Лео Таксил
Забавно евангелие (69) (или животът на Исус)

Глава LXVII
Фалшивият покойник

А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, ала намериха камъка отвален от гроба.

И като влязоха, не намериха тялото на господа Иисуса.

Лука, гл. 24, 1–3.

Йосиф Ариматейски имал градина на самата Голгота, близо до мястото, където стояли кръстовете. В евангелието няма точни указания, че градината е принадлежала именно на сенатора, но свещениците го твърдят и, да си призная, не ми се ще да споря с тях заради подобна дреболия.

Божествения труп донесли на ръце до градината на Йосиф Ариматейски. Там се намирала онази великолепна нова гробница, за която сенаторът говорил на Пилат. Трите Марии и хубавецът Йоан били единствените свидетели на погребението, извършено набързо и без всякаква помпозност.

Мария, жената Клеопова, и Мария Магдалина искали със собствените си очи да се убедят, че всичко ще бъде направено без каквато и да е измама. Те внимателно наблюдавали всички подробности на тъжния обред и се оттеглили чак след като слугите на Йосиф затиснали входа на гробницата с тежък камък.

В това време, скоро след посещението на сенатора Ариматейски, при Пилат дошла делегация на първосвещениците.

— Управителю — казали пратениците на синедриона, — Исус умря, но това още не е всичко. Ние си спомнихме как приживе той се хвалеше: като минат три дни, казва, ще възкръсна! Та ние се опасяваме, че съмишлениците му ще откраднат трупа, а после ще започнат навсякъде да викат: „Гледайте, няма го! Гледайте, той наистина беше бог и наистина възкръсна!“

— Е, и какво? — възразил Пилат. — Дори да го откраднат, нима изчезването на трупа доказва истинността на възкресението? Напротив, единственото необоримо доказателство ще бъде, ако Исус се появи напълно здрав, цял и невредим.

— Ах, вие не знаете какви мошеници са неговите ученици и колко лековерни са уличните зяпльовци! Едните ще говорят каквото си искат, а другите ще им вярват дори ако тялото на екзекутирания просто изчезне.

— Какво тогава предлагате?

— Наредете да поставят при гробницата стража и тя да не пуска никого наблизо поне през първите три дни.

Пилат помислил малко и отговорил:

— А защо да не поставите ваша стража? Нима вие нямате войници?

— Имаме, господин наместник.

— В такъв случай поставете ги край гробницата или я охранявайте сами.

Първосвещениците отишли да вземат войници от стражата при храма, завели ги в градината на Йосиф Ариматейски и им дали най-строга заповед да пазят гробницата като зеницата на окото си. Освен това от предпазливост те запечатали камъка, който закривал входа на гробницата.

Пасхалната седмица завършила без всякакви произшествия. Тялото на Христос било най-обикновен труп, защото душата му този ден представяла на отец Саваот душите от чистилището, удостоени с райските блаженства. Затова пък в неделя от сутринта работата започнала да взема друг обрат.

Стражите, разбира се, спели на поста си като праведници. Било още тъмно, когато Магдалина и другата Мария дошли на гроба с нова порция благовония: те се страхували, че петдесетте килограма алое и смирна, пожертвани от Никодим, не са достатъчни, и решили за по-добро запазване на тялото да добавят още ароматични масла.

Внезапно земята се разтреперила под краката им. В същия миг се събудила и изплашената стража.

Те видели спускащ се от небесата ангел с ослепително като мълния лице, с белоснежно одеяние. С едно движение ангелът отместил от гробницата тежкия камък. Войниците в ужас се захлупили на земята. Вероятно точно в този момент Исус излязъл от гроба.

Четиримата евангелисти, пак всеки посвоему, разказват за възкресението на Христос. Ако вярваме на Матей, Магдалина и другата Мария отивали на гроба и едва влезли в градината, видели появяването на ангела, но Христос не забелязали. Според Марко жените били три — Магдалина, Мария, жената Клеопова и Саломея — и когато дошли, възкресението вече свършило: ангелът седял върху надгробния камък, отхвърлен на порядъчно разстояние встрани, а всички войници се били разбягали. Лука разказва, че в градината освен Магдалина и Йоан се явили и всички останали дами, присъствали на Голгота, че ангелите били двама, а не един и те седели не пред входа, а вътре в гробницата. А според Йоан излиза, че при гроба дошла само Магдалина, не видяла никакъв ангел и изтичала при Петър, за да засвидетелства той заедно с нея, че гробницата е празна.

Тъй като евангелистите си противоречат, по-разумно е да се опрем на една която и да е версия. В това така наречено „свещено“ писание има толкова абсурдни неща, че и самият дявол ще се хване за главата. По-добре да се придържаме към един, например Йоан.

