Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (36)

36

Нечия здрава ръка разтърси рамото му и Роко изстена. Отметна завивката, изпъна тялото си и обърна гръб към стената. Който и да беше досадникът, най-искреното му желание беше да го остави на мира.

Ръката продължи да стиска рамото му и Роко отлепи бавно натежалите си клепачи. Съзря като в мъгла неясен образ. Човекът се бе надвесил над леглото и говореше нещо, смисълът на което не достигаше до изтерзаното съзнание на младежа.

— Ставай, че ни чака работа! — Гласът беше тих, но настойчив. Роко се опита да фокусира стрелките на огромния стенен часовник. Не успя и отмести поглед към прозореца. Завесите бяха дръпнати встрани, но навън бе тъмно като в рог.

Младежът примига и почувства, че се разсънва по-бързо от всеки друг път в живота си. Не можеше да проумее защо издевателстват и над съня му. Какво им пречи да го оставят на мира. В края на краищата, беше задържан. В килията имаха право да го будят, когато си поискат. Но тук не беше задължително да го подлагат на суровия режим на затворник.

Той разтърка очи и се изправи на лакти. В стаята беше тъмно и тихо. Само стрелките на часовника отмерваха равномерно секундите.

— Какво става? — Роко облиза устни и придърпа завивката към тялото си.

— Ставай! Вече сме закъснели.

— За къде сме закъснели?

— Ще видиш.

Роко изпуфтя. Не искаше да гледа, да чува, да вижда. Беше му дошло до гуша от срещи с адвокати, психолози и криминалисти. Той нахлузи панталона и започна да закопчава бавно копчетата на ризата.

— Облечи това! — Гаврил захвърли върху леглото комплект работни дрехи. Роко повдигна с два пръста рубашката и я огледа с недоумение.

— Какво е това? Затворническа униформа ли? — В гласа му нямаше капчица ирония.

Гаврил се засмя.

— Ще ти е по-удобно с тях. Сложи под горнището и фланела. Навън е студено.

Роко седна върху разхвърленото легло. Съмняваше се, че трябва да се подчини. Не му казваха къде го водят в тая тъмна доба. Освен това, през живота си не бе обличал дреха, върху която не е изписано името на известна дизайнерска марка.

— Не се чуди, а действай! Закуската те чака. След две минути да си на масата!

Младежът облегна лакти върху колената си и не помръдна. Какво си въобразяваше този приятел? Че непрекъснато ще му казва какво да прави?

Роко се отпусна назад, сплете длани под главата и изпъна крака в края на леглото. Можеха да го накарат да се изнесе оттук само със заповед на прокурора. Той набута възглавницата под тила и затвори очи.

Беше време да си вземе остатъка от съня, от който любезният домакин така вандалски го лиши.