Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (46)

46

Съкровището на Исмаил бей лежеше под краката им. Все някога щяха да го измъкнат. Жълтиците щяха да променят живота на всички. И на търсачите, и на онези, които не пестяха подигравките по техен адрес. Скептиците, които не вярваха в митове, също щяха да опитат сладкия вкус на промяната.

Копача застана начело на групата, когато беше само на двадесет. Оттогава изтече много вода. Не една или две твърди глави се разбиха по чукарите. Тонове камъни заляха поляните. Черна пръст обагри градините. Но прословутото богатство така и не излизаше на бял свят.

Истината е, че сред иманярите действаха строги закони и никой не дръзваше да ги потъпква. Всяко лято в групата се вливаше свежа кръв и това караше Копача да държи най-напористите под око. Новопристигналите бяха млади мъже с буен нрав и яки ръце. Всички те бяха жадни за друг живот и именно този стремеж ги правеше опасни.

Копача рядко се намесваше в конфликтите, които избухваха между търсачите. Стоеше настрани, дъвчеше края на някое сухо житно стъбло и гледаше напрегнато, но безучастно. Не раздаваше присъди, не размахваше пръст, не надигаше глас, не наказваше, не преследваше, не обвиняваше. Знаеше, че когато настъпи мигът, всеки ще си тръгне сам.

Останалите се страхуваха от него, защото беше потаен, лукав, жесток и неуморим. Докато другите спяха, той чоплеше пръстта наоколо. Докато катереха планината, винаги изоставаше и крачеше след тях. Докато ядяха, Копача не отделяше поглед от картите. Селяните още се питаха кой вятър го довея по тези места. Беше човек без корен, без минало, без морал.

Дарко чу за имането в деня, в който стана на девет. Синьор Тучи пристигна в дома им и тропна върху масата купища пожълтели свитъци хартия и прашни избелели карти. Италианецът жестикулираше възбудено, шептеше и се оглеждаше. От устата му се лееше реч, която момчето не разбираше. Гостът остана в дома им до късно през нощта. Гаврил почти забрави за празника. Това натъжи Дарко. Но инстинктът му подсказваше, че в къщата става нещо необикновено. За което не бива да отваря дума пред когото и да било. Поне така твърдеше синьор Тучи. А Дарко остана с впечатлението, че баща му също споделя тази увереност.

След този ден посещенията на Берто Тучи във фермата на Герев зачестиха. Съседите си обясняваха това приятелства с факта, че и двамата са пришълци. Никой не знаеше, че в избата на домакина вече са струпани купища указания, инструменти и карти.

Когато баща му работеше в градините, Дарко често слизаше долу и ровеше в прашните сандъци. Сред вещите на италианеца откри цяло съкровище. Начертани върху парчета плат указания, текстове на неразбираеми езици, инструменти с неизвестно предназначение.

Дарко знаеше, че баща му не би одобрил това любопитство, затова и не споменаваше за търсаческите си страсти пред стария. Момчето забеляза, че с времето въодушевлението на Тучи започна да се изпарява. Италианецът все по-рядко се отбиваше в къщата им и все по-често пътуваше нанякъде, губейки се със седмици от погледа им. Не говореше разпалено, както преди, погледът му изгуби живостта си, фигурата му се прегърби и смали.

Младият Герев избърса ръце в панталона и се подпря върху дръжката на лопатата. Мъжете около него дълбаеха земята с настървение. Единствено нещастникът Роко се ослушваше. Дарко измери чужденеца с поглед и потри разранените си длани.

Повечето от жителите на селото бяха убедени, че са построили домовете си върху гърнета, наблъскани с жълтици. Почти във всяка къща зад семейния портрет бе скрита карта с евентуалното местонахождение на златото. Караниците, които избухваха в кръчмата, често бяха предизвикани от спорове около съкровището. Мнозина от жителите на селото бяха прибягвали тайно до услугите на адвокати. Въпросът, който вълнуваше всички, бе дали, когато го намерят в градината си, богатството им принадлежеше.

