Лео Таксил
Забавно евангелие (24) (или животът на Исус)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Jésus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавно евангелие, или животът на Исус

Превела от руски: Магдалена Атанасова

Редактор: Надя Узунова

Художник: Александър Хачатурян

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Тодор Бъчваров

Коректор: Маргарита Савова

Дадена в произв. на 4.XI.1967 г.

Подп. за печат на 22.I.1968 г.

Формат 84X108/32

Печ. коли 31,50

Изд. коли 23,94

Авт. коли прибл. 40

Тираж 25 100

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1968 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава XXII
Йоан Кръстител попада в небрано лозе

… Защото сам Ирод бе проводил да хванат Йоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брат му Филипа, понеже се бе оженил за нея.

Защото Йоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена.

Марко, гл. 6, 17 — 18.

Но да не си помислите, че този път Исус се установил в Ерусалим; той бил страшно непоседлив и не можел дълго да се задържи на едно място. Освен това след побоя над търговците в храма на Исус и неговите ученици им станало тясно в Ерусалим и те продължили странстването си из Юдея.

Но накъде тръгнал той? Не се знае. Учените богослови предполагат, че към границите на Идумея, и се опитват да приведат съответните доказателства. Няма да спорим с тях за такава дреболия.

Така или иначе, Исус не се е разхождал нито по хълмове, нито из безплодната пустиня: в евангелието се казва, че след паметната пасха той започнал да кръщава точно така, както правел Йоан.

Синът на Захария е можел да сметне подобна конкуренция за незаконна, но той бил душа-човек.

Това не може да се каже за учениците на Йоан Кръстител; лапачът на скакалци действително приключил с това, че събрал около себе си неколцина психопати, които споделяли налудничавите му идеи. Тези чудаци се отнасяли към занаята си като към свещенодействие и потапяли хората във водата с безпримерна сериозност. Те смятали — не без известно основание, — че процедурата с изливането на ведро вода върху главата е изобретена от техния учител, и затова, когато научили, че Исус също се е заловил за тази работа, се развикали, че това е грубо подражателство.

И ето, те отишли при Йоан Кръстител и се обърнали към него със следните думи:

— Учителю, имаме някои и други новини за високия светъл шатен, когото на времето ти кръсти още на бреговете на Йордан.

— Прекрасно, приятели мои. Е, и как е той?

— Той е фалшификатор. Занимава се с имитации: започнал да кръщава по наш пример и го върши така, сякаш откак се е родил, друго не е правил. Но най-досадното е, че всички отиват при него.

Чувствате ли цялата горчивина на тая жалба?

Йоан Кръстител и неговите ученици отдавна вече били престанали да кръщават безплатно и ето че съвсем наблизо се появил конкурент. Учениците се разгневили много от това.

Поставете се на тяхно място: занаятът им едва-що почнал да носи печалба и ето взел, че се появил някакъв си измамник и развалил цялата работа. Имало от какво да се разярят.

Но Йоан слушал оплакванията им с невъзмутимо спокойствие. Повдигнал рамене и така отговорил на учениците си:

— Слънцето свети за всички, конкуренцията е душата на търговията. Човек не може да има нищо, което да не е получил от небето. Трябва, приятели мои, да гледаме на нещата по-широко! Винаги съм ви казвал, че аз не съм Христос, че аз съм изпратен от небето само да известя за неговото пришествие.

— Добре де — отвърнали учениците, — но нали ти си първият, на когото е дошла идеята за ведрото с вода? Христос можеше да се съобрази с това и да не подкопава нашата търговия.

Йоан пак свил рамене.

— Разсмивате ме! — възкликнал той. — Послушайте по-добре, ще приведа едно сравнение: съпруг е този, който има съпруга — така ли е? А когато човек присъства на сватбата на свой приятел, той се радва на щастието на приятеля който се жени. Така и аз се радвам, че моят братовчед Исус е щастлив, като кръщава. Вместо да му завиждам, аз се радвам. По това се познават истинските приятели! Исус расте с всеки изминат ден, а аз според силите и възможностите си ставам все по-малък. И така, да живее моят братовчед!

