Лео Таксил
Забавно евангелие (9) (или животът на Исус)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Jésus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавно евангелие, или животът на Исус

Превела от руски: Магдалена Атанасова

Редактор: Надя Узунова

Художник: Александър Хачатурян

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Тодор Бъчваров

Коректор: Маргарита Савова

Дадена в произв. на 4.XI.1967 г.

Подп. за печат на 22.I.1968 г.

Формат 84X108/32

Печ. коли 31,50

Изд. коли 23,94

Авт. коли прибл. 40

Тираж 25 100

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1968 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава VII
Рождество и пастири

В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях ангел господен, и слава господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов спасител, който е Христос господ… Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести господ. И дойдоха бързешком и намериха Мария и Йосифа, и младенеца да лежи в яслите.

Лука, гл. 2, 8–11, 15–16.

Вече знаем, че на Йосиф му стигал един сън, за да се успокои. Този примерен годеник обещавал да стане неоценим съпруг. Напразно, ей богу, напразно Мария се страхувала от женитбата!

Веднага след брачната церемония дърводелецът заявил, че той и жена му ще спят поотделно. Дали е останал верен на думата си? Евангелската легенда не дава никакви указания за това. Всичко по-нататък говори, че непорочната дева от Назарет вероятно невинаги се е отнасяла толкова сурово към почтения си съпруг. Но да не избързваме.

Истината ни принуждава да признаем (и ние го правим на драго сърце), че поне отначало Мария се задоволила с единственото посещение на светия дух[1].

Йосиф от своя страна много се гордеел с честта, която му се паднала. Нито, че не бил баща на месията — не е дребна работа дори само да те наричат така! Той с радост се обявил за законно татенце на очаквания младенец и обградил Мария с най-нежни грижи.

През ония дни кесарят Август издал заповед да се извърши преброяване на всички поданици на Римската империя[2]. Тогава Юдея била част от тази могъща държава; управлявали я наместници на кесаря, един от които бил и споменатият по-горе тетрарх Ирод.

По нареждане на императора всеки поданик се регистрирал не там, където се е родил или живеел, а в мястото, откъдето произлизало семейството или родът му. Затова Йосиф, който принадлежал към Давидовия род от град Витлеем, трябвало да отиде да се зарегистрира във Витлеем.

Времето се оказало твърде неудобно за пътуване: налагало се да напуснат Назарет, а Мария била вече пред раждане.

Едва съпрузите се добрали до Витлеем и започнали родилните болки на младата жена. Йосиф се втурнал в странноприемницата, но за съжаление всички стаи бил заети от пристигнали.

Какво им оставало да правят? Наложило се да търсят какъвто и да е подслон. Настанили се в първата попаднала им кошара. И тук през студената зимна нощ, без чиято и да е помощ, Мария родила нашия герой направо върху сламата, служеща за постилка на добитъка. Наистина потискаща обстановка за появяване на божество!

Но излишно е да скърбим по повод на това по-скоро комично, отколкото печално произшествие. По-добре да пожалим бедняците, с които подобни нещастия се случват неведнъж, и не по тяхна воля. Защото не трябва да се забравя, че Исус всичко е предвидил и сам си е пожелал такава жалка участ, че никой не го е карал да се ражда в кошара и че само по собствено желание на Исус бикът и оселът са били удостоени с честта да чуят първия му божествен писък. Да си запазим съчувствието за онези действително нещастни хора, които за нищо и никакво понасят къде по-страшни злочестини.

Но Йосиф бил щастлив: ето го, ето неговия месия, той го държи на ръце, той го повива, той му гука! Именно той и никой друг отсега ще се смята за татенце на малчугана. Каква слава!

Излишно е да говорим, че на Йосиф му било писано да се слисва. Но за него сюрпризите едва започвали.

Най-напред от всички околни хълмове започнали да се стичат пастири, за да се поклонят на сина му.

Не вярвате ли, че в самия разгар на зимата — това станало на 25 декември — по хълмовете са бродели пастири? Да, да, любезни читатели, истински живи пастири, онези, които пасели стадата си в студената зимна нощ. Учудва ли ви това? А пък църквата ни го гарантира с честната си дума.