Дарко често бе мечтал да изровят прословутите жълтици. Не за да стане богат. Представяше си, че златото ще помогне да запълнят дупките по пътя, да постегнат кухнята за пенсионерите, да обновят киносалона, да ремонтират училището. Черквата плачеше за нова камбанария, оградата на гробището се рушеше, автогарата имаше нужда от здрав покрив и просторна чакалня.

Младежът тръсна глава. Тези неуредици не бяха негова грижа. Селото си имаше управа. Той пое дълбока глътка въздух. Когато преди години жителите трябваше да избират между компрометиралия се кмет и жадния за промени Герев, малцина декларираха доверието си към баща му. Всички заложиха на окопалия се във властта покойник. Тогава Дарко проумя, че в този край завинаги ще останат чужденци. И това отношение никога няма да се промени.

Той облиза устни. Всъщност, от няколко дни селото беше обезглавено. Не че приживе кметът вреше и кипеше в хорските неволи, но сега нямаше кой да наругае дори пияниците, които се въргаляха по улиците. Видимо нищо не се бе променило в делника на селцето. Но по-прозорливите долавяха във въздуха напрежение, което растеше и се готвеше да избухне.

Дарко се загледа в едър брадясал мъжага, който въртеше кирката, без да жали сили. Дали този тип беше Копача? Бе слушал легенди за прочутия иманяр, но никога не го бе виждал с очите си.

Младежът стисна отново дръжката на лопатата. Започваше да се развиделява. Надяваше се някоя милостива душа да обяви пет минути почивка. В противен случай не знаеше докога ще издържи на този бесен ритъм.

Дарко въздъхна. И друг път бе ставал в ранни зори и се бе трудил от сутрин до мрак в градините. Но работата тук беше изнурителна и не можеше да се сравни с нищо, което бе правил досега. Той приведе гръб над купчината пръст. В този миг до слуха му долетя бръмченето на мотор. Момчето се изправи. Съзря малка движеща се светлина по пътя. Петното се увеличи, приближи и спря. За момент погледите на всички останаха приковани в тъмната фигура, която се открои в разреждащия се мрак.

Дарко задиша учестено. Жена! На това неприветливо място! Когато новодошлата приближи, младежът различи чертите й.

— Къде е Гаврил? Трябва незабавно да говоря с него. — Жената гледаше напрегнато и говореше задъхано. Дарко се огледа. От час не бе мяркал баща си. Вероятно старият бе отскочил до града. Или се бе върнал във фермата за инструменти. Не беше изключено и да е слязъл до селото за продукти.

— Мобифонът му е изключен. Затова се принудих да дойда до тук.

Дарко присви очи. Откъде новодошлата бе разбрала, че групата копае по тези чукари? Той преглътна. До този миг беше убеден, че мисията е тайна. А изведнъж цялата конспирация отиваше по дяволите.

Дарко забеляза как фигурата на Роко се отдели от групата. Чужденецът приближи и застана пред новодошлата.

— Ако търсиш Гаврил, мога да те заведа при него.

Дарко се засмя ехидно. От сутринта нещастникът Роко дебнеше възможност да се измъкне. И Найла Фурера представляваше шансът, който чужденецът отчаяно търсеше.

Колумбийката изгледа настойчиво италианеца. Явно преценяваше дали би могла да му се довери. Докторката кимна и тръгна след инцидентния водач. Двамата закрачиха по пътя към гората.

Дарко трепна, вдигна ръка да ги спре, но от устата му излезе само гърлен звук. Поиска да се затича, но зла сила бе сковала краката му. Младежът се огледа безпомощно. Копачите наоколо бяха потънали в работата си и никой не отдаваше значение на мерзостта на отрепката Рочели.

Младежът преглътна, отпусна ръка и остана загледан в потъващите между дърветата фигури.