Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (57)

57

Връщаше лентата назад и се опитваше да си припомни детайлите, убедена, че съвсем скоро ще поискат от нея да ги възстанови. Гълъбина Гъдева тръсна глава. Не просто щяха да я помолят да разкаже всичко, което беше видяла. Щяха да я заставят да го направи. Щяха да я принудят да говори първо в кабинета на следователя, а след това и в залата на съда. Тъкмо поради тази причина се налагаше да е подготвена. Да е обмислила всяка дума. Да е претеглила тежестта на всяко показание.

Психоложката надникна отново през прозореца, за да се увери, че сцената не продължава да тече под носа й. Беше видяла всичко със собствените си очи. И първият, който щеше да узнае за случилото се, беше онзи заблуден наивник Делийски. Трябваше само да го открие. Сутринта господин началникът бе оставил мобифона в кабинета си и по този начин бе прекъснал всякаква връзка със света.

Гълъбина се завъртя върху мекия стол. Нещата започваха да идват по местата си. Посещенията на нахалницата Найла в къщата на Гаврил, странното поведение на Дарко, мълчанието на чужденеца. Липсващите парченца от мозайката изникваха пред очите й едно след друго. И се наместваха точно там, където доскоро се губеха цели звена, необходими да сглобят картината на престъплението.

Гълъбина притвори очи. Видя отново как Гаврил изчака търпеливо автобусът да спре. След това застана съвсем близо до стълбичката и протегна ръка, за да помогне на…

Гълъбина тръсна глава. Сцената предизвика в съзнанието й същия прилив на разтърсващ гняв, както преди минути, когато я наблюдаваше от прозореца.

Беше ясно като бял ден, че са не просто съучастници, но ги свързва и тайна, която не бива да излиза на бял свят. Говореха възбудено, шепнаха, жестикулираха. Гаврил пристъпваше нетърпеливо от крак на крак. Събеседницата му проявяваше признаци на необуздана нервност. Двамата се отправиха към джипа и отпрашиха в неизвестна посока.

За Гълъбина, разбира се, не представляваше проблем да ги проследи. Не беше кой знае колко трудно да убеди някое от момчетата в управлението, че се нуждае спешно от кола и шофьор. Но нямаше намерение да върши работата на господин началника. Време беше Делийски да се размърда. Да се пробуди от летаргията, на която се беше отдал. И да осъзнае, че нещата изобщо не са така прости и еднозначни, както изглеждат.

Госпожица Гъдева изстена. Беше й трудно да отгатне какво кроят онези двамата. Отдавна подозираше, че играят в комбина. Не знаеше само дали са достатъчно ловки, за да изпълнят замисленото.

Тя избута стола назад. Нямаше защо да чака събитията да я изпреварват. По-добре беше сама да предизвика развоя им.

Затвори прозореца, дръпна щората и огледа празния кабинет. Правило номер едно: „Никога не разрешавай врагът да те изненада в гръб!“. Нямаше да го допусне, разбира се. От обект на желания Гаврил се беше превърнал в противник. Никога не си бе представяла, че ще мери сили с него. В момента се налагаше да действа предпазливо. Да се добере до тайната му. И да го принуди да я изповяда.

Психоложката стисна очи. Ролята, за която от години драпаше. Към която се стремеше със зъби и нокти. Да се промъкне в живота му. Да прогони виденията от миналото. Да добие власт над мислите му.

Гълъбина погледна часовника. Едва ли щеше да се появи по-подходящ момент да осъществи стремежите си. Но преди това се налагаше да отстрани всички препятствия от пътя. С първото от тях щеше да се справи още днес. Останалите… Тя махна с ръка.

Останалите можеха да почакат…