Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (59)

59

Роко се промуши между масите, опитвайки се да не привлича вниманието на кибиците. Прекоси задименото помещение, заобиколи високия прогнил тезгях и отмести с рязък жест мръсното перде, което отделяше заведението от кухнята.

Спусна се към полуотворената врата, която отвеждаше в малък вътрешен двор. На прага се сблъска със стрина Вева, която крепеше в ръцете си паница с пресни яйца.

Роко изтръгна паницата от пръстите й и захвърли съда върху близкия плот. Избута кръчмарката назад, блъсна вратата зад гърба си, огледа осеяния с купчини тор двор и попита задъхано:

— Как мога да се измъкна оттук?

На стрина Вева й бяха необходими три секунди, за да съзре спасителния изход.

— Ето оттам! — посочи неизмазаната тухлена ограда тя. Роко се спусна към разклатеното дървено магаре, върху което работниците режеха дървата. Издърпа го и го застопори в основата на зида. Покатери се отгоре, напрегна мускули и прехвърли крак върху тухлите.

— От другата страна е къщата на баба ти Марковица. Старата е почти глуха. Под чергата в собата има капак, който отвежда в мазето. Изчакай там! Като се стъмни, ще дойда да те измъкна.

Роко кимна, прехвърли и другия крак и скочи върху твърдата пръст. Огледа се и в следващия миг разбра, че стрина Вева е пропуснала да спомене някои много съществени подробности от обстановката в къщата на старата Марковица…