Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (67)

67

Гумите на омазаното с кал субару изсвистяха върху плочите на перона. Автомобилът се закова на метър от вратата на чакалнята. Гаврил блъсна шумно вратата на автомобила и впери поглед в поклащащия се над пейките часовник.

Беше пристигнал навреме. Не беше наясно единствено дали Найла бе предвидила правилно намеренията на беглеца. И дали действително Роко Рочели се спотайва наоколо с надеждата да се измъкне безнаказано.

Гаврил нахлу в чакалнята. От вътрешността на сумрачното помещение го лъхна хлад. Той се приведе над гишето и попита дремещия над машината за билети чиновник:

— Влакът в три има ли закъснение?

Човекът се разсъни и размърда устни:

— След десет минути ще е тук. Докъде ще пътуваш?

Гаврил се изправи.

— Посрещач съм. — Той огледа празните пейки. Момчето не беше глупаво. Нямаше да се свре тук и да рискува някой случаен пътник да го разпознае.

Герев изскочи навън и огледа перона. Наоколо не се забелязваше жива душа. Не се мотаеха нито пътници, нито посрещачи. Това правеше задачата на италианеца още по-трудна.

Той заобиколи ниската тухлена постройка и надникна в тоалетната. Съществуваше едно-единствено място, където приятелчето Роко би могло да се спотайва. Гаврил се спусна по пътеката. Горичката зад сградата беше идеалното скривалище. Явно момчето бе намислило да изчака в сянката на боровете пристигането на влака. И да скочи в последния момент в някой вагон.

Гаврил спря и се ослуша. Не биваше да го плаши. Трябваше просто да го убеди, че е неразумно да се разхожда с отмъкнат пистолет.

Герев стъпи върху влажната пръст. Горичката беше усойна. Извърна глава и измери разстоянието до върха. След три минути трябваше да е обратно на перона. Надяваше се само да не се налага да влачи твърдоглавеца Роко с груба сила обратно в селото.

Той пое дълбока глътка въздух. Момчето действаше като диво животно. Подчиняваше се единствено на инстинкта си, без да си дава сметка, че действията му са първични, необмислени, опасни.

Гаврил изпусна въздуха от гърдите си. Вдигна глава. В следващия миг погледът му се сблъска с дулото на насочен към челото му револвер.