Лео Таксил
Забавно евангелие (59) (или животът на Исус)

Глава LVII
Христовата плът и кръв, или ни риба, ни рак

А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.

Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говоря.

Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече му: господи, кой е?

Иисус отговори: онзи е, комуто аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.

Йоан, гл. 13, 23–26.

Между два залъка хляб негова милост Исус се замислил за това, че неговият съсед отляво — Юда, явно се готви да му сложи крак. Синът на гълъба решил да му даде да разбере, че не е чак толкова глупав и че ако се остави да го спипат, то ще е по негова собствена воля.

В това време на масата се водел разговор за времето, т.е. за нищо.

Исус напомнил на своите апостоли, че наближават велики събития.

— Ние тук си обядваме и за нищо не ни е грижа, нали? — казал той. — Но преди вие да зърнете изгрева, а аз — пладне, ще се случи нещо невиждано, помнете ми думата! Сред цялата плесен на старите свещени книги има няколко пророчества, които трябва да се изпълнят. Казвам ви: това, което трябва да стане, ще стане без отлагане. „Който яде с мене хляб, ще дигне против мене петата си“. Отсега ви говоря за това, та когато предсказаното се сбъдне, да си кажете един другиму: „Я гледай! Нашият Исус наистина не е от тия, дето приказват на вятъра!“

При тези думи под око погледнал към Юда, но той се престорил, че не е разбрал намека.

— Истина, истина ви казвам — продължил Исус, — един от вас ще ме предаде, този, който днес яде с мене.

Апостолите смаяно се спогледали.

— Ти като че ли се надсмиваш, господи — казали те, — никой от нас няма да те предаде. Ама ти просто се шегуваш!

— Прощавайте, но не ми е до шега — възразил миропомазаният.

— Че кой е този? Да не съм аз? Кой е? — загълчали един през друг апостолите.

Исус отговорил:

— Един от дванадесетте. Той посяга в блюдото заедно с мене. И той ще ме предаде на моите врагове.

Изглежда в този момент не само Юда е топял залъка си в соса, защото в такъв случай всички веднага биха се досетили, че става дума именно за него, и положението му тая вечер сигурно нямаше да бъде леко.

Исус продължавал своите разобличения.

— А вие какво искате? — говорел той. — Това е написано на небето. Планът е предварително съставен от мене и моя бог-отец. Аз трябва да бъда принесен в жертва, и то да стана жертва на предателство. Друг изход няма. Но горко на този, който ще ме предаде! По-добре тоя човек изобщо да не се е раждал!

Юда, както можем да си представим, седял като на въглени. „Отидох по дяволите — мислел си той. — Нима е подушил нещо?“

За да разбере как да се държи, той се навел към Исус и му пошепнал на ухото:

— Кажи, господи, аз ли ще те предам?

Исус също шепнешком му отговорил:

— Ти го каза, Юда, ти си.

На предателя дори носът му се източил. Той вече не се съмнявал, че сега окончателно ще го разобличат и здравата ще го изтормозят. Но като видял, че синът на гълъба продължава да мълчи и явно не възнамерява да го предаде на останалите членове на шайката, за да го разкъсат, Юда се поокопитил. Той сигурно си е помислил: „Всъщност щом сам той е решил да направи така, че аз да го предам на стражата при храма, значи си е имал някакви съображения, затуй няма за какво да се притеснявам. Кой знае, може би дълбоко в душата си той дори се радва на този изход? Неведоми са пътищата господни. В дадения случай аз не съм нищо повече от едно оръдие в ръката божия. Така че, докато не се изпълни замисълът, предначертан свише, и докато аз още не съм изиграл ролята си, трябва добре да си пийна и хапна“.

И с тези мисли той му дръпнал една солидна глътка вино. Впрочем Юда не само пиел, но и ядял за трима, без да го е грижа за нищо. Накъсо, той единствен от всички апостоли въздал на пасхалната трапеза заслужената чест.

Когато пиршеството наближавало към края си, Исус се протегнал към продълговатия хляб на масата и отчупил един залък от него.

„Бива си го! — помислили апостолите. — Че още ли не се е наял? Ама пък и апетит!“

Всички облещили очи към миропомазания.

А той вдигнал отчупения залък хляб и изрекъл:

— Отдавна вече ви казвах, че моята кръв наистина може да се оприличи на питие, а плътта ми — на месо и че ще настане ден, когато вие ще пиете моята кръв и ще вкусвате от моята плът. Та ето, казвам ви, този ден дойде.

— Господи, помилуй! — хорово изревали апостолите, впрочем без много да вярват в тези думи, защото вече били свикнали с шегите на своя ръководител.

— Точно така, съвсем сериозно имам чест да ви съобщя: този ден дойде.

Апостолите били поразени.

— Но не се вълнувайте — продължавал Христос. — Аз няма да ви карам да пиете от вените ми и да ядете бифтеци от моите… хм-хм… Виждате ли това късче хляб?

— Виждаме!

— Та ето, този хляб е моята плът. Разбира се, наглед той не прилича на месо, но не бива да се доверяваме на измамната външност. Този залък хляб, който може да се вземе за обикновен хляб, изпечен в съседната фурна, в действителност е моя плът. Изяжте го и вие ще вкусите от плътта ми. И не се пулете — аз говоря напълно сериозно!

След това се обърнал към Йоан и Петър:

— „Вземете, яжте, това е моето тяло!“ Дъвчете и гълтайте, но не по една трошица, а цялото докрай!

И той накарал всекиго да изяде късче хляб.

Ето ви още една сцена, в която ние, грешните, виждаме само странна извратеност на чувства и мисли. А престорените набожници, напротив, са убедени, че Исус дори не е помислил да се подиграва със своите апостоли.

