Лео Таксил
Забавно евангелие (25) (или животът на Исус)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Jésus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавно евангелие, или животът на Исус

Превела от руски: Магдалена Атанасова

Редактор: Надя Узунова

Художник: Александър Хачатурян

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Тодор Бъчваров

Коректор: Маргарита Савова

Дадена в произв. на 4.XI.1967 г.

Подп. за печат на 22.I.1968 г.

Формат 84X108/32

Печ. коли 31,50

Изд. коли 23,94

Авт. коли прибл. 40

Тираж 25 100

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1968 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава XXIII
Исус покорява самарянката

Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

Казва му жената: господине, виждам, че ти си пророк.

Йоан, гл. 4, 17–19.

Макар Исус да бил всемогъщ, той не можел да бъде включен в категорията хора, които е прието да се наричат храбреци. Нещо повече, по природа си бил малко страхопъзльо.

Когато научил за арестуването на Йоан Кръстител, той съобразил, че скоро може да дойде и неговият ред, и побързал да смени местопребиваването си.

В стремежа си да посмекчи комичното впечатление от това страхливо бягство евангелието обяснява, че Христос предприел тази стъпка не по собствена воля, а по внушение свише: светият дух се намесил и този път. Това сполучливо обяснение на обстоятелствата е съумял да даде не някой друг, а свети Лука (гл. 4, 14).

И така, понеже по това време нашият странник кръщавал край границите на Идумея и решил да насочи стъпките си към Галилея, той трябвало да прекоси цяла Юдея, а след това и Самария.

Апостол Йоан се нагърбил да ни опише това пътешествие.

Към пладне — колко точен е Йоан в своите спомени[1] — Исус пресякъл границата между Самария и Юдея. И ето че отляво на пътя се показал самарянският град Сихар, обкръжен от градини и пасбища. Но умореният от вървенето Исус не отишъл в града. Той спрял до един кладенец, точно до мястото, където започвала долината, в която било разположено градчето.

Учениците му се запътили към Сихар, защото провизиите им били на привършване и се налагало да помислят за някакво препитание.

Когато останал сам, Исус седнал на пейката под навеса (на Изток кладенците обикновено са покрити с навес, под който има пейка). Той се замислил с какво да си наточи вода: ведро наблизо нямало, на капака висяло само едно въже. Хората, които идвали за вода, си носели собствена стомна, връзвали я за въжето, напълвали я с вода и си я отнасяли в къщи.

Исус изгарял от жажда и му оставал единственият начин да я утоли — да смуче просмуканото с вода въже. Той вече бил готов да го направи, когато видял по пътя жена със стомна на рамо. Това била самарянка — млада, стройна и хубава.

„Тъкмо навреме“ — помислил си нашият бродяга и я зачакал да се приближи.

Изведнъж през ума му минало, че видът на непознатия мъж може да изплаши сихарската красавица и тя току-виж побягнала. Наистина източните жени са невероятно стеснителни и плашливи. Те обикновено не ходят за вода ей така, посред бял ден. Тъй като знаят, че мъжете са предприемчиви хора, те отивали на кладенеца не другояче, а вкупом, и то към залез. А тая жена си вървяла съвсем сама и ни най-малко не се изплашила дори когато забелязала, че на пейката до кладенеца се е разположил един як момък. Ясно е, че не е била прекалено добродетелна — нямало място за съмнение.

Жената завързала стомната за въжето, пуснала я в кладенеца и си наляла вода.

— Дай ми да пия! — без да го усуква, казал Христос.

Самарянката погледнала към непознатия. Очевидно учтивостта не била главното му достойнство. По изговора и облеклото хубавицата разбрала, че има работа с юдей.

— Странно — отговорила тя не без ирония, — как ти, юдеят, искаш да пиеш от мене, самарянката?

А трябва да се знае, че между самаряни и юдеи съществувала дълбоко затаена омраза. Гордите синове на Юдея смятали своите съседи от Самарянската земя за недостойни същества.

Исус обаче не бил склонен да проявява високомерие: бил прежаднял. Но странно нещо: тоя ловък фокусник, който на сватбата в Кана успял да направи вино, тук, в Сихар, се оказва неспособен да си направи вода.

Клетникът изгарял от жажда и за да получи няколко капки влага, от която толкова се нуждаело пресъхналото му гърло, решил да пококетира със самарянката.

— О! — възкликнал той в отговор. — Има вода и вода. Както е известно, на тоя свят няма и две неща еднакви. Аз те моля да ми дадеш да пия, а ти ми отказваш. Ако знаеше кой се обръща към теб, нямаше да ми откажеш, а сама щеше да поискаш от мене жива вода.

— Но ти се подиграваш с мене! — казала самарянката. — Интересно как ще я наточиш? Кладенецът е дълбок, а ти нямаш ведро, ни стомна. Нима можеш да надхитриш нашия баща Яков, който ни даде тоя извор и сам пиеше от него, и децата му, и добитъкът?

С тези думи хубавицата, която дълбоко в душата си била много добро същество, напълнила стомната с вода, поднесла я на Исус и той се напил.

— Послушай — започнал той пак, — водата от този кладенец съвсем не утолява жаждата, а водата, за която говоря, избавя от нея завинаги. Ако ти се напиеш от моя извор, вовеки няма да ожаднееш.

„Ама че шегобиец“ — помислила си самарянката и казала:

— През това време ти спокойно можеше да ме напоиш със своята вода, та никога повече да не ми се допие.

Исус хитро смигнал:

— Иди повикай мъжа си и го доведи тук, аз на драго сърце ще се запозная с него.

Самарянката се закискала.

