Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (77)

77

Гълъбина видя всичко със собствените си очи. Никога не си беше представяла, че е възможно да стане свидетел на нещо подобно. Но съдбата я възнагради за търпението. А случката потвърди и най-грозните й съмнения.

Сцената, която се разигра пред погледа й, беше толкова невероятна, че психоложката изпита искрено желание някой да я ощипе, за да се убеди, че не сънува.

След като нахалницата Фурера отмъкна Кречеталото под носа й, Гълъбина реши, че е дошло време да измъкне Делийски от дома му и да му поднесе на тепсия съкровището, наречено Яначко. Тя хукна към къщата на лейтенанта, но не завари домакина в компанията на бутилка ракия, както очакваше. Прозорците на огромната двукатова постройка бяха тъмни. Отвътре не долиташе никакъв шум.

Гълъбина прекрасно знаеше, че Герасим не е нощна птица и рядко се прибира по тъмно. Реши да го изчака и да го завлече направо в гнездото на гълъбчетата. Когато обаче стана единадесет и уличните лампи започнаха да гаснат, Гълъбина разбра, че нещо се беше случило.

Истината е, че през ума й пробяга тревожната мисъл лейтенантът да е изпаднал в беда. Но психоложката прогони незабавно тази вероятност от главата си. Делийски не беше вчерашен. Имаше очи и на гърба и ловко прескачаше капаните, които недоброжелателите залагаха по пътя му. Нещо друго беше объркало стройния режим на делника му. Нещо, което не беше достигнало до ушите на селските информационни агенции. И бе останало извън обсега на изострения обществен интерес.

Тя огледа още веднъж тъмните стъкла на прозорците и надникна в пустеещия двор. Стисна чантата под мишница и закрачи с твърда стъпка към здравната служба.

Беше сигурна, че нахалницата Фурера взе под крилото си пияния Яначко, за да не му разреши да попадне в лапите на Делийски. Връзката на Гаврил с иманярите засега беше само слух. Изплашеният и объркан Яначко като нищо можеше да го потвърди. Тогава задачата на лейтенанта се усложняваше неимоверно.

Гълъбина беше наясно, че каквото и да става оттук нататък, Герасим няма лесно да сложи виновника на мястото на обвиняемия. По-скоро щеше да посочи на приятеля си куп вратички, през които онзи да се измъкне чист от кашата, в която се беше забъркал.

Тя зави зад ъгъла на мандрата и се закова на място. Примига невярващо и инстинктивно отстъпи назад. Това, което видя, й се стори толкова невероятно, че дори не се сети да се притули в сянката на дърветата.

Стоеше под слабата светлина на уличната лампа и наблюдаваше с разширени от изненада очи сцената. Сюжетът беше като изваден от пиеса на абсурда. Гаврил мъкнеше на гръб някаква мумия, омотана в гипс и бинтове. Найла притичваше край него и беше толкова улисана в заниманието си, че дори не се сещаше да хвърли едно око, за да се убеди, че наоколо е чисто.

За щастие, докторката беше изцяло погълната от това, което ставаше в двора. В противен случай погледите на двете жени щяха да се кръстосат.

Психоложката притича зад ъгъла на ниската тухлена постройка. Тия двамата от самото начало въртяха някаква мръсна игра. Колумбийката обаче се оказа удивително глупава. След като се затрудняваше да проумее, че единственото, което иска Герев от нея, е да прикрива следите му.

Гъдева подаде глава от прикритието си. Героите на сцената се бяха сменили. Този път Герев мъкнеше на гръб отпуснато безжизнено тяло.

Тя се отдръпна назад. Може би се бяха освободили от ненужен съучастник. Или бяха премахнали неудобен свидетел. Сега щяха да го закопаят в градината, за да го накарат да замълчи завинаги.

Гълъбина почувства как ударите на сърцето й се учестиха. Ами ако бяха решили, че Делийски е стигнал прекалено близо до истината и се бяха отървали от него по най-безкомпромисния начин? Тя присви очи. Не, тялото, под чиято тежест се превиваше Гаврил, беше значително по-ниско и мършаво от това на господин началника. Друг беше нещастникът.

Гълъбина се огледа безпомощно. Отсъствието на Герасим от къщата му в този час на нощта определено беше съмнително. И поставяше куп въпроси, на които самата тя не можеше да даде отговор.

На три крачки от нея се раздрънчаха стъкла. Гълъбина трепна и отстъпи назад. Онези двамата ставаха непредпазливи. Бързаха да потулят следите. Тя хвърли поглед зад ъгъла. Едва сега забеляза разбитото стъкло на вратата. Разпръснатите парчета проблясваха върху асфалта под мъждукащата светлина на уличната лампа.

Гаврил потъна във вътрешността на здравната служба. Найла заключи вратата на апартамента си и хукна след него.

Гълъбина опря гръб върху грапавата стена. Единият от двамата, които Герев мъкнеше на гърба си, със сигурност беше Яначко. Кой обаче беше другият? И каква работа имаше в жилището на доктората?

До слуха й долетя шум от стъпки. Гаврил затвори разбитото крило и се настани в субаруто. Моторът изрева и мощната машина започна да катери баира.

Гълъбина разтри измръзналите си ръце. „Ето ни най-после насаме. Само двете!“ Тя впери поглед в тъмния прозорец на болничната стая. Госпожица Фурера си въобразяваше, че вечно ще се прокрадва между капките. Сметките й, обаче, излязоха криви.

Психоложката се измъкна от прикритието си. Делийски се бавеше. Трябваше да е тук. И да види с очите си какви ги мътят тия двамата.

Гълъбина стисна чантата и пристъпи към входа на постройката. След като Делийски не смяташе за необходимо да се занимае със случая, щеше да го направи тя. Щеше да изрови кирливите ризи на Герев и докторицата и да ги изложи на показ пред очите на всички.

Гъдева нагази в стъклата. Нямаше търпение да види обърканата физиономия на нахалницата, която се спотайваше горе. Колкото и да се опитваше да играе играта, която й диктуваше Гаврил, Найла си оставаше най-обикновен аматьор. Беше време в случая да се намесят професионалистите. Само те можеха да сложат нещата по местата им. А Гъдева беше от тях.

Психоложката провря дебелия си крак в зейналата дупка. В този миг някой сграбчи ръката й. Гълъбина изпищя. Извърна глава и само на педя от лицето си съзря две студени, налети с кръв очи.