Лео Таксил
Забавно евангелие (35) (или животът на Исус)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie de Jésus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавно евангелие, или животът на Исус

Превела от руски: Магдалена Атанасова

Редактор: Надя Узунова

Художник: Александър Хачатурян

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Тодор Бъчваров

Коректор: Маргарита Савова

Дадена в произв. на 4.XI.1967 г.

Подп. за печат на 22.I.1968 г.

Формат 84X108/32

Печ. коли 31,50

Изд. коли 23,94

Авт. коли прибл. 40

Тираж 25 100

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1968 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава XXXIII
Прекъснатото погребение

А когато се приближи до градските врати, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя господ, смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото: носачите се спряха, и той рече: момко, тебе думам, стани!

Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Исус го предаде на майка му.

Лука, гл. 7, 12–15.

След като апостолската дузина преминала предварителния инструктаж, Исус се спуснал от планината в Капернаум. Тук при него дошъл един центурион, или поручик, т.е. римски офицер, командващ взвод легионери, разквартирувани недалеч от езерото. Като се приближил, поручикът се обърнал към живото Слово със следната молба:

— Господи, у дома имам слуга, когото много обичам. Нещастният, съвсем се е схванал от ревматизъм и жестоко страда. Помогни му, господи!

— Добре — съгласил се Исус. — Ще дойда у вас и ще го излекувам.

— Защо ще си разваляш спокойствието, господи! Кажи само една дума и моят слуга сам ще се излекува.

Миропомазаният, възхитен от тази толкова дълбока вяра, изрекъл думата, за която го молели, и слугата на центуриона тозчас се избавил от ревматизма (Лука, гл. 7, 1–10).

На другия ден след това чудо Исус, както уверява евангелието, се озовал в Наин. Тази скорост при преодоляване на разстоянията не може да не смае онези, които поне в общи черти познават географията на Мала Азия. Работата е там, че от Капернаум до Наин има най-малко около четиридесет и пет километра. Но Исус със своите апостоли покривал и много по-големи дистанции като Палечко с бързоходните ботуши.

Този ден в Наин имало погребение.

Христос видял погребалната процесия.

Няма нищо по-тъжно от източните погребения: роднините носят на носилка трупа, увит в платно и облян с благовония; пред тях вървят музиканти, които изтръгват от своите свирки жални и пронизителни звукове; зад носилката оплаквачки, на които е платено предварително, вият и нареждат в нестроен хор, като се бият в гърдите, вдигат ръце към небесата, раздират дрипите си и изскубват цели кичури от разчорлените си коси.

Изглежда този ден оплаквачите най-добросъвестно си били натрили очите с кромид, защото всички те проливали истински потоци от сълзи и изпаднали в най-дълбока горест и покруса.

Исус бил извънредно трогнат от тяхното отчаяние, макар че като бог е могъл да се досети, че всичко това не е нищо повече от един добре поставен фарс.

— Кого погребвате? — попитал той.

В евангелието не е споменато нито името, нито фамилията на покойника. Да го наречем просто Вдовинсон, защото той бил син на вдовица.

— Това е Вдовинсон — отговорил на Исус някой от местните жители. — Вчера взе, че изведнъж се спомина. И защо му текна това, никой не може да разбере! Ами че той беше единствен син на майка си, вдовицата. Горкичката! Понеже е вдовица, а той беше единственият й син, сега тя остана без никаква опора.

Един от апостолите се приближил до божия помазаник и му прошепнал на ухото:

— Май че случаят е подходящ, за да направиш тук велико чудо, а? Това веднага ще ни вдигне акциите!

— И аз си мисля за това — отговорил Исус.

И действително, синът на гълъба се замислил. Дотогава той само изцерявал болни и прогонвал нечестиви духове от разни побеснели типове. Да съживи покойник — това било много съблазнително. След такова чудо никой вече не ще посмее да се усъмни в неговото всемогъщество.