— Но аз нямам мъж — казала тя.

— На кого ги разправяш тия? Ти ли нямаш мъж? Та ти си им забравила сметката. Имала си един, втори, трети, четвърти, пети — цял куп! И тоя, когото сега имаш, не ти е мъж. Знам ги аз тия, милинка!

Жената се вгледала внимателно в лицето на Исус и извикала:

— Ей богу, ти направо ме уби! За всичко се досети от пръв поглед!… Може би си магьосник? Значи вярно са ми казали, че ерусалимските книжници знаят всичко… Сега вече ми е ясно, че ти си ерусалимски книжник. А по неугледното ти облекло не личи. Впрочем възможно е вашите учени винаги да ходят парцаливи… Но я виж колко лесно можем да се разберем… Истинска глупост е това, което разделя нашите народи: бащите ни са се молили на бога ей на тази планина, а ти казваш, че мястото, където трябва да се покланяме, е в Ерусалим.

Исус притеглил към себе си самарянката.

— Повярвай ми — казал й той, — идва време, когато дори не на тая планина и не в Ерусалим ще се покланяте на вашия създател. Този, на когото ще се покланяте, душице, ще бъде месията, Христос.

— Вярно, вярно, в храма казваха, че ще се появи някакъв си месия и че той ще ни поучи на туй-онуй. Но къде е тоя месия?

— Ами че аз съм!

— Хайде де!

— Уверявам те, можеш да повярваш на думите ми.

Самарянката, като всички жени с леко поведение, била много набожна. Нищо не й трябвало, освен да се покланя на някого. Тя се хвърлила в нозете на нашия скитник и започнала да му целува ръцете. Исус се радвал на своя успех.

Изведнъж се появили учениците.

„Ама че проклетия — изругал на себе си Исус, — кой дявол ги домъкна точно в момента, когато красавицата се отпусна“.

Самарянката се смутила, че я заварили да целува ръцете на мъж, скочила бързо и побягнала, като си оставила стомната.

Жителите на Сихар, като я срещнали по пътя толкова объркана, започнали да я разпитват:

— Какво те е сполетяло? Къде си се понесла? Пребледняла си като мъртвец!

— Как да не съм! — отвърнала жената. — Срещнах един човек, когото не съм виждала никога по-рано, и се оказа, че знае всичко за мене. Той каза, че е Христос. Ами ако е истина?

Жителите на Сихар естествено веднага се запътили към кладенеца, където се намирал странният субект, за когото току-що им разказала жената.

Нашият герой, като се видял в центъра на всеобщото внимание, не пропуснал случая да хвърли прах в очите на хората: когато приятелите му предложили да хапне, като казали: „Яж, учителю“, той отговорил високо, така че всички да чуят:

— Напразно, приятели мои, ми предлагате ядене. Благодаря ви, но аз имам храна, която вие не знаете.

Слисаните ученици си казвали един друг:

— Вероятно някой вече го е нахранил и това ще да е онази жена, с която го заварихме.

„Но Исус изобщо нямал предвид телесна храна — отбелязва един богослов. — Той се радвал много, че хвърлил в душата на самарянката искрата на своята божествена любов, сърцето му се наситило с това и затуй забравил за всякакъв друг глад“.

Ето защо Исус рекъл:

— Моята храна е да изпълнявам волята на оногова, който ме е пратил, и да върша неговото дело.

Жителите на Сихар си помислили:

„Просто да го ожалиш, ако той разчита на тая кокошка“.

Исус продължил, като се обръщал към своите другари:

— Повдигнете очи и бъдете любезни да погледнете вашите ниви. Вие казвате, че времето за жътва ще настъпи след четири месеца. А аз твърдя, че нивите вече са побелели и узрели за жътва. И ще добавя: често се случва един да сее, а друг да жъне. Въпреки това и единият, и другият са доволни. Разберете правилно намека ми: аз ви изпратих да жънете необходимото за прехраната и докато бяхте далеч, тук се яви жена, която пожънах аз.

Докато Исус си правил шеги в този дух, наобиколили го любопитни. Мнозина, възхитени, че им се паднало да чуят сина божи, го поканили да остане в техния град, и той прекарал там два дена.

Самарянката, срещнала Исус край кладенеца, разказала на всички за новия познат, който според думите й бил просто очарователен.

Жителите на Сихар отговаряли на самарянката:

— Че тебе е смаял, това е напълно възможно, но той и на нас наприказва какво ли не. Като го послушахме, ние повярвахме, че той наистина е Христос и ще бъде спасител на света.

Така поне се казва в евангелието. Тъй като сам не съм присъствал, не мога да гарантирам, че самаряните са произнесли точно тези думи. Но и не го отричам, съвсем не. Аз само констатирам и насочвам вниманието ви към това, че дори в евангелието не намираме нито един що-годе убедителен признак за покръстването на целия град.

Жителите на Сихар заявили, че Исус е Христос и че той ще спаси света. Но нито един от тях не се присъединил към малобройния ескорт от ученици. Така че това покръстване общо взето е имало твърде платоничен характер.

Така Христос се явил за пръв път на своите съотечественици (Йоан, гл. 4, 1–42).

Започнал с чудо за угода на една пиянска компания. В Ерусалим за пръв път се прочул фактически като скандалджия. А когато решил най-сетне да се открие пред хората, най-напред покорил сърцето на една недостойна жена. Защото всички коментатори са съгласни, че самарянката, която Христос срещнал при кладенеца, е била развратница.

Бележки

[1] Като си помисли човек само, че Йоан е писал евангелието си като деветдесетгодишен старец! Каква удивителна памет!