После миропомазаният взел чашата си и започнал да повтаря над нея същата галиматия:

— Пийте всички, защото това е моя кръв, макар да ви се струва, че е вино. В действителност това е моята кръв, пролята за вас. Затова не мръщете нос, а пийте, пийте, приятели, моята кръв — тя съвсем не е лоша на вкус!

Апостолите се поуспокоили. От такава кръв те можели да изпият не един литър. Затова не станало нужда никого да убеждава дълго.

Така бил учреден за векове ритуалът на светото причастие. Именно на този откъс от евангелието се позовават свещениците, за да имат повод всяка сутрин в очакване на закуската да си сръбват бяло винце и същевременно да си дават вид, че извършват някакво велико тайнство, недостъпно за простосмъртните.

След това Исус добавил:

— Когато не ще бъда вече между вас и когато поискате да си спомните за своя скъп учител, направете така, както ви научих, т.е. пийнете и си хапнете мезе, и това ще бъде в моя памет.

Трябва да се предполага, че синът на гълъба не се е въздържал от още един намек за предателя, който се намирал в същата зала, защото Петър поискал да изясни докрай този въпрос. В тази минута, както свидетелства евангелието, Йоан, когото Исус обичал повече от всички, се изтегнал на своето ложе и сложил глава на гърдите на учителя.

Петър побутнал Йоан с лакът и му пошушнал на ушенцето:

— Като си му любимец, попитай го кой от нас е предателят?

Йоан се притиснал до гърдите на Исус и тихичко повторил въпроса.

Ще ме предаде този, на когото подам залък хляб, натопен в блюдото — отговорил господин Исус така, че можел да го чуе само Йоан.

Юда дори не подозирал, че този път учителят толкова недвусмислено ще го издаде на един от апостолите. Затова когато Исус му протегнал късчето хляб, той спокойно приел почерпването.

„Ах, мошенико!“ — сигурно е възкликнал в душата си Йоан.

Но любимият ученик предпочел да запази за себе си цялото свое негодувание: в евангелието никъде не се казва, че той поне се е опитал да разобличи лицемерния си колега.

А времето течало, нощната тъмнина гъстеела, било вече късно. Исус поискал по-скоро да свърши с всичко това:

— Я слушай! — обърнал се той към Юда. — Щом имаш работа, няма какво да я отлагаш. Върви да я свършиш!

— Какво имаш предвид, о господи? И ти ми казваш такова нещо!…

— Хайде, върви, където трябва, само по-живо!

Учениците чули последните думи на Исус, но помислили, че е заръчал на Юда да докупи още нещо за празненството: та нали именно Юда се разпореждал с общата каса на цялата, компания.

Единствен Йоан могъл да разбере какво всъщност става. Той видял как Юда веднага, след като поел хляба от ръцете на Христос, станал и изчезнал. Сега вече нищо не го възпирало. Отхвърлил последните угризения на съвестта, той се затичал към храма.

След излизането му разговорът на масата се възобновил.

Исус се обърнал към апостолите е последни наставления. Той ги наричал свои деца и говорел за мястото, където отива и където никой не ще може да го последва.

Петър, който през цялото време не пропуснал нито една наздравица, вече бил, както се казва, на градус.

— Че какво е това място, където не ще можем да те последваме? — провикнал се той. — Няма такова място на земята!… Аз например се кълна, че за нищо на света не ще те изоставя! Където тръгнеш ти, там и аз… Дето си ти, там ще бъде и Петър… С тебе на живот и смърт!… Хиляди дяволи! Една дума да кажеш и ще умра за тебе!

Синът на гълъба свил рамене.

— Боже помилуй, какъв ентусиазъм! — забелязал той. — Добре че всичко зная предварително… Ако разчитах само на тебе, миличък, за моите врагове нямаше да има работа. Но аз се уповавам единствено на себе си… Аз трябва да се принеса в жертва. И съм готов за това…

— В земята да се проваля! — продължавал да реве Петър. — Каква ще е пък тая жертва, която не може да се отмени?! Кълна се, аз ще тръгна след тебе и в тъмница, и на смърт!

— Стига, Петре, стига си се бил в гърдите…

— Господи, не говори така!…

— Ти мене слушай! Преди да е пропял петел, още днес три пъти ще се отречеш от мене.

— Ама че го измисли! Та аз…

— А аз ти казвам, Петре, че така ще бъде.

Като не знаел какво друго да каже, Петър клюмнал глава.

Но в себе си решил да докаже на учителя, че той дълбоко се лъже и явно го подценява.

Исус отново се обърнал към апостолите с въпрос:

— Когато ви пратих в Галилейските планини без пари, без обуща и дори без торба, липсваше ли ви нещо, ако не се броят тия дреболии?

— Не, господи.

— Сега, пък този, който има торба или чувал, нека го вземе, а онзи, който няма нищо, ще продаде всичко, включително и дрехите си, за да си купи меч, защото скоро ще започне такъв бой… И ще се сбъдне в тоя ден пророчеството за Израил.

— Какво пророчество?

— Такова, че месията ще бъде поставен наред с разбойниците.

— Не бой се! Ние ще те защитим! Виж, ние вече имаме два меча!

— О, това е дори повече, отколкото е нужно — промълвил Исус и завършил: — Е, поприказвахме си и стига толкоз. А сега да идем да подишаме чист въздух.

(Виж евангелие от Матей, гл. 26, 21–29; от Марко, гл. 14, 18–25; от Лука, гл. 22, 19–23; от Йоан, гл. 13, 23–38).