И така, Магдалина влязла в градината.

— Ето ти история! — възкликнала тя. — Гробницата е отворена!

Тя надникнала вътре.

— И празна, бога ми, празна!

Изхвръкнала от градината и се спуснала да предупреди Петър и Йоан.

— Елате по-бързо! — казала тя. — Отвлекли са моя любим от гроба, отвлекли са вашия учител и господар! Върви сега че разбери къде са го дянали!

— Успокой се, Магдалина — отвърнал Петър. — Трупът не е чадър, не е толкова лесно да го скриеш. Ще се намери!

Магдалина, Петър и Йоан се завтекли към градината на сенатора. Йоан, който тичал най-бързо, стигнал пръв. Приближил се направо до гробницата, навел се, надникнал вътре, но не видял нищо освен погребалните повивки и грижливо сгънатия саван, сложен отделно. След него пристигнал Петър, влязъл в гробницата и констатирал същото. Окуражен от неговия пример, Йоан последвал Петър. Смаяните апостоли се погледнали един друг и се измъкнали навън, без да отронят нито дума. След това си отишли.

Край гроба останала само Магдалина. Тя проливала потоци от сълзи и се вайкала:

— Клети мой Исус! Нещастен мой! Бял свят да не видят всички тия фарисеи и книжници! Варвари… Да се гаврят така с тялото на моя възлюбен! Уверена съм, че те са го откраднали… Уви, уви! И за какво им е потрябвало покойничето?…

Плачейки, тя се навела да погледне още веднъж в празната гробница и изведнъж видяла вътре два ангела в бяло одеяние: единият седял там, където била главата, а другият при краката.

— Жено, защо плачеш? — попитали ангелите.

— Вдигнали са моя господ и не зная къде са го сложили — отговорила Магдалина.

Докато отговаряла, до нея неизвестно откъде се появил човек с широкопола сламена шапка и лопата в ръце.

— Градинар? — учудила се Магдалина. — Какво прави тук?

Човекът повторил въпроса на ангелите:

— Жено, защо плачеш? Кого търсиш?

— Господин градинарю! — примолила се Магдалина и закършила ръце. — Ако си го ти изнесъл, кажи ми де си го турил и аз ще го взема (цитирам дословно).

Градинарят пристъпил към нея, погледнал я нежно и промълвил:

— Мария…

— О този глас! — възкликнала любовницата на Христос. — Познавам сега този глас!… И тази брадичка, та това е брадичката на моя скъп Исус!

И се хвърлила към него да го прегърне, като повтаряла:

— О мой учителю! О мой господарю!

Но миропомазаният с бърз жест я спрял:

— Гледай, но не се допирай. Аз току-що възкръснах, нямам вътрешности и изобщо съм много слаб. Най-напред трябва да се подкрепя, а ти в това време бягай да разкажеш на моите ученици какво си видяла.

Магдалина, по-послушна от овчица, забързала към апостолите и им разказала за всичко, което се случило.

У евангелиста Матей в тази сцена участват две жени. Той разказва, че те целували краката на възкръсналия и той не протестирал срещу тяхното докосване.

Същият Матей завършва разказа си с един епизод, който липсва у останалите трима евангелисти — изглежда тази подробност им е била неизвестна.

Като се съвзели от преживяния ужас, войниците презглава избягали от градината, където се разхождали оживели мъртъвци. Когато дотичали до двореца на първосвещениците, те били бледи като платно.

— Какво се е случило? Какво има? — спуснали се към тях свещенослужителите от храма.

— Туй, че вашият покойник, когото ни накарахте да пазим, прави чудни номера!

— Що за дяволия? За кого говорите?

— За вашия фалшив мъртвец!

— Фалшив?

— Разбира се! Да бяхте видели неговите приятели, които се спускат от небесата… Целите в бяло, муцуните им блестят като мълнии… Отместиха надгробния камък!… Направиха земетресение!… На нас ни стига! Не е много весело да пазиш такива покойници…

Първосвещениците не можели да се съвземат от изумление. Най-сетне казали:

— Добре де, добре. Само на никого не дрънкайте за това, което ни разказахте. Дръжте, ето ви за ракия… Ако ви питат, на всички казвайте: нощес дойдоха учениците на Исус и откраднаха тялото, докато спяхме.

По думите на Матей те дали на войните сума пари и онези отишли в кръчмата, за да пийнат хубавичко за здравето на първосвещениците и Исус.

(Виж Матей, гл. 27, 62–66; гл. 28, 1–15; Марко, гл. 16, 1–11; Лука, гл. 24, 1–12; Йоан, гл. 20, 1–18).