Тъй като тези разсъждения не убедили учениците, синът на Захария добавил:

— Вижте какво, кротки мои агънца, ние произхождаме от земята, а моят братовчед е дошъл от небето. Оттук следва, че той стои над нас. Надявам се, това е ясно?

Учениците се усмихнали:

— Престанете най-сетне да се смеете! — извикал Йоан Кръстител. — В края на краищата вие ще ми дотегнете. Исус е син на гълъба, а гълъбът е бог. И сигурно не току-тъй гълъбът е родил на света син! А бог, мисля, че обича своя син. Затуй послушайте съвета ми и оставете по-добре Исус на мира, понеже вярващият в сина има вечен живот, а невярващият в сина не ще види живот и над него е надвиснал гневът божи. Толкоз!

Този път учениците сметнали за безполезно да спорят. Те си останали на своето мнение, но решили да не противоречат на наставника: да разубедят Йоан Кръстител било немислимо.

Той не мислел да се обижда на Исус за това, че му подражавал. Сякаш нищо не било станало, продължавал да излива ведра с вода върху хорските глави и дори си намерил ново занимание: станал политически оратор и се заловил да критикува правителството.

Тетрарх на Галилея бил Ирод Антипа, син на Ирод Велики от неговата четвърта жена — самарянка на име Малтас. Тоя Антипа имал брат Филип, тетрарх на Батанея, Трахонитида и Гавланитида. Той бил син на Мариамна, дъщеря на първосвещеник и трета жена на Ирод Велики.

Филип се оженил за една от своите племенници, прекрасната Иродиада, много властна и темпераментна млада особа.

Веднъж Антипа се намирал в двора на своя брат Филип и до уши се влюбил в Иродиада, която му била не само снаха, но и племенница.

Дълго Антипа се мъчил да потисне в себе си тази растяща страст, но в края на краищата не могъл да й устои. Тогава той поканил брат си Филип и жена му на обед, дал в тяхна чест разкошен пир.

Филип бил озадачен.

— Странно — мислел си той, — днес моето братле е дяволски любезно с мене. Ясно, че иска да ме моли за нещо. Вероятно замисля война срещу съседния княз и сега, между двете мезета, ще ми поиска помощ. Ама че злодей, ама че хитрец! Но аз разбирам всичките му лукавства!

Всъщност Филип не разбирал нищо. За никаква война не мислел Антипа. За да окаже чест на гостите си, той сложил жена си до Филип, а Иродиада седнала до него.

По време на обеда Антипа непрекъснато притискал коляното на своята прелестна съседка, а Филип без всякаква задна мисъл усърдно си доливал вино.

Едни изискани блюда се сменяли с други, а Антипа все притискал и притискал коляното на Иродиада. Накрая поднесли десерта.

— Филип — обърнал се към брат си тетрархът на Галилея, — трябва да ти кажа нещо.

— Аха! — помислил си Филип и произнесъл не без известно лукавство. — Хайде говори, скъпи Антипа.

— Само че не сега, след обеда.

— Както предпочиташ.

— Разбираш ли, Филип, това, което искам да ти кажа, не е за пред нашите дами.

— И таз добра! — учудено възкликнал тетрархът на Батанея.

Значи съвсем не се касаело за военен съюз. Тогава какво можел да означава загадъчният вид на брат му Антипа? Двете съпруги не бивало да присъстват на разговора: безспорно ставало дума за някаква деликатна сделчица…

Крайно заинтригуван, Филип набързо излапал десерта си и без дори да избърше със салфетката своята омазана със сладко физиономия, станал от масата. Антипа го последвал.

Владетелните братя се хванали под ръка и по подземния проход тръгнали към градината.

— Е, какво искаш да ми кажеш?

— Скъпи мой, жена ми до такава степен ми е омръзнала, че просто не мога да я гледам. Реших да се разведа с нея.

