Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (37)

37

Гълъбина Гъдева се въртеше като грешен дявол в твърдото легло и никакви билкови чайове, глогове и менти не бяха в състояние да успокоят терзанията й. Тя изсипа две хапчета валериан в шепата си и ги глътна с две глътки подсладена вода.

Единствено във властта на Гаврил беше да докара нервите й до това окаяно състояние. Психоложката се изправи, дръпна пердето и отвори крилото на прозореца.

Навън бе непрогледна нощ. По небето блещукаха звезди, но луната се беше притулила зад висящ в небето нащърбен облак.

Гълъбина пое с пълни гърди глътка влажен планински въздух. Някъде в далечината излая куче. Откъм гората се разнесе зловещото грачене на нощна птица.

Тя притвори прозореца и започна да разтрива слепоочията си. Шепотът, който неволно дочу в храма, още пареше ушите й. Гълъбина тръсна глава. Бяха й необходими само няколко парчета от мозайката, за да сглоби картината на престъплението.

Психоложката напълни джезвето с успокояващ нервите чай и го остави върху котлона. Посегна към термостата на печката, но не го завъртя.

Достатъчно се бе наливала с листа, корени и грудки. Време беше да спре, преди стомахът й да започне да се оплаква.

Тя загърна нощницата около едрото си тяло и за пореден път тази вечер се запита дали Делийски знае. Приятелството с Гаврил караше началника да си затваря очите пред своеволията, които вършеше Герев. И все пак Герасим не беше толкова глупав, че да ритне стола, на който се беше настанил удобно преди много години. И от който никой не можеше да го бутне.

Гълъбина приседна на ръба на леглото и посегна към телефона. Последният път господин полицаят се държа нелюбезно. Като че ли се страхуваше да не научи нещо, за което после да съжалява, че е узнал. Стори й се объркан, нервен и припрян.

Гълъбина остави слушалката на мястото й. Не беше изключено Делийски да е надушил как стоят нещата. И да играе успешно ролята на тънещ в неведение. Тя прехапа устни. Щеше да е ужасно нелепо да го събуди посред нощ, за да му съобщи подробност, която началникът вече знае.

Психоложката грабна слушалката и набра трескаво номера. Съществуваше само един начин да разбере. Като го попита направо. Без намеци и заобиколки.

Чу звъна и преглътна. Никога не си бе преставала, че ще застане срещу Гаврил. Но Герев сам я принуди да вземе това решение.

В ухото й прозвуча сънлив глас. Гълъбина Гъдева стисна устни.

Ако Герев беше извършил онова, в което го подозираше, се налагаше да бъде наказан. А заедно с наказанието трябваше да плати и за терзанията, които й бе причинил през всичките тези години.