Исус многозначително смигнал на учениците си.

Апостолите, които се смесили с тълпата, вече подстрекавали местните лапнишарани да молят за чудо.

— Оня високия, със светлокестенявата коса — казвали те — е истински пророк, какъвто още не сте виждали! Ако пожелае, той може да възкреси вашия Вдовинсон.

— Рави! Рави! — развикали се местните жители. — Смили се над сина на бедната вдовица!

Погребалната процесия спряла. Дърводелецът-изцелител се приближил до майката на Вдовинсон.

— Не плачи, добра жено — рекъл той.

— Ах, господине, лесно ви е да говорите, а аз така страдам, така се измъчвам… Ах, моят син, единственият ми син, опората на моите старини, загубих го аз!…

Свирачите и оплаквачките млъкнали. В тълпата си зашепнали.

— Тоя какво, наистина ли е пророк?

— Нещо не прилича…

— Напротив, прилича! Виж какъв вдъхновен поглед! Сигурно ще съживи покойника…

— Ами, никого няма да съживи!

— Ще го съживи!

— Няма да го съживи!

— Две срещу едно, че ще го съживи!

— Четири срещу едно, че няма да го съживи!

Тези, които казвали, че Исус имал вид на същински пророк, очаквали, че сега той ще се залови за работа по всички правила на изкуството, както някога Илия или Елисей.

За възкресяване на мъртвите съществувал цял ритуал, за който може да се прочете в библията. За да съживи покойника, пророкът трябвало да легне до него, да му отвори устата и многократно да духа в нея с все сила. Ето защо, когато околните видели, че Исус няма дори намерение да легне до Вдовинсон, те били доста учудени.

Наистина, Исус просто се доближил до погребалната носилка, докоснал я с ръка и казал:

— Хайде, млади човече, на тебе казвам, стани!

Като чул заповедта, покойникът подскочил като дяволче на пружинка, моментално разкъсал платното, разтъркал си очите и от радост, че отново е жив, заревал с пълно гърло юнашка песен.

— Е, млади човече! — казал Исус. — В къщи ще си допееш песента! А сега прегърни своята майчица, най-очарователната между вдовиците, и живей щастливо, докато умреш отново.

Вдовинсон дошъл на себе си, но майка му никак не можела да се опомни.

Тя се хвърлила на колене пред Христос и обсипала с целувки крайчеца на неговата вълшебна риза без шевове.

Колкото до жителите на Наин, вместо да приветстват с овации великия чудотворец, те се изплашили до смърт. „И страх обзе всички — казва евангелистът Лука, — и славеха бога и казваха: велик пророк се издигна между нас!“ (Лука, гл. 7, 16).

Защо изведнъж такава паника?

Просто, защото добрите граждани на Наин са разсъждавали логично:

— Щом може да възкресява мъртвите с една своя дума, той е способен с един поглед да ни превърне в покойници!

И затова те си плюли на петите и хукнали накъдето им видят очите. Малко оставало да напълнят гащите.

Ха върви, че прави след това велики чудеса! Ей богу, не си струвало да си разваля спокойствието заради един толкова съмнителен успех (виж Евангелие от Лука, гл. 7, 11–16).

В това време възкръсналият прибрал погребалния си саван, отишъл на пазара и го продал на килограм като вторични суровини. С получените пари купил гъба, за да попива сълзите на оплаквачките: нали те старателно си били натрили очите с кромид и вече не можели да спрат предварително заплатения поток.

Колкото до представителите на погребалното бюро и гробарите, които загубили една изгодна поръчка, те положително са желаели на Исус всякакви неприятности. Майката на Вдовинсон сигурно е отказала да заплати наполовина извършената работа на първите и никому ненужната работа на вторите. И едните, и другите вероятно са подали срещу нея тъжба в съда и са искали компенсиране на разходите около погребението. Но как е завършил техният процес, не зная.