— Сега разбирам защо не можеш да говориш с мене на масата… Но чуй, Антипа, жена ти съвсем не е лоша, тя е много миличка…

— Може, но аз я разлюбих, обичам друга…

— Това вече е по-лошо… Тогава разведи се с жена си, щом не я обичаш, и се ожени за оная, която си залюбил. Но само не забравяй, че твоят тъст е суров човек. А при това и силен: той е цар на Арабия, има многобройна войска. Ясно е, че няма да остави тая работа така, и ще ти обяви война…

— Прав си! Но аз безумно обичам новата си възлюбена!!!

— Добре си се наредил, нещастнико! Искрено ти съчувствам… Ти сам знаеш, Антипа, колко те обичам. Можеш да разчиташ на мене. Ако тъстът ти нахлуе в твоята територия, аз ще ти се притека на помощ, обещавам ти.

— Благодаря, Филип.

— Така че, ожени се повторно! Надявам се, ще ме поканиш на сватбата си?

— Филип, ще ти кажа всичко… Искам да се разведа с жена си, но не мога да се оженя за тази, която обичам.

— Защо?…

— За съжаление, тя е омъжена…

— Че отвлечи я!

— Много си бърз!… Понякога обстоятелствата са такива, че не можем да не се съобразяваме с тях… Мисля, че ако ти се влюбеше в жената на най-добрия си приятел, нямаше да я откраднеш.

— Да, случаят е доста тежък.

— Ако можехме да се споразумеем, ако той ми беше толкова предан, че да ми отстъпи жена си, тогава работата щеше да е в кърпа вързана!

— Ами опитай, Антипа. Иди при тоя приятел и откровено му признай всичко.

— Той ще ме прати по дяволите!

— Откъде знаеш? Не всички си загубват ума от страст като тебе, мой бедни Антипа. Има и други. Ето аз например. За мене жена ми е нещо като мебел, и то не най-важният.

Антипа си отдъхнал с облекчение и вече по-смело добавил:

— Филип, ти ми вдъхваш бодрост. Обещах да ти кажа всичко… и ще ти кажа всичко…

— Аз познавам ли твоята възлюблена?

— Познаваш я.

— Може би мога да ти стана посредник в тая работа?

— Можеш.

— Тогава кажи ми името на мъжа и ако той принадлежи към категорията, за която ти говорих, аз се наемам да го убедя да се разведе с жена си, за да ти доставя удоволствие.

— Но, разбираш ли, Филип… скъпи Филип…

— Какво още има?

— Разбираш ли…

— Говори най-сетне, дявол да те вземе!

— Да ти кажа? Ти искаш?… Тогава слушай: мъжът си ти!

— Ах, това ли било! Значи ти обичаш Иродиада?

— То да я обичах само!… Но аз я обожавам, боготворя я! Отсега Везувий вече не е в Неапол, Филип, а в моите гърди!…

С тези думи Антипа с все сила се ударил с юмрук по корема. Филип бил потресен. Но когато първото му смайване отминало, той избухнал в смях:

— Весела история! — възкликнал той. — Съвсем не съм очаквал!… Ти обичаш жена ми и досега си мълчал за това?

— Какво да се прави, Филип! Понякога се случва така, че не можеш да викаш за любовта си под път и над път!…

— С една дума, ти си влюбен, ще се разведеш и искаш аз също да се разведа… Последен въпрос: моята жена обича ли те?

— О, господи!… Кълна се, че твоята чест ни най-малко не е опетнена…

— Стига ми твоята дума… Е добре, Антипа, скъпи мой Антипа, щом обичаш Иродиада, която в края на краищата и на двама ни се пада племенница, аз ти я отстъпвам. Аз се развеждам, а ти я вземай и да ти е честита!

— Аз не смеех дори да намекна за това.

— Ама че глупак!

И братята нежно се разцелували.

Ако този обрат на работата доставил удоволствие на някого, това била Иродиада Затова пък той не бил по вкуса на жената на Ирод Антипа. Без да чака оповестяването на нейния развод със съпруга й в официалния печат, тя с достойнство се оттеглила в крепостта Махер, разположена в една от планините, които опасват от изток Мъртво море.

Филип удържал на думата си: разводът бил даден по взаимно съгласие и Антипа тържествено се оженил за Иродиада. Бившият съпруг присъствал на сватбената церемония и може дори да се предположи, че се е подписал като свидетел, ако, разбира се, през оная епоха съществувал такъв ред.

Накъсо, Филип се отнесъл към Антипа наистина братски и Антипа не знаел как да му изрази своята признателност.

Сред любовните излияния той казвал на Иродиада:

— Друг на негово място сигурно би постъпил иначе… Филип не е човек, а злато!

И той притискал Иродиада до сърцето си.

— Филип винаги се е отнасял добре към мене — отговаряла тя. — На неговото великодушие дължим щастието си.

Тя нежно слагала главичката си на рамото на Антипа и влюбените си шепнели, като се дарявали взаимно с целувки:

— Да даде бог дълъг живот на нашия чудесен Филип.

Но намерил се един господин, когото тази братска сделка хвърлила в изстъпление. Това бил Йоан Кръстител.

Когато при него в пустинята идвали странници, за да получат ведро вода върху главата, той споделял с тях становището си за поведението на Ирод.

— Каква мерзост! Истински скандал! — ревял Йоан. — Тоя цар е дважди кръвосмесител: неговата нова жена му се пада племенница и снаха едновременно! Позор! Позор!

— Простете — възразявали някои. — Колкото до брака между чичо и племенница, такова нещо не се върши за пръв път под небето и вие сам не намирахте нищо осъдително, когато за Иродиада се ожени нейният чичо Филип. Що се отнася до забележката ви относно снахата, щом Филип се е развел доброволно и на законно основание, какво против може да имате вие?

— Какво мога да имам против?… На мене това не ми харесва — и толкоз!

— Но личният живот на хората не трябва изобщо да ви засяга.

— Засяга ме! Не желая тази омразна ми брачна връзка да продължава!

— И как мислите да я унищожите?

— Ще викам от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, че Ирод е негодник, а Иродиада му е лика-прилика.

— И нищо няма да постигнете. От това, че ще викате и ще се възмущавате, царят едва ли ще се върне при предишната си жена.

— Каквото ще да става, но вие не може да ми забраните да викам.

— Но ще станете за смях! Накрая Ирод ще се разгневи и ще ви сложи зад решетките.

— Не ще посмее.

— И по-лошо ще дочакате!

Йоан Кръстител не се вслушвал в доброжелателните съвети. Той започнал да разпространява всякакви слухове за Ирод.

Отначало тетрархът се забавлявал с тоя търговец на ведра с вода, който се заловил да осъжда поведението му. Но в края на краищата това му дотегнало и той поискал ясновидецът от бреговете на Йордан да го остави на мира. Ала Йоан Кръстител пет пари не давал. Тъй като предупреждението не подействало, Ирод издал строга заповед. При Йоан Кръстител дошли полицаи.

— Докато се ограничавахте с водните процедури, никой не ви безпокоеше — обърнал се към него старшият полицай. — Фарисеите съобщиха, че главата ви не е в ред, но вашите безвредни чудачества все още можеха да се търпят. Сега обаче станахте опасен. Вие системно хулите правителството. Твърдите, че проповядвате религия, а нали религията учи на подчинение към властите. Излиза, че сам си противоречите, а това доказва, че сте стигнали до пълна невменяемост. И понеже това трае вече твърде дълго, ние имаме честта да ви арестуваме.

Хванали Кръстителя, конфискували ведрото, а колибата запечатали. След това го заточили в крепостта Махер, в същата крепост, където избягала първата жена на Антипа. Но с тази само разлика, че разведената жена си живеела на свобода, а Йоан Кръстител седял зад желязна решетка и под сигурен катинар — положението не било весело, особено за жител на пустинята и любител на широките хоризонти.

Вместо да подейства на предтечата успокоително, арестът напълно го извадил от равновесие. Когато една лястовица хвръкнала от крепостната стена и се устремила в пространството, Йоан Кръстител разтърсил ръце през решетката и извикал след нея като екзалтиран:

— Мила лястовичке, литни при Ирод и му кажи, че е загубил цялото ми уважение и това ще му донесе нещастие!