирил със съдбата си, или просто беше изгубил желание да се съпротивлява.

Над него като лешояд кръжеше тъмна сянка. Мъчителят бе гол до кръста, бос, със стиснати юмруци и трескав поглед.

— Какво става тук? — Гласът прокънтя в тъмното помещение. Мъжът прекоси салона и дръпна завесите. Навън беше започнало да се развиделява.

Роко повдигна бавно покритото си с подутини лице. Благодетелят! Доведе го тук, за да го хвърли в ръцете на този палач. Младежът отпусна глава върху килима. Допирът изтръгна от гърдите му глухо стенание.

— Ще ми обясни ли някой какво става тук?

Роко забеляза как онзи, която цяло нощ издевателства над него, отстъпи назад. Виждаше само стъпалата му. Мъчителят направи още няколко крачки заднешком, спъна се в някаква табуретка, отвори вратата и хукна навън. Благодетелят се втурна след него. Роко остана сам.

Някъде над главата му заби часовник. Роко търпеливо отброи ударите. След три часа го чакаше среща с психоложката. Надяваше се дотогава някой да го освободи от въжетата. И самият той да успее да се измъкне от тази населена със зверове къща.