Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (60)

60

Надигна се в тясното легло. Заслуша се в тишината навън. Не долови говор, шум или звук. Отпусна глава върху възглавницата и впери поглед в пукнатините по варосания таван.

Чувстваше се изтощен, отпаднал, омаломощен. Главата му се въртеше, очите го боляха. Угасващата дневна светлина пораждаше в душата му натрапчиво безпокойство.

Поиска да отмести крак, но някаква тежест сковаваше крайниците му. Отвори уста да извика, но хрипът, който излетя от гърлото, потъна зад невидима преграда.

Беше смъртник. Крайниците му бяха парализирани. Можеше да движи единствено очите си.

Направи усилие и задържа още няколко секунди клепачите си отворени. Навън падаше мрак. След минута нямаше да вижда нищо. Не беше и необходимо. Съвсем скоро край него щяха да кръжат ангели. Да се леят химни. Да струят снопове искряща светлина.

Съвсем скоро щеше да е там, където отдавна мечтаеше да попадне. В рая. Не в онзи на глупаците и слепците, насред който се луташе от години, а в рая, за който слушаше, откакто се беше родил…