Тези пастири се намирали на хълмовете край Витлеем и пасели там овцете. Внезапно те видели ярко сияние. Небесата се разтворили и оттам като град се посипали ангели; те започнали да тръбят и вдигнали невероятен шум. Шумът изглежда е бил наистина оглушителен, защото, както казва свети Лука, пастирите „се изплашиха твърде много“.

— Не бойте се, пастири — рекли им ангелите. — Ние се явихме, за да благовестим огромна радост на вас и вашия народ. Слушайте сега: току-що се роди спасител. Отидете в града по главния път, а там свърнете в третата улица наляво. Преди да направите петдесет крачки, до шестия фенер, ще видите неголяма кошара с открехната врата. В кошарата ще намерите млада жена, бик, старец, осел и голичък младенец. Тъкмо тоя младенец е месията. Чели ли сте книгите на пророците? Разбира се, че не сто ги чели, та вие сте неграмотни. Но това не е важно. Знайте, че пророците възвестиха идването на месията; целият свят го чака вече четири хиляди години — както виждате, не от вчера. Днес дългоочакваният месия е тук под носа ви. Хайде, тръгвайте по-бързо за Витлеем и ще го намерите там!

Пастирите наставали, а ангелите се възнесли натам, откъдето се сринали, и запели с цяло гърло: „Осанна! Осанна! Осанна във висините богу, и на земята мир, и между човеците благоволение!“

Не минал и час и пастирите изпълнили кошарата и се проснали пред малкия, който пищял, както обикновено пищят децата на негова възраст. Те се покланяли пред него и принасяли в дар масло, мляко и всевъзможни видове сирене.

Йосиф им благодарял, стискал им ръцете и пъхал сиренето в торбата си. С радостни сълзи на очи той казвал:

— Това е за детето!…

Бележки

[1] Свещеният текст, цитиран от професора при богословския факултет в Руан абат Фоар в неговата книга „Животът на Исус“, гласи; „След брачната церемония младата съпруга се върнала в своя дом; но Йосиф не я познал до деня, когато тя родила син и го нарекла Исус“. (Цитат от Вулгата (Vulgata) — название на католическата латинска библия, текстът на която на Тридентския събор (1546) е признат за единствено правилен латински превод и се смята за равен по боговдъхновеност и авторитет на оригинала. Всъщност в този превод, направен още в края на IV век от един от църковните отци — Иероним (330–413), имало маса грешки, възникнали в резултат на преписването. През 1590, 1592, 1593 и 1598 г. римските папи направили редица опити да отстранят грешките. Изданието от 1598 г. било признато за окончателен вариант, който не подлежи на коригиране. Но и в него са останали значителни отклонения от Вулгата на Иероним.).

— А после? — ще попита любознателният читател. — После?… Ще видим.

[2] Август (63 г. пр.н.е. — 14 г. от н.е.) римски император (цезар или кесар) (27 г. пр.н.е. — 14 г. от н.е.). Братов внук на Юлий Цезар, той в 27 г. пр.н.е. взел името Цезар Август (т.е. свещен или възвеличен от боговете). Август успял да съсредоточи в ръцете си цялата светска и духовна власт; през 12 г. пр.н.е. той бил избран за велик понтифик (жрец) на римската религия. По-късно Август бил провъзгласен за божествен (divus) и бил, учреден негов култ. Из цялата Римска империя издигали статуи на Август и храмове в негова чест. При Август Римската империя владеела колосални територии. Една от римските провинции била Юдея, разположена на полуостров Мала Азия.

В ония времена в Римската империя доста редовно се провеждали преброявания (предимно за определяне на годните за военна служба и за установяване на данъци в зависимост от притежаваното имущество). Но най-близкото до това време преброяване в Самария и Юдея било извършено едва 6–7 години след раждането на митичния Христос и не обхванало Галилея, където се намирал митичният град Назарет (историческата наука с положителност установи, че такъв град в територията на Палестина през I в. от н.е. не